Защо НАСА оставя мъжете в Космоса по-дълго от жените?
Всеки ден Земята е изложена на йонизираща радиация, високоенергийни талази, които могат да разрушат електроните от атомите в тялото. Високите равнища на излагане на йонизиращо излъчване могат да доведат до лъчева болест и рак. Магнитосферата и атмосферата на нашата планета пречат на съвсем цялата тази радиация - генерирана от слънцето и галактическите галактически лъчи от експлодиращи звезди - да доближи до земната повърхнина, написа „ livescience “.
На Международната галактическа станция (МКС), която е предпазена от магнитосферата, само че не и от атмосферата, астронавтите са изложени на по-високи равнища на йонизиращо излъчване, което усилва риска от развиване на рак.
Съгласно актуалните ограничавания, избрани от НАСА през 1989 година, ефикасната граница на дозата за цялата кариера на астронавта се основава на оптимален 3% риск от смъртност от рак през целия живот. Този риск се прави оценка с плъзгаща се канара въз основа на възрастта и пола, варираща от долна професионална граница от 180 милисиверта (mSv) радиация за 30-годишна жена до горна граница от 700 mSv за 60-годишен човек.
Интересен е въпросът за какво има по-ниска граница за излагане на радиация за жените-астронавти, в сравнение с за мъжете-астронавти?
Според Р. Джулиан Престън, специфичен държавен чиновник в отдела за радиационна отбрана на Агенцията за запазване на околната среда на Съединени американски щати, по-ниският радиационен предел на НАСА за дами астронавти се основава на следната констатация - когато дамите и мъжете са били изложени на високи равнища на радиация за сходни интервали от време, дамите са имали повече от два пъти по-голям риск от развиването на рак на белия дроб от мъжете.
„ Общо взето се счита — въз основа значително на оживелите от атомните бомби в Япония — че дамите са по-чувствителни, изключително към рак на белия дроб “ в резултат на йонизиращо излъчване от мъжете, сподели Престън, който служи в комисиите на Националния съвет по Радиологична отбрана и измервания.
Оказва се, че проучванията не са напразни: през 2018 година някогашната шефка на отряда на астронавтите на НАСА Пеги Уитсън, която обществено изрази разочарованието си от радиационните ограничавания за жените-астронавти, трябваше да се пенсионира, откакто доближи лимита си за излагане на радиация на 57-годишна възраст.
Въпреки това се чака скоро НАСА да промени праговете на излагане на радиация. През 2021 година НАСА изиска експертна група, свикана от Националните академии на науките, инженерството и медицината, да оцени проекта на галактическата организация да промени лимита на лъчение на 600 mSv за всички астронавти от всички възрасти.
Тази доза от 600 mSv се показва в експозицията, която астронавтът би получил по време на четири шестмесечни експедиции на МКС. За съпоставяне, междинната годишна доза радиация, получена от човек на Земята, е към 3,6 mSv, съгласно НАСА, против 300 mSv годишно на МКС.
Евентуално пътешестване до Марс ще изложи космонавтите на почти 900 mSv. Тази доза, обаче, е по-малка даже по отношение на границите от 1000 mSv, които европейските, канадските и съветските галактически организации за определили за своите астронавти.
На Международната галактическа станция (МКС), която е предпазена от магнитосферата, само че не и от атмосферата, астронавтите са изложени на по-високи равнища на йонизиращо излъчване, което усилва риска от развиване на рак.
Съгласно актуалните ограничавания, избрани от НАСА през 1989 година, ефикасната граница на дозата за цялата кариера на астронавта се основава на оптимален 3% риск от смъртност от рак през целия живот. Този риск се прави оценка с плъзгаща се канара въз основа на възрастта и пола, варираща от долна професионална граница от 180 милисиверта (mSv) радиация за 30-годишна жена до горна граница от 700 mSv за 60-годишен човек.
Интересен е въпросът за какво има по-ниска граница за излагане на радиация за жените-астронавти, в сравнение с за мъжете-астронавти?
Според Р. Джулиан Престън, специфичен държавен чиновник в отдела за радиационна отбрана на Агенцията за запазване на околната среда на Съединени американски щати, по-ниският радиационен предел на НАСА за дами астронавти се основава на следната констатация - когато дамите и мъжете са били изложени на високи равнища на радиация за сходни интервали от време, дамите са имали повече от два пъти по-голям риск от развиването на рак на белия дроб от мъжете.
„ Общо взето се счита — въз основа значително на оживелите от атомните бомби в Япония — че дамите са по-чувствителни, изключително към рак на белия дроб “ в резултат на йонизиращо излъчване от мъжете, сподели Престън, който служи в комисиите на Националния съвет по Радиологична отбрана и измервания.
Оказва се, че проучванията не са напразни: през 2018 година някогашната шефка на отряда на астронавтите на НАСА Пеги Уитсън, която обществено изрази разочарованието си от радиационните ограничавания за жените-астронавти, трябваше да се пенсионира, откакто доближи лимита си за излагане на радиация на 57-годишна възраст.
Въпреки това се чака скоро НАСА да промени праговете на излагане на радиация. През 2021 година НАСА изиска експертна група, свикана от Националните академии на науките, инженерството и медицината, да оцени проекта на галактическата организация да промени лимита на лъчение на 600 mSv за всички астронавти от всички възрасти.
Тази доза от 600 mSv се показва в експозицията, която астронавтът би получил по време на четири шестмесечни експедиции на МКС. За съпоставяне, междинната годишна доза радиация, получена от човек на Земята, е към 3,6 mSv, съгласно НАСА, против 300 mSv годишно на МКС.
Евентуално пътешестване до Марс ще изложи космонавтите на почти 900 mSv. Тази доза, обаче, е по-малка даже по отношение на границите от 1000 mSv, които европейските, канадските и съветските галактически организации за определили за своите астронавти.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ