Кой иска да избяга от Крим?
Всеки човек би трябвало да бъде свободен. Стига да има нужда от свободата. Както и да има чувството за нея. И да знае какво да я прави.
Темата за свободата и творчеството още веднъж възбуди духовете към премиерата на книгата на Светослав Нахум " Бягство от Крим ". Едва ли създателят си е представял, че такава реклама ще съпътства неговата творба, а самият той ще се трансформира в " страдалец ".
Обаче на 17 април книгата бе показана в изложба книжарница София прес. Като главен съорганизатор на проявата бе посочен Съюзът на българските писатели - поради обстоятелството, че самото помещение е благосъстоятелност на Съюз на българските писатели. Но не е по никакъв начин разумно създателят на творбата да употребява този факт, с цел да придаде тежест на главната си теза - Русия е агресор, окупирал част от непозната страна.
Двама от членове на управлението на съюза почетоха събитието. Единият от тях - Димитър Христов, беше водещ, а другият - Иван Есенски, показа книгата.
За страдание създателят употребява момента за изложение на политическа позиция. Ако е единствено личностна, няма проблем. Но когато ангажираш и креативна организация с нея, тогава към този момент проблем има. Още повече когато на такова събитие дипломат на непозната страна, в тази ситуация на Украйна, си разрешава да употребява трибуната и за политически изказвания. Не считам, че на креативна вечер те са уместни.
Именно по тази причина в символ на митинг Иван Есенски напусна проявата.
Разказът, чието име носи и книгата, е за младата украинка Таня, която е подложена на тормоз от " съветските агресори " след " окупацията " на Крим през 2014 година, само че в последна сметка тя съумява да откри избавление в България. Щастлив край като в холивудски филм от времето на Студената война.
Да, създателят Светослав Нахум има правото на персонална позиция. Това е моето мнение.
Проблемът е, че тази позиция се счита за само " вярната ".
И би трябвало да бъде наложена по всевъзможен метод. Дори като се употребяват имената на Съюз на българските писатели, както и на ПЕН с ръководител Здравка Евтимова. Защото създателят на книгата политкоректно призоваваше българския ПЕН да одобри декларация, в която да осъди съветската страна. Не стана.
След премиерата Съюзът на българските писатели излезе с декларация. В нея се споделяше, че в Съюз на българските писатели " членуват хора освен с друг креативен почерк и характер, само че и със своя лична позиция към обществени и естетически феномени от актуалния живот ". Както и че " всеки пишещ взема решение самичък за себе си какви политически или художествени възгледи да изповядва и поема отговорността си за тях ".
Собствена позиция. Това е основно. Например моята лична позиция е друга. Аз считам, че Русия не е агресор и че Крим, който е обитаем най-вече от етнически руснаци, е причислен изцяло законно по силата на проведения референдум към Руската федерация. Но аз не наемам с тази своя позиция нито Съюз на българските писатели, нито която и да е друга организация, в която членувам, нито който и да е било другиго.
Затова в декларацията на Съюз на българските писатели се загатва недвусмислено, че демократичността допуска независимост на словото, при изискване че тя е освободена от всякаква операция.
Малко след декларацията
господин Москаленко, дипломат на Украйна у нас,
изпрати писмо до министъра на културата, до Комисията по просвета и медии в Народното събрание, до Комисията по вероизповеданията и правата на индивида... Сигурно не знаейки, че Съюзът на българските писатели е социална организация, която е самостоятелна политически, административно и финансово. И че всеки един стихотворец или публицист, членуващ в нея, самичък по себе си е институция - с творчеството си, с позициите си. Колкото и разнообразни да са те.
Във въпросното писмо дипломатът не демонстрира никаква дипломатичност, а се пробва да постанова своето мнение върху една от най-старите писателски организации в Европа. Съюз на българските писатели " жестоко нарушава формалната позиция на Правителството на Република България за териториална целокупност на Украйна ". А по този начин! И къде отива свободата на словото? Значи свободен си да изразяваш само вярната позиция, която би трябвало да съответствува с формалната. Съюз на българските писатели е упрекнат, че заставал в отбрана на политиката на " страна агресор ".
Само че няма такова нещо. Единственото, което декларира Съюз на българските писатели, е, че в никакъв случай няма да застане против Русия.
Но белким такава не е позицията на болшинството от българския народ?
Именно по тази причина и въпросното писмо, като и разразилата се по медиите акция против Съюз на българските писатели, провокира български писатели за сформират изказване, осъждащо нравоучителното писмо на господин Москаленко, посредством което той вкарва креативната организация в на ниска цена скандал и даже загатва за усмиряване на непослушните български писатели.
Свобода на словото ли?
Или операция?
И кой се пробва да лимитира свободата на словото?
Писмото е подписано до този миг от над 200 писатели.
Доколкото знам, посланикът на непозната страна няма никакво право да се намесва във вътрешните работи на страната, както и в нейната политика. А още по-малко в живота на креативен организации.
И, несъмнено, залповият огън против Съюз на българските писатели, упрекнат във всички смъртни грехове, е реалност. Неговият ръководител Боян Ангелов бе упрекнат, че като член на Националния съвет на Българска социалистическа партия прокарвал идеология измежду писателите. По-голяма нелепост не бях чувал. Може ли един публицист, заслужен по дух, да бъде принуден принудително да одобри политически хрумвания?
Но той няма право да е социалист. Обаче в случай че е десен, в случай че е русофоб, това е друга работа. Това е вярно.
Всъщност абсурдът разкри за следващ път грозната истина у нас. Зад апелите за независимост на словото се крият опитите да бъде затворена устата на тези писатели, които имат достолепието да имат друга позиция от формалната. Които имат свободата да мислят, а не да следват клишетата за евроатлантическите полезности. Които се вслушват в народа, а не му постановат непознати доктрини.
Темата за свободата и творчеството още веднъж възбуди духовете към премиерата на книгата на Светослав Нахум " Бягство от Крим ". Едва ли създателят си е представял, че такава реклама ще съпътства неговата творба, а самият той ще се трансформира в " страдалец ".
Обаче на 17 април книгата бе показана в изложба книжарница София прес. Като главен съорганизатор на проявата бе посочен Съюзът на българските писатели - поради обстоятелството, че самото помещение е благосъстоятелност на Съюз на българските писатели. Но не е по никакъв начин разумно създателят на творбата да употребява този факт, с цел да придаде тежест на главната си теза - Русия е агресор, окупирал част от непозната страна.
Двама от членове на управлението на съюза почетоха събитието. Единият от тях - Димитър Христов, беше водещ, а другият - Иван Есенски, показа книгата.
За страдание създателят употребява момента за изложение на политическа позиция. Ако е единствено личностна, няма проблем. Но когато ангажираш и креативна организация с нея, тогава към този момент проблем има. Още повече когато на такова събитие дипломат на непозната страна, в тази ситуация на Украйна, си разрешава да употребява трибуната и за политически изказвания. Не считам, че на креативна вечер те са уместни.
Именно по тази причина в символ на митинг Иван Есенски напусна проявата.
Разказът, чието име носи и книгата, е за младата украинка Таня, която е подложена на тормоз от " съветските агресори " след " окупацията " на Крим през 2014 година, само че в последна сметка тя съумява да откри избавление в България. Щастлив край като в холивудски филм от времето на Студената война.
Да, създателят Светослав Нахум има правото на персонална позиция. Това е моето мнение.
Проблемът е, че тази позиция се счита за само " вярната ".
И би трябвало да бъде наложена по всевъзможен метод. Дори като се употребяват имената на Съюз на българските писатели, както и на ПЕН с ръководител Здравка Евтимова. Защото създателят на книгата политкоректно призоваваше българския ПЕН да одобри декларация, в която да осъди съветската страна. Не стана.
След премиерата Съюзът на българските писатели излезе с декларация. В нея се споделяше, че в Съюз на българските писатели " членуват хора освен с друг креативен почерк и характер, само че и със своя лична позиция към обществени и естетически феномени от актуалния живот ". Както и че " всеки пишещ взема решение самичък за себе си какви политически или художествени възгледи да изповядва и поема отговорността си за тях ".
Собствена позиция. Това е основно. Например моята лична позиция е друга. Аз считам, че Русия не е агресор и че Крим, който е обитаем най-вече от етнически руснаци, е причислен изцяло законно по силата на проведения референдум към Руската федерация. Но аз не наемам с тази своя позиция нито Съюз на българските писатели, нито която и да е друга организация, в която членувам, нито който и да е било другиго.
Затова в декларацията на Съюз на българските писатели се загатва недвусмислено, че демократичността допуска независимост на словото, при изискване че тя е освободена от всякаква операция.
Малко след декларацията
господин Москаленко, дипломат на Украйна у нас,
изпрати писмо до министъра на културата, до Комисията по просвета и медии в Народното събрание, до Комисията по вероизповеданията и правата на индивида... Сигурно не знаейки, че Съюзът на българските писатели е социална организация, която е самостоятелна политически, административно и финансово. И че всеки един стихотворец или публицист, членуващ в нея, самичък по себе си е институция - с творчеството си, с позициите си. Колкото и разнообразни да са те.
Във въпросното писмо дипломатът не демонстрира никаква дипломатичност, а се пробва да постанова своето мнение върху една от най-старите писателски организации в Европа. Съюз на българските писатели " жестоко нарушава формалната позиция на Правителството на Република България за териториална целокупност на Украйна ". А по този начин! И къде отива свободата на словото? Значи свободен си да изразяваш само вярната позиция, която би трябвало да съответствува с формалната. Съюз на българските писатели е упрекнат, че заставал в отбрана на политиката на " страна агресор ".
Само че няма такова нещо. Единственото, което декларира Съюз на българските писатели, е, че в никакъв случай няма да застане против Русия.
Но белким такава не е позицията на болшинството от българския народ?
Именно по тази причина и въпросното писмо, като и разразилата се по медиите акция против Съюз на българските писатели, провокира български писатели за сформират изказване, осъждащо нравоучителното писмо на господин Москаленко, посредством което той вкарва креативната организация в на ниска цена скандал и даже загатва за усмиряване на непослушните български писатели.
Свобода на словото ли?
Или операция?
И кой се пробва да лимитира свободата на словото?
Писмото е подписано до този миг от над 200 писатели.
Доколкото знам, посланикът на непозната страна няма никакво право да се намесва във вътрешните работи на страната, както и в нейната политика. А още по-малко в живота на креативен организации.
И, несъмнено, залповият огън против Съюз на българските писатели, упрекнат във всички смъртни грехове, е реалност. Неговият ръководител Боян Ангелов бе упрекнат, че като член на Националния съвет на Българска социалистическа партия прокарвал идеология измежду писателите. По-голяма нелепост не бях чувал. Може ли един публицист, заслужен по дух, да бъде принуден принудително да одобри политически хрумвания?
Но той няма право да е социалист. Обаче в случай че е десен, в случай че е русофоб, това е друга работа. Това е вярно.
Всъщност абсурдът разкри за следващ път грозната истина у нас. Зад апелите за независимост на словото се крият опитите да бъде затворена устата на тези писатели, които имат достолепието да имат друга позиция от формалната. Които имат свободата да мислят, а не да следват клишетата за евроатлантическите полезности. Които се вслушват в народа, а не му постановат непознати доктрини.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ