Всеки човек си има пристрастия, обсесии, слабости. Една от моите

Всеки човек си има пристрастия, обсесии, недостатъци. Една от моите е роденият на днешната дата лорд Байрон.

За Джордж Гордън Байрон, роден на 22 януари 1788 година в Лондон, научих в едни към този момент толкоз далечни години, тези на моето детство, когато развлеченията за едно дете бяха лимитирани. У нас още нямаше тв приемник, а лятото, когато махалата опустяваше, оставах сама с радио, чиито две на брой стратегии не можеха да бъдат наречени забавни. Така че като опция оставаше ровенето из движимостите, в частност книгите. Така попаднах на биография на Байрон, написана от Андре Мороа.  Бях изумена! Толкова любопитна, скандална и спорна и все пак омагьосващо очарователна персона нахлу в моя до този миг черно-бял свят, че от този момент до момента алчно чета всяко произведение от и за лорд Байрон.

Отгледан от майка си, претърпял акцидент, от която до края на живота си накуцва, заплетен в многочислени любовни случки, в кавги по обвинявания за блудничество, хомосексуализъм, отпътувал надалеч от Англия в непринудено заточение, този човек отваря за литературата непознати порти, основава трагични нееднозначни герои, повлиява на Пушкин, Лермонтов, Шарлот Бронте. Загива обаче неуместно от отравяне на кръвта в резултат от кръвопускания поради заболяване, което го поваля при включването в битката за национална самостоятелност на Гърция. Това се случва на 19 април 1824 година в Месолонги, Гърция, по време на подготвяната офанзива против османската цитадела Лепанто. Лорд Байрон е уважаван от гръцкия народ като герой за свободата в Гръцката война за самостоятелност.

Първата му книга със стихове е " Часове на леност ". За времето на късия си 36-годишен живот Байрон съумява да напише доста и изключителни творби, измежду които и поемите " Странстванията на Чайлд Харолд ", " Гяур ", " Абидоската булка ", " Манфред ", " Каин ", " Лара ", незавършената " Дон Жуан ". Написал е и едни от най-впечатляващите стихове по претекстове от Стария завет, озаглавени " Еврейски мелодии ".

В персоналната ми ранглиста води изящното му поетично " разкъсване " с " напразната любов ", евентуално един от първоизточниците на елегантното и щадящо самочувствие при " отрязването " на досадил или непривличащ ви обект. 

О, довиждане! Ако чул е господ
молитвите за някой различен,
ще чуе трона му висок
и моята за тебе тук.
Но да не плачем по-добре!
Сълза, в която кръв свети
на някой, що отговорен мре,
е нищо пред " Прощавай ти! "

Мълча с пресъхнали очи,
само че в моя разум, само че в мойта гръд
е пропаст, болката горчи
и мислите не ще заспят.
Кипи духът ми в тъга и пристрастеност,
само че думи жлъчни не шепти;
напразната ни любов аз
осъзнавам самичък — " Прощавай ти! "