Галъп: Всеки четвърти българин би занимал да живее в друга държава
Всеки четвърти българин би занимал да живее в друга страна, в случай че разполага с всички нужни документи. Това демонстрират данни на резултатите от изследване на публичното мнение, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 57 страни, покриващо към две трети от световното население (и към 90% от страните, които са свободни да проведат и разгласяват резултати от изследвания на публичното мнение).
Точно една четвърт от участвалите в проучването българи декларират, че в случай че разполагат с всички нужни документи, биха отпътували да живеят в друга страна. Мнозинство от две трети (67%) дават отговор, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценяват.
Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина, разясняват от " Галъп интернешънъл ". Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.
През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота, допълват от организацията.
На световно равнище 36% от запитаните по света желаят да мигрират. Както се чака, най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. 59% дават отговор, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценяват.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
„ Фактът, че всеки трети (и даже повече) от жителите на изследваните 57 страни желае да емигрира, е повече от индикативен. Причините да се смени страната, в която живееш, сигурно са разнородни и сравнението на страни не е напълно уместно. Очевидно е, че икономическите условия преобладават сходно решение, само че надалеч не са единствените. Изглежда, в действителност, мощната културна еднаквост е най-мощният фактор за противоположното – да останеш в своята страна. Затова и записваме относително ниски равнища на сходни планове в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия “, разяснява Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Цялото проучване на " Галъп интернешънъл " вижте.
Общо 54 329 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 57.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Точно една четвърт от участвалите в проучването българи декларират, че в случай че разполагат с всички нужни документи, биха отпътували да живеят в друга страна. Мнозинство от две трети (67%) дават отговор, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценяват.
Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина, разясняват от " Галъп интернешънъл ". Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.
През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота, допълват от организацията.
На световно равнище 36% от запитаните по света желаят да мигрират. Както се чака, най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. 59% дават отговор, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценяват.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
„ Фактът, че всеки трети (и даже повече) от жителите на изследваните 57 страни желае да емигрира, е повече от индикативен. Причините да се смени страната, в която живееш, сигурно са разнородни и сравнението на страни не е напълно уместно. Очевидно е, че икономическите условия преобладават сходно решение, само че надалеч не са единствените. Изглежда, в действителност, мощната културна еднаквост е най-мощният фактор за противоположното – да останеш в своята страна. Затова и записваме относително ниски равнища на сходни планове в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия “, разяснява Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Цялото проучване на " Галъп интернешънъл " вижте.
Общо 54 329 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 57.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ