Майката на Хаджи Димитър - истинска българска героиня
Всеки българин знае кой е именитият бунтовник и челник Хаджи Димитър от Сливен. Малцина са тези обаче, които знаят освен това за неговата майка. А тя е една фактически забележителна жена, за която през днешния ден ще разкажем.
Маринка Асенова е потомка на известния бунтовник Железко Палабоюка от село Пъдарево. Родена е към 1809 година, а 20-годишна се дами за занаятчията Никола Асенов. Съдбата подарява двамата със седем синове: Христо, Кръстьо, Иван, Петър, Димитър, Георги и Тодор. А по-късно пък една след друга им се раждат и три дъщери: Щиляна, Бойка и Ангелина.
Към огромното патриархално семейство на занаятчия Никола се прибавя и осиновеното от тях сираче Велика. Грижата за изхранването на 13 гърла несъмнено не ще да е била по никакъв начин лесна за главата на семейството, който се занимава с направата на молитвени килимчета за османците.
Още от ранна детска възраст седемте момчета оказват помощ да татко си всяко от тях съгласно силите и опциите си. А девойките се учат от майка си на домакинска и къщна работа. Въпреки многото гърла " бизнесът “ на Никола Асенов явно се развивал сносно, тъй като съумява да заведе фамилията си до Божи гроб и когато се връщат оттова, всички в домочадието към този момент се титулуват хаджии. Оттук идва и името, с което един от синовете остава прочут в българската история - Хаджи Димитър.
През 1852 година хаджи Никола Асенов отпътува с двама от синовете си - Христо и Петър, на Узунджовския панаир. Заминава с тях, а се връща самичък, защото по пътя двамата братя са се сговорили да изоставен татко си и да се запишат като участници в Критското въстание.
След неуспеха на въстанието са задържани и вкарани в турски затвори.
Майка им Маринка обикаля в продължение на цели две години из империята, до момента в който ги открие и с рушвети да успее да ги освободи. Това обаче не прекършва жаждата за независимост на синовете на хаджи Никола. Христо Асенов взе участие по-късно в подготовката на четата, на която неговият брат Димитър е челник.
Той желае да премине с четата в Българско и да се бие и почине за освобождението на родината. Брат му Димитър обаче го стопира с думите: " Един от нас би трябвало да остане жив. Родителите няма да понесат гибелта на двама от синовете си. “
Междувременно през 1859 година ориста нанася на фамилията нечовечен удар. Двама от синовете на хаджи Никола - Кирил и Иван, са убити от турците. Що се отнася до петия от синовете - Димитър, още като юноша той с неколцина другари убиват турския разузнавач Костаки. А година по-късно въздава отмъщение и над кадията Али ефенди. Убийството на турчина нажежава ситуацията в Сливен.
За да не бъде задържан от турските заптиета, Димитър е заставен да напусне града и да излезе в планината, където обикаля цяло лято с дребна своя чета. А с настъпването на есента се причислява към четата на Стоян челник. Баща му и братята му Тодор и Георги обаче са задържани от турците и изпратени на изгнание.
Това дефинитивно затвърждава у младия бунтовник решението да посвети живота си не на основаване на семейство и домочадие, а на възмездие и на битка за освобождението на родината. През 60-те години Хаджи Димитър минава няколко пъти в българските земи с хайдушки чети. На последната от тях той е челник дружно със Стефан Караджа. След раняването и залавянето на Караджата в багра в местността Канлъдере Хаджи Димитър съумява да измъкне момчетата от турския обръч и се насочва към Балкана.
На 18 юли 1868 година в стълкновение под връх Бузлуджа е тежко ранен и съгласно някои историци умира на място. Според други пък той е изнесен от четниците си до връх Кадрафил и там умира и е заровен. В обединената чета взе участие и братът на Хаджи Димитър - Тодор Асенов, който също умира.
Останала без брачна половинка си и без синовете си, единствено с трите дъщери и осиновената Велика, баба Маринка продължава да се грижи за осиротялото си семейство и да посреща с гордо вдигната глава ударите. Когато брачният партньор и двамата й синове са затворени в конака, тя всеки ден им носи храна и чисти облекла. Когато тримата са откарани на изгнание, баба Маринка съумява да научи, че брачният партньор й е в Одрин и сама със скрити в облеклата пари за откуп съумява да стигне до Одрин. Там обаче научава, че мъжът й е изпратен в Цариград. Това обаче не я стопира.
Тя скрива още по-дълбоко жълтиците и с целесъобразно писмо до българските първенци в Цариград съумява да се добере чак до великия везир, пред който пада на колене и го моли да освободи брачна половинка й, тъй като той е почтен и в никакъв случай не е бил въстаник и зложелател на царщината. Вероятно освен думите й, а и златото са помогнали, само че чудото се случва и хаджи Никола е пуснат на независимост.
Какво ли е било в майчиното сърце, когато схваща за гибелта на сина си Димитър, надали някой през днешния ден може да се показа. Вече след Освобождението тя отива до с. Аджар, където е заровен синът й, взема костите му и ги отнася в Сливен, където те са опети от духовник и препогребани.
По време на Руско-османската война, трансформирала се в освободителна за българския народ, на баба Маринка е предоставено да обикаля Сливен и да оказва помощ на нуждаещите се хора. Тя неуморно събира храна, облекла и помощи и ги раздава на нуждаещите се. А когато в края на 1877 година в Сливен стартират да се връщат разрушените турски войски, озверели и жадни за кръв и отплата, храбрата жена провежда отдръпването на огромна част от популацията отвън града, в пещерите Змееви дупки.
Вече трансферирала 70-те години, баба Маринка дочаква по този начин дълго мечтаната от синовете й независимост. А в самата година на освобождението, 1878 година, умира и брачният партньор й хаджи Никола Асенов. Две години по-късно при раждане умира и най-малката й щерка Ангелина.
За благородната душа на тази невероятна българка може да се съди даже и единствено от един епизод от нейния живот. Малко след Освобождението при нея идва позната туркиня и я моли, в случай че може, да й даде самун за децата. След като я разпитва, баба Маринка схваща, че в Сливен има 27 небогати турски фамилии, на които никой българин не желае да подаде и къшей.
" Моите деца дадоха живота си да се освободим от турската власт, а не да морим в този момент от апетит бедните турци и техните деца, които в никакъв случай не са били наши врагове и от самото начало са страдали не по-малко от нас от произвола на управниците “, декларира тя на градската администрация.
И съумява да издейства храна за мюсюлманските фамилии. Които в символ на признателност, със сълзи на очи се хвърлят да целуват краката й. Скоро по-късно се постанова тя още един път да се намесва и да оказва помощ на мюсюлмани. При нея идва селяндур, който споделя по какъв начин въоръжени българи обикалят селата към Сливен, убиват останалите в тях турци или ги карат да им подаряват парцелите си. Възмутена, Маринка се насочва към съветския боен комендант.
" За тази ли независимост синовете ми дадоха живота си? Вместо турски башибозук в този момент да имаме български башибозук. Наредете на вашите солдати да спрат тези грабежи “, моли тя съветския офицер. Впечатлен от облечената в черно и ниско пребрадена стара жена, комендантът незабавно изпраща бойци, които да разгонят и да задържат мародерите.
Последният спомен за Маринка хаджи Асенова дава Атанас Бендерев, който я посещава в края на 1878 година и в спомените си написа: " Заварих майката на Хаджи Димитър, една свята жена, която с отпуснатата й от Пловдивския комитет пенсия от 100 франка бе отворила столова за 30 небогати деца. “ Достойната българка умира през 1888 година и е заровена в Сливен.
Маринка Асенова е потомка на известния бунтовник Железко Палабоюка от село Пъдарево. Родена е към 1809 година, а 20-годишна се дами за занаятчията Никола Асенов. Съдбата подарява двамата със седем синове: Христо, Кръстьо, Иван, Петър, Димитър, Георги и Тодор. А по-късно пък една след друга им се раждат и три дъщери: Щиляна, Бойка и Ангелина.
Към огромното патриархално семейство на занаятчия Никола се прибавя и осиновеното от тях сираче Велика. Грижата за изхранването на 13 гърла несъмнено не ще да е била по никакъв начин лесна за главата на семейството, който се занимава с направата на молитвени килимчета за османците.
Още от ранна детска възраст седемте момчета оказват помощ да татко си всяко от тях съгласно силите и опциите си. А девойките се учат от майка си на домакинска и къщна работа. Въпреки многото гърла " бизнесът “ на Никола Асенов явно се развивал сносно, тъй като съумява да заведе фамилията си до Божи гроб и когато се връщат оттова, всички в домочадието към този момент се титулуват хаджии. Оттук идва и името, с което един от синовете остава прочут в българската история - Хаджи Димитър.
През 1852 година хаджи Никола Асенов отпътува с двама от синовете си - Христо и Петър, на Узунджовския панаир. Заминава с тях, а се връща самичък, защото по пътя двамата братя са се сговорили да изоставен татко си и да се запишат като участници в Критското въстание.
След неуспеха на въстанието са задържани и вкарани в турски затвори.
Майка им Маринка обикаля в продължение на цели две години из империята, до момента в който ги открие и с рушвети да успее да ги освободи. Това обаче не прекършва жаждата за независимост на синовете на хаджи Никола. Христо Асенов взе участие по-късно в подготовката на четата, на която неговият брат Димитър е челник.
Той желае да премине с четата в Българско и да се бие и почине за освобождението на родината. Брат му Димитър обаче го стопира с думите: " Един от нас би трябвало да остане жив. Родителите няма да понесат гибелта на двама от синовете си. “
Междувременно през 1859 година ориста нанася на фамилията нечовечен удар. Двама от синовете на хаджи Никола - Кирил и Иван, са убити от турците. Що се отнася до петия от синовете - Димитър, още като юноша той с неколцина другари убиват турския разузнавач Костаки. А година по-късно въздава отмъщение и над кадията Али ефенди. Убийството на турчина нажежава ситуацията в Сливен.
За да не бъде задържан от турските заптиета, Димитър е заставен да напусне града и да излезе в планината, където обикаля цяло лято с дребна своя чета. А с настъпването на есента се причислява към четата на Стоян челник. Баща му и братята му Тодор и Георги обаче са задържани от турците и изпратени на изгнание.
Това дефинитивно затвърждава у младия бунтовник решението да посвети живота си не на основаване на семейство и домочадие, а на възмездие и на битка за освобождението на родината. През 60-те години Хаджи Димитър минава няколко пъти в българските земи с хайдушки чети. На последната от тях той е челник дружно със Стефан Караджа. След раняването и залавянето на Караджата в багра в местността Канлъдере Хаджи Димитър съумява да измъкне момчетата от турския обръч и се насочва към Балкана.
На 18 юли 1868 година в стълкновение под връх Бузлуджа е тежко ранен и съгласно някои историци умира на място. Според други пък той е изнесен от четниците си до връх Кадрафил и там умира и е заровен. В обединената чета взе участие и братът на Хаджи Димитър - Тодор Асенов, който също умира.
Останала без брачна половинка си и без синовете си, единствено с трите дъщери и осиновената Велика, баба Маринка продължава да се грижи за осиротялото си семейство и да посреща с гордо вдигната глава ударите. Когато брачният партньор и двамата й синове са затворени в конака, тя всеки ден им носи храна и чисти облекла. Когато тримата са откарани на изгнание, баба Маринка съумява да научи, че брачният партньор й е в Одрин и сама със скрити в облеклата пари за откуп съумява да стигне до Одрин. Там обаче научава, че мъжът й е изпратен в Цариград. Това обаче не я стопира.
Тя скрива още по-дълбоко жълтиците и с целесъобразно писмо до българските първенци в Цариград съумява да се добере чак до великия везир, пред който пада на колене и го моли да освободи брачна половинка й, тъй като той е почтен и в никакъв случай не е бил въстаник и зложелател на царщината. Вероятно освен думите й, а и златото са помогнали, само че чудото се случва и хаджи Никола е пуснат на независимост.
Какво ли е било в майчиното сърце, когато схваща за гибелта на сина си Димитър, надали някой през днешния ден може да се показа. Вече след Освобождението тя отива до с. Аджар, където е заровен синът й, взема костите му и ги отнася в Сливен, където те са опети от духовник и препогребани.
По време на Руско-османската война, трансформирала се в освободителна за българския народ, на баба Маринка е предоставено да обикаля Сливен и да оказва помощ на нуждаещите се хора. Тя неуморно събира храна, облекла и помощи и ги раздава на нуждаещите се. А когато в края на 1877 година в Сливен стартират да се връщат разрушените турски войски, озверели и жадни за кръв и отплата, храбрата жена провежда отдръпването на огромна част от популацията отвън града, в пещерите Змееви дупки.
Вече трансферирала 70-те години, баба Маринка дочаква по този начин дълго мечтаната от синовете й независимост. А в самата година на освобождението, 1878 година, умира и брачният партньор й хаджи Никола Асенов. Две години по-късно при раждане умира и най-малката й щерка Ангелина.
За благородната душа на тази невероятна българка може да се съди даже и единствено от един епизод от нейния живот. Малко след Освобождението при нея идва позната туркиня и я моли, в случай че може, да й даде самун за децата. След като я разпитва, баба Маринка схваща, че в Сливен има 27 небогати турски фамилии, на които никой българин не желае да подаде и къшей.
" Моите деца дадоха живота си да се освободим от турската власт, а не да морим в този момент от апетит бедните турци и техните деца, които в никакъв случай не са били наши врагове и от самото начало са страдали не по-малко от нас от произвола на управниците “, декларира тя на градската администрация.
И съумява да издейства храна за мюсюлманските фамилии. Които в символ на признателност, със сълзи на очи се хвърлят да целуват краката й. Скоро по-късно се постанова тя още един път да се намесва и да оказва помощ на мюсюлмани. При нея идва селяндур, който споделя по какъв начин въоръжени българи обикалят селата към Сливен, убиват останалите в тях турци или ги карат да им подаряват парцелите си. Възмутена, Маринка се насочва към съветския боен комендант.
" За тази ли независимост синовете ми дадоха живота си? Вместо турски башибозук в този момент да имаме български башибозук. Наредете на вашите солдати да спрат тези грабежи “, моли тя съветския офицер. Впечатлен от облечената в черно и ниско пребрадена стара жена, комендантът незабавно изпраща бойци, които да разгонят и да задържат мародерите.
Последният спомен за Маринка хаджи Асенова дава Атанас Бендерев, който я посещава в края на 1878 година и в спомените си написа: " Заварих майката на Хаджи Димитър, една свята жена, която с отпуснатата й от Пловдивския комитет пенсия от 100 франка бе отворила столова за 30 небогати деца. “ Достойната българка умира през 1888 година и е заровена в Сливен.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ