Всеизвестно е, че най-дълго живеят онези, които често умират от

Всеизвестно е, че най-дълго живеят тези, които постоянно умират от смях. Та в случай че смятате да чукнете стотака – приемайте Сотиров, само че в дребни дози! Защото в случай че прекалите и всекидневно си говорите с него, четете го или ви се върти в мислите, тогава и повече лазарници ще навъртите.

За следващ път се увещавам, че към него би трябвало да се подхожда деликатно и без предварителни проекти и настройки, тъй като цялата стройност на замислите ви просто ще отлети на крилете на неговото духовитост, ироничност, несекващо възприятие за комизъм и парадоксална мисъл. И таман когато към този момент си казваш, че повече смях не можеш да понесеш, внезапно от веселбата се процежда една същинска сълза…

Не желая и няма по какъв начин да ви обясня това събитие, знамение, а от време на време и естествено злополучие Васил Сотиров.

Като специфичен посетител в „ И риболовец съм, и ловджия съм “ Васил Сотиров ще бъде тестван обаче и в друга посока. „ Что он помнил и по какъв начин он помнил? “, както споделяше приятелят му Володя Висоцки. Казано накратко, с негова помощ – опит за реорганизация на част от историята на предаването, като в тази посока разгадавам и на Весел Цанков – и двамата радиолюде с голям стаж в БНР, и в частност в редакция „ Хумор, ирония и веселба “.

Наслука ми!

Чуйте предаването от звуковия файл.

Снимки: персонален архив