Защо е важно да се храним бавно?
Все сме заети и храненето постоянно се трансформира в деяние апропо - на крайник, пред екрана или в придвижване. Няколко хапки, небрежно преглътнати, с цел да продължим с неотложните задания. Но какъв брой постоянно се замисляме, че този табиет трансформира освен метода, по който усвояваме храната, а и метода, по който я възприемаме? Бавното хранене е не просто по-възпитано, а и по-здравословно за стомаха, за мозъка и за връзката ни със самите нас.
Осъзнатото хранене – връзката сред мозъка и апетита
Когато се храним постепенно, даваме време на мозъка да получи сигнал, че сме сити. Това не е кратковременен развой – хормоните на ситостта се задействат почти 15–20 минути след началото на храненето. Ако приключим за пет, мозъкът просто не е съумял да разбере, че към този момент сме приели задоволително количество храна. Така постоянно се стига до преяждане и възприятие за тежест.
Осъзнатото хранене значи да присъстваме сега, да усещаме аромата, текстурата и усета на всяка хапка. Това освен подобрява храносмилането, само че и основава по-дълбока връзка с храната. Когато дъвчем умерено, подтикваме отделянето на слюнка и ензими, които стартират разграждането на въглехидратите още в устата. Така храносмилателната система получава преднина, а стомахът работи по-ефективно и с по-малко натоварване.
Влияние върху метаболизма и тежестта
Бавното хранене е потвърдено обвързвано с по-нисък показател на телесна маса и по-малък риск от наднормено тегло. Хората, които ядат по-бавно, одобряват приблизително с 10–20% по-малко калории при едно хранене. Ситостта настава по натурален път и без потребност от ограничения.
Когато бързаме, постоянно не дъвчем добре, което забавя храносмилането и може да аргументи отичане, газове или киселини. Освен това, погълнатият въздух по време на преждевременно хранене води до дискомфорт. При спокоен темп тези недоволства доста понижават.
Освен това бавното хранене стабилизира равнищата на глюкоза в кръвта. При по-дълго дъвчене и по-бавно асимилиране на храната пикът на кръвната захар е по-мек, което значи по-малко съмнения в силата и по-слаба потребност от сладко след хранене.
Психологическият резултат на спокойното хранене
Когато забавим храненето, активираме парасимпатиковата нервна система, която дава отговор за отпущането и храносмилането. Тялото ни получава сигнал, че няма опасност и може умерено да се концентрира върху усвояването на храната. Храненето неподвижен също въздейства на психологичното здраве. То може да понижи тревогата, да усъвършенства концентрацията и да възвърне чувството за надзор, не посредством ограничавания, а посредством наличие. С времето започваме да усещаме по кое време сме гладни и по кое време просто търсим разтуха в храната, което прави навиците ни по-осъзнати и устойчиви.
Малките промени с огромен резултат
Да се храним постепенно не изисква изпитание, а избор. Можем да стартираме с дребни стъпки – да оставяме вилицата сред хапките, да не гледаме екран по време на хранене, да дъвчем по-дълго, да усетим усета. В рамките на няколко дни ще видим смяна - не единствено в апетита, само че и в метода, по който се усещаме след хранене, написа Puls.bg. Бавното хранене ни връща към естествения темп на тялото, който постоянно губим в всекидневието.
Осъзнатото хранене – връзката сред мозъка и апетита
Когато се храним постепенно, даваме време на мозъка да получи сигнал, че сме сити. Това не е кратковременен развой – хормоните на ситостта се задействат почти 15–20 минути след началото на храненето. Ако приключим за пет, мозъкът просто не е съумял да разбере, че към този момент сме приели задоволително количество храна. Така постоянно се стига до преяждане и възприятие за тежест.
Осъзнатото хранене значи да присъстваме сега, да усещаме аромата, текстурата и усета на всяка хапка. Това освен подобрява храносмилането, само че и основава по-дълбока връзка с храната. Когато дъвчем умерено, подтикваме отделянето на слюнка и ензими, които стартират разграждането на въглехидратите още в устата. Така храносмилателната система получава преднина, а стомахът работи по-ефективно и с по-малко натоварване.
Влияние върху метаболизма и тежестта
Бавното хранене е потвърдено обвързвано с по-нисък показател на телесна маса и по-малък риск от наднормено тегло. Хората, които ядат по-бавно, одобряват приблизително с 10–20% по-малко калории при едно хранене. Ситостта настава по натурален път и без потребност от ограничения.
Когато бързаме, постоянно не дъвчем добре, което забавя храносмилането и може да аргументи отичане, газове или киселини. Освен това, погълнатият въздух по време на преждевременно хранене води до дискомфорт. При спокоен темп тези недоволства доста понижават.
Освен това бавното хранене стабилизира равнищата на глюкоза в кръвта. При по-дълго дъвчене и по-бавно асимилиране на храната пикът на кръвната захар е по-мек, което значи по-малко съмнения в силата и по-слаба потребност от сладко след хранене.
Психологическият резултат на спокойното хранене
Когато забавим храненето, активираме парасимпатиковата нервна система, която дава отговор за отпущането и храносмилането. Тялото ни получава сигнал, че няма опасност и може умерено да се концентрира върху усвояването на храната. Храненето неподвижен също въздейства на психологичното здраве. То може да понижи тревогата, да усъвършенства концентрацията и да възвърне чувството за надзор, не посредством ограничавания, а посредством наличие. С времето започваме да усещаме по кое време сме гладни и по кое време просто търсим разтуха в храната, което прави навиците ни по-осъзнати и устойчиви.
Малките промени с огромен резултат
Да се храним постепенно не изисква изпитание, а избор. Можем да стартираме с дребни стъпки – да оставяме вилицата сред хапките, да не гледаме екран по време на хранене, да дъвчем по-дълго, да усетим усета. В рамките на няколко дни ще видим смяна - не единствено в апетита, само че и в метода, по който се усещаме след хранене, написа Puls.bg. Бавното хранене ни връща към естествения темп на тялото, който постоянно губим в всекидневието.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ