Икигай е свързването с нашите чувства и емоции, с нашата

Икигай е свързването с нашите усеща и страсти, с нашата вътрешна същина, която много постоянно изгубваме и изключваме. Това сподели първият български сертифициран икигай коуч, създател на платформа за личностно развиване и бизнес наставник Станислава Павлова в предаването " Утрото на фокус “ на Радио ФОКУС .

В основата на икигай философията са четири въпроса: какво обичам да върша, в какво съм добър, от какво се нуждае светът и защо ми заплащат. " Много постоянно в центъра, в който тези четири кръга се пресичат, е изобразен икигай. Ако човек се вмъкне в дълбочината на значимостта на тези четири въпроса и разчита на тази диаграма да му даде посока в кариерата, в персоналния му живот, в това, в което е добър, дали в действителност е задоволен от това, което прави в всекидневието си, рискува да залитне в някакви крайности. Същността не е единствено върху тези четири въпроса. Икигай е свързването с страстите и възприятията, които изпитваме. Въпросът, който би трябвало да си зададем, е: кое е нещото, което ме кара да се усещам щастлива, значима, стойностна, че давам стойност освен към себе си, на хората към мен. Трябва да имаме противоположна връзка от околните до нас хора – защо най-често сме търсени. След това би трябвало да си дадем време и пространство, в което да създадем дребните крачки, да предприемем дейности към това по какъв начин може да осъществяваме даденото нещо – дали ще е написване на книга, дали ще е повече спортуване, дали ще е повече време за мен или за близки хора. Нещата постоянно би трябвало да бъдат навързани по разнообразни способи “, изясни Павлова.

Икигай е инструмент, с който тя борави. " Буквално като един вълшебник, който има карти в ръцете си и знае кой въпрос тъкмо по кое време и по какъв начин да зададе, с цел да може на повърхността да излезе това, което дълго време човек носи в себе си. Хората, с които работя, са освен експерти “, разясни икигай коучът.

Прегарянето в метода ни на живот не идва от това, че работим доста, а от това, че не сме свързани с нашите полезности, акцентира Станислава Павлова. " Ако за теб е скъпо и значимо обещано нещо и не го работиш, не го изразяваш, не го споделяш, не го приказваш с хората, започваш да се потискаш по един или различен метод. Това става една голяма тежест “, разясни тя.

Дигиталният метод на живот осъжда хората на самотност, счита Павлова. " Ако самите ние не осъзнаем къде се намираме, в каква посока желаеме да поемем в живота си, било то кариерно или в персонален проект, рискуваме да изпаднем в клопката на цифровия смок “, добави тя.