Все повече зачестяват случаите на хора, изгубили се в планината.

...
Все повече зачестяват случаите на хора, изгубили се в планината.
Коментари Харесай

Полезни съвети за туризъм в планината

Все повече зачестяват случаите на хора, изгубили се в планината. Това напълно не е инцидентно, защото неприятното време в планините стартира ненадейно и постоянно изненадва туристите. Времето там може да се скапе безусловно за минути, без да ви даде опция да реагирате. Заради това никога не подценявайте планината и постоянно подхождайте с  почитание и благоговение към нея. Aко вършиме това, ще избегнете много неприятни обстановки, в които другояче може да попаднете.

 Тази публикация има за цел да ви каже няколко значими неща, които можете да извършите, в случай че въпреки всичко се загубите в планината. Ако се изгубите, ви предлагаме да останете на място, до момента в който не бъдете открити от спасителите, които ще ви търсят. Ако обаче наближава вечерта и смятате, че ще замръкнете във височините, следвайте тези техники, с цел да оцелеете през нощта, когато температурите падат под нулата:

Винаги оставяйте следи.

 Ако сте решили да потърсите помощ сами, уверете се, че оставяте следи след себе си. Това могат да бъдат всевъзможни боклуци или елементи от облекла, можете да употребявате и камъни, с цел да направите стрелки или пирамиди, които да сочат пътя ви. Тази маркировка би трябвало да демонстрира недвусмислено посоката, в която сте поели, с цел да могат спасителите бързо да ви намерят. Опитните водачи незабавно ще се ориентират, когато видят следите ви, даже и те да наподобяват на елементарна планинска туристическа маркировка; те доста добре знаят по какъв начин и къде е ситуирана истинската маркировка.

Слезте в ниското.

 Слизането в ниското, може да ви избави от мраз и хипотермия, които от своя страна могат да ви попречат да мислите съответно, а в по-критични ситуиации да доведат и до гибел. Ето за какво е извънредно значимо, в случай че смятате, че скоро няма да бъдете потърсени, да се опитате да слезете колкото се може по-надолу и в случай че е допустимо да достигнете до гора, в която ще можете да си извършите заслон и да си запалите огън.

Направете заслон.

 Разбира се подслонът е от изключителна значимост, защото той както и огънят ще ви дава топлота и отбрана от природата. За заслон можете да употребявате съвсем всичко от паднало дърво до шумата по земята или даже кожи на умрели животни, с които да извършите „ покрив “ над себе си. Направете подслонът дребен, с цел да не губите ненужно топлота.

Запалете огън.

 Огънят, като се изключи че ще ви даде топлота и светлина, ще ви пази от диви животни. Той е и доста положително средство за повдигнането на мотивацията, да се почувствате по-добре, така като е доста евентуално да се отпаднали освен физически, само че и душевен. Запомнете, душeвността е един от ключвите фактори за оцеляване.

Подгответе се да сигнализирате.

 Винаги бъдете подготвени да сигнализирате - това може да избави живота ви. Ето и за какво е значимо да имате авансово изработен предупредителен огън край лагера.

 Пребиваването в планината единствено по себе си не е рисково. Опасно е несъобразяването с даденостите, метереологичните условия, познанията за определения маршрут, надценяване на физическата и психическата подготовка на туристите, неналичието на самодисциплина, несъответствуващата екипировка. Избягвайте да вършиме преходи в планината сами! Самостоятелните излизания крият доста повече опасности даже и за опитните туристи. Само един случай – да вземем за пример контузия на крайник, слага екскурзианта в безизходна обстановка – извънредно затруднено или невероятно напредване и липса на различен човек, който да потърси помощ.

Снабдете се с нужната туристическа екипировка:

- туристическа раница (с носеща шина или самар);
- подобаващи туристически обувки с недодялан и наедрял грайфер;
- комфортно и практично туристическо облекло и чорапи - недебели, само че ветроупорни яке, панталон или гащеризон. Препоръчително е да са и водоустойчиви. През студените месеци не се предлагат трикотажни облекла и джинси. Трикотажът пропуща вятъра, а джинсите стават ледено студени;
- топла връхна дреха – за почивките, вечерта и ранната утрин;
- облекла и обувки за хижите – свободен избор, само че без обувките от прехода;
- шал, шапка и ръкавици – носят се постоянно, без значение от сезона;
- калци (гетри, калцуни, гамаши) – наложителен през зимните месеци признак.
- дъждобрани – за индивида и за раницата. При дъжд най-важното е да се резервира изсъхнал багажа;
- специфични високопланински или слънчеви очила - носят се без значение от сезона;
- добре подбрани кремове за лице с висок фактор на отбрана от слънчевото греене
- документи и пари;
- шише за вода, пластмасово;
- електрическо фенерче, с аварийни акумулатори и крушка;
- туристически нож;
- медикаменти от първа необходимост;
- храна - чистият въздух и физическото натоварвяне изострят апетита. Добре е храната да не е обемиста и тежка, да е трайна и висококалорична. Желателно е диетите за намаляване да се преустановят за интервала на прехода. Изключително редки са случаите екскурзиант да се завърне от планината напълнял;
- карта, компас, пътеводител;
- въже;
- характерни такъми за зимни преходи – пикели, щеки, котки, карабинери, снегоходки, ледокоп,  индивидуалнен лавинен апарат, а в случай че нямате подобен, не забравяйте други помощни средства - лавинен връв, лопатка, сонда;
- мобилен телефон с добре заредена батерия, GPS;
- в случай че смятате да нощувате на палатка, проучете в детайли наложителната екипировка за устройване на бивак;
- наложително си направете планинска застраховка.

Подреждане на раницата.

 Всичко се слага в полиетиленови пликове. Откъм гърба се слагат меки материи (дрехи) и се внимава нищо да не убива. Във външните джобове на раницата се слагат движимости към които е нужен бърз достъп – дъждобран, сандвичи, карта, компас, фотоапарат. След като раницата се извърши, ремъците се прогонват по подобен метод, че тя да стане допустимо най-удобна. Необходимо е да се има поради, че хлабавите ремъци водят до претърквания и охлузвания по кожата, а прекалено стегнатите затрудняват кръвоснабдяването на ръцете и краката. Тежеста на раницата би трябвало да подхожда на опциите на екскурзианта.

Избор на маршрут.

1. Проучете добре дължината и времетраенето на маршрута (км. и часове), денивелацията, съществуване на сложни и рискови сектори, съществуване на обитаеми пунктове, хижи, заслони, водоизточници, съществени ориентири (върхове, пътища, гори), благоприятни условия за излизане от маршрута (долини, коларски пътища, села), график на придвижване на транспортни средства, места за вероятно наложително бивакуване, обезпечаване на храна, нощувки. Състоянието на терена (непосредствено преди тръгването). Проучването се прави благодарение на карта, пътеводители, информация от хижи и ПСС, кроки и азимутна таблица, консултация с локални поданици, по-опитни туристи, водачи, скици, схеми, фотоснимки и посредством персонален оглед. Необходимо е физическите благоприятни условия да се съобразят с продължителността на преходите, метеорологичната конюнктура, пресечеността на релефа и така нататък, т.е. с компликацията на прехода. Планът следва да е по едно и също време провокационен - със занимателни за участниците хрумвания и моменти и безвреден. Необходимо е да се мисли еднообразно за оптималното наслаждение от похода и за неговата сигурност, като се регистрират непрекъснато опциите на всеки участник.

2. Запознайте се с заплахите в планината и в региона на преходите и аргументите, водещи до произшествия, с цел да може да ги откривате навреме. Не бъдете самонадеяни.

3. Ако нямате задоволително опит, наложително избирайте добре маркирани направления с маркировка. Най-сигурно и безвредно за всеки поход, нанагорнище или експедиция е да имате умел планински лидер.

4. Преди потегляне наложително се осведомете за прогнозата за времето през съответния интервал в района на прехода от надеждни и сигурни източници - уеб страницата на ПСС, специализилани метеорологични уеб сайтове, телевизия. Не тръгвайте при очевидни признаци за повреждане на времето, 2-3 дни след изобилен снеговалеж, в мъгла, при доста ниски температури през зимата и при мощно изразена лавинна заплаха.

5. Имайте поради, че времето в планината търпи внезапни и непредвидени промени. Следете непрекъснато информациите на ПСС за положението и измененията на времето. Информирайте се за работата на лифтовите уреди и за лавинната заплаха.

6. Съобщете на близки и другари за вашето желание - точни дати на потегляне и връщане, места, където ще пребивавайте. По време на преходи поддържайте постоянно връзка най-малко с един собствен непосредствен.

Темпо, време и правила за напредване в планината.

 В взаимозависимост от физическата подготовка и опита, дневно могат да се преодолеят до 25-30 км. При еднакъв терен междинната скорост на квалифициран пешеходец е към 4-5 км/ч. При огромни денивелации това разстояние понижава. Известно е, че за един час с раница, в планината се преодоляват при нанагорнище към 300 м., а при слизане към 500 м. денивелация.

1. Тръгвайте постоянно рано сутринта, целесъобразно е главната част на прехода да бъде преодоляна до обяд. През зимата е желателно дневният преход да приключва до 15 часa.

2. Напускане на първоначален пункт по мрачно се позволява единствено при положително познаване на пътя, при иден дълъг дневен преход, при заплаха от измръзване /през зимата/, а при неприятно време единствено при избавителна акция.

3. Движете се с умерено движение. Бързото придвиждане (на откоси), комбинирано с по-чести и огромни почивки провокира по-голяма отмалялост в сравнение с умерения ход. Не бива да се усеща дефицит на въздух или да се стига до прекалено учестяване на дишането. Желателно е, при започване на прехода, темпото на напредване да е по-слабо, с цел да могат дихателната и сърдечно-съдовата системи да се приспособят към натоварвенето. Това предписание важи и за първите минути от тръгването след направена отмора. При прекъсване дано темпото последователно понижава.

4. Не спирайте дишането си, когато се изкачвате. Избягвайте пеенето, крещенето и диалозите на всеослушание. Тези дейности смущават дишането, което в допълнение е затруднено и от разредения планински въздух.

5. Съобразявайте скоростта на напредване с наклона на терена, с метеорологичните условия, както и с физическата си подготовка. При групови преходи темпото се преценява с опциите на най-слабо квалифицираните участници. Не би трябвало да се позволява скъсване на групата.

6. Разпределете добре местата и времето за почивки.

- Първа отмора – прави се в границите на десетина минути от тръгването и служи за пренаместване на раниците и събличане на непотребното облекло.
- Последващи почивки – почивки до десетина минутни, които се вършат почти на 50 минути вървене. Това не е безусловно предписание, дадените времена зависят от атмосферните условия и от сложността на терена.
- Едноминутни почивки – задачата им е да се урегулира дишането, да се успокои пулса и да се поотпуснат пренатоварените мускулни групи. Правят се най-вече при превъзмогване на доста стръмни сектори. При тези почивки раниците не се смъкват раниците, не се пуши и не се сяда.
- Обедни почивки – по-продължителни почивки, които зависят от графика на напредване и от метеорологичните условия. През зимата вместо една продължителна отмора, могат да се създадат няколко по-кратки почивки за хранене / “на крайник ”/. При летни преходи е целесъобразно обедната отмора да се направи в най-горещите часове на деня.

7. Правилният режим на натоварване, хранене, пиянство на вода и почивки по време на преход е от извънредно значение за поддържане на естественото действие на органите и системите в човешкия организъм. Обилното пиянство на течности затруднява работата на сърцето и бъбреците, провокира щедро потоотделяне, при което количеството на редица скъпи соли понижава. Не прекалявайте с консумирането на вода. Вода не се пие толкоз заради появилата се жадност, колкото заради събитието, че гърлото непрекъснато засъхва. За препоръчване е в такива случаи да се приема нещо, при което се получава щедро слюноотделяне – лимонен сок или кисели бонбони.

8. Не допускайте съкръщаване на пътя за сметка на сигурността. Избирайте най-безопасния път според от съответните условия - положение на участниците в прехода, конструкция на терена /склонове, улеи, сипеи, ронливи скалисти участъци/, конструкция на снега през зимата, метеорологични условия.

9. Избягвайте слизане и нанагорнище по скатове и улеи с ронливи камъни и комплицирани сектори без безспорна убеденост в здравината на опорите и личните си сили.

11. Не събаряйте камъни по скатовете.

12. Спазвайте предупредителните знаци в планината.

13. Не викайте неоснователно в планината. Особено през зимата това крие рискове от откъсването на лавини.

14. За по-голяма сигурност съобщавайте за вашите преходи в поделенията на ПСС.

15. Регистрирайте се в хижите по маршрута.

Техника на напредване по друг терен.

 Всеки туристически маршрут в планината нормално минава през разнообразни типове терени - тревисти или заледени и заснежени скатове, изкачвания и слизания с огромна денивелация, сипеи, високопланински реки, траверсиране и други По друг метод се натоварват ставите и мускулите в човешкото тяло и когато се минава даден терен с раница, изключително когато тя е по-тежка. Движението с раница провокира естествено привеждане стойката на тялото. Така се реализира намаляване на центъра на тежестта. За да ви е в действителност прелестно в планината, да преодолявате разнообразни по тип терени и трудности по време на вашия преход с минимално натоварване и оптималната сигурност, е добре авансово да се запознаете с другите типове стъпки и техники в планинския пешеходен туризъм. Това може да извършите от профилирана литература или от по-опитни туристи.

Туристическа маркировка.

 Всички туристически пътища, водещи до туристически, алпийски и други обекти, като: туристически хижи, туристически или алпийски лагери, водоизточници, върхове и планински била, пещери, естествени явления, архитектурно-исторически и етнографски обекти и други, в планините са обозначени със специфична маркировка. За да избегнете изгубване или отклонение от набелязаната цел, преди да предприемете преходи, е наложително да имате знания за туристическата маркировка. В взаимозависимост от това дали указва лятна или зимна пътека, тя бива два типа:

1. Лятна (лентова) – триивичест по хоризонтал квадрат с размери 10х10 см. Горната и долната линии са бели (или жълти) и демонстрират, че маркировката е туристическа (горските и ловните малкировки са двуивичести). Средната линия е с друг цвят за другите направления. Места, където се срещат няколко маркировки с друг цвят съставляват кръстовища на пътеки.

2. Зимна – железен прът на жълти и черни хоризонтални линии. Поставят се тук-там с изчезнала или понижена лавинна заплаха. През зимата напредването става само по зимните пътеки. При мъгла, това също е за предпочитане, за какво коловете се виждат по-лесно.

Ориентиране

1. С компас – буквите N, S, E, W са надлежно cевер, юг, изток и запад.
2. По слънцето – при изгрев то е на изток, при залез е на запад, а в 12 часа - на юг.
3. По полярната звезда – тя се намира постоянно на север.
Направление: Север – Юг:
* изходите на джамиите - ЮГ
* годишните кръгове на пъновете са по-развити (по широки) - ЮГ
* кората на дърветата е по-груба - СЕВЕР
* на боровете кората е по-светла - ЮГ
* иглолисните дървета имат повече смола - СЕВЕР
* мравуняците са ситуирани до самотни дървета - ЮГ и по-полегат е ската им - ЮГ
* в края на август зрелият слънчоглед гледа - ЮГ
* повече сняг се задържа по скатове - СЕВЕР
* мъхът по дърветата и скалите е ситуиран - СЕВЕР
* по обед слънцето - ЮГ
* полярната звезда – СЕВЕР
Направление: Изток – Запад
* олтарите на православните църкви гледат - ИЗТОК
* надгробните плочи на християните гледат - ЗАПАД

Предсказване на времето.

Според температурата - времето ще е хубаво когато - денем е топло, а през ноща е студено; когато след дъжд е хладно; когато през нощта в гората е доста по-топло, в сравнение с в полето. Разваляне на времето - когато привечер и през нощта е топло; когато след дъжд е топло.

Според атмосферното налягане - когато се покачва, времето ще е хубаво; когато се намалява следва неприятно време.

Според вятъра - времето ще е хубаво - когато вятърът през деня се ускорява, а през нощта спира; денем в долината духа от долу на горе, а през нощта – противоположното. Разваляне на времето - по здрач и през нощта вятърът се ускорява.

Според небето - времето ще е хубаво - когато небето е тъмносиньо и високо. Ако се скапва - небето е ниско, мътно, сивеещо.

Според облаците - времето ще е хубаво когато - заран е ясно, денем има купести облаци, които привечер изчезват; купестите облаци се движат по посока на вятъра; при пръснати облаци. Когато времето се скапва - облачността по здрач се уплътнява; облаците се движат против вятъра; при изгрев слънце се появяват купести облаци над планините, които изчезват и към 9 часа още веднъж се появяват; слоесто дъждовни облаци; купестодъждовни облаци.

Според изгрева и залеза - времето ще е хубаво, когато изгревът е лимоненожълт, златист, а залезът е в същите цветове и слънцето залязва в безоблачно небе. Разваляне на времето - когато изгревът и залезът са кървавочервени и слънцето залязва в облаци.

Според звездите - времето ще е хубаво, когато звездите блестят едва и стоят високо. Разваляне на времето- когато блестят мощно и стоят ниско. Небосклонът е отрупан със звезди.

Според утринната роса - времето ще е хубаво, когато заран има огромна роса. Разваляне на времето- когато росата заран е дребна.

Според мъглата - времето ще е хубаво, когато слиза по скатовете на планината. Разваляне на времето - когато мъглата се изкачва се по скатовете.

Звук - времето ще е хубаво, когато ясно се чуват звуците, издавани отдалеко. Разваляне на времето - когато ехото се повтаря неведнъж.

Дим - времето ще е хубаво, когато димът се издига високо. Разваляне на времето - когато се стеле ниско.

Според животните - времето ще е хубаво, когато птиците летят високо. Разваляне на времето - когато птиците летят ниско, врабците се къпят в пепелта, свраките и гарваните летят на ята, мравките се крият в мравуняка.

Опасности.

 Опасности в планината и правила на държание при непредвидени условия. Често нормални метеорологични феномени, като дъжд, мъгла, снеговалеж, гръмотевични стихии, които в град, са нещо обикновено и не им обръщаме внимание,  в планината могат да бъдат рискови и да основат опасности от неприятни произшествия. Затова е добре преди предприемане на преходи всеки екскурзиант да има нужните знания за рисковете, които крият и за съответна и невъзмутима реакция.

Мъгла – основава се неверна визия за размера на предметите, за тяхното местоположение и форми и съществува действителна заплаха от отклонения от верния маршрут и изгубване.

- Ако сте в първоначален пункт, целесъобразно е да изчакате разсейването на мъглата.

- Ако сте по пътя, увеличете вниманието, непрекъснато следете маркировката, картата, компаса.

- Препоръчително е е да се върви по билата, тъй като там мъглата спорадично се раздира под въздействие напразно, а и по-добре се виждат билните маркировки.

Тъмнина - заплаха от изгубване. Да не се потегля без електрически фенерчета и умел лидер, идеално познаващ маршрута.

Дъжд – понижива се видимостта и има заплаха от изгубване, подхлъзвания и рухвания, които могат да доведат до контузии. Понижава се тонуса и се усилва вероятността от допускане на неточности. Желателно е при мощни превалявания да се заобикалят деретата.

Силен вятър – води до по-бързо изстудяване на организма. В композиция с ниска температура работи и демотивиращо на туристите. Опасен е при вървене по тесни била, особено при неочаквани пориви.

Сняг – понижава се видимостта, мокрят се облеклата, затруднява се придвижването, постанова се да се прави пъртина, което води до по-бърза отмалялост.

Голяма снежна завивка – заплаха от затъване в преспи или рухване на лавина. По високите елементи на планините и особенно в Рила, Пирин, Централна Стара планина и Витоша, даже и в интервала сред пролетта и лятото, към момента върху огромни площи има дълбока снежна завивка. Много от известните планински пътеки са покрити със сняг, който особенно в утринните часове е корав и фирнован. При падение има заплаха от съществени пострадвания и контузии. Пързалянето по снежните преспи и тяхното прекосяване е рисково. Не пресичайте и не се пързаляйте по снежните преспи. При най-малката опция ги избягвайте, като ги заобикаляте. Ако ви се наложи да ги пресичате, то запомнете следното:

1. Движението при дебела снежна завивка се прави с изключително внимание за икономисване на силите. Вървете с отмерена равномерна крачка.

2. Трябва да бъдете обути с обувки, подметките на които имат положително сцепление със снежната повърхнина.

3. При придвижване по снежната повърхнина би трябвало да имате в ръката си ледокоп или друго сечиво, което да ви служи като средство за обезпечаване и самоосигуряване.

4. Пресичайте снежните полета по диагонал с наклонност за леко нанагорнище и то по опция в най-тясната им част.

5. При групови преходи правенето на стъпки се прави от на най-опитния в групата. Принципно стъпката на горния крайник е ориентирана по посока на придвижването, а тази на долния - леко надолу, като тя служи за съществена опора. Като спомагателна опора при по-голям надолнище се използува ледокопа, който се забива отгоре и се придържа с двете ръце.

6. Слизането по снежни преспи би трябвало да става също в краен случай, когато няма друга опция за придвижване, и то с ледокоп в подготвеност за самозадържане.

Пресичане на реки - практикува се, когато няма различен път или брод. Преминаването става във допустимо най-плиткото и умерено място на реката. През април, май и юни към момента във високите елементи на планините част от реките са под снега и от време на време се постанова тяхното секване по несигурни снежни мостове. Това би трябвало да става единствено в краен случай, при съблюдаване на всички правила за сигурност и съществуването на постоянна осигуровка. Водата е извънредно студена и има заплаха от удавяне при попадане в нея. Каменопад – при прекосяване през сипеи да не се скача от камък на камък, а деликатно да се трансферира тежестта на тялото. Къпане във високо планински езера и реки – заради ниските им температури съществува заплаха от простудни болести, прекъсване на дишането или на сърдечната активност. Заснежаване или замръзване – заплаха от похлъзване и тежки контузии. Желателно е, в случай че е допустимо, да се заобикалят такива сектори, даже и това да усили пътя до крайната цел. Ниски температури - заплаха от измръзване. Откритите елементи на тялото могат да измръзнат освен при доста ниски температури, само че и при композиция на нулеви и негативни температури със мощен вятър и дъжд на дъжд и суграшица. Затова спазвайте следните правила:

1. Осигурете сухи облекла, шапки и ръкавици.

2. При отмалялост не спирайте. Намалете темпото, само че не лягайте и не сядайте на снега.

3. Почивките би трябвало да са краткотрайни и непрекъснато да се правят придвижвания с пръстите на крайниците, гримаси с лицето, леки подскоци.

4. При загуба на сензитивност на другите елементи на тялото, в случай че няма получени мехури, разтривайте до възобновяване на чувствителността и то единствено със суха дреха.

5. Поемайте повече течности, калорична храна, само че не и алкохол.

Животни – по принцип животните заобикалят индивида. Вероятността за среща с мечки или глигани е прекомерно дребна. Най-голяма заплаха в планините са змиите. В България обитават три токсини змии – пепелянка – намира се в по-ниските области, усойница – намира се в гористи места и аспида – намира се рядко, основно в южната част на българските Родопи. Желателно е да се върви с дълги панталони или с калци и да се внимава да не се настъпи змия.

Слънчево греене – в планината слънцето пече по-силно в сравнение с морето. Съществува заплаха от изгаряния и от снежна слепота. Не оставяйте за дълго открити елементи по тялото си, носете шапки с огромни перифирии или козирки и наложително очила. Ако нямате специфични високопланински, то си вземете най-малко положителни слънчеви очила.

Мълния – внезапните и непредвидени промени на времето в планината са постоянно събитие, изключително през лятото. Следете деликатно метеорологичните промени по време на вашия преход. Ако по пътя ви застигне гръмотевична стихия, следвайте следните препоръки:

1. Ако се намирате по билните елементи на планината, по допустимо най-бързия метод слезте по-надолу.

2. Отстранете на разстояние най-малко 10 метра всички железни предмети.

3. Не заставайте до единични дървета, маркировъчни стърбове, на брега на водни площи.

4. Избягвайте тичането.

5. Разпръснете се, в случай че сте повече хора.

6. Не заставайте наоколо до места, на които има железни проводници.

7. При опция седнете на изолационен материал- стелка, раница.

8. Запомнете, че не всяко засягане от гръмотевица е смъртоносно и своевременното оказване на първа помощ може да предотврати гибелта.

 Най-голямата заплаха за самия себе си може да се окаже туристът, изключително в случай че няма нужните познания за характера, особеностите и явленията в планините, в случай че не има умения и привички за разкриване на евентуалните рискове и най-много при загубата на самоконтрол, необходим за съответна и хлъднокръвна реакция. Опасен за себе си е екскурзиантът и когато надценява собственине си сили и подготовка и подценява препоръките на експертите от ПСС, и на по-опитните туристи.

Правила за сигурност при възможност от рухване на лавини.

 При съществуването на избрани условия - сняг, наклонени терени и подобаваща температура, големи снежни маси се свличат и образуват естествения феномен снежна лавина. Туристите, които навлизат във високите елементи на планината  при зимни условия, би трябвало доста добре да познават лавинната заплаха и изискванията и разпоредбите за прекосяване през лавиноопасните сектори. Лавиноопасни улеи и скатове има и в по-ниските елементи на планините, както и наоколо до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със профилирана маркировка с шахматно ситуирани жълти и черни квадрати. Най-добре е при изразена лавинна заплаха да не напускате хижа, обитаемо място или бивак. Ако предприемете преходи, те наложително би трябвало да са по маркирани туристически зимни пътеки. Те са проучени и тествани с годините и заплахата от лавини там е минимална. Ако въпреки всичко се наложи нахлуване в лавиноопасен регион, би трябвало да се съблюдават следните правила:

1. Сигурен симптом, че съществува лавина е козирката.

2. Избягвайте придвижването по стръмни снежни скатове и улеи в обедните и късните часове на деня при нехарактерно за зимата топло време.

3. Лавинарникът се заобикаля от горната страна, а в случай че не е допустимо да се заобиколи, лавиноопасното място се минава през допустимо най-тесния сектор.

4. Пригответе за бърз достъп оборудването, належащо за реагиране при попадане в лавина - самостоятелен лавинене апарат, лопатка, алпийски въжета и завържете лавиноспасителен връв към тялото си.

5. Бъдете подготвени за бързо освобождение от всички предмети (раници, щеки, ски).

6. В рисковия сектор би трябвало да има единствено един човек. Останалите туристи стоят на безвредно разстояние и наблюдават преминаващия. Ако падне лавина, те би трябвало да открият мястото, където пострадалият е бил обзет от лавината и мястото, където е бил видян за последно.

7. Преминаването става с огромни крачки, като всеки идващ стъпва в следите на предходния минал. Целта е да не се пресече лавината.

8. Ослушвайте се за пукане на леда и нехарактерни шумове.

9. Не вдигайте звук.

При попадане в снежна лавина.

 Когато снегът стартира да пада и не може да се избяга, се освободете от всички неща, които носите (раница, пикел, щеки) и се пробвайте да се задържите на повърхността. Ако лавината е прашна още при удара на въздушната вълна, е желателно да прикриете главата си навътре в якето, с цел да се предпазят от задръстване със сняг носа и устата. Опитайте се да установите ситуацията, в което се намирате след прекъсване на придвижването на снега. Там, където снегът свети, е повърхността. Освен това може да се плюе, с цел да се откри посоките горе и долу. Опитайте се е да издълбаете отвор за дишане, в случай че сте покрай повърхността. Ако подобен не може да се направи, запазете самообладание и успокойте дишането, с цел да пестите О2.

Правила за сигурност при образуване на бивак в планината.

 Ако разполагате с нужната бивачна екипировка – палатки, спални чували, стелки (шалтета), въжета, платнища и други и сте планували, или пък се наложи наложително да пренощувате навън в планината, би трябвало да се съблюдават избрани условия към мястото за устройване на удобен, и най-много безвреден бивак.

1. Пристъпете към избор на място за бивака в точния момент. За предпочитане е това да е най-малко два часа преди да се стъмни.

2. Най-подходящи са безвредни места наоколо до източник на вода и дърва за огън, които в това време не са доста отдалечени от пътя на маршрута, който следвате.

3. Ако определеното място се отклонява доста от маршрута ви, оставете знак, който указва посоката на местоположението на бивака.

4. Не устройвайте бивак на следните места:
- на високи ветровити места /например било/;
- в основата на заснежени скатове през зимата, те са лавиноопасни. През лятото в основата на стръмни скатове, улеи, сипеи, под ронливи скали, с възможност от рухване на скални отломки;
- в дъната на сухи речни корита, тъй като неочакван проливен дъжд може да аргументи затруднения и опасности;
- доста във вътрешността в гъсти гори, тъй като там има влага, комари и заплаха при вероятно пораждане на пожар;
- под дърво, на което има гнездо на пчели или оси;
- под изсъхнало дърво, тъй като при възможен мощен вятър може да падне;
- към настрана стоящи дървета, под или покрай далекопроводи, тъй като има заплаха от рухване на мълнии.
- тук-там, където минават пътеки за водопой на животни.

5. Добре е мястото да бъде равно, като авансово се почисти от камъни, тревни туфи, плевели. Ако няма такова уместно равно място, палатката се разполага по този начин, че да се пренощува с краката към нанадолнището.

6. Желателно е към палатките да се разпъне въже, с цел да се предотврати вероятно прекосяване на животни през бивака.

7. Проверете добре дали палатките са закрепени задоволително крепко за земята.

8. Ако палатките нямат двойно покритие е добре да се плануват полиетилени, които да се завържат в четирите края за рейките им, с цел да се избегне измокряне при превалявания.

9. При паленето на огън би трябвало да се съблюдават следните условия:
- на територията на паркове, резервати и предпазени територии паленето на огън е позволено единствено на регламентирани с указателни табели места;
- огън се пали наложително в авансово изкопана плитка дупка в земята, която е заобиколена с камъни. При липса на такива, мястото към огнището наложително се почиства от суха трева и клони;
- в случай че мястото, определено за огнище е тревисто, би трябвало деликатно да се извадят тревните чимове и преди напускането на бивака да се слагат още веднъж и по опция да се полеят.
- мястото на огнището да бъде съобразено с вятъра и да бъде на безвредно разстояние от палатките и дървета, изключително сухи;
- мястото на огъня би трябвало да бъде ситуирано тъй че димът да не влиза в палатките;
- в случай че има вятър, е добре на безвредно разстояние от огъня от надветрената страна да се направи подслон от платнище или клони.
- при поддържане на огъня дърветата се подреждат кръстовидно, с цел да има въздух, който да поддържа огъня;
- избягвайте разпалването на висок огън, тъй като има заплаха вятърът да разнесе искри върху палатките или до по-отдалечени сухи дървета, трева и шума;
- преди да заспите или да напуснете бивака, се уверете, че огънят е изцяло изгасен. Дори и дребни тлеещи въгленчета могат да провокират пожар.

10. Ако нямате задоволително опит и знания за престояване в планината през зимата и нужната специфична зимна екипировка, избягвайте пренощуването през този сезон. Желателно е обаче всеки новак екскурзиант да се запознае въпреки всичко от профилирана литература за типовете и методите на устройване на насилствени зимни биваци - снежна хижа, снежна пещера, иглу.

11. Най-важното предписание за зимните биваци е, че не би трябвало да се заспива.

 При ненадейно утежняване на времето, загубване и всевъзможни непредвидени условия в планината и при липса на екипировка за бивак, се прибягва до по този начин наречените насилствени биваци. В такива обстановки се търсят естествени подслони, само че също би трябвало да се съблюдават условията за сигурност. Естествен заслон могат да бъдат дребни пещери, цепнатини и ниши в скали и всяка дупка или по-голяма хлътналост в земята, към която с подръчни средства може да се направи подслон, да се натрупат камъни или клони.

Един неблагоразумен юноша да прочете тези препоръки все ще е от изгода...

Автор: Захари Коровски

Инфо: www.offroad-bulgaria.com

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР