Все по-често попадам на призиви да ограничаваме въглеродните си емисии

Все по-често попадам на апели да ограничаваме въглеродните си излъчвания като използваме по-малко пластмаси. Това се дава като образец за win-win избор от еко-активистите – по този начин хем сме щели да спасим морските животни от пластмасовия боклук, хем планетата – от световното стопляне. Декарбонизация и кръгова стопанска система в едно за ярко бъдеще на планетата!

Реалността е фундаментално друга. Да, пластмасите и композитните материали са призрачен сън за кръговата стопанска система – те просто отхвърлят да се въртят в кръг и все намират метод да заминат я за изгаряне, я за депониране или просто в дерето! От друга страна обаче, няма други материали в историята на човечеството, които да водят до толкоз огромно понижение на въглеродните излъчвания, колкото пластмасите – хиляди разнообразни съединения, които са извънредно леки, устойчиви и служат защо ли не. До през днешния ден сме произвели към 8.3 милиарда тона, които на практика заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с най-малко 5 пъти по-високо тегло.

Проучване на denkstatt от 2010 година демонстрира, че заместването на употребяваните през 2007 година в Европейски Съюз пластмаси с други материали би довело до съответното релативно нарастване на въглеродните излъчвания с към 61%, което е еквивалентно на всичките излъчвания на страна като Белгия. Примерите са многочислени и изцяло разумни – единствено се замислете какъв брой повече сила би била нужна, в случай че заместим всички пластмасови бутилки със стъклени такива, които са приблизително към 10 пъти по-тежки! Освен това добивът и производството на стъклен амбалаж изискват доста повече сила, също както събирането, превозването и измиването му за повторна приложимост. Масовият автомобил през днешния ден е доста по-лек, комфортен, сигурен и енергийно ефикасен на първо място с помощта на замяната на огромна част от металите в структурата с пластмаси. Милиони квадратни километри гори са избавени с помощта на замяната на дървесината с пластмаси в производството на хиляди произведения – от строителни материали до щайги и палети.

Още по-интересни са множеството приложения на пластмасите, където заместването е на практика невероятно. Да вземем за образец изкуственият каучук: какво би могло да го замести в производството на автомобилни гуми? Ако трябваше да добием съответното количество натурален каучук, всички тропически гори щяха да бъдат превърнати в плантации и отново нямаше да можем да задоволим търсенето. Алтернативата са дървените колела на каруците, т.е. – връщане в 19-ти век. Пластмасовите опаковки на храни за еднократна приложимост ни икономисват голямо количество боклуци като неведнъж удължават периода на валидност на храните. Изолационните материали, направени от пластмаси, освен водят до най-големи енергийни спестявания, само че са и с минимален въглероден отпечатък за произвеждане спрямо другите възможности. Пластмасите могат да бъдат употребявани за контролируем рандеман на сила след края на потребния си живот, което значи, че заместват еквивалентно количество газ или въглища в системата. Съвременните евтини фотоволтаични панели или великански вятърни перки са невъзможни без извънредно леките и здрави полимерните материали, които се влагат в тях.

Въглеродният баланс на целия пазар на пластмаси в Европа (без каучука) демонстрира, че изгодите от потреблението им по време на потребния живот (намалението на въглеродните емисии) надвишават към 10-15 пъти излъчванията от производството и ръководството им като боклук. Това значи, че на практика не съществува по-въглеродно ефикасен материал с толкоз доста приложения. Или казано иначе, пластмасите са най-зеленото нещо, което климатичните деятели биха могли да си показват.

Съвременната цивилизация е извънредно комплицирана система, в която няма лесни решения за бърза смяна и усъвършенстване. Когато някой каже, че нещо е „ неприятно “ и би трябвало да се отървем от него, би трябвало да се замисли за другите възможности и да си направи сметката. В 99% от случаите тя ще покаже, че свободният пазар самичък е направил енергийно ефикасния избор – той разумно е и най-евтин – и няма доста капацитет за усъвършенстване. Такъв е казусът с пластмасите – може би няма проблем да спрем да ги използваме за клечки за почистване на уши и сламки, само че в най-масовите и значими приложения те са несъмнено най-зелената опция като повсеместен екологичен отпечатък – замърсяване на въздуха, водите, ресурсна успеваемост, запазване на биологичното многообразие – освен въглеродните излъчвания. Остава единствено да решим казуса с ръководството им като боклук, само че това е въпрос на време, благосъстояние и предпочитание.

sustainability.bg - Блогът на denkstatt

Оригиналната версия на този текст е оповестена през август, 2018 година в списание Forbes България.

Оригиналната версия на този текст е оповестена през август, 2018 година в списание Forbes България.