Иван Кръстев: Путин не вярва, че бъдещето на Русия ще е по-розово
" Все още не знаем по кое време и по какъв начин ще завърши тази война ", споделя в обстойно изявление за неделното издание на швейцарския " Нойе Цюрхер Цайтунг " световноизвестният анализатор Иван Кръстев. Според него обаче рецесията в Украйна изправя Европа още веднъж пред трите огромни рецесии от последните 15 години.
" Виждаме как издръжката на живота и най-много държавните задължения нарастват - както по време на финансовата криза; виждаме по какъв начин към Европа още веднъж идва миграционна вълна - както през 2015 и 2016 година; и предвид на опасността на Путин да употребява нуклеарно оръжие в този момент още веднъж се опасяваме от огромна злополука - както и при COVID пандемията ", изяснява Кръстев.
На въпроса дали това ще отслаби Европа той дава отговор по този начин: " Жан Моне беше споделил, че Европа се калява в рецесии. Аз също считам, че кризите заздравяват Европа, само че не всяка рецесия я прави по-силна. Така да вземем за пример бежанската рецесия отслаби Европа - и до през днешния ден нямаме консенсус по тази тематика. "
Как войната в Украйна променя Европа
По-нататък в изявлението Иван Кръстев показва, че се налага най-напред да си отговорим на въпроса дали войната в Украйна е война, водена в Европа, или война, водена за Европа.
" Досега Европа си мислеше, че към този момент не са вероятни войни на Стария континент. А Балканските войни бяха обсъждани като нещо периферно. Там ставаше въпрос за исторически обременености и за етнически аргументи. Украйна за разлика от тях е прекомерно огромна, а агресорът в тази ситуация - Русия - е европейска страна и членка на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Дори и войната да завърши на следващия ден, в Европа няма неотложно да настъпи мир. Енергийната рецесия ще продължи още две или три години ", споделя анализаторът и прибавя, че Европа и Европейският съюз ще се трансформират в резултат на тази война.
Иван Кръстев акцентира, че в този момент най-застрашени се усещат най-много балтийските страни и Полша. Но съгласно него европейската страна, която е подложена на най-силен напън за смяна, е Германия. " Тя би трябвало да промени политическия и икономическия си модел ", уверен е той. В изявлението Кръстев коментира, че до момента германците са разчитали изцяло на Америка и на НАТО за гарантиране на сигурността си, само че войната в Украйна ги е принудила да разширят разноските си за защита със 100 милиарда евро. Що се отнася до икономическия успех на Германия, анализаторът напомня, че той е бил вероятен благодарение на евтиния съветски газ - точно тази суровина е позволявала на немската стопанска система да е доста конкурентоспособна, а и тя трябваше да помогне на Германия в прехода към възобновяемите източници на сила. " Това към този момент не е допустимо ", споделя Кръстев и прибавя: " Ясно е, че тази обстановка може да форсира въвеждането на възобновими мощности, само че цената, която би трябвало да заплати в този момент стопанската система на Германия, е доста висока. "
А дали на този декор Германия губи своята мощност? " Да ", споделя Кръстев, само че показва, че за нея това може и да е от изгода.
" Досега всички смятаха, че германците би трябвало да вземат решение рецесиите на другите. Това към този момент не е по този начин. И динамичността вътре в Европейски Съюз ще се промени - Германия и Франция към този момент няма да са единствените представители. Германия говореше от името на Севера, а Франция - на Юга. Сега виждаме разделяне по оста Изток-Запад, а германско-полските връзки ще бъдат определящи за бъдещето на Европейски Съюз. Подобно на френско-германските отношения от 1950-те години. "
Анализаторът счита, че Европа би трябвало да укрепне геополитически, а Полша е извънредно значима в това отношение. Той показва, че страната се въоръжава интензивно и до няколко години може да изпревари Германия във военно отношение. Армията на Полша става все по-модерна и е в непрекъсната подготвеност, споделя Кръстев.
А дали САЩ все отново си остават фактор в Европа? На този въпрос Иван Кръстев дава отговор по този начин: " Да. И около това съществува цялостен консенсус: Европа се нуждае от Америка. Ако с нападението си против Украйна Путин е целял да отслаби ролята на Съединени американски щати в Европа, да понижи американското наличие, значи е бъркал. Путин не съумя също така да разедини европейците. Дори един Виктор Орбан, който е в доста близки връзки с Путин, счита, че Доналд Тръмп е единственият човек, който може да спре тази война, в случай че бъде определен за президент през 2024 година. И за Орбан американците са решителен фактор. "
" Това е злокобно "
Към края на изявлението Кръстев напомня, че преди време Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики са съумели да създадат по този начин, че Студената война да не премине в гореща фаза.
" Това стана допустимо, тъй като двете страни имаха вяра, че бъдещето им принадлежи. Комунистите, да вземем за пример, бяха уверени, че имат по-добрата политическа система, което ще си проличи най-късно след 50 години. Американците пък имаха вяра, че комунизмът не е задоволително ефикасен стопански, както и че те са в по-добрата позиция със своя капитализъм. (…) Сега Путин не има вяра, че бъдещето на Русия ще е по-розово, не има вяра даже на личната си система и се пробва да реши всички проблеми в този момент, до момента в който е жив. Той гледа апокалиптично на света и ражда съждения като това: " Светът няма никакъв смисъл, в случай че в него няма място за Русия. " Това е злокобно. Навремето руснаците никога не са стигали до такава степен, тъй като не са могли да си показват света без Съветския съюз. На запад настроенията не са чак толкоз апокалиптични, само че е правилно, че Западът изгуби част от мощта и въздействието си след измененията през 1989 година. Апокалиптични страхове има у по-младите, които се притесняват от завършек на света поради климатичните промени. Но и пандемията ни сподели, че огромната катастрофа може да ни връхлети изненадващо. "
Според Иван Кръстев този скептицизъм ни води към логичност на ескалацията. " И това доста ме тревожи. Помислете единствено: съветската мека мощ постоянно се е базирала на твърда мощ - смятахме, че Русия е бедна, само че пък има мощна войска. Сега обаче виждаме тоталното проваляне на съветската войска. В момента иранските дронове са тези, които удържат нещата на фронта. Кой ли след такова военно проваляне ще желае да купува съветско оръжие? Путин може да се види заставен да заложи на ескалация, въпреки и да няма суицидални настройки. Същото важи и за Украйна, която е подвластна от помощта от Запада. И в случай че тя се притеснява, че тази поддръжка може да секне, страната може да се опита по-бързо да реализира задачата си. А това също води до ескалация. "
*Интервюто на " Нойе Цюрхер Цайтунг " е показано с известни съкращения
Още по темата
" Виждаме как издръжката на живота и най-много държавните задължения нарастват - както по време на финансовата криза; виждаме по какъв начин към Европа още веднъж идва миграционна вълна - както през 2015 и 2016 година; и предвид на опасността на Путин да употребява нуклеарно оръжие в този момент още веднъж се опасяваме от огромна злополука - както и при COVID пандемията ", изяснява Кръстев.
На въпроса дали това ще отслаби Европа той дава отговор по този начин: " Жан Моне беше споделил, че Европа се калява в рецесии. Аз също считам, че кризите заздравяват Европа, само че не всяка рецесия я прави по-силна. Така да вземем за пример бежанската рецесия отслаби Европа - и до през днешния ден нямаме консенсус по тази тематика. "
Как войната в Украйна променя Европа
По-нататък в изявлението Иван Кръстев показва, че се налага най-напред да си отговорим на въпроса дали войната в Украйна е война, водена в Европа, или война, водена за Европа.
" Досега Европа си мислеше, че към този момент не са вероятни войни на Стария континент. А Балканските войни бяха обсъждани като нещо периферно. Там ставаше въпрос за исторически обременености и за етнически аргументи. Украйна за разлика от тях е прекомерно огромна, а агресорът в тази ситуация - Русия - е европейска страна и членка на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Дори и войната да завърши на следващия ден, в Европа няма неотложно да настъпи мир. Енергийната рецесия ще продължи още две или три години ", споделя анализаторът и прибавя, че Европа и Европейският съюз ще се трансформират в резултат на тази война.
Иван Кръстев акцентира, че в този момент най-застрашени се усещат най-много балтийските страни и Полша. Но съгласно него европейската страна, която е подложена на най-силен напън за смяна, е Германия. " Тя би трябвало да промени политическия и икономическия си модел ", уверен е той. В изявлението Кръстев коментира, че до момента германците са разчитали изцяло на Америка и на НАТО за гарантиране на сигурността си, само че войната в Украйна ги е принудила да разширят разноските си за защита със 100 милиарда евро. Що се отнася до икономическия успех на Германия, анализаторът напомня, че той е бил вероятен благодарение на евтиния съветски газ - точно тази суровина е позволявала на немската стопанска система да е доста конкурентоспособна, а и тя трябваше да помогне на Германия в прехода към възобновяемите източници на сила. " Това към този момент не е допустимо ", споделя Кръстев и прибавя: " Ясно е, че тази обстановка може да форсира въвеждането на възобновими мощности, само че цената, която би трябвало да заплати в този момент стопанската система на Германия, е доста висока. "
А дали на този декор Германия губи своята мощност? " Да ", споделя Кръстев, само че показва, че за нея това може и да е от изгода.
" Досега всички смятаха, че германците би трябвало да вземат решение рецесиите на другите. Това към този момент не е по този начин. И динамичността вътре в Европейски Съюз ще се промени - Германия и Франция към този момент няма да са единствените представители. Германия говореше от името на Севера, а Франция - на Юга. Сега виждаме разделяне по оста Изток-Запад, а германско-полските връзки ще бъдат определящи за бъдещето на Европейски Съюз. Подобно на френско-германските отношения от 1950-те години. "
Анализаторът счита, че Европа би трябвало да укрепне геополитически, а Полша е извънредно значима в това отношение. Той показва, че страната се въоръжава интензивно и до няколко години може да изпревари Германия във военно отношение. Армията на Полша става все по-модерна и е в непрекъсната подготвеност, споделя Кръстев.
А дали САЩ все отново си остават фактор в Европа? На този въпрос Иван Кръстев дава отговор по този начин: " Да. И около това съществува цялостен консенсус: Европа се нуждае от Америка. Ако с нападението си против Украйна Путин е целял да отслаби ролята на Съединени американски щати в Европа, да понижи американското наличие, значи е бъркал. Путин не съумя също така да разедини европейците. Дори един Виктор Орбан, който е в доста близки връзки с Путин, счита, че Доналд Тръмп е единственият човек, който може да спре тази война, в случай че бъде определен за президент през 2024 година. И за Орбан американците са решителен фактор. "
" Това е злокобно "
Към края на изявлението Кръстев напомня, че преди време Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики са съумели да създадат по този начин, че Студената война да не премине в гореща фаза.
" Това стана допустимо, тъй като двете страни имаха вяра, че бъдещето им принадлежи. Комунистите, да вземем за пример, бяха уверени, че имат по-добрата политическа система, което ще си проличи най-късно след 50 години. Американците пък имаха вяра, че комунизмът не е задоволително ефикасен стопански, както и че те са в по-добрата позиция със своя капитализъм. (…) Сега Путин не има вяра, че бъдещето на Русия ще е по-розово, не има вяра даже на личната си система и се пробва да реши всички проблеми в този момент, до момента в който е жив. Той гледа апокалиптично на света и ражда съждения като това: " Светът няма никакъв смисъл, в случай че в него няма място за Русия. " Това е злокобно. Навремето руснаците никога не са стигали до такава степен, тъй като не са могли да си показват света без Съветския съюз. На запад настроенията не са чак толкоз апокалиптични, само че е правилно, че Западът изгуби част от мощта и въздействието си след измененията през 1989 година. Апокалиптични страхове има у по-младите, които се притесняват от завършек на света поради климатичните промени. Но и пандемията ни сподели, че огромната катастрофа може да ни връхлети изненадващо. "
Според Иван Кръстев този скептицизъм ни води към логичност на ескалацията. " И това доста ме тревожи. Помислете единствено: съветската мека мощ постоянно се е базирала на твърда мощ - смятахме, че Русия е бедна, само че пък има мощна войска. Сега обаче виждаме тоталното проваляне на съветската войска. В момента иранските дронове са тези, които удържат нещата на фронта. Кой ли след такова военно проваляне ще желае да купува съветско оръжие? Путин може да се види заставен да заложи на ескалация, въпреки и да няма суицидални настройки. Същото важи и за Украйна, която е подвластна от помощта от Запада. И в случай че тя се притеснява, че тази поддръжка може да секне, страната може да се опита по-бързо да реализира задачата си. А това също води до ескалация. "
*Интервюто на " Нойе Цюрхер Цайтунг " е показано с известни съкращения
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ