Експерти: Турция става една от икономически най-нестабилните страни в света
Все още числата радват: Брутният вътрешен продукт пораства, а стопанската система е в напредък. Но прогнозите плашат: икономистите предизвестяват, че Турция се трансформира в една от стопански най-нестабилните страни в света, споделя " Дойче веле ".
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган има грандиозни проекти. Например през идващите години страната му да създаде личен, турски автомобил. Или пък до 2023 година Турция да се подреди измежду десетте най-силни стопански системи в света. За задачата страната му нямала потребност от участие в Европейски Съюз, счита Ердоган.
Нереалистични цели?
Само че тези негови фантазии надали ще се осъществят. Защото въпросният напредък се финансира от държавни заеми. И остава по този метод подвластен от непрекъснат приток на непознати капитали. Сред нестабилните претенденти за място измежду най-големите стопански системи в света Турция е най-нестабилният, гласи оценката на рейтинговата организация " Стандарт енд Пуърс "
В момента Турция е в добра форма в действителност: през тази година брутният вътрешен артикул (БВП) ще нарасне с над 5 на %, а до 2020 година държавното управление планува стопанската система на страната да нараства с 5,5% на годишна база.
Германската външнотърговска организация GTAI обаче се съмнява, че " Турция ще реализира амбициозните си цели ". Защото подемът е нежен и дължащ се главно на необикновени ограничения от страна на страната. Така да вземем за пример Анкара улеснява доста отпущането на заеми, с които компаниите финансират разрастването си, а банките - строителния взрив в страната. Само че този подтик не може да бъде поддържан дълго. " Ръстът на заемите демонстрира белези на уязвимост, а държавните гаранции последователно се изчерпват ", показва Дьорд Ковач от капиталовата банка UBS.
Повече импорт, в сравнение с експорт
През октомври инфлацията доближи 12%. И с цел да не намалеят действителните приходи на хората, заплатите се усилват в същия порядък, което пък подтиква повишаването.
Друго едва място е това, че вносът в Турция надвишава доста износа. Резултатът от това е възходящ търговски недостиг, който през първите девет месеца на годината е бил с 30% по-голям, в сравнение с през същия интервал на предходната година. За да покрие този недостиг, страната се нуждае от непрекъснат приток на непознати капитали. Такъв приток към момента е налице, само че в това време той се състои основно от финансови вложения, които бързо могат и да бъдат изтеглени. През първото полугодие на 2017 година 80% от непознатите вложения са отишли в турски облигации и акции, показват специалистите. А дълготрайните директни непознати вложения се свиват фрапантно, прецизират от UBS.
Освен това времената на преференциалните заеми към този момент отминават. Големите централни банки в развитите страни бяха занижили мощно лихвените си проценти, което позволяваше на бързо разрастващи се страни като Турция да си набират евтини заеми. Само че в този момент вятърът се обръща: американската емисионна банка към този момент покачва лихвения %. А това визира също и Турция.
Ако Съединени американски щати продължат да подвигат лихвите, това ще направи вложенията в щатски долари по-атрактивни за световните вложители. За да бъдат привлечени те в Турция, турското държавно управление би трябвало да им предложи по-високи лихви, което пък ще оскъпи задълженията. Освен това растящите лихви и високата инфлация в Турция подтикват по-нататъшното обезценяване на турската лира, която е паднала до 3,87 лири за $ - близка до исторически най-ниската ѝ стойност. Това обременява турските компании, задлъжнели с към 300 милиарда $ в непозната валута. Колкото повече се качва курсът на $, толкоз по-трудно става за тях да обслужат заемите си.
В демонски кръг
Силният $ също така оскъпява турския импорт, тъй като множеството вносни артикули Турция заплаща в американска валута. Вследствие на това комерсиалният недостиг се усилва. А скъпият импорт помпа инфлацията. Тя пък, на собствен ред, кара турската лира да отслабва още повече. И по този начин нататък...
Турската централна банка мъчно може да предотврати по този начин очертаващия се демонски кръг. За да укрепи лирата и спре инфлацията, тя би трябвало да увеличи доста лихвения %. Само че това би задушило конюнктурата. Дори емисионната банка да увеличи главния лихвен % с един процентен пункт, това няма да е задоволително, с цел да спре обезценяването на лирата, настояват специалисти от Комерцбанк.
Към това се прибавят политическите напрежения в Турция, както и сред Турция и Съединени американски щати или Европейски Съюз. " Положението в Турция продължава да буди угриженост ", съобщи неотдавна ръководителят на индустриалния съюз BDI Дитер Кемпф. И през тази година немските компании се въздържат от нови вложения в Турция, акцентира той.
Рейтинговата организация " Стандарт енд Пуърс " прави оценка Турция като една от страните, за които повишението на лихвения % в Съединени американски щати съставлява максимален риск. Това наподобява към този момент стартира да тревожи и Анкара. В началото на декември ще се организира среща с представители на Европейска комисия, на която Турция ще насочи посланието, че остава обвързвана с Европа и се надява на възстановяване на връзките с Европейски Съюз, съобщи наскоро турският вицепремиер Мехмет Шимшек.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган има грандиозни проекти. Например през идващите години страната му да създаде личен, турски автомобил. Или пък до 2023 година Турция да се подреди измежду десетте най-силни стопански системи в света. За задачата страната му нямала потребност от участие в Европейски Съюз, счита Ердоган.
Нереалистични цели?
Само че тези негови фантазии надали ще се осъществят. Защото въпросният напредък се финансира от държавни заеми. И остава по този метод подвластен от непрекъснат приток на непознати капитали. Сред нестабилните претенденти за място измежду най-големите стопански системи в света Турция е най-нестабилният, гласи оценката на рейтинговата организация " Стандарт енд Пуърс "
В момента Турция е в добра форма в действителност: през тази година брутният вътрешен артикул (БВП) ще нарасне с над 5 на %, а до 2020 година държавното управление планува стопанската система на страната да нараства с 5,5% на годишна база.
Германската външнотърговска организация GTAI обаче се съмнява, че " Турция ще реализира амбициозните си цели ". Защото подемът е нежен и дължащ се главно на необикновени ограничения от страна на страната. Така да вземем за пример Анкара улеснява доста отпущането на заеми, с които компаниите финансират разрастването си, а банките - строителния взрив в страната. Само че този подтик не може да бъде поддържан дълго. " Ръстът на заемите демонстрира белези на уязвимост, а държавните гаранции последователно се изчерпват ", показва Дьорд Ковач от капиталовата банка UBS.
Повече импорт, в сравнение с експорт
През октомври инфлацията доближи 12%. И с цел да не намалеят действителните приходи на хората, заплатите се усилват в същия порядък, което пък подтиква повишаването.
Друго едва място е това, че вносът в Турция надвишава доста износа. Резултатът от това е възходящ търговски недостиг, който през първите девет месеца на годината е бил с 30% по-голям, в сравнение с през същия интервал на предходната година. За да покрие този недостиг, страната се нуждае от непрекъснат приток на непознати капитали. Такъв приток към момента е налице, само че в това време той се състои основно от финансови вложения, които бързо могат и да бъдат изтеглени. През първото полугодие на 2017 година 80% от непознатите вложения са отишли в турски облигации и акции, показват специалистите. А дълготрайните директни непознати вложения се свиват фрапантно, прецизират от UBS.
Освен това времената на преференциалните заеми към този момент отминават. Големите централни банки в развитите страни бяха занижили мощно лихвените си проценти, което позволяваше на бързо разрастващи се страни като Турция да си набират евтини заеми. Само че в този момент вятърът се обръща: американската емисионна банка към този момент покачва лихвения %. А това визира също и Турция.
Ако Съединени американски щати продължат да подвигат лихвите, това ще направи вложенията в щатски долари по-атрактивни за световните вложители. За да бъдат привлечени те в Турция, турското държавно управление би трябвало да им предложи по-високи лихви, което пък ще оскъпи задълженията. Освен това растящите лихви и високата инфлация в Турция подтикват по-нататъшното обезценяване на турската лира, която е паднала до 3,87 лири за $ - близка до исторически най-ниската ѝ стойност. Това обременява турските компании, задлъжнели с към 300 милиарда $ в непозната валута. Колкото повече се качва курсът на $, толкоз по-трудно става за тях да обслужат заемите си.
В демонски кръг
Силният $ също така оскъпява турския импорт, тъй като множеството вносни артикули Турция заплаща в американска валута. Вследствие на това комерсиалният недостиг се усилва. А скъпият импорт помпа инфлацията. Тя пък, на собствен ред, кара турската лира да отслабва още повече. И по този начин нататък...
Турската централна банка мъчно може да предотврати по този начин очертаващия се демонски кръг. За да укрепи лирата и спре инфлацията, тя би трябвало да увеличи доста лихвения %. Само че това би задушило конюнктурата. Дори емисионната банка да увеличи главния лихвен % с един процентен пункт, това няма да е задоволително, с цел да спре обезценяването на лирата, настояват специалисти от Комерцбанк.
Към това се прибавят политическите напрежения в Турция, както и сред Турция и Съединени американски щати или Европейски Съюз. " Положението в Турция продължава да буди угриженост ", съобщи неотдавна ръководителят на индустриалния съюз BDI Дитер Кемпф. И през тази година немските компании се въздържат от нови вложения в Турция, акцентира той.
Рейтинговата организация " Стандарт енд Пуърс " прави оценка Турция като една от страните, за които повишението на лихвения % в Съединени американски щати съставлява максимален риск. Това наподобява към този момент стартира да тревожи и Анкара. В началото на декември ще се организира среща с представители на Европейска комисия, на която Турция ще насочи посланието, че остава обвързвана с Европа и се надява на възстановяване на връзките с Европейски Съюз, съобщи наскоро турският вицепремиер Мехмет Шимшек.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ