8 причини да посетите Вроцлав
Вроцлав е чудноват полски град, който по някаква причина към момента убягва от радарите на доста български пътешественици. А не трябва. И в този момент, когато има пряк полет, свързващ София със столицата на района Силезия, би било голям пропуск да не си доставите това наслаждение.
Като при всеки добре организиран град, тук няма метод да се загубите и всичко ще ви хареса, даже в случай че просто решите да се пошляете. Спомням си по какъв начин преди време в обществените медии беше станал известен един мийм на нарисувана карта на типичния европейски град. Катедрала в центъра, която стърчи над всичко, централен площад с импозантна архитектура, река, остарели мостове, кафенета, централна жп гара и безлични квартали с жилищни блокове, които никой, с изключение на живеещите там, не посещава. Всичките изброени неща ги има и във Вроцлав, няма да се лъжем.
Но пък и също по този начин е правилно, че дългата оплетена европейска история е оставила и доста следи и митове по улиците и зад фасадите на градовете. И като краткотрайни гости, в случай че няма кой да ни ги опише или покаже, можем да останем с усещането че в действителност доста от градовете на Стария Континент ни се смесват в някаква главозамайваща зной.
За това без повече увъртания, ето ви осем забавни неща във Вроцлав, които уповавам се ще се трансфорат в осем аргументи да си купите билет за там за идната ви отпуска:
Полската Венеция
Прозвището на града е Полската Венеция, поради че елементи от остарелия център са ситуирани на острови в реката Одра. Също по този начин има и доста мостове, свързващи тези острови. Не се настройвате чак за гондоли, само че несъмнено ще ви е любопитно да разберете, че преди повече от два века и половина един различен доста прочут екскурзиант се е разхождал по тези улици. И това е самият Джакомо Казанова, който е прекарал три дни през 1766 година на посетители на своя другар прелат, също италианец. Какво тъкмо е правил Казанова там и дали е съумял да запише някое завладяване измежду нежния пол в този къс интервал, по тези въпроси историята мълчи. Но пък е известно, че е отседнал някъде на улица Катедрална на остров Тумски. Зачудих се дали най-известният венецианец е разкрил прилики сред Вроцлав и своя роден град. Също по този начин ми се стори необичайно, поради неговата известност, че е бил отседнал в най-църковната част на града.
Остров Тумски
Което ни води и към втората причина – Остров Тумски в действителност е най-старата част на Вроцлав и с времето се е обособила като квартала на църковния клир и седалището на принца-архиепископ. Дори и до ден сегашен е очевидно това завещание - с изключение на катедралата и семинарията, там е и най-старата черква в града (Св. Егидий), която е единствената постройка, станала очевидец на монголското настъпление през 1241 година. Има даже и кафене на името на папа Йоан Павел II в квартала, ситуиран върху няколко острова. Но чудатостите не свършват до тук. През Средновековието там е властвал и закон съгласно който мъжете не е е можело да носят шапки, което се е отнасяло даже и за кралете. Тоест, още стъпвайки на моста към Остров Тумски, е трябвало да третират целият квартал, все едно са в черква, и да си смъкват шапката в символ на примирение.
Газовите лампи
Снимка Авторът
Останете още малко на Остров Тумски, тъй като с него е обвързвана и третата странност. Това е единственото останало място в Европа, където уличното осветяване към момента разчита на газови лампи. И съвсем като едно време всяка вечер специфичен чиновник на общината, облечен в цилиндър и покривало, минава да ги възпламени с дълга запалка, а пък рано заран минава да ги загаси. Ако се случете да сте там при залез слънце, ще видите по какъв начин навалица туристи, и изключително деца, го следват като стадо, с цел да си вършат фотоси с него, като че ли е някоя холивудска звезда.
Мостът на вещиците
И до момента в който сме на тематиката за църкви и мостове, има един обект във Вроцлав, който сплотява и двете. Това е катедралата Св. Мария Магдалена, която извънредно за Полша през по-голямата част от съществуването си е била протестантска, напомняйки за комплицираната история на града, който е бил ту полска, ту чешка, ту немска благосъстоятелност. Хвърлете взор нагоре към двете му кули и сред тях ще видите мост – на 45 метра височина. Под този мост обаче не тече река. Служел е за по-лесен достъп до камбаната, която е била в една от кулите. Мостът на Вещиците, както е прочут, може да се посети, в случай че за разлика от мен не ви е боязън от високото... и от многото стълби за нанагорнище. И да, както се досещате, името си идва със съответните митове. Една от тях гласи, че през Средновековието дами, които са били упреквани във вещерство, е трябвало да минат по парапета, с цел да потвърдят своята непорочност.
Площадът
Снимка Pixabay
Знаете ли че Вроцлав е дом на най-стария ресторант и на най-големия площад в Полша? Площадът (Rynek) е толкоз огромен, че в центъра си има нещо като малко кварталче от здания. Една от тях е Старата Община, която е украшение на ренесансовата архитектура и в днешно време е музей с забавни мебели от епохата. В избата на постройката пък се намира Пивница Швидницка, която някак си е оживяла като място за хранене и пиянство от 1273 година до момента. Това ще рече, че самата община е била надградена от горната страна след това. А пък името кръчма показва, че там се е сервирала бира, която се е правела в град Швидница. Пивото е било много качествено, защото има свидетелства, че е доставяно и в други елементи на кралството. Ресторантът е бил затворен в интервала 2017-2022 година и през днешния ден има малко по-модерен тип, само че в случай че ви се хапва нещо в действителност вроцлавско, дано ви предложа...
Книша (Knysza)
Този локален специалитет няма такава дълга история като ресторанта - дори противоположното, датира едвам от 90-те години на предишния век и е очевидно някакъв опит в тези странни и сложни години, когато частната самодейност в гастро-бизнеса прохожда, да се предложи някаква бърза храна, сходна на дюнер или сувлаки. Може би и поради това истинската книша е мека пита, напълнена с нещо като салата и сос, само че без никакво месо. Има нещо като спор в града къде се сервира в днешно време най-автентичната книша. Може да намерите положителни в малко забутано барче в единия завършек на Централната гара, където в действителност и за първи път са се появили тези сандвичи.
Панорамата
Снимка wroclawcitytour.pl
Плевен се гордее с Панорамата, обаче Вроцлав по никакъв начин не отстъпва със своята. Епичната картина, която има обиколка от 120 метра и е висока 15 метра, е забележителна със своята история, с изключение на с грабващия си натурализъм, пресъздаващ Битката при Раклавице (1794 г.), част от въстанието на Косцюшко против домогването на Руската империя. Панорамата е доста известна измежду самите поляци и 40-те билета за представянето й на всеки половин час се изчерпват бързо. Самата 360-градусова картина има много забавна история, която ще чуете на място в ротондата на музея. В по-малка ротонда пък можете да видите и анимационно пресъздаване на борбата, изобразена в картината.
Джуджетата
Снимка Pixabay
Да, бронзови скулптурки на джуджета са пръснати из целия град. Смята се, че към този момент наброяват към 800. Ще ги видите на най-различни места и няма две, които да си наподобяват. Децата и туристите са изключително привлечени към тях. Но каква е повода да ги има? Тези скулптури в действителност са изобретателен метод да се резервира спомен за артистично-бунтовническия дух от 1980-те години, когато ъндърграунд придвижването Портокалова опция стартира да рисува джуджета върху комунистически лозунги като форма на митинг. Тогава даже подобен дребен и занимателен акт е бил задоволително размирен, с цел да провокира публично внимание и интерес. Днес, в надалеч по-демократични времена, новите генерации може би не могат напълно да усетят този дух, само че пък паметта е непокътната посредством статуите. Първата от тях е сложена през 2001 година и от този момент насам броят им пораства, трансформирайки ги освен в атракция за туристите, които могат да прекарат дни в това да намерят всичките, само че и в съвременен знак на Вроцлав – град който не се свени да прибавя нещо от всяка ера, през която минава.
Текстът е част от бр. 125 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Полша туризъм странствуване Вроцлав
Като при всеки добре организиран град, тук няма метод да се загубите и всичко ще ви хареса, даже в случай че просто решите да се пошляете. Спомням си по какъв начин преди време в обществените медии беше станал известен един мийм на нарисувана карта на типичния европейски град. Катедрала в центъра, която стърчи над всичко, централен площад с импозантна архитектура, река, остарели мостове, кафенета, централна жп гара и безлични квартали с жилищни блокове, които никой, с изключение на живеещите там, не посещава. Всичките изброени неща ги има и във Вроцлав, няма да се лъжем.
Но пък и също по този начин е правилно, че дългата оплетена европейска история е оставила и доста следи и митове по улиците и зад фасадите на градовете. И като краткотрайни гости, в случай че няма кой да ни ги опише или покаже, можем да останем с усещането че в действителност доста от градовете на Стария Континент ни се смесват в някаква главозамайваща зной.
За това без повече увъртания, ето ви осем забавни неща във Вроцлав, които уповавам се ще се трансфорат в осем аргументи да си купите билет за там за идната ви отпуска:
Полската Венеция
Прозвището на града е Полската Венеция, поради че елементи от остарелия център са ситуирани на острови в реката Одра. Също по този начин има и доста мостове, свързващи тези острови. Не се настройвате чак за гондоли, само че несъмнено ще ви е любопитно да разберете, че преди повече от два века и половина един различен доста прочут екскурзиант се е разхождал по тези улици. И това е самият Джакомо Казанова, който е прекарал три дни през 1766 година на посетители на своя другар прелат, също италианец. Какво тъкмо е правил Казанова там и дали е съумял да запише някое завладяване измежду нежния пол в този къс интервал, по тези въпроси историята мълчи. Но пък е известно, че е отседнал някъде на улица Катедрална на остров Тумски. Зачудих се дали най-известният венецианец е разкрил прилики сред Вроцлав и своя роден град. Също по този начин ми се стори необичайно, поради неговата известност, че е бил отседнал в най-църковната част на града.
Остров Тумски
Което ни води и към втората причина – Остров Тумски в действителност е най-старата част на Вроцлав и с времето се е обособила като квартала на църковния клир и седалището на принца-архиепископ. Дори и до ден сегашен е очевидно това завещание - с изключение на катедралата и семинарията, там е и най-старата черква в града (Св. Егидий), която е единствената постройка, станала очевидец на монголското настъпление през 1241 година. Има даже и кафене на името на папа Йоан Павел II в квартала, ситуиран върху няколко острова. Но чудатостите не свършват до тук. През Средновековието там е властвал и закон съгласно който мъжете не е е можело да носят шапки, което се е отнасяло даже и за кралете. Тоест, още стъпвайки на моста към Остров Тумски, е трябвало да третират целият квартал, все едно са в черква, и да си смъкват шапката в символ на примирение.
Газовите лампи
Снимка Авторът Останете още малко на Остров Тумски, тъй като с него е обвързвана и третата странност. Това е единственото останало място в Европа, където уличното осветяване към момента разчита на газови лампи. И съвсем като едно време всяка вечер специфичен чиновник на общината, облечен в цилиндър и покривало, минава да ги възпламени с дълга запалка, а пък рано заран минава да ги загаси. Ако се случете да сте там при залез слънце, ще видите по какъв начин навалица туристи, и изключително деца, го следват като стадо, с цел да си вършат фотоси с него, като че ли е някоя холивудска звезда.
Мостът на вещиците
И до момента в който сме на тематиката за църкви и мостове, има един обект във Вроцлав, който сплотява и двете. Това е катедралата Св. Мария Магдалена, която извънредно за Полша през по-голямата част от съществуването си е била протестантска, напомняйки за комплицираната история на града, който е бил ту полска, ту чешка, ту немска благосъстоятелност. Хвърлете взор нагоре към двете му кули и сред тях ще видите мост – на 45 метра височина. Под този мост обаче не тече река. Служел е за по-лесен достъп до камбаната, която е била в една от кулите. Мостът на Вещиците, както е прочут, може да се посети, в случай че за разлика от мен не ви е боязън от високото... и от многото стълби за нанагорнище. И да, както се досещате, името си идва със съответните митове. Една от тях гласи, че през Средновековието дами, които са били упреквани във вещерство, е трябвало да минат по парапета, с цел да потвърдят своята непорочност.
Площадът
Снимка Pixabay Знаете ли че Вроцлав е дом на най-стария ресторант и на най-големия площад в Полша? Площадът (Rynek) е толкоз огромен, че в центъра си има нещо като малко кварталче от здания. Една от тях е Старата Община, която е украшение на ренесансовата архитектура и в днешно време е музей с забавни мебели от епохата. В избата на постройката пък се намира Пивница Швидницка, която някак си е оживяла като място за хранене и пиянство от 1273 година до момента. Това ще рече, че самата община е била надградена от горната страна след това. А пък името кръчма показва, че там се е сервирала бира, която се е правела в град Швидница. Пивото е било много качествено, защото има свидетелства, че е доставяно и в други елементи на кралството. Ресторантът е бил затворен в интервала 2017-2022 година и през днешния ден има малко по-модерен тип, само че в случай че ви се хапва нещо в действителност вроцлавско, дано ви предложа...
Книша (Knysza)
Този локален специалитет няма такава дълга история като ресторанта - дори противоположното, датира едвам от 90-те години на предишния век и е очевидно някакъв опит в тези странни и сложни години, когато частната самодейност в гастро-бизнеса прохожда, да се предложи някаква бърза храна, сходна на дюнер или сувлаки. Може би и поради това истинската книша е мека пита, напълнена с нещо като салата и сос, само че без никакво месо. Има нещо като спор в града къде се сервира в днешно време най-автентичната книша. Може да намерите положителни в малко забутано барче в единия завършек на Централната гара, където в действителност и за първи път са се появили тези сандвичи.
Панорамата
Снимка wroclawcitytour.pl Плевен се гордее с Панорамата, обаче Вроцлав по никакъв начин не отстъпва със своята. Епичната картина, която има обиколка от 120 метра и е висока 15 метра, е забележителна със своята история, с изключение на с грабващия си натурализъм, пресъздаващ Битката при Раклавице (1794 г.), част от въстанието на Косцюшко против домогването на Руската империя. Панорамата е доста известна измежду самите поляци и 40-те билета за представянето й на всеки половин час се изчерпват бързо. Самата 360-градусова картина има много забавна история, която ще чуете на място в ротондата на музея. В по-малка ротонда пък можете да видите и анимационно пресъздаване на борбата, изобразена в картината.
Джуджетата
Снимка Pixabay Да, бронзови скулптурки на джуджета са пръснати из целия град. Смята се, че към този момент наброяват към 800. Ще ги видите на най-различни места и няма две, които да си наподобяват. Децата и туристите са изключително привлечени към тях. Но каква е повода да ги има? Тези скулптури в действителност са изобретателен метод да се резервира спомен за артистично-бунтовническия дух от 1980-те години, когато ъндърграунд придвижването Портокалова опция стартира да рисува джуджета върху комунистически лозунги като форма на митинг. Тогава даже подобен дребен и занимателен акт е бил задоволително размирен, с цел да провокира публично внимание и интерес. Днес, в надалеч по-демократични времена, новите генерации може би не могат напълно да усетят този дух, само че пък паметта е непокътната посредством статуите. Първата от тях е сложена през 2001 година и от този момент насам броят им пораства, трансформирайки ги освен в атракция за туристите, които могат да прекарат дни в това да намерят всичките, само че и в съвременен знак на Вроцлав – град който не се свени да прибавя нещо от всяка ера, през която минава.
Текстът е част от бр. 125 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Полша туризъм странствуване Вроцлав
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ