Времето на нашето детство – когато светът е необятен, но

Времето на нашето детство – когато светът е необхватен, само че всичко ни е ясно, можем да кажем сигурно какво обичаме и какво – не, а също и кого; когато има правила и да се съблюдават е толкоз елементарно, всичко е подредено и явно и единствено възрастните не го схващат и от дълго време са объркали живота си, а се пробват да объркат и нашия. Това време наподобява толкоз далечно, че като че ли е някъде в средата на предишния век. Или най-малко там го е разкрил Уес Андерсън във кино лентата си Moonrise Kingdom.
  Сузи и Сам се обичат и желаят да живеят дружно като законни съпрузи. Само че са на 12 години. Това обаче не ги стопира, тъй като откакто знаят какво желаят, просто би трябвало да го създадат. Така че той събира от скаутския лагер храна, палатка, оръжие и лодка, тя събира обичаните си книги, плочи, грамофон с акумулатори, гримовете на майка си и котето и двамата бягат в гората. Първата им работа когато стопират да нощуват – да създадат списък на нещата, които носят – подобен е редът при скаутите. Изобщо децата във кино лентата са прелестни, съществени и мъдри, предприемчиви и решителни, дистанцирани и непрощаващи на възрастните – тъй като има неща, които в действителност са непростими.
  Възрастните са напълно обособена история. Дори ми се коства, че надали някой артист е изискал пари за присъединяване си в този филм, толкоз доста са се забавлявали всички, играейки тъкмо това, което си представяме – Бил Мъри като песимистичен татко, Франсис Макдормънт като истерична стопанка с двоен живот, Брус Уилис като тъповат служител на реда с положително сърце, Едуард Нортън като добросърдечен началник на бойскаути, всички до един по-умни от него или Тилда Суинтън като педантична служителка на обществените служби без никакво възприятие за комизъм. 
  На места филмът е доста занимателен, само че би трябвало да призная, че синът ми се смя доста повече от мен. За него това беше просто една хубава и смешно разказана детска история. За мен беше горчиво увещание, че с порастването незабелязано изгубваме някъде това самоуверено, обичливо и уверено дете, което носим в себе си. Гледайте кино лентата и ще видите – то е най-хубавата част от нас!