Три аргумента срещу всеобщото машинно гласуване
Връщането на опцията да се гласоподава с хартиена бюлетина по време на избори съумя да нажежи политическата конюнктура до още по-висока степен от нормалното. Партии проведоха митинги пред Народното събрание, напуснаха съвещание на Народното събрание, а взаимният обстрел с речи за злоупотреби, операции и измами се трансформира в всекидневие, съпътстващо един в действителност доста главен и фундаментален въпрос – по какъв начин тъкмо би трябвало да наподобява и действа изборната система, с цел да реализира заложените в Конституцията цели на представителната народна власт у нас. И това е въпрос, който не обгръща единствено метода на гласоподаване, без значение дали с хартия, машина или смесено, дали би трябвало да се ползва електронно гласоподаване, би трябвало ли изборната система да е мажоритарна и пропорционална, по какъв начин би трябвало да се реализира финансирането на политическите партии и обединения и така нататък И който би трябвало да откри своето решение един път и вечно, а не изборното законодателство да се трансформира в пленник на политически цели директно преди провеждането на някакви избори.
С въвеждането на всеобщото машинно гласоподаване имаме известна предистория. След изборите на 4 април 2021 година, излъчили краткотрайното, само че доста злощастно откъм нормативна активност 45-то Народно заседание, дебатът за машините на фона на идните още едни парламентарни избори излезе на напред във времето. Тогава едно болшинство в Народното събрание точно на Разпети Петък, с написани на коляно законодателни промени, без публичен спор, солидни оценки на въздействието, на среднощно съвещание одобри промени в Изборния кодекс, където отстрани хартиената бюлетина и вкара напълно машинно гласоподаване. Промените бяха обнародвани извънредно скорострелно от президента в „ Държавен вестник “, а страната се насочи към серпантина от избори, всички от които бяха извършени само посредством машини за гласоподаване. Това важи и за локалните избори през 2021-2022 година – Благоевград, Нова Загора и други общини.
Всеобщото машинно гласоподаване обаче остана доста сериозен спорен въпрос, който обхвана няколко Народното събрание, стигайки до сегашния миг, когато връщането на хартиената бюлетина като опция за гласоподаване паралелно с машините наподобява несъмнено – то мина с болшинство на първо четене, на второ четене в комисия и следва да бъде прегледано в пленарна зала на второ четене. Тук ще отбележа, че връщането на хартиената бюлетина е належащо и вярно решение – и могат да се изведат три съществени аргумента в тази посока срещу всеобщото машинно гласоподаване. И всеки от тях има своето съображение както в Конституцията, по този начин и в практиката.
В Конституция са залегнали редица правила, които дефинират нейната природа и същина, всред които разделянето на управляващите, правовата страна, обществената страна и националният суверенитет. Съгласно правилото на националния суверенитет, изкристализиран от няколко епохи конституционноправна доктрина и процедура, народът е източник, индивид и бенефициер на държавната власт. Той е конститутивен детайл на страната дружно със земята и властта, според учението за трите детайла, които я обосновават – територия, население и власт. Народният суверенитет може да се реализира директно, когато да вземем за пример се гласоподава в референдум, да взе участие в гражданска самодейност и така нататък, или посредством посланичество като гласоподава за членове на Народното събрание или от не толкоз от дълго време за Европейския парламент. Нашата Конституция е планувала и двете.
Народът като суверен гласоподава, избира и упълномощава национално посланичество, което се конституира в Народното събрание. След това то излъчва изпълнителна власт (избира министър-председател и по негово предложение конструкция и състав на Министерски съвет) и подхваща нужните дейности за изцяло окомплектоване на правосъдната власт с да вземем за пример избор на парламентарна квота за Висшия правосъден съвет, избор на Инспекторат към Висш съдебен съвет, гласоподаване на бюджета на правосъдната гласоподаване, гласоподаване на структурния закон на правосъдната власт, на процесуалните закони и други. Така че ролята на националния суверенитет е основополагаща и незаобиколима. И тук идва въпросът – избира ли народът своето посланичество, реализира ли се концепцията за националния суверенитет, когато цялата изборна система се оказва в ръцете на една частна компания, която във всеки един миг може да преобърне изборния развой? Не абдикира ли страната от своя съществена отговорност?
В главния закон също по този начин е записано, че изборите, националните и локалните референдуми се създават въз основа на общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване. Това е неговата съществена природа – общо, равно и директно. Всеобщото машинно гласоподаване от своя страна е посочило, че по механически параграфи отблъсква представителите на редица обществени групи от процеса на гласоподаване и съставлява спънка пред реализирането на правото на глас да вземем за пример при хората в по-напреднала възраст. За да подсигурява, че изборното право ще се основава на всеобщност и равнопоставеност, т.е. ще бъде общо и равно, страната би трябвало да подсигурява, че то ще се реализира по най-достъпен за всички групи механически метод. Няма по какъв начин една група от гласоподаватели да бъде декласирана от изборния развой за сметката на друга група, която по силата на потребления способ на гласоподаване действително да се употребява с привилегия. Гарантирането на изборното тъждество е отличителна линия на всяка една съвременна народна власт. И хартиената бюлетина, дружно с правото на избор по какъв начин да бъде извършен гласа на гласоподавателя – с машина или с хартия – дава тази нужна причина за равното практикуване право на глас.
Като трети мотив след ва да се уточни, че няма нито един създаден избор за локална или национална институция посредством всеобщото машинното гласоподаване, при който да не е регистриран извънредно внезапен спад в интензивността на гласоподаване. Последните парламентарни избори се организираха при интензивност, която колкото да прескочи 40 %. В изборите за народни представители през ноември 2021 година интензивността беше също 40 %, в тези от юли 2021 година – 41 %. Активността по време на изборите от 4 април 2021 година (когато се гласуваше и с хартиена бюлетина) беше над 50 %, на тези от 26 март 2017 година – 54,07 %. В изборите за президент през ноември 2021 година до урните отидоха едвам 40 % от гласоподавателите (през 2016 година интензивността беше 57,67 %, през 2011 година – 51,83 процента). При избора на кмет в Благоевград през юни 2021 година интензивността беше под 28 % (при 58 % през 2019 г.), а при напълно неотдавна провелите се избори за кмет на Нова Загора интензивността още веднъж не доближи 30 % (в съпоставяне с 49,21 % по време на локалните избори през 2019 г.). Казано по различен метод, няма национални или локални избори, които да са се провели в изискванията на всеобщото машинно гласоподаване, при които да не е регистриран извънредно сериозен спад на изборната интензивност и гражданското присъединяване.
Това съставлява доста важен проблем за системата на представителната народна власт. Високото присъединяване на жителите в изборния развой посредством високата изборна интензивност дава точно тази представителност на институциите и дефинира тяхната демократична легитимност. То им дава внушителен мандат за ръководство да работят в полза на огромна група хора, които са им дали своят вот доверие в осъществяване на стратегия. Демократична институция, която не се употребява с поддръжката на гласоподавателите, просто не се употребява с нужната легитимност. Ниското присъединяване на жителите в изборния развой прави една демократична система и доста по-податлива на въздействието на радикални и проведени малцинствени групи по ползи, които могат да „ щурмуват “ изборите и да получат мандат за ръководство едвам с няколкостотин хиляди гласа. Високото гражданско присъединяване на изборите подсигурява висока представителност на ползите и оттова е естествената бариера пред това системата на ръководство да бъде узурпирана от радикални детайли.
Накратко трите аргумента против всеобщото машинно гласоподаване могат да се обобщят в няколко думи – национален суверенитет, общо и равно изборно право, изборна интензивност и демократична легитимност. Всички те са нужни за действието на една представителна народна власт и би трябвало да бъдат регистрирани от позиция на съществуващите действителности. В противоположен случай самата представителна народна власт ще стартира да страда от тежки дефицити, които в последна сметка могат да доведат до нейното обезсмисляне като система. А, както е посочила историята, една власт в никакъв случай не остава да „ лежи на пътя “. Тя постоянно бива взета от някого.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
С въвеждането на всеобщото машинно гласоподаване имаме известна предистория. След изборите на 4 април 2021 година, излъчили краткотрайното, само че доста злощастно откъм нормативна активност 45-то Народно заседание, дебатът за машините на фона на идните още едни парламентарни избори излезе на напред във времето. Тогава едно болшинство в Народното събрание точно на Разпети Петък, с написани на коляно законодателни промени, без публичен спор, солидни оценки на въздействието, на среднощно съвещание одобри промени в Изборния кодекс, където отстрани хартиената бюлетина и вкара напълно машинно гласоподаване. Промените бяха обнародвани извънредно скорострелно от президента в „ Държавен вестник “, а страната се насочи към серпантина от избори, всички от които бяха извършени само посредством машини за гласоподаване. Това важи и за локалните избори през 2021-2022 година – Благоевград, Нова Загора и други общини.
Всеобщото машинно гласоподаване обаче остана доста сериозен спорен въпрос, който обхвана няколко Народното събрание, стигайки до сегашния миг, когато връщането на хартиената бюлетина като опция за гласоподаване паралелно с машините наподобява несъмнено – то мина с болшинство на първо четене, на второ четене в комисия и следва да бъде прегледано в пленарна зала на второ четене. Тук ще отбележа, че връщането на хартиената бюлетина е належащо и вярно решение – и могат да се изведат три съществени аргумента в тази посока срещу всеобщото машинно гласоподаване. И всеки от тях има своето съображение както в Конституцията, по този начин и в практиката.
В Конституция са залегнали редица правила, които дефинират нейната природа и същина, всред които разделянето на управляващите, правовата страна, обществената страна и националният суверенитет. Съгласно правилото на националния суверенитет, изкристализиран от няколко епохи конституционноправна доктрина и процедура, народът е източник, индивид и бенефициер на държавната власт. Той е конститутивен детайл на страната дружно със земята и властта, според учението за трите детайла, които я обосновават – територия, население и власт. Народният суверенитет може да се реализира директно, когато да вземем за пример се гласоподава в референдум, да взе участие в гражданска самодейност и така нататък, или посредством посланичество като гласоподава за членове на Народното събрание или от не толкоз от дълго време за Европейския парламент. Нашата Конституция е планувала и двете.
Народът като суверен гласоподава, избира и упълномощава национално посланичество, което се конституира в Народното събрание. След това то излъчва изпълнителна власт (избира министър-председател и по негово предложение конструкция и състав на Министерски съвет) и подхваща нужните дейности за изцяло окомплектоване на правосъдната власт с да вземем за пример избор на парламентарна квота за Висшия правосъден съвет, избор на Инспекторат към Висш съдебен съвет, гласоподаване на бюджета на правосъдната гласоподаване, гласоподаване на структурния закон на правосъдната власт, на процесуалните закони и други. Така че ролята на националния суверенитет е основополагаща и незаобиколима. И тук идва въпросът – избира ли народът своето посланичество, реализира ли се концепцията за националния суверенитет, когато цялата изборна система се оказва в ръцете на една частна компания, която във всеки един миг може да преобърне изборния развой? Не абдикира ли страната от своя съществена отговорност?
В главния закон също по този начин е записано, че изборите, националните и локалните референдуми се създават въз основа на общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване. Това е неговата съществена природа – общо, равно и директно. Всеобщото машинно гласоподаване от своя страна е посочило, че по механически параграфи отблъсква представителите на редица обществени групи от процеса на гласоподаване и съставлява спънка пред реализирането на правото на глас да вземем за пример при хората в по-напреднала възраст. За да подсигурява, че изборното право ще се основава на всеобщност и равнопоставеност, т.е. ще бъде общо и равно, страната би трябвало да подсигурява, че то ще се реализира по най-достъпен за всички групи механически метод. Няма по какъв начин една група от гласоподаватели да бъде декласирана от изборния развой за сметката на друга група, която по силата на потребления способ на гласоподаване действително да се употребява с привилегия. Гарантирането на изборното тъждество е отличителна линия на всяка една съвременна народна власт. И хартиената бюлетина, дружно с правото на избор по какъв начин да бъде извършен гласа на гласоподавателя – с машина или с хартия – дава тази нужна причина за равното практикуване право на глас.
Като трети мотив след ва да се уточни, че няма нито един създаден избор за локална или национална институция посредством всеобщото машинното гласоподаване, при който да не е регистриран извънредно внезапен спад в интензивността на гласоподаване. Последните парламентарни избори се организираха при интензивност, която колкото да прескочи 40 %. В изборите за народни представители през ноември 2021 година интензивността беше също 40 %, в тези от юли 2021 година – 41 %. Активността по време на изборите от 4 април 2021 година (когато се гласуваше и с хартиена бюлетина) беше над 50 %, на тези от 26 март 2017 година – 54,07 %. В изборите за президент през ноември 2021 година до урните отидоха едвам 40 % от гласоподавателите (през 2016 година интензивността беше 57,67 %, през 2011 година – 51,83 процента). При избора на кмет в Благоевград през юни 2021 година интензивността беше под 28 % (при 58 % през 2019 г.), а при напълно неотдавна провелите се избори за кмет на Нова Загора интензивността още веднъж не доближи 30 % (в съпоставяне с 49,21 % по време на локалните избори през 2019 г.). Казано по различен метод, няма национални или локални избори, които да са се провели в изискванията на всеобщото машинно гласоподаване, при които да не е регистриран извънредно сериозен спад на изборната интензивност и гражданското присъединяване.
Това съставлява доста важен проблем за системата на представителната народна власт. Високото присъединяване на жителите в изборния развой посредством високата изборна интензивност дава точно тази представителност на институциите и дефинира тяхната демократична легитимност. То им дава внушителен мандат за ръководство да работят в полза на огромна група хора, които са им дали своят вот доверие в осъществяване на стратегия. Демократична институция, която не се употребява с поддръжката на гласоподавателите, просто не се употребява с нужната легитимност. Ниското присъединяване на жителите в изборния развой прави една демократична система и доста по-податлива на въздействието на радикални и проведени малцинствени групи по ползи, които могат да „ щурмуват “ изборите и да получат мандат за ръководство едвам с няколкостотин хиляди гласа. Високото гражданско присъединяване на изборите подсигурява висока представителност на ползите и оттова е естествената бариера пред това системата на ръководство да бъде узурпирана от радикални детайли.
Накратко трите аргумента против всеобщото машинно гласоподаване могат да се обобщят в няколко думи – национален суверенитет, общо и равно изборно право, изборна интензивност и демократична легитимност. Всички те са нужни за действието на една представителна народна власт и би трябвало да бъдат регистрирани от позиция на съществуващите действителности. В противоположен случай самата представителна народна власт ще стартира да страда от тежки дефицити, които в последна сметка могат да доведат до нейното обезсмисляне като система. А, както е посочила историята, една власт в никакъв случай не остава да „ лежи на пътя “. Тя постоянно бива взета от някого.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ