Вграждане на Пловдивския куклен театър
Впечатляващо е по какъв начин една театрална режисура, в която текстът и разговорите са сведени до най-малко, а актьорите са забележими най-вече от кръста надолу, може да бъде толкоз въздействаща.
Неслучайно се играе към този момент пета поредна година, като за това време съумя да донесе на Държавен куклен спектакъл няколко награди, измежду които две " Икар ", за най-хубаво куклено зрелище и за музика, както и огромната премия на интернационалния куклено-театрален фестивал " ПИЕРО ".
Спектакълът на режисьорката Весела Кунчева е една съвременна интерпретация на легендата за вграждането. Майстор Манол жертва своята обичана Неда, с цел да вгради душата й в моста, който строи. Постановката е колкото модерна, толкоз и, a това съгласно мен е едно от най-големите й достолепия. Тя съумява да заинтригува младежката публика, като в това време остава вярна на фолклора. Неслучайно за създаването й екипът се е съветвал с етнолог - доцент доктор Веселка Тончева. В тази връзка се сещам за някои запаметяващи се моменти като символичното измиване на краката, плетенето на сукно за вграждането, националните танци.
В този ред на мисли не мога да не загатна страхотното музикално оформление със мощно изразен темперамент, дело на Христо Намлиев. Красивите национални танци пък са по хореография на Стефан Витанов и са прелестно допълнение към музиката и действието.
Една от най-големите изненади за мен беше сценографията - ексцентрична и друга от това, което сме привикнали да виждаме на множеството театрални подиуми. Видимата част на сцената наподобява на екран, пред който е подредена голяма камара камъни, а най-съществен детайл от действието са краката на актьорите. Те вървят постепенно, стъпват нежно, бягат, ритат, танцуват, газят във вода, пропадат, възкачват се и по този метод съумяват освен да опишат историята, само че и да предадат цялата палитра от безредици и страсти на героите. Сценографът Мариета Голомехова е избрала още няколко забавни и ефектни похвата - течащата вода и камъните, които са същински. През сцената безусловно минава едно малко поточе, а феновете чуват ромоленето му и виждат разпиляните плисъци вода. Камъните, с които майсторите градят моста, също са същински - в ушите ми още бумти техният екот.
На последно място, само че не и по значимост, бих желала да загатна удивителната игра на актьорите. Почти без думи и употребявайки единствено краката си, те ни описват една красива и тъжна история, довеждайки представлението до съвършенство. Мога да си показва какъв брой безрезервен труд и безбройни подготовки стоят зад този съвършено изигран театър.
Накратко: " Вграждане " е една друга и впечатляваща във всеки един аспект режисура - постановка, сценография, музика, хореография, актьорска игра. Респект!
Неслучайно се играе към този момент пета поредна година, като за това време съумя да донесе на Държавен куклен спектакъл няколко награди, измежду които две " Икар ", за най-хубаво куклено зрелище и за музика, както и огромната премия на интернационалния куклено-театрален фестивал " ПИЕРО ".
Спектакълът на режисьорката Весела Кунчева е една съвременна интерпретация на легендата за вграждането. Майстор Манол жертва своята обичана Неда, с цел да вгради душата й в моста, който строи. Постановката е колкото модерна, толкоз и, a това съгласно мен е едно от най-големите й достолепия. Тя съумява да заинтригува младежката публика, като в това време остава вярна на фолклора. Неслучайно за създаването й екипът се е съветвал с етнолог - доцент доктор Веселка Тончева. В тази връзка се сещам за някои запаметяващи се моменти като символичното измиване на краката, плетенето на сукно за вграждането, националните танци.
В този ред на мисли не мога да не загатна страхотното музикално оформление със мощно изразен темперамент, дело на Христо Намлиев. Красивите национални танци пък са по хореография на Стефан Витанов и са прелестно допълнение към музиката и действието.
Една от най-големите изненади за мен беше сценографията - ексцентрична и друга от това, което сме привикнали да виждаме на множеството театрални подиуми. Видимата част на сцената наподобява на екран, пред който е подредена голяма камара камъни, а най-съществен детайл от действието са краката на актьорите. Те вървят постепенно, стъпват нежно, бягат, ритат, танцуват, газят във вода, пропадат, възкачват се и по този метод съумяват освен да опишат историята, само че и да предадат цялата палитра от безредици и страсти на героите. Сценографът Мариета Голомехова е избрала още няколко забавни и ефектни похвата - течащата вода и камъните, които са същински. През сцената безусловно минава едно малко поточе, а феновете чуват ромоленето му и виждат разпиляните плисъци вода. Камъните, с които майсторите градят моста, също са същински - в ушите ми още бумти техният екот.
На последно място, само че не и по значимост, бих желала да загатна удивителната игра на актьорите. Почти без думи и употребявайки единствено краката си, те ни описват една красива и тъжна история, довеждайки представлението до съвършенство. Мога да си показва какъв брой безрезервен труд и безбройни подготовки стоят зад този съвършено изигран театър.
Накратко: " Вграждане " е една друга и впечатляваща във всеки един аспект режисура - постановка, сценография, музика, хореография, актьорска игра. Респект!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ