Впечатлен от днешното интервю на кандидата за вътрешен министър Петър

Впечатлен от днешното изявление на претендента за вътрешен министър Петър Илиев и по негова рекомендация прочетох § 1 т. 7 от Закона за Развитие на университетския състав на Република България. това написа във фейсбук Калин Ангелов, юрист.

" плагиатство " - споделя се там - е показване за лични на писания, които напълно или отчасти са написани или основани от другиго, или потреблението на оповестени от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на университетски длъжности;

Това, което видяхме от следствието на Правна полуда и Дневник демонстрира осъществяване от първата от двете хипотези - " показване за личен на труд отчасти написан от различен ".

И след това се обърнах към Закона за висшето обучение, който също беше представен от сътрудника Илиев и в член 58 алинея 1 т. 4 пишеше следното:

Членовете на университетския състав се освобождават от служба със заповед на ректора:
4. при потвърдено по открития ред плагиатство в научните трудове;

Никъде в двата закона не се предвиждаше отминалост. Изтеклият период от време може да отстранява опцията да се търси наказателна и/или гражданска отговорност от направилия плагиатство.

Изтеклото време по никакъв метод не заличава самото плагиатство.

То е постоянно.