Войтек– мечокът, който е повишен в чин ефрейтор. Името Войтек

Войтек– мечокът, който е повишен в чин ефрейтор

Войтек– мечокът, който е нараснал в чин ефрейтор. Името Войтек произлиза от „ Войчиекх “, което се превежда „ благополучен боец “. Това е старославянско име, към момента известно в модерна Полша. Дадено е на малко меченце, взето от полски военнопленници, пуснати от руски трудов лагер в Сибир и пренасочени към Иран, с цел да образуват там нова полска войска през Втората международна война.

То било отгледано от 22-а транспортна рота на артилерийската дивизия на Втори полски корпус и се трансформирало в брат по оръжие на бойците.

Първоначално има здравословен проблем и не може да преглъща, по тази причина е хранен с кондензирано мляко от остаряла бутилка от водка. След това хапва най-вече плодове, сладко, мед, а постоянно пие и бира, която става обичаното му пиво. Постепенно мечето се научава да пуши (яде) цигари, да пие кафе заран и да козирува, когато го поздравяват.

Заедно с ротата пътувал от Иран в Ирак, Сирия, Палестина и Египет, преди частта да се разгърне за присъединяване във военната акция в Италия. За да бъде позволен на транспорния транспортен съд, Войтек трябвало да бъде наложително причислен в полската войска като редови войник, със лична военна брошура, чин и регистрационен номер.

Мечката, към този момент член на армията със личен сан и сериен номер, живее дружно с бойците. В борбата при Монте Касино тя оказва помощ като носи щайги (по 45 кг всяка) с боеприпаси без да изпусне нито една. Войтек се учи на това, още веднъж когато гледа другите бойци. В преместването на една щайга вземат участие нормално 4 души– мечокът се оправя самичък и даже съумява да ги подреди вярно. Заради работата си е нараснал в чин ефрейтор, а главнокомандването позволява емблемата на 22-ра артилерия да бъде мечка, носеща снаряд.

След войната Войтек, към този момент уволнен ефрейтор, намерил дом в Единбургската зоологическа градина в Шотландия, където прекарал остатъка от дните си. Известността му продължава и той става постоянен посетител в детско предаване по BBC. През идващите години – до гибелта му праз 1963 – той имал чести визити от старите си бойни приятели. Много мемориали и скулптури са издигнати в негова чест както в Англия, по този начин и в Полша.