Ескалация в Идлиб рискува конфронтация между Турция и Иран
Войнствената реакция на Анкара на напредъка на сирийската войска в северозападната провинция Идлиб докара сирийската рецесия към една от най-критичните етапи през последните няколко години, като изтласка Анкара и Дамаск до ръба на широкомащабна война, написа близкоизточната медия " Ал-Монитор ".
Последният кръг на ескалация стартира на 27 февруари, когато минимум 33 турски бойци бяха убити при сирийски боен въздушен удар в арестуван от бунтовниците регион на провинция Идлиб. Докато министърът на защитата на Турция Хулуси Акар упрекна сирийското държавно управление, че съзнателно е нападнало турските бойци " макар предизвестията ", съдружникът на Асад Русия твърди, че турските сили са " в бойните формирования на терористични групировки ".
Но другият главен съдружник на сирийското държавно управление, Иран, сподели много неутрална реакция, като акцентира нуждата неотложно " да се успокои актуалната напрегната обстановка ". Иранското външно министерство също прикани за провеждането на нова иранско-руско-турска среща на върха в границите на процеса в Астана.
Независимо от това, обстановката става още по-сложна, когато ответната интервенция на турската войска против позициите на сирийската войска докара до гибелта на няколко бойци от подкрепяните от Иран сили в северозападната част на Сирия, дружно със сирийски бойци. Според отчетите, оповестени в иранските медии, минимум четирима бойци, свързани с ливанската Хизбула, както и 21 членове на бригадите Фатемиюн и Зайнебиюн - които се състоят от афганистански и пакистански шиитски сили, подкрепени от Иран - са убити при турските удари. Часове след таките на 29 февруари иранският президент Хасан Рохани организира телефонен диалог с турския си сътрудник Реджеп Ердоган, в който иранската страна прикани за разрешаване на казуса с Идлиб посредством разговор. Рохани за следващ път предлага да бъде хазаин на турския и съветския президенти за нова среща на върха, с цел да се разиска продължаващата рецесия.
Въпреки това дипломатическият апел на Рохани за компромис бе допълнен с директно предизвестие против Анкара от военното командване на Ислямска република в Сирия.
Иранският " съвещателен център в Северна Сирия " излезе с изказване на 1 март, в което споделя, че турската войска продължава да нападна позиции, принадлежащи на центъра. Макар да предизвестява, че турските бойци в Сирия са " в обхват на обстрел " от иранските сили, центърът помоли турските военни " да работят рационално ", с цел да не провокират ответни дейности от страна на иранската страна.
Докато двете горепосочени позиции на пръв взор могат да наподобяват спорни, всяка от тях демонстрира съществени аспекти на цялостния метод на Иран към въпроса за Идлиб.
Изявлението на иранския съвещателен център бе изненада за тези, които наблюдават присъединяване на Иран в сирийската рецесия, защото съвсем никой не бе чувал за съществуването на подобен център. Докато Ислямска република постоянно отхвърляше да признае присъединяване си в борбите за Идлиб, изказването беше ясно удостоверение за дейната роля на подкрепяните от Иран сили и самия Иран в тази част на Сирия.
Като такова, решението на Иран да разгласи наличието си в Идлиб може да се преглежда като опит да съобщи, че има набор от ползи на северозапад в Сирия, които би трябвало да бъдат уважавани от другите участници, изключително Турция.
Всъщност изказването бе много ясно при определянето на тези ползи, както и алените линии на Иран в Идлиб. Според иранския съвещателен център, сили на Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC) дружно с Хизбула и други сили за " опозиция " са взели участие в обезпечаването на контрола на сирийското държавно управление над стратегическата автомагистрала М5, която свързва Дамаск с Алепо.
Той също по този начин акцентира, че същите сили не престават да си сътрудничат със сирийската войска против " въоръжените сили, подкрепени от турската войска ", които желаят да си върнат автомагистралата. Изглежда, че гарантирането на контрола на държавното управление на Асад над автомагистрала М5 е един от главните цели на Иран в тази област.
Междувременно, въпреки Иран да разказва своите пълномощници, които се бият в Сирия, като " доброволни групировки ", образувани за битка с терористи, последното изказване не прави разлика сред силите на IRGC и тези подкрепяни от Иран, които назовава " групи за опозиция ". Изявлението съдържа безмълвно предизвестие, че всяко турска офанзива против тези групи ще се смята за офанзива против иранските военни.
Изявлението също демонстрира смяна в метода на Иран към ролята на Русия в Идлиб. В предишното Техеран разчиташе на съветския канал за деескалация на споровете сред сирийската войска и подкрепяните от Турция сили в Идлиб. Ясно доказателство за този метод е утвърждението на Иран за съглашението в Сочи сред Москва и Анкара през септември 2018 година по отношение на основаването на демилитаризирана зона в Идлиб.
Този път обаче Иран наподобява е неудовлетворен от нежеланието на Русия да поддържа по-сериозно държавното управление на Асад при честите турски офанзиви, нещо, което се преглежда като евентуална самобитна договорка сред Анкара и Москва. Следователно наподобява, че Иран се пробва да дефинира ролята си в Идлиб без значение от Русия.
Фактът обаче, че иранският президент и външното министерство не престават да упорстват за дипломация и разговор, е знак, че Иран е наясно с евентуалните опасности от прекомерно предизвикателния метод в Сирия. От една страна, Иран има съществени опасения по отношение на възможния провал на процеса в Астана вследствие на актуалното напрежение.
В последна сметка процесът в Астана е единственият подкрепян от Организация на обединените нации интернационален кротичък развой за Сирия, в който Иран има решаваща роля. Следователно крахът му би лишил Иран от скъп дипломатически актив във връзка с Сирия.
От друга страна, Иран е обезпокоен, че по-нататъшната дестабилизация на обстановката в Сирия ще даде на Израел опция да удвои своите настъпателни дейности против Ислямска република и нейните съдружници в Сирия. Израелската офанзива против позициите на сирийската войска в Кунейтра в югозападна Сирия на 2 март сподели, че терзанията на Техеран не са безпочвени.
Освен това Иран е смутен от евентуалното съглашение на Вашингтон за директна поддръжка на Анкара в Идли. Тъй като Ислямска република дефинира " изгонването на американските сили от района " като собствен главен районен приоритет след убийството на командващия силите на Кудс на IRGC генерал-майор Касем Солеймани от Съединени американски щати по-рано тази година. Всяко американско присъединяване в Идлиб би основало нови провокации за Иран за развиване на проектите му.
В резултат на това, до момента в който интензивно се пробва да накара другите страни да одобряват и зачитат неговите ползи и червени линии в Идлиб, не се чака Иран да влезе в открита борба с Турция по този въпрос. Вместо това той ще се опита да трансформира дейното си военно наличие в региона в политически облаги за себе си и своите съдружници в бъдещи дипломатически договаряния. /news.bg
Последният кръг на ескалация стартира на 27 февруари, когато минимум 33 турски бойци бяха убити при сирийски боен въздушен удар в арестуван от бунтовниците регион на провинция Идлиб. Докато министърът на защитата на Турция Хулуси Акар упрекна сирийското държавно управление, че съзнателно е нападнало турските бойци " макар предизвестията ", съдружникът на Асад Русия твърди, че турските сили са " в бойните формирования на терористични групировки ".
Но другият главен съдружник на сирийското държавно управление, Иран, сподели много неутрална реакция, като акцентира нуждата неотложно " да се успокои актуалната напрегната обстановка ". Иранското външно министерство също прикани за провеждането на нова иранско-руско-турска среща на върха в границите на процеса в Астана.
Независимо от това, обстановката става още по-сложна, когато ответната интервенция на турската войска против позициите на сирийската войска докара до гибелта на няколко бойци от подкрепяните от Иран сили в северозападната част на Сирия, дружно със сирийски бойци. Според отчетите, оповестени в иранските медии, минимум четирима бойци, свързани с ливанската Хизбула, както и 21 членове на бригадите Фатемиюн и Зайнебиюн - които се състоят от афганистански и пакистански шиитски сили, подкрепени от Иран - са убити при турските удари. Часове след таките на 29 февруари иранският президент Хасан Рохани организира телефонен диалог с турския си сътрудник Реджеп Ердоган, в който иранската страна прикани за разрешаване на казуса с Идлиб посредством разговор. Рохани за следващ път предлага да бъде хазаин на турския и съветския президенти за нова среща на върха, с цел да се разиска продължаващата рецесия.
Въпреки това дипломатическият апел на Рохани за компромис бе допълнен с директно предизвестие против Анкара от военното командване на Ислямска република в Сирия.
Иранският " съвещателен център в Северна Сирия " излезе с изказване на 1 март, в което споделя, че турската войска продължава да нападна позиции, принадлежащи на центъра. Макар да предизвестява, че турските бойци в Сирия са " в обхват на обстрел " от иранските сили, центърът помоли турските военни " да работят рационално ", с цел да не провокират ответни дейности от страна на иранската страна.
Докато двете горепосочени позиции на пръв взор могат да наподобяват спорни, всяка от тях демонстрира съществени аспекти на цялостния метод на Иран към въпроса за Идлиб.
Изявлението на иранския съвещателен център бе изненада за тези, които наблюдават присъединяване на Иран в сирийската рецесия, защото съвсем никой не бе чувал за съществуването на подобен център. Докато Ислямска република постоянно отхвърляше да признае присъединяване си в борбите за Идлиб, изказването беше ясно удостоверение за дейната роля на подкрепяните от Иран сили и самия Иран в тази част на Сирия.
Като такова, решението на Иран да разгласи наличието си в Идлиб може да се преглежда като опит да съобщи, че има набор от ползи на северозапад в Сирия, които би трябвало да бъдат уважавани от другите участници, изключително Турция.
Всъщност изказването бе много ясно при определянето на тези ползи, както и алените линии на Иран в Идлиб. Според иранския съвещателен център, сили на Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC) дружно с Хизбула и други сили за " опозиция " са взели участие в обезпечаването на контрола на сирийското държавно управление над стратегическата автомагистрала М5, която свързва Дамаск с Алепо.
Той също по този начин акцентира, че същите сили не престават да си сътрудничат със сирийската войска против " въоръжените сили, подкрепени от турската войска ", които желаят да си върнат автомагистралата. Изглежда, че гарантирането на контрола на държавното управление на Асад над автомагистрала М5 е един от главните цели на Иран в тази област.
Междувременно, въпреки Иран да разказва своите пълномощници, които се бият в Сирия, като " доброволни групировки ", образувани за битка с терористи, последното изказване не прави разлика сред силите на IRGC и тези подкрепяни от Иран, които назовава " групи за опозиция ". Изявлението съдържа безмълвно предизвестие, че всяко турска офанзива против тези групи ще се смята за офанзива против иранските военни.
Изявлението също демонстрира смяна в метода на Иран към ролята на Русия в Идлиб. В предишното Техеран разчиташе на съветския канал за деескалация на споровете сред сирийската войска и подкрепяните от Турция сили в Идлиб. Ясно доказателство за този метод е утвърждението на Иран за съглашението в Сочи сред Москва и Анкара през септември 2018 година по отношение на основаването на демилитаризирана зона в Идлиб.
Този път обаче Иран наподобява е неудовлетворен от нежеланието на Русия да поддържа по-сериозно държавното управление на Асад при честите турски офанзиви, нещо, което се преглежда като евентуална самобитна договорка сред Анкара и Москва. Следователно наподобява, че Иран се пробва да дефинира ролята си в Идлиб без значение от Русия.
Фактът обаче, че иранският президент и външното министерство не престават да упорстват за дипломация и разговор, е знак, че Иран е наясно с евентуалните опасности от прекомерно предизвикателния метод в Сирия. От една страна, Иран има съществени опасения по отношение на възможния провал на процеса в Астана вследствие на актуалното напрежение.
В последна сметка процесът в Астана е единственият подкрепян от Организация на обединените нации интернационален кротичък развой за Сирия, в който Иран има решаваща роля. Следователно крахът му би лишил Иран от скъп дипломатически актив във връзка с Сирия.
От друга страна, Иран е обезпокоен, че по-нататъшната дестабилизация на обстановката в Сирия ще даде на Израел опция да удвои своите настъпателни дейности против Ислямска република и нейните съдружници в Сирия. Израелската офанзива против позициите на сирийската войска в Кунейтра в югозападна Сирия на 2 март сподели, че терзанията на Техеран не са безпочвени.
Освен това Иран е смутен от евентуалното съглашение на Вашингтон за директна поддръжка на Анкара в Идли. Тъй като Ислямска република дефинира " изгонването на американските сили от района " като собствен главен районен приоритет след убийството на командващия силите на Кудс на IRGC генерал-майор Касем Солеймани от Съединени американски щати по-рано тази година. Всяко американско присъединяване в Идлиб би основало нови провокации за Иран за развиване на проектите му.
В резултат на това, до момента в който интензивно се пробва да накара другите страни да одобряват и зачитат неговите ползи и червени линии в Идлиб, не се чака Иран да влезе в открита борба с Турция по този въпрос. Вместо това той ще се опита да трансформира дейното си военно наличие в региона в политически облаги за себе си и своите съдружници в бъдещи дипломатически договаряния. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ