Какво дължи Русия на Украйна – въпрос за 1 трлн. долара
Войната в Украйна аргументи гибелта на хиляди цивилни, измежду които деца -136 са починали, а 200 са тежко ранени по данни към 26 март. Освен човешки жертви тя аргументи и големи стопански вреди. Виктор Циренников, шеф на анализаторския отдел в Promontory Financial Group с докторска степен по стопанска система от Нюйоркския университет, прави опит да пресметна на какъв брой възлизат те като съпоставя икономическите данни за Украйна с тези на източноевропейски страни, като взима поради и комбинирания резултат върху растежа на тези близки стопански системи от съветската инвазия през 2014 година Така той пресмята, че Русия е предизвикала 1.36 трлн. $ вреди на Украйна. Тези загуби ще продължат да нарастват в продължение на години, в случай че стопанската система ѝ не получи голям подтик, написа анализаторът за политическия портал VoxEU.
Украинската войска се бие яростно, макар големите опустошения в страната. Отвоювани са всички огромни градове, като изключение прави може би само Херсон. Окуражени от това развиване и от поддръжката на целия свят, украинците към този момент мислят за възобновяване на родината си и по какъв начин Русия ще го заплати. Тук ще прегледам какъв брой би коствало това.
Текущият спор за икономическите последствия от войната на Русия в Украйна се концентрира върху ограниченията, които могат да бъдат подхванати против Русия. Аз ще се съсредоточа върху оценката на икономическите вреди, понесени от Украйна.
Оценка на евентуалния напредък
Тук желая да очертая предстоящите икономическите загуби за Украйна, в резултат на войната. Предоставям долната граница без упоритостта да върша точна оценка. Рамката, употребена за пресмятане на загубата, е ясна. Гледаме на страната като на огромна компания с голям брой предприятия. В естествени времена тези фабрики създават продукция (т.е. БВП). Ако активността в някои от тях е блокирана от съперник, мениджърът ще упорства за обезщетение за всички пропуснати приходи.
Оценката на вредите, нанесени от съветската инвазия, може да бъде получена посредством сравнението на действителното произвеждане на Украйна с това, което би могло да бъде, в случай че нямаше война. За задачата избираме източноевропейски стопански системи, чиито темпове на напредък са идентични с украинския отпреди войната. Този метод дава по-ниска оценка на разноските, защото загубата на продукция мери единствено директните и обратими резултати. Той не регистрира загубата на човешки животи (включително от полет MH13 през 2015 г.), загубата на недвижими парцели, земеделските земи, превърнати в минни полета, инфраструктурата и загубата на продуктивност от засегнатото от войната население, наред с други фактори.
За да открием евентуалния растеж на Брутният вътрешен продукт на Украйна, анализирахме цялостната извадка за страните от ЦИЕ по данни на МВФ за международната икономическа вероятност за октомври 2021 година с изискването, че войната стартира преди осем години, а не през 2022 година Следователно проучваме линейната връзка сред темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт на Украйна и темповете на напредък на други стопански системи, употребявайки данни от 1999 година (след рецесията в Украйна) до 2013 година (преди съветската инвазия през 2014 г.).
Започвайки от регресия с всички страни, считани за евентуални прокси, отстраняваме минимум статистически значимите стопански системи, до момента в който достигнем спестовна спецификация. Въпреки че това е къс интервал, моделът демонстрира мощно статистическо сходство и изяснява 86,4% от вариацията на растежа на Брутният вътрешен продукт на Украйна. Както се очакваше най-уместно е сравнението със прилежаща Полша, която е и най-големият ѝ търговски сътрудник от Европа.
Използването на темповете на напредък на Полша и Естония за определяне на украинския в интервала 2014-2021 година е закостенял метод, защото и двете страни малко или доста бяха наранени от съветската инвазия през 2014 година, която е и повода прогнозата за евентуалния напредък за 2014 и 2015 година да се разграничава доста от действителния напредък на Украйна през този интервал. Затова пък прогнозата, основана на данните на Полша и Естония, за интервала 2016-2021 година, изцяло дава отговор на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт на Украйна. Това е доказателство за относителната мощ на украинската стопанска система преди войната от февруари 2022 година, макар че страната не е част от Европейски Съюз, като Полша и Естония.
За да придобием визия за вероятния стопански растеж на Украйна и поради написаното нагоре, ще използваме данните на МВФ за Полша и Естония в интервала 2014-2021 година, както и прогнозата на институцията за темпа на напредък на украинския Брутният вътрешен продукт след 2021 година Паралелно с това се постанова и оценка на въздействието на офанзивата от 2022-а върху производството. Консервативно одобряваме, че съветската офанзива ще докара до спад на Брутният вътрешен продукт с 30% до края на годината. Поне пет години ще са нужни на стопанската система да се възвърне, демонстрира опитът след нашествието през 2014 година
Резултати и изводи
Сравняваме възможния Брутният вътрешен продукт на Украйна с действителния в интервала 2014-2021 година и прогнозния път след пълномащабната инвазия през февруари 2022 година Графиката по-надолу демонстрира три линии. Преди 2014 година линиите отразяват действителни данни. Синята линия в горната част сочи евентуалния път на Брутният вътрешен продукт на Украйна от 2014 година нататък, при положение, че двете военни събития не се бяха случили.
Използваме прокси метода „ Полша+Естония “ през 2014-2021 година и прогнозите на МВФ за Украйна преди 2022 година Жълтата линия демонстрира действителния път на Брутният вътрешен продукт на Украйна след нашествието през 2014 година и до 2022 година и евентуалния път след 2022 година, съгласно прогнозите на МВФ, в случай че войната в този момент не се бе случила. И най-после, алената линия в долната част на графиката демонстрира действителния път на Украйна.
Украинската войска се бие яростно, макар големите опустошения в страната. Отвоювани са всички огромни градове, като изключение прави може би само Херсон. Окуражени от това развиване и от поддръжката на целия свят, украинците към този момент мислят за възобновяване на родината си и по какъв начин Русия ще го заплати. Тук ще прегледам какъв брой би коствало това.
Текущият спор за икономическите последствия от войната на Русия в Украйна се концентрира върху ограниченията, които могат да бъдат подхванати против Русия. Аз ще се съсредоточа върху оценката на икономическите вреди, понесени от Украйна.
Оценка на евентуалния напредък
Тук желая да очертая предстоящите икономическите загуби за Украйна, в резултат на войната. Предоставям долната граница без упоритостта да върша точна оценка. Рамката, употребена за пресмятане на загубата, е ясна. Гледаме на страната като на огромна компания с голям брой предприятия. В естествени времена тези фабрики създават продукция (т.е. БВП). Ако активността в някои от тях е блокирана от съперник, мениджърът ще упорства за обезщетение за всички пропуснати приходи.
Оценката на вредите, нанесени от съветската инвазия, може да бъде получена посредством сравнението на действителното произвеждане на Украйна с това, което би могло да бъде, в случай че нямаше война. За задачата избираме източноевропейски стопански системи, чиито темпове на напредък са идентични с украинския отпреди войната. Този метод дава по-ниска оценка на разноските, защото загубата на продукция мери единствено директните и обратими резултати. Той не регистрира загубата на човешки животи (включително от полет MH13 през 2015 г.), загубата на недвижими парцели, земеделските земи, превърнати в минни полета, инфраструктурата и загубата на продуктивност от засегнатото от войната население, наред с други фактори.
За да открием евентуалния растеж на Брутният вътрешен продукт на Украйна, анализирахме цялостната извадка за страните от ЦИЕ по данни на МВФ за международната икономическа вероятност за октомври 2021 година с изискването, че войната стартира преди осем години, а не през 2022 година Следователно проучваме линейната връзка сред темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт на Украйна и темповете на напредък на други стопански системи, употребявайки данни от 1999 година (след рецесията в Украйна) до 2013 година (преди съветската инвазия през 2014 г.).
Започвайки от регресия с всички страни, считани за евентуални прокси, отстраняваме минимум статистически значимите стопански системи, до момента в който достигнем спестовна спецификация. Въпреки че това е къс интервал, моделът демонстрира мощно статистическо сходство и изяснява 86,4% от вариацията на растежа на Брутният вътрешен продукт на Украйна. Както се очакваше най-уместно е сравнението със прилежаща Полша, която е и най-големият ѝ търговски сътрудник от Европа.
Използването на темповете на напредък на Полша и Естония за определяне на украинския в интервала 2014-2021 година е закостенял метод, защото и двете страни малко или доста бяха наранени от съветската инвазия през 2014 година, която е и повода прогнозата за евентуалния напредък за 2014 и 2015 година да се разграничава доста от действителния напредък на Украйна през този интервал. Затова пък прогнозата, основана на данните на Полша и Естония, за интервала 2016-2021 година, изцяло дава отговор на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт на Украйна. Това е доказателство за относителната мощ на украинската стопанска система преди войната от февруари 2022 година, макар че страната не е част от Европейски Съюз, като Полша и Естония.
За да придобием визия за вероятния стопански растеж на Украйна и поради написаното нагоре, ще използваме данните на МВФ за Полша и Естония в интервала 2014-2021 година, както и прогнозата на институцията за темпа на напредък на украинския Брутният вътрешен продукт след 2021 година Паралелно с това се постанова и оценка на въздействието на офанзивата от 2022-а върху производството. Консервативно одобряваме, че съветската офанзива ще докара до спад на Брутният вътрешен продукт с 30% до края на годината. Поне пет години ще са нужни на стопанската система да се възвърне, демонстрира опитът след нашествието през 2014 година
Резултати и изводи
Сравняваме възможния Брутният вътрешен продукт на Украйна с действителния в интервала 2014-2021 година и прогнозния път след пълномащабната инвазия през февруари 2022 година Графиката по-надолу демонстрира три линии. Преди 2014 година линиите отразяват действителни данни. Синята линия в горната част сочи евентуалния път на Брутният вътрешен продукт на Украйна от 2014 година нататък, при положение, че двете военни събития не се бяха случили.
Използваме прокси метода „ Полша+Естония “ през 2014-2021 година и прогнозите на МВФ за Украйна преди 2022 година Жълтата линия демонстрира действителния път на Брутният вътрешен продукт на Украйна след нашествието през 2014 година и до 2022 година и евентуалния път след 2022 година, съгласно прогнозите на МВФ, в случай че войната в този момент не се бе случила. И най-после, алената линия в долната част на графиката демонстрира действителния път на Украйна.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ