Хутулун – монголската принцеса – войн
Войната, това обществено прекарване, зачеркващо всички форми на еволюцията, е най-вече мъжко занятие. Чували сме доста митове за жените-пълководци и сме разказвали доста истории за тях, само че както афганистанците в миналото са осъзнали, убийството на жена е може би една от най-грозните гледки. Самите те, както и доста други нации, забелязали тъжния факт – ранената жена притегля колкото се може повече помощ и най-после сражението се трансформира в кръвопролитие.
Не всеки човек е роден за герой и тук даже няма място за пол, само че в някои редки случаи, дамите могат освен да се трансфорат в знак на войната, само че и да оставят сериозна история след себе си. Ето за какво насочваме вниманието си към XIII и XIV век и жена на име Хутулун. Някои източници считат, че преведено от монголски, това име значи „ Лунна светлина “. Хутулун е известна благородна дама с различни ползи към войната – битката е била голяма пристрастеност.
Нейният татко – Кайду е братовчед на Кублай Кхан, който в този миг бил претрупан с управляването на Монголската империя. Макар и дамите мъчно да намирали място в мъжкия свят, изключително в този интервал от време, девойката постоянно придружавала армията и влизала в най-различни сражения. Не инцидентно хора като Марко Поло и Рашид ал-Дин Хамадани са отделили редове за нея в дневниците си, гарантирайки, че тази историческа персона е съществувала. С какво е толкоз известна тази дама?
В Древна Спарта дамите са били постоянно подлагани на тежки физически тренировки и битката е била от изключително значение, когато пристигна време да се пази града. Важно е да отбележим, че дамите в Спарта постоянно упражнявали с дами и борбите поддържали половото тъждество. Хутулун нямала партньорки и изначало упражнявала тялото си до степен, в която може да бъде конкурентно на мъжкото и по-късно предизвиквала най-големите борци. Според историческите архиви, тази дама е била висока и когато заставала лице в лице с съперника си, можела доста елементарно да го господства.
Принцесата доста скоро била принудена да потърси своя предстоящ брачен партньор. Монголия не познавала свобадата на избор и всяка благородническа е имала за цел да уголемява своето въздействие. Бракът не се преглежда като комбиниране сред двама души, а като дипломатически връзки. Бащата би трябвало да избере брачен партньор на своята щерка, в това време мъжете имали свободата да имат колкото си пожелаят дами или на колкото могат да устоят. Любовта и уважението към момента циркулирали в областта на фантастиката.
Когато пристигнало време за договаряния, Хутулун застанала пред татко си и декларирала, че правото му да избира неин брачен партньор няма да бъде използвано в фамилията. За прекараните години на тепиха, тя е потвърдила, че е по-силна от своите евентуални сътрудници и би трябвало да получи свободата на избор. Изненадващо татко ѝ се съгласил. Принцесата била подготвена да се омъжи за този, който успее да я победи в борба и доста скоро локалното население имало безвъзмезден билет за една доста завладяваща женитба.
С дикрет се приканват всички мъже, които желаят да се борят за ръката на Хутулун. Входът за присъединяване е тъкмо 100 коня. И по този начин борба след борба, принцесата продължавала да печели. Мъжете продължавали да идват от всички краища на страната и всеки пристигал със своите 100 коня. Хутулун съумяла да завоюва на семейството повече от 10 000 коня, а семейството ѝ била повече от очарована. С голи ръце, принцесата съумяла да натрупа сериозен капитал и доста постоянно по-късно ще бъде считана за евентуален кхан на Монголия. Марко Поло съумява да зърне най-малко част от хубостта на монголската принцеса-боец.
За нея написа, че е пристигнала с голяма потеря прислужници и всички водели най-красивите и здрави коне, които човек можел да зърне. Срещата им била, до момента в който Хутулун била на към 20 години и хубостта ѝ се забелязвала. Двубоят с представителя на клана Огедей приключил извънредно трагично. Марко Поло споделя по какъв начин принцесата безусловно измела пода с този мъж, спряган от мнозина за предстоящ брачен партньор. Всички се надявали, че принцесата най-сетне ще падне в борба, а и кандидатът издържал доста повече от останалите съперници. След като ръцете и на двамата са заключени в хватка, Хутулун надвива, подвига принца и го просва на земята.
Едва тогава се прокраднала идната значима мисъл – Хутулун може би желала да остане сама. В историята и до през днешния ден липсва информация за фамилното ѝ състояние. Някои историци позволяват, че тя самата най-вероятно е имала интимни връзки с татко си. Основната версия обаче е обвързвана с обстоятелството, че най-вероятно бракът щял да отнеме нейното най-голямо наслаждение – битката. През идващите години, принцесата се включва във военни акции и язди паралелно с татко си.
Познавайки изкуството на войната, Хутулун даже съумяла да извоюва няколко победи. Семейството ѝ прави опит да отхвърли даже Кублай Кхан. На 40-годишна възраст принцесата застава до смъртното легло на татко си ѝ схваща, че той е направил най-голямата неточност – не е дал правото ѝ да ръководи. За него тя била единственият верен избор, който би могъл да реши всички проблеми. Славата ѝ също по този начин се трансферирала и в армията. Когато татко ѝ е умрял, тронът трябвало да се съобщи на най-силния в фамилията, а в този случай става въпрос за Хутулун. За страдание братята ѝ не са удовлетворени от обстоятелството и надлежно възнамеряват убийството ѝ. Принцесата-войн е убита доста по-рано и в никакъв случай не съумява да ръководи Монголия. Китайците също по този начин усвояват легендата за сходна принцеса, само че при тях всичко остава в областта на легендите.
Заглавна фотография: By Maître de la Mazarine – This image comes from Gallica Digital Library and is available under the digital ID btv1b52000858n/f196, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9752525
