Войната освен смърт, разрушения и пречупени съдби, ражда и разпознаваеми

Войната с изключение на гибел, опустошения и пречупени ориси, ражда и разпознаваеми мемове, устойчиви словосъчетания, разпознаваеми форми, изрази, картини, елементи от самобитен културен код. 
Един подобен мем, който роди сегашната война в Украйна, е по какъв начин падналите съветски бойци се трансформират в бели лади, които пазят паметта им измежду техните близки. 
Звучи неуместно, злокобно и неуместно, само че е част от действителността в тази война. 
През юли федералният тв канал " Россия 1 " излъчи бодряшки погребален репортаж за семейство на умрял в Украйна войник от Саратовска област. С така наречен " гробни " (парично обезщетение за гибел на войник) околните на загиналия купили нова бяла лада. По думите им - " в памет на сина " ( " в память о сыне купили новенькую машину " ). 
Повтарям, че това е репортаж, излъчен по федерален канал, т.е. отразява формалната и вярната позиция в РФ - той почина, но околните му си купиха лада. Тук патосът се слива с пародията и пръсването на мозъка.
Това влудяващо отношение към гибелта се запечата трайно в груповото схващане на рускоезичния интернет и от този момент " бяла лада " или " бяло жигули " стана синоним на " мъртъв съветски боец ".
Много бързо се появи и подигравка на остарелия руски шлагер " Журавли ", в който се пее по какъв начин мъртвите бойни другаро се трансформират в бели жерави. 
В пародията, естествено, мъртвите бойци се трансформират в " бели жигулита ". 
Смразяващо е по какъв начин съветската черква и пропагандоните от тв приемниците заедно пропагандират младите мъже да не се боят от гибелта, а безстрашно и радостно да я посрещнат, " защитавайки родината ". Соловьов примерно постоянно разиграва такива етюди в стратегиите си: " Защо някой ше се опасява от гибелта, нали го вършим за росината, нали незабавно ще отидем в Рая! " Проповеди с сходно съдържание държат патриархът и подчинените му. 
Тук даже не приказвам за това, че родината се " пази " посредством нападателна окупационна война в непозната страна - това се подразбира.
Става въпрос за безумния апел радостно да отидеш на гибел и да умреш с наслада. 
Украинските пропагандисти също отдават респект на своите, които падат на бойното поле - само че не съм видял да убеждават някого какъв брой е готино да загинеш млад-зелен.
***
Но тематиката ни е за падналите, които се трансформират в бели лади, и тук ние откриваме още един абсурден паралел. 
Град Толиати, където се създават ладите и жигулитата, е кръстен на популярния италиански болшевик Палмиро Толяти. 
Толяти е един от основателите на италианската компартия преди към 100 години, два пъти задържан още в първата половина на 1920-те, а от 1926 до гибелта си през 1964 - закрепостен водач на италианските комунисти. След 1935 е заместител на Георги Димитров в Коминтерна. По коминтерновска линия живее и работи доста години в Москва. 1940-те е министър в италиански държавни управления, през 1948 оцелява в атентат - по него стреля студент с антикомунистически убеждения, Толяти е тежко ранен с три патрона. 
След този дълъг, плевел и изчерпателен живот кончината му настава в Крим, тогава част от Съветска Украйна, където остарелият Толяти е на отдих и лекуване. (Крим минава от РСФСР към УССР единствено 10 години по-рано - през 1954 по самодейност на Хрушчов.) При посещаване на пионерския лагер в Артек Толяти получава мозъчен кръвоизлив и склопява очи в малко градче край курорта Ялта. 
Само два дни след гибелта му - на 23 автуст 1964, град Ставропол в Самарска област е преименуван на Толиати - в памет на Палмиро Толяти. 
Две години по-късно - през 1966, в Толиати е издигнат най-големият цех за коли в Съюз на съветските социалистически републики и Русия, който през днешния ден е прочут и като " Руския Детройт ", тъй като е федерален център на автомобилната индустрия. 
Така Палмиро Толиати става патрон на целия град, където вършат ладите и жигулитата, с което слага началото на традицията падналите в Украйна да се трансформират в красиви бели коли.