Другите жертви на вируса
Войната е прекомерно значимо нещо, с цел да бъде оставено на генералите, споделил Жорж Клемансо преди стотина години, само че това просветление в никакъв случай не е имало смисъл за българите. Нашите борби постоянно са били печелени от генералите, а националните ни произшествия постоянно са дело на политиците. Заради това, а не поради желанието да ни командват фуражки, българите изпитват почит пред пагона. Този исторически факт е годен и през днешния ден, когато сме във " война с незабележим зложелател ", и е положително стичане на събитията, че отпред на битката против COVID-19 сега са застанали четирима офицери - министър председателят генерал-лейтенант Бойко Борисов, президентът генерал-майор Румен Радев, шефът на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски и шефът на пожарната основен комисар Николай Николов. Проблемът не е, че има доста офицери в тази работа.
Проблемът сега е, че някои от тези офицери са политици
Борисов... в действителност, всички знаем, че той стана офицер, защото бе назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 2001 година Тогава президентът Петър Стоянов го направи полковник и генерал-майор. Тогава стартира и тогава приключи офицерската му кариера - по-късно той е единствено и само политик. Румен Радев е в хем друга, хем в сходна обстановка - той дълго време растеше гладко в кариерата, само че през последните години, откогато слънцето му се усмихна на президентските избори, живее и диша само като политик, а от армейските години му остана единствено насечената интонация.
Светът на военните и светът на политиците се разминава
и това е злополучие, което може да се окаже още веднъж пагубно за страната. Когато шефът на Националния действен щаб /НОЩ/ ген. Мутафчийски дръпна преди седмица онази прочувствена тирада, в която налично изясни за какво се постановат крайни ограничавания, множеството жители схванаха заплахата и взеха ограничения. След речта на Мутафчийски последваха политически реакции, въпреки и със забавяне. На думи тези реакции бяха в посоката, желана от НОЩ. На процедура, те си останаха незавършени и дори хаотични.
Например ген. Мутафчийски обясняваше, че възрастните хора са най-уязвими на вируса, а политиците одобриха ограничаване за извършване на покупки на по-младите генерации - пенсионерите могат свободно да се редят по през целия ден на опашки. Поставянето на КПП-та пред градовете бе вярна стъпка, само че концепцията тази мярка да започва в почивните дни, когато няма по какъв начин да си извадиш служебна записка или удостоверение за краткотрайно местопребиваване, бе прекомерно неразумна. Така с изключение на пред магазините и пред офисите скупчване на хора се получи и пред самите КПП-та. Хора в парка не може, хора с кучета може. Магазините за обувки в моловете не работят, само че отвън тях - да. Що? И коронавирусът не знае.
Всички тези недомислици са дело на политиците
Най-видимите белези на политическа некомпетентност през последните дни несъмнено са разходката на аптекаря народен представител Веселин Марешки в медицински скафандър из пленарна зала или речта на богобоязливия Йордан Цонев, който обясняваше в църквата по какъв начин разчита на имунизиращата мощ на вярата. Или пък лудият едночасов спор на депутатите върху заглавието на закона за изключителното състояние.
Всъщност, това изобщо не са белези за политическа непредвидливост. Това са смехории, с които някой ден ще забавляваме внуците си.
Истинската, тежка и рискова непредвидливост бе проявена в неделя от двамата генерал-политици - Борисов и Радев. В разгара на рецесията Борисов сформира успореден щаб от лекари, и то ръководен от човек, който е уволнен от ген. Мутафчийски. Изключително замайващ ход. Вместо да ускорява, Борисов минира доверието в НОЩ. Така не се прави.
По същото време президентът Радев наложи несъгласие върху закона за изключителното състояние.
В разгара на рецесия и това не се прави
Радев бе безусловно прав със забележките си по закона - да наложиш закрепени цени в този момент е жалко, защото, първо, това ще докара до недостиг и, второ - по тая логичност може да заковат защитните маски на 2.20 лева, вместо пазарът да ги смъкна след седмица на 0.2 лева, колкото бяха преди. Радев обаче позволи тактическа неточност - откакто в последните седмици се чува с премиера по два пъти дневно, откакто целият Министерски съвет отиде да му рапортува за стъпките против рецесията, той можеше пред тях да сложи проблемите - преди планът да стане закон в Народно събрание. Можеше, само че не го направи. И това докара до обществена свада, която още повече ерозира доверието във властта.
Засега България се оправя със болестта. Някои споделят - изненадващо добре се оправя. И аз мисля по този начин. Адекватни ограничения за изолираност, без продоволствена рецесия, очакван ръст на разпространяването на вируса - всичко това е ок. Ок е, тъй като Борисов желае да мислим единствено дотук, до тази граница. Нататък няма никой. Нататък всичко се губи в логореята на Борисов.
Всъщност има - нататък има живи хора. Там са сервитьорката от заведението, което не работи, готвачката от затворения ресторант, продавачката от мола, камериерката, рецепционистката и пиколото от хотела на морето, стюардесите и пилотите от приземените самолети, юристите, нотариусите, актьорите... И всички тези дребни фамилни компании с петима души личен състав, които построяват гръбнака на стопанската система на тази страна. Там са всички тези 1300 души дневно, които остават без работа, тъй като предприятието им стопира да действа, както и всички тези стотици хиляди в частния бранш, които работят, създават, само че никой не купува. Тези хора страдат в този момент. Те са другите жертви на ковид.
Пазарът замира, а ограниченията у нас са повече от нулеви
Успоредно с ковид върлува друга, още по-страшна болест. Умира стопанската система. Поради световната карантина хората приключват икономическите си връзки. Идва срив в потреблението, а оттова - срив в производството. Огромен брой предприятия отиват под карантина и създават все по-малко или никакви артикули и услуги. Хората харчат по-малко, цената на парите се покачва - това се назовава серпантина на дефлацията. За да спрат този развой, Фед, ЕЦБ и централните банки стартират да печатат пари - с цел да принудят хората да харчат повече, да поддържат равнището на ползване на равнище от преди рецесията. Всички мислят по какъв начин да създадат това, без да се стига до другия парадокс - с камара пари да няма какво да си купиш. Правят го по разнообразни способи. Някои са подготвени да подкрепят всички наранени, а някои - единствено най-уязвимите групи. От Тайланд до Съединени американски щати обмислят дали не е добра концепция да се дадат даже пари " на калпак " - поравно, не с критерии, щото в този момент няма нито време, нито смисъл от ограничаващ метод. Холандският министър председател Марк Рюте сподели: " Моето обръщение към бизнесмените в Нидерландия и техните чиновници е следното: държавното управление ще направи каквото е належащо, с цел да ви поддържа ". " Каквото е належащо... " В Съединени американски щати финансовият министър Стивън Мнучин упорства да се изплати обезщетение на всички американци, да стартират да раздават безлихвени заеми на дребния бизнес и да провеждат избавителни заплащания за браншове от стопанската система, наранени от ковид. Не тъй като е прелестна концепция, а тъй като е избавителна концепция.
Нашият кабинет потегли тъкмо в противоположната посока,
воден от Борисовото разбиране за бизнеса, че той се крепи от няколко олигарси с " Майбаси ", а не от стотици хиляди хора в рецесия. Набелязаните ограничения са плахи. Правителството да вземем за пример постави серия от условия, с цел да поеме страната част от заплатата на хората, които би трябвало да бъдат съкратени. Властта се раздвижи, тъй като усети, че в случай че веригата уволнения продължи, това ще изкара толкоз доста хора на борсата, че тя ще гръмне. Бариерите, които държавното управление поставя обаче, са толкоз доста, че малко на брой ще са тези, които ще могат да се възползват от тях. В резултат на това хората с " Майбах " ще се оправят някак си, само че дребен бизнес след рецесията в страната няма да има.
Разбира се, левият популизъм и игнорирането на пазарните закони евентуално ще потопят кораба още по-бързо. Но цялостният блокаж, неналичието на обществена сензитивност ще оставят тежки белези върху страната. Ясно е, че бизнесът ще заплати своята цена, само че какъв е смисълът от кабинета, в случай че той не може да помогне в този спешен миг с решителни ограничения? Кой ще му цялостни бюджета и ще му поддържа финансовата непоклатимост, в случай че бизнесът рухне? Очевидно е, че в държавното управление не вършат връзка сред тези две неща.
Кабинетът не мисли и за други групи наранени от рецесията
Болните от ковид са 200, ще станат 2000, те се нуждаят от нашите грижи още дълго време. Има няколко хиляди души, които са контактни, и хиляди, които се завърнаха в страната - всички те са под двуседмична карантина и би трябвало да бъдат подкрепени, тъй като не могат да разчитат на болничен или заплатен отпуск. Държавата прелестно знае кои са тези хора, тъй като тя ги е изолирала и може непосредствено да ги подкрепи финансово. Пенсионерите са друга група - те явно би трябвало да останат по домовете си и се нуждаят не от пари, а от лекарства и храна, които може да бъдат доставени не просто от " Социално подкрепяне ", а от мощна национална доброволческа акция. Но към този момент държавното управление се прави, че доброволците не съществуват, и те се оправят както могат.
А времето не чака. Колкото по-бързо се работи, толкоз повече животи ще бъдат избавени. Иначе рецесията ще продължи дълго, откакто коронавирусът си отиде.
Проблемът сега е, че някои от тези офицери са политици
Борисов... в действителност, всички знаем, че той стана офицер, защото бе назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 2001 година Тогава президентът Петър Стоянов го направи полковник и генерал-майор. Тогава стартира и тогава приключи офицерската му кариера - по-късно той е единствено и само политик. Румен Радев е в хем друга, хем в сходна обстановка - той дълго време растеше гладко в кариерата, само че през последните години, откогато слънцето му се усмихна на президентските избори, живее и диша само като политик, а от армейските години му остана единствено насечената интонация.
Светът на военните и светът на политиците се разминава
и това е злополучие, което може да се окаже още веднъж пагубно за страната. Когато шефът на Националния действен щаб /НОЩ/ ген. Мутафчийски дръпна преди седмица онази прочувствена тирада, в която налично изясни за какво се постановат крайни ограничавания, множеството жители схванаха заплахата и взеха ограничения. След речта на Мутафчийски последваха политически реакции, въпреки и със забавяне. На думи тези реакции бяха в посоката, желана от НОЩ. На процедура, те си останаха незавършени и дори хаотични.
Например ген. Мутафчийски обясняваше, че възрастните хора са най-уязвими на вируса, а политиците одобриха ограничаване за извършване на покупки на по-младите генерации - пенсионерите могат свободно да се редят по през целия ден на опашки. Поставянето на КПП-та пред градовете бе вярна стъпка, само че концепцията тази мярка да започва в почивните дни, когато няма по какъв начин да си извадиш служебна записка или удостоверение за краткотрайно местопребиваване, бе прекомерно неразумна. Така с изключение на пред магазините и пред офисите скупчване на хора се получи и пред самите КПП-та. Хора в парка не може, хора с кучета може. Магазините за обувки в моловете не работят, само че отвън тях - да. Що? И коронавирусът не знае.
Всички тези недомислици са дело на политиците
Най-видимите белези на политическа некомпетентност през последните дни несъмнено са разходката на аптекаря народен представител Веселин Марешки в медицински скафандър из пленарна зала или речта на богобоязливия Йордан Цонев, който обясняваше в църквата по какъв начин разчита на имунизиращата мощ на вярата. Или пък лудият едночасов спор на депутатите върху заглавието на закона за изключителното състояние.
Всъщност, това изобщо не са белези за политическа непредвидливост. Това са смехории, с които някой ден ще забавляваме внуците си.
Истинската, тежка и рискова непредвидливост бе проявена в неделя от двамата генерал-политици - Борисов и Радев. В разгара на рецесията Борисов сформира успореден щаб от лекари, и то ръководен от човек, който е уволнен от ген. Мутафчийски. Изключително замайващ ход. Вместо да ускорява, Борисов минира доверието в НОЩ. Така не се прави.
По същото време президентът Радев наложи несъгласие върху закона за изключителното състояние.
В разгара на рецесия и това не се прави
Радев бе безусловно прав със забележките си по закона - да наложиш закрепени цени в този момент е жалко, защото, първо, това ще докара до недостиг и, второ - по тая логичност може да заковат защитните маски на 2.20 лева, вместо пазарът да ги смъкна след седмица на 0.2 лева, колкото бяха преди. Радев обаче позволи тактическа неточност - откакто в последните седмици се чува с премиера по два пъти дневно, откакто целият Министерски съвет отиде да му рапортува за стъпките против рецесията, той можеше пред тях да сложи проблемите - преди планът да стане закон в Народно събрание. Можеше, само че не го направи. И това докара до обществена свада, която още повече ерозира доверието във властта.
Засега България се оправя със болестта. Някои споделят - изненадващо добре се оправя. И аз мисля по този начин. Адекватни ограничения за изолираност, без продоволствена рецесия, очакван ръст на разпространяването на вируса - всичко това е ок. Ок е, тъй като Борисов желае да мислим единствено дотук, до тази граница. Нататък няма никой. Нататък всичко се губи в логореята на Борисов.
Всъщност има - нататък има живи хора. Там са сервитьорката от заведението, което не работи, готвачката от затворения ресторант, продавачката от мола, камериерката, рецепционистката и пиколото от хотела на морето, стюардесите и пилотите от приземените самолети, юристите, нотариусите, актьорите... И всички тези дребни фамилни компании с петима души личен състав, които построяват гръбнака на стопанската система на тази страна. Там са всички тези 1300 души дневно, които остават без работа, тъй като предприятието им стопира да действа, както и всички тези стотици хиляди в частния бранш, които работят, създават, само че никой не купува. Тези хора страдат в този момент. Те са другите жертви на ковид.
Пазарът замира, а ограниченията у нас са повече от нулеви
Успоредно с ковид върлува друга, още по-страшна болест. Умира стопанската система. Поради световната карантина хората приключват икономическите си връзки. Идва срив в потреблението, а оттова - срив в производството. Огромен брой предприятия отиват под карантина и създават все по-малко или никакви артикули и услуги. Хората харчат по-малко, цената на парите се покачва - това се назовава серпантина на дефлацията. За да спрат този развой, Фед, ЕЦБ и централните банки стартират да печатат пари - с цел да принудят хората да харчат повече, да поддържат равнището на ползване на равнище от преди рецесията. Всички мислят по какъв начин да създадат това, без да се стига до другия парадокс - с камара пари да няма какво да си купиш. Правят го по разнообразни способи. Някои са подготвени да подкрепят всички наранени, а някои - единствено най-уязвимите групи. От Тайланд до Съединени американски щати обмислят дали не е добра концепция да се дадат даже пари " на калпак " - поравно, не с критерии, щото в този момент няма нито време, нито смисъл от ограничаващ метод. Холандският министър председател Марк Рюте сподели: " Моето обръщение към бизнесмените в Нидерландия и техните чиновници е следното: държавното управление ще направи каквото е належащо, с цел да ви поддържа ". " Каквото е належащо... " В Съединени американски щати финансовият министър Стивън Мнучин упорства да се изплати обезщетение на всички американци, да стартират да раздават безлихвени заеми на дребния бизнес и да провеждат избавителни заплащания за браншове от стопанската система, наранени от ковид. Не тъй като е прелестна концепция, а тъй като е избавителна концепция.
Нашият кабинет потегли тъкмо в противоположната посока,
воден от Борисовото разбиране за бизнеса, че той се крепи от няколко олигарси с " Майбаси ", а не от стотици хиляди хора в рецесия. Набелязаните ограничения са плахи. Правителството да вземем за пример постави серия от условия, с цел да поеме страната част от заплатата на хората, които би трябвало да бъдат съкратени. Властта се раздвижи, тъй като усети, че в случай че веригата уволнения продължи, това ще изкара толкоз доста хора на борсата, че тя ще гръмне. Бариерите, които държавното управление поставя обаче, са толкоз доста, че малко на брой ще са тези, които ще могат да се възползват от тях. В резултат на това хората с " Майбах " ще се оправят някак си, само че дребен бизнес след рецесията в страната няма да има.
Разбира се, левият популизъм и игнорирането на пазарните закони евентуално ще потопят кораба още по-бързо. Но цялостният блокаж, неналичието на обществена сензитивност ще оставят тежки белези върху страната. Ясно е, че бизнесът ще заплати своята цена, само че какъв е смисълът от кабинета, в случай че той не може да помогне в този спешен миг с решителни ограничения? Кой ще му цялостни бюджета и ще му поддържа финансовата непоклатимост, в случай че бизнесът рухне? Очевидно е, че в държавното управление не вършат връзка сред тези две неща.
Кабинетът не мисли и за други групи наранени от рецесията
Болните от ковид са 200, ще станат 2000, те се нуждаят от нашите грижи още дълго време. Има няколко хиляди души, които са контактни, и хиляди, които се завърнаха в страната - всички те са под двуседмична карантина и би трябвало да бъдат подкрепени, тъй като не могат да разчитат на болничен или заплатен отпуск. Държавата прелестно знае кои са тези хора, тъй като тя ги е изолирала и може непосредствено да ги подкрепи финансово. Пенсионерите са друга група - те явно би трябвало да останат по домовете си и се нуждаят не от пари, а от лекарства и храна, които може да бъдат доставени не просто от " Социално подкрепяне ", а от мощна национална доброволческа акция. Но към този момент държавното управление се прави, че доброволците не съществуват, и те се оправят както могат.
А времето не чака. Колкото по-бързо се работи, толкоз повече животи ще бъдат избавени. Иначе рецесията ще продължи дълго, откакто коронавирусът си отиде.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ