Мария, етническа българка от Чушмелий: Животът за нас спря
Войната е неприятно нещо. Оставя след себе си разрушени градове, разрушени човешки ориси и доста тъга. Конфликтът в Украйна, който зрееше от дълго време и все пак ни изненада, с кръвта на почтените жертви породи вълна от съпричастност и свърза с невидими влакна хора от разнообразни краища на света. " Състраданието им оказа помощ да се сплотят и, което е значимо за нас, ни сподели, че не сме сами ", показа пред Радио България Мария Желязкова, етническа българка от украинското бесарабско село Чушмелий и член на локалния български танцов отбор със същото име. Свързахме се с нея, с цел да ни опише, по какъв начин се промени животът на българите там в изискванията на войната, както и да обърнем взор обратно, към общите ни корени.
Мария споделя, че в случай че не са новините, в селото даже не биха разбрали, че има война – умерено e , гърмежи не се чуват. Но всички имат родственици и другари из цяла Украйна. " Всеки ден започваме с това, че се обаждаме на нашите близки, с цел да ги чуем, че са живи. Животът от два месеца спря. Молим се и гледаме с какво можем да сме потребни на армията, хората, които се нуждаят от помощ ", споделя събеседничката ни. Нейният дом за месец приютил семейство с малко дете от Киев. Детето било болно, откакто дни наред се укривало с родителите си по мазетата от бомбардировките. " Те ни бяха напълно непознати, само че към този момент сме като родственици. Бедата сплоти доста хора и мнозина откриха сродни души ", споделя Мария. Допълва, че в Украйна отвред идва филантропична помощ, в това число от България.
80-90 % от жителите на Чушмелий са предпочели да останат вкъщи макар спора. Заминали малко майки с деца, само че част от тях по-късно се върнали. И освен те. " Много хора, които преди все не намираха време, се върнаха при родителите си от Киев, Одеса, други градове. Улиците се извършиха с деца, което е прелестно. Жалко е единствено, че мотивът е неприятен ", добавя дамата. По думите ѝ, в селото живеят към 4000 души.
" Ние всички приказваме на български език. Нашият акцент е друг от чисто българския, само че като отиваме в България, нямаме езикови усложнения, разбираме се. Тук в Бесарабия има доста български села и всяко от тях има собствен акцент. Историята на чушмелийци, споделят, стартира от Каспичан. Но делегация от нашето село отиде там и нищо общо не можа да откри с каспичанската просвета, архитектурата и диалекта. "
Жителите на селото обаче пазят старинни носии, килими, украшения от прабаби и прадядовци. Надяват се един ден цялото това благосъстояние да бъде изследвано от етнографи, които да разкрият в подробност техните корени.
Селото в началото се наричало " Чушма варовита ", а по-късно " Чушмелий " поради извор в самия център, към който е зародило. По времето на Съюз на съветските социалистически републики било публично прекръстено на " Криничное ", само че локалните държат на името, което те сами му дали.
" Много се гордеем с това, че селото ни пази традициите си . Сред тях са и пешкирите, тъкáни на стан, които ги няма в другите бесарабски села, килимите. Пазим християнските празници – всеки със своя бит. Сега идва Гергьовден, който при нас се чества доста красиво, с курбан, а по Коледа мъжете обикалят и пеят български песни ", споделя Мария, само че прибавя, че в този момент поради ситуацията нищо не е същото. Светлата Пасха предходна, както в никакъв случай в Чушмелий. След църквата хората се прибрали по домовете, вместо, както е обичаят, да отидат при кръстници, при родители. Така се обрисува да мине и наближаващият Гергьовден.
Друга част от непокътнатата българска просвета е кулинарията . Всеки гостенин на селото е гощаван с локалните деликатеси – обичайния курбан, зеле с ориз и месо, топла овча яхния със счукан червен пипер и, несъмнено, баница, показва етническата българка:
" Баницата при нас се споделя " зелник ". Точи се тънко-тънко тесто, сред пластовете се поставя сирене, залива се с мляко с яйце и се запича. Правим също рулца от тесто с домашна квас. Всичките тези тестени произведения са със сирене и се пекат в пещ. В нашето семейство ние още печем хляба в пещ. Хората употребяват остарели пещи или нови, направени по остарял план. "
Гордост на селото е и ансамбълът за български национални танци " Чушмелий ".
" Ансамбълът публично беше основан преди 5 години. Но започнахме да го обмисляме много по-рано. В него вземат участие 22 души, които имат огромно предпочитание да танцуват. Но краткотрайно сме прекратили активността си – първо поради ковид, а в този момент поради тази неприятна ситуация… В нашето село са се съхранили две-три хорá от старите хóра, които танцуваме доста години. Когато се основа ансамбълът, първият ни началник беше от България – Петър Димитров. Той ни донасяше оттова репертоар с детайли, които не знаехме, само че се научихме да играем, – споделя Мария Желязкова и продължава: – Ансамбълът е учреден по персоналното предпочитание на моята братовчедка Мария Чанева. В него има доста родственици. Мария, която е най-голяма по възраст измежду нас – на 50 години, е и като отговорник на ансамбъла. Хората доста я почитат и по тази причина всички ѝ споделят „ кака “. „ Както кака каже, така ще го вършим “, споделят те. "
Жителите на Чушмелий, като всички украинци, се надяват войната по-скоро да свърши. Сигурни са в успеха, " тъй като нищо неприятно не сме създали ". А това би означавало и последователно завръщане към естествения живот.
Снимки: персонален списък
Мария споделя, че в случай че не са новините, в селото даже не биха разбрали, че има война – умерено e , гърмежи не се чуват. Но всички имат родственици и другари из цяла Украйна. " Всеки ден започваме с това, че се обаждаме на нашите близки, с цел да ги чуем, че са живи. Животът от два месеца спря. Молим се и гледаме с какво можем да сме потребни на армията, хората, които се нуждаят от помощ ", споделя събеседничката ни. Нейният дом за месец приютил семейство с малко дете от Киев. Детето било болно, откакто дни наред се укривало с родителите си по мазетата от бомбардировките. " Те ни бяха напълно непознати, само че към този момент сме като родственици. Бедата сплоти доста хора и мнозина откриха сродни души ", споделя Мария. Допълва, че в Украйна отвред идва филантропична помощ, в това число от България.
80-90 % от жителите на Чушмелий са предпочели да останат вкъщи макар спора. Заминали малко майки с деца, само че част от тях по-късно се върнали. И освен те. " Много хора, които преди все не намираха време, се върнаха при родителите си от Киев, Одеса, други градове. Улиците се извършиха с деца, което е прелестно. Жалко е единствено, че мотивът е неприятен ", добавя дамата. По думите ѝ, в селото живеят към 4000 души.
" Ние всички приказваме на български език. Нашият акцент е друг от чисто българския, само че като отиваме в България, нямаме езикови усложнения, разбираме се. Тук в Бесарабия има доста български села и всяко от тях има собствен акцент. Историята на чушмелийци, споделят, стартира от Каспичан. Но делегация от нашето село отиде там и нищо общо не можа да откри с каспичанската просвета, архитектурата и диалекта. "
Жителите на селото обаче пазят старинни носии, килими, украшения от прабаби и прадядовци. Надяват се един ден цялото това благосъстояние да бъде изследвано от етнографи, които да разкрият в подробност техните корени.
Селото в началото се наричало " Чушма варовита ", а по-късно " Чушмелий " поради извор в самия център, към който е зародило. По времето на Съюз на съветските социалистически републики било публично прекръстено на " Криничное ", само че локалните държат на името, което те сами му дали.
" Много се гордеем с това, че селото ни пази традициите си . Сред тях са и пешкирите, тъкáни на стан, които ги няма в другите бесарабски села, килимите. Пазим християнските празници – всеки със своя бит. Сега идва Гергьовден, който при нас се чества доста красиво, с курбан, а по Коледа мъжете обикалят и пеят български песни ", споделя Мария, само че прибавя, че в този момент поради ситуацията нищо не е същото. Светлата Пасха предходна, както в никакъв случай в Чушмелий. След църквата хората се прибрали по домовете, вместо, както е обичаят, да отидат при кръстници, при родители. Така се обрисува да мине и наближаващият Гергьовден.
Друга част от непокътнатата българска просвета е кулинарията . Всеки гостенин на селото е гощаван с локалните деликатеси – обичайния курбан, зеле с ориз и месо, топла овча яхния със счукан червен пипер и, несъмнено, баница, показва етническата българка:
" Баницата при нас се споделя " зелник ". Точи се тънко-тънко тесто, сред пластовете се поставя сирене, залива се с мляко с яйце и се запича. Правим също рулца от тесто с домашна квас. Всичките тези тестени произведения са със сирене и се пекат в пещ. В нашето семейство ние още печем хляба в пещ. Хората употребяват остарели пещи или нови, направени по остарял план. "
Гордост на селото е и ансамбълът за български национални танци " Чушмелий ".
" Ансамбълът публично беше основан преди 5 години. Но започнахме да го обмисляме много по-рано. В него вземат участие 22 души, които имат огромно предпочитание да танцуват. Но краткотрайно сме прекратили активността си – първо поради ковид, а в този момент поради тази неприятна ситуация… В нашето село са се съхранили две-три хорá от старите хóра, които танцуваме доста години. Когато се основа ансамбълът, първият ни началник беше от България – Петър Димитров. Той ни донасяше оттова репертоар с детайли, които не знаехме, само че се научихме да играем, – споделя Мария Желязкова и продължава: – Ансамбълът е учреден по персоналното предпочитание на моята братовчедка Мария Чанева. В него има доста родственици. Мария, която е най-голяма по възраст измежду нас – на 50 години, е и като отговорник на ансамбъла. Хората доста я почитат и по тази причина всички ѝ споделят „ кака “. „ Както кака каже, така ще го вършим “, споделят те. "
Жителите на Чушмелий, като всички украинци, се надяват войната по-скоро да свърши. Сигурни са в успеха, " тъй като нищо неприятно не сме създали ". А това би означавало и последователно завръщане към естествения живот.
Снимки: персонален списък
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ