Вотът на недоверие се използва като натиск за отмяна на

Вотът на съмнение се употребява като напън за анулация на дерогацията, разяснява в ефира на БНР настоящите политически събития конституционалистът доцент Наталия Киселова.

Народното събрание трябваше да прегласува вота на съмнение към кабинета " Денков " поради " неспособността на държавното управление да подсигурява националната сигурност и защитата на страната ". Вчера липса на кворум попречва Народното събрание да вземе дефинитивно решение по него. Парламентът обаче не съумя да събере кворум за начало на разискванията и през днешния ден.

Доц. Наталия Киселова, учител по Конституционно право, разяснява в предаването " Преди всички ", че казусът е в основата си политически и не се свежда до елементарното използване на Правилника за организация и активност на Народното събрание. Тя предложи, че ръководителят на Народното събрание можеше да повтори гласуването след искане от една от парламентарните групи, които показаха плана за избор на съмнение.

Важно е да се означи, че процедурата към вота на съмнение и законопроекта за дерогацията на съветския нефт се преплитат и в този момент те са взаимно свързани, с помощта на поддръжката на най-голямата парламентарна група, която поддържа държавното управление по време на гласуванията.

" Всъщност една процедура, точно по вота на съмнение, беше употребена за напън по отношение на друга процедура – анулация на дерогацията за потребление на съветски нефт. Сега към този момент тези две процедури са взаимнообвързани от най-голямата по бройка парламентарна група, която поддържа държавното управление при гласуванията ", показва тя.

Според доцент Киселова, процедурата към момента не е завършила, и ръководителят на Народното събрание би трябвало да даде опция на народните представители, които не са се изказвали, да споделят своите отзиви и да обяснят за какво са дали своят вот с " не " или с " да " при вота за премахване на държавното управление.

" Според мен процедурата не е приключила, защото с изключение на да се прегласува, ръководителят на Народното събрание е належащо да попита дали някой от народните представители, които не са се изказвали, желаят да се изкажат и да обяснят негативен избор, неподкрепяйки решението за премахване на държавното управление, респективно за какво са дали своят вот да го поддържат. Има право до три изявления и това в действителност ще затвори процедурата ", изяснява тя.

По въпроса за желаните оставки на министри поради вчерашните вълнения, доцент Киселова показа, че това може да бъде опит за обезщетение на настъпилите събития, само че е належащо да изчакаме и да създадем справедлива оценка на обстановката от през вчерашния ден. Тя означи също по този начин, че вчерашната неразрешена проява в столицата демонстрира, че освен чиновниците на Министерство на вътрешните работи са изправени пред компликации в ръководството на събитията.

" По-скоро това е блян малко да загасим пламналия нощес пожар, като жертваме някого. Трябва да мине малко време, с цел да оценим без страсти какво се случи през вчерашния ден. Но нямаше спънка при предаваните през вчерашния ден от медиите картини, кметът на столицата да забрани демонстрацията. Не можем да кажем, че единствено чиновниците на Министерство на вътрешните работи са подходили погрешно ", показва доцент Киселова.

В умозаключение думите на доцент Наталия Киселова слагат акцент върху политическата трудност на обстановката в България и нуждата за обективност и либерален развой в парламентарните процедури. Тя акцентира, че казусът не е единствено механически, само че и политически, и че процедурата за избор на съмнение е станала част от властовата битка и въздействието на разнообразни партии.