Вон умря вчера, при последната си автомобилна катастрофа. По време

Вон умря през вчерашния ден, при последната си автомобилна злополука. По време на другарството ни бе репетирал гибелта си в доста други произшествия, само че тази му беше единствената същинска. Насочвана по траекторията на конфликта с лимузината на филмовата актриса, колата му прелетяла през перилата на надлеза край лондонското летище и се стоварила върху покрива на рейс, цялостен с пасажери. Час по-късно, до момента в който си проправях път през полицейския кордон, смазаните тела на туристите още лежаха по седалките от изкуствена кожа като слънчево кръвоизлияние. Елизабет Тейлър – актрисата, с която Вон бе мечтал да загине от толкоз месеци насам, стоеше под въртящите се светлини на колите за спешна помощ, уловила водача си за лакътя. Когато коленичих край тялото на Вон, тя сложи облечена в ръкавица ръка върху гърлото си. Дали можеше да отгатне по позата на мъртвия формулата на гибелта, която той бе подготвил за нея? През последните няколко седмици от живота си Вон не мислеше за нищо друго с изключение на за тази гибел – коронация от рани, режисирана с всеотдайността на дворцов церемониалмайстор. Стените на жилището му, намиращ се близо до филмовото студио „ Шепъртън “, задачите бяха покрити с нейни фотографии. Всяка заран, когато тя излизаше от лондонския си хотел, той ги правеше с телеобектива си от пешеходния мост над автомагистралата или от покрива на близкия многоетажен паркинг. Аз самият обезпокоеното разпечатвах на принтера в офиса си увеличените елементи на нейните длани и колене, на вътрешната повърхнина на бедрата ѝ, на извивката на горната ѝ джука и му ги предавах в пликове, като че ли бяха вноски по гаранция за гибел. После, в жилището му, го следих по какъв начин съпоставя частите от тялото ѝ със фотоси на гротескни рани от един учебник по пластична хирургия. В своята визия за злополуката с актрисата Вон бе захласнат от концепцията за голям брой конфликти и язви – от умиращия хром и смазващите се шасита на двете коли, срещнали се в челно сблъскване като тези, повтаряни до безконечност на занимателен каданс във филмите, от идентичните контузии, поразяващи двете им тела, от облика на челното стъкло, пръсващо се към лицето ѝ, до момента в който тя пробива матираната му повърхнина като мъртвородена Афродита... От комплицираните фрактури на бедрените им кости при удара в централната подпора и най-много от провалите по гениталиите им: нейната матка – пронизана от лоста с хералдичното изображение на емблемата на производителя, а неговото семе – пръснато по луминесцентните принадлежности на таблото, отчели вечно последното равнище на горивото и температурата на мотора.
Само в сходни моменти, когато ми описваше тази последна злополука, Вон беше спокоен. Говореше за конфликтите и раните с еротичната деликатност на ухажор, обособен от обекта на своята пристрастеност. Докато ровеше из фотосите в жилището си, стоеше полуобърнат към мен, така че набъбналите му слабини да ме държат смълчан с гледката на съвсем еректиралия му пенис. Знаеше, че до момента в който ме предизвика със личната си половост, към която се отнасяше повърхностно, като че ли може всеки миг да я зареже вечно, аз в никакъв случай няма да го напусна.
Преди 10 дни, когато отмъкна колата ми от паркинга, той профуча нагоре по бетонната рампа като страховита машина, изникнала отдолу под земята. А през вчерашния ден тялото му лежеше проснато под светлините на полицейските прожектори в подножието на надлеза, обкръжено като с воал от фина кървава дантела. Неестествените извивки на крайниците му, размазаната геометрия на лицето му бяха като подигравка на фотосите от произшествия, които лепеше по стените си. Погледнах за прощален път големия му, налят с кръв чатал. На двайсет метра настрана под сините и червени отражения на въртящите се лампи актрисата висеше отмаляло върху ръката на водача си. Вон бе мечтал да загине в мига на нейния оргазъм.