Владо Николов: На олимпиадата в Пекин вечерях с Надал
Волейболната легенда Владимир Николов се върна обратно в спомените си. Участникът на олимпийските игри в Пекин през 2008 и Лондон през 2012 година разкри в подкаста „ Фактор “ с Христо Денев че не е стихотворец, с цел да опише страстта от това да вземат участие на най-големия състезателен конгрес.
В Лондон „ лъвовете “ изгубиха борбата за бронзовия орден и години по-късно Владо Николов още съжалява.
„ Няма по какъв начин да не ме е гняв. В последна сметка това е животът. Имахме 1:1 с Италия, водехме ги с 4 точки в третия гейм. Ако бяхме го затворили с 2:1, най-вероятно щяхме да вземем орден. Всички, които бяха на игрището в оня ден, дадоха всичко от себе си. Дали е шанс, дали освен това, дали ти би трябвало Матей Казийски в оня момент… Понякога би трябвало освен това.
Не мога да опиша страстта. Това е висшият конгрес за всеки един състезател. Престоят в олимпийското село от първия до последния ден ме изпълваше с благополучие, зареждаше ме. Не мога да опиша. Бих желал да съм стихотворец, с цел да мога да го опиша. Просто ще го пожелая на всеки състезател да изпита това чувство.
На Олимпиадата се разминах с Меси, без да го позная. 2008 година той към момента не беше мегазвезда и беше доста малък. Същата година вечеряхме в 2 ч. през нощта с Надал. Той беше седнал и ние се присламчихме. Имах опция да се фотографирам с Леброн Джеймс, с Коби Брайънт, със спортисти, които гледаме по малкия екран и им се възхищаваме. Олимпиадата е единственото място, на което можеш да срещнеш такива хора в непринудена конюнктура “, съобщи Владо Николов.
Целият диалог с Владимир Николов може да видите тук:
В Лондон „ лъвовете “ изгубиха борбата за бронзовия орден и години по-късно Владо Николов още съжалява.
„ Няма по какъв начин да не ме е гняв. В последна сметка това е животът. Имахме 1:1 с Италия, водехме ги с 4 точки в третия гейм. Ако бяхме го затворили с 2:1, най-вероятно щяхме да вземем орден. Всички, които бяха на игрището в оня ден, дадоха всичко от себе си. Дали е шанс, дали освен това, дали ти би трябвало Матей Казийски в оня момент… Понякога би трябвало освен това.
Не мога да опиша страстта. Това е висшият конгрес за всеки един състезател. Престоят в олимпийското село от първия до последния ден ме изпълваше с благополучие, зареждаше ме. Не мога да опиша. Бих желал да съм стихотворец, с цел да мога да го опиша. Просто ще го пожелая на всеки състезател да изпита това чувство.
На Олимпиадата се разминах с Меси, без да го позная. 2008 година той към момента не беше мегазвезда и беше доста малък. Същата година вечеряхме в 2 ч. през нощта с Надал. Той беше седнал и ние се присламчихме. Имах опция да се фотографирам с Леброн Джеймс, с Коби Брайънт, със спортисти, които гледаме по малкия екран и им се възхищаваме. Олимпиадата е единственото място, на което можеш да срещнеш такива хора в непринудена конюнктура “, съобщи Владо Николов.
Целият диалог с Владимир Николов може да видите тук:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ