Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1939 година, Съюз на съветските социалистически републики и Третият райх започват Втората международна война посредством взаимната си инвазия в Полша. В последвалите месеци, Старият континент попада под дебелата сянка на тоталитарните режими – Балтийските републики са анексирани от Съюз на съветските социалистически републики, Финландия също е победена, а Германия прегазва Белгия, Нидерландия, Дания, Норвегия и Франция. През пролетта на 1941 година, Вермахтът прегазва Балканите в границите на няколко седмици, завземайки Гърция и Югославия. България и Румъния признават върховенството на Оста и се причисляват към пакта.

Европа се е трансформирала в задния двор на Хитлер, само че немският фюрер осъзнава, че няма да е задоволително. Англия към момента се съпротивлява интензивно на Луфтвафе, а концепцията за десант на Острова – интервенция „ Морски лъв “ е изоставена. Същевременно, на хоризонта все по-ясно стои опцията за включване на Съединени американски щати в спора на английска страна. В тази комплицирана конюнктура, Хитлер вярно преценя, че Германия, даже и разширена, не разполага със стратегическите запаси с цел да докара войната със Запада до сполучлив край. Германия постепенно, само че праволинейно се трансформира в стопански васал на Съюз на съветските социалистически републики – страната, от която Берлин зарежда огромна част от своите доставки на гориво, храна, руда и така нататък

За да преодолее тази взаимозависимост, Хитлер има вяра, че би трябвало да приключи съюза си със Сталин и да завладее колкото се може повече от Съюз на съветските социалистически републики и Германия да постави ръка на забележителните естествени запаси на Съюза. Всъщност, Хитлер и Сталин се понасят мъчно и ясно осъзнават, че двете им тоталитарни империи неизбежно ще се сблъскат. Първите търкания се появяват още във връзка преразпределението на Полша. Следва немското отчаяние от дейностите на Сталин в Балтика през 1939-40 година Следват нови проблеми към систематизиране на зоните на въздействие на Балканите.

Въпреки тези проблеми, Сталин не има вяра, че Хитлер би рискувал война с Съюз на съветските социалистически републики преди да е довършил битката против Англия по един или различен метод. Съветският водач се уповава на забележителните материални проблеми, които Германия стартира да изпитва след 1940 година и налагането на морска обсада през атлантика от страна на Англия. Непоколебимостта на Сталин не се разклаща даже когато един от най-ценните руски шпиони – Рихард Зорге, изпраща информация от Япония за проектите на Хитлер за инвазия на Съветския съюз през лятото на 1941 година Съветският държавен глава счита тези данни за небивалици и отхвърля да одобри съвета на фамозния разузнавач. Съдбата на Зорге е предшествана от отхвърлянето на сходна информация, която английското разузнаване изпраща на Сталин месеци по-рано, съдържащи най-общо същите предизвестия.

Сталин има един главен проблем, породен от самия него, с който би трябвало да се оправи. На процедура, РККА – армията на Съюз на съветските социалистически републики е обезглавена в чистките от 1937 година Общо 30 000 руски бойци, на първо място висши и междинни офицери, са били премахнати. Програмата цели цялостното покоряване на армията на волята на Сталин, който, откакто е разчистил Партията през 1920-те се бои, че армията ще излъчи нова мощна съпротива на неговата власт.

Маршал Жуков и Тимушенко

От общо 5 маршали на Съюз на съветските социалистически републики, трима са премахнати. Отстранени са 15 от 16-те командири на армии, 50 от 57 командири на корпуси, 154 от 186 дивизионни командири и 401 о 456 полковници. На процедура, армията се командва от небрежно назначени от Сталин номенклатурчици, които имат дребен или никакъв опит във военните каузи. На всичко от горната страна, системата е в допълнение смазана с назначението на политкомисарите – партийни надзорници, които да наблюдават активността на генералите и офицерите. Комисарите имат право да анулират и трансформират военните заповеди и да отстраняват командирите на подразделенията.

Сталин осъзнава, че армията е надалеч от своите оптимални кадрови благоприятни условия и се стреми по всякакъв начин да не предизвика Хитлер. Съветският водач се пробва да си „ купи “ още 2 години мир, в които да завършат измененията в РККА. Същевременно, руското командване ясно регистрира, че Германия е главния външен зложелател на Съюз на съветските социалистически републики и надлежно стартира да създава поредност от проекти за противопоставяне при положение на немска инвазия. Сталин се меси и тук. Той не има вяра, че Германия би атакувала в северна посока – към Москва и Ленинград. Вместо това, Сталин счита че Украйна ще е съществена цел на възможна немска офанзива и упорства всички бъдещи подготовки да са съобразени с този „ факт “.

Въпреки тези проблеми, на доктрина РККА съставлява боен мастодонт. По описи, страната разполага с мобилизирани 5 300 000 бойци в средата на 1941 година Освен тях, към пролетта на 1941 година, Сталин въпреки всичко позволява частичната готовност и на общия боен запас от 14 000 000 души. От позиция на техника, Съюз на съветските социалистически републики разполага с 23 000 танка, от които, най-малко на хартия, 11 000 са подготвени за незабавни военни дейности в западните елементи на страната. Към тях се прибавя и артилерийски парк от над 30 000 оръдия и други видове артилерия. От позиция на Военновъздушни сили, Съюз на съветските социалистически републики разполага с над 19 000 самолета – най-големите военно-въздушни сили в света. От тях ок. 9000 са съсредоточени в западните елементи на страната, а още 1400 са разполагаем на Военноморски сили. За съпоставяне, силите, които Хитлер заделя за нашествието наброяват 3 800 000 бойци,  ок 3 800 танка до 23 000 артилерийски установки и оръдия, ок. 5300 военни и военно-транспортни самолета.

При това съответствие на силите, Съюз на съветските социалистически републики би следвало да извърши по учебник своите проекти – посрещане на вражеска та инвазия, прекъсване на нейното нахлуване, контраофанзива и надълбоко навлизане на вражеска територия. Да, офицерите не са 100% готови, само че при съответствие от 2-3 към 1, тези механически неточности би следвало да бъдат преодолими.

Оказва се обаче, че нещата не стоят тъкмо по този начин. Освен проблемите с командването, Съюз на съветските социалистически републики има съществени проблеми с качеството и поддръжката на техниката. Голяма част от танковете, самолетите и оръдията са зле стопанисвани, не са минали през съответна техническа инспекция и поддръжка. Има голямо разминаване сред статистиката на „ хартия “ и действителните ефективи на РККА. Големият брой мобилизирани бойци да вземем за пример не кореспондира на съответното количество униформи и оръжие. Същевременно, от предстоящите над 180 дивизии за първи защитителен ешелон, в средата на юни, 1941 година Съюз на съветските социалистически републики разполага с по-малко от 170, като множеството от тях не разполагат с цялостния си цифров състав. Подобно е и ситуацията в упования втори ешелон, в който би следвало да има 57 дивизии. Голяма част от тях или още не са окомплектовани и пратени на фронта или занапред допопълват числения си състав.

РККА има съществени проблеми и от тактическо естество. Победите в Полша и Франция са дали опция за освежаване на тактическите концепции на Вермахта. Германците залагат на много по-гъвкава армейска конструкция с немалка опция за местна самодейност на командирите – завещание от пруската имперска войска. Обратно, РККА се ръководи строго централизирано, всички решения се прекарват през цялата редица на партийно-военни функционери, а самоволните решения се санкционират грубо.

Самата РККА към момента употребява остарели тактически концепции от 1920-те и 1930-те години. Отделните подразделения са ненужно многочислени и тромави в тактически проект. Положението с връзката на бойното поле също е радикално друга. Германците разполагат с доста по-адекватни средства за радио връзка, изключително на равнище танкови войски. В РККА към момента се разчита на знамена, образни сигнали и остарялата още през ПСВ система за полева връзка посредством превозване на линии от кабели.

Въпреки тези съществени преимущества на германците, сходно на футбола, на война личния терен дава голямо предимство. В Русия природата е незаобиколим фактор. През половината година огромна част от територията на страната е де факто непроходима поради калните блата, в които степта се трансформира в дъждовните сезони. Остава и момента с размера на дистанциите. Ако във Франция става въпрос за няколко стотин километра за нахлуване, в Съюз на съветските социалистически републики дистанцията се пресмята в хиляди километри. Дори РККА да бъде изцяло разгромена, остава въпросът за това дали Вермахтът разполага с съответна логистика, с цел да осъществя своите проекти.

Теорията отстъпва място на практиката на 22-ри юни, 1941 година Призори, следвайки държан в строга загадка протокол, немската войска пресича руските граници. Няколко чака по-късно, в трескаво радио послание към нацията, Юрий Борисович Левитан афишира „ Внимание, внимание! Говори Москва! Тази заран, в 4 часа, без всякакво оповестяване на война, немските въоръжени сили нападнаха границите на Съветския съюз! Започва Великата отечествена война! Нашето дело е праведно! Врагът ще бъде разрушен! Победата ще бъде наша! “

Думите му ще се осъществен, само че едвам 4 години и над 20 000 000 руски живота по-късно. В последните дни на юни, Съюз на съветските социалистически републики е изправен на прага на колапса. В рамките на няколко кървави, основни часа, Вермахта разпростира цялостния си тактически потенциал и опустошава фронтовата опозиция на РККА. Загубите на Червената войска се пресмятат не в хора, а в дивизии. Луфтвафе съумява да опустоши огромна част от руската авиация, подредена като за церемониал по летищата в граничните зони. Германските дивизии покриват забележителни по своя обсег дистанции. В рамките на идващите седмици, над милион и половина руски бойци ще бъдат обкръжени и пленени от войските на Третия райх. Не е пресилено да се каже, че руската военна подчиненост на практика колабира във фронтовите региони. Самият Сталин се затваря за няколко дни в своята дача, без да позволява никого. Страната е обхваната от цялостен безпорядък.

В своите начални етапи, немската интервенция „ Барбароса “ е евентуално най-мащабния боен успех в историята и по едно и също време с това най-големия боен неуспех. Парализирани от политическа интервенция във военните каузи, остаряла тактичност, липса на опит и на предпочитание за вдишване на отговорност, руските командири тотално проспиват цялата немска атака. Липсата на еластичност, доверие и самодейност, води до пагубни последици. Два месеца след началото на нашествието, Вермахтът е на прага на Ленинград, високомерен е Смоленск, а Киев е на път да бъде прегазен. Навлизането във вражеска територия доближава в дълбочина от над 1000 км в избрани сектори.

Пълният колапс на Съюз на съветските социалистически републики ще бъде избегнат най-много поради единствения ешелон в отбраната на Съюза, който не зависи от човешките дейности и решения – географският фактор.

Снимки: Wikipedia