Kогато ЦРУ и една компания за банани унищожиха гватемалската демокрация
През първата половина на 20-и век Гватемала е ръководена единствено от един артикул – бананите. Страната даже въодушевява термина „ бананова република “, който постоянно се ползва към по-бедни страни, чиято стопанска система се основава на една-единствена просвета (в случая банани).
А тези страни нормално се ръководят от корумпирани политици.
Банановата промишленост по това време е доминирана от компанията „ Юнайтед фрут “, която управлява 42% от земята на Гватемала, над 2/3 от износа ѝ и даже телефонната и телеграфната ѝ система. Уютно сприятелявайки се с Хорхе Убико, президента-диктатор на Гватемала, „ Юнайтед фрут “ не среща особена опозиция против необятно публикуваните подкупи, ниските заплати и злоупотребите с труда, които отглежда в страната наедно с плода.
Но през юни 1944 година Гватемалската гражданска война принуждава Убико да подаде оставка след повече от десетилетие на власт – и вятърът се трансформира.
След революцията в Гватемала се организират първите законни избори в историята ѝ. Незабавно са определени демократични реформатори, които дават обещание да вкарат минимална работна заплата, да построят 6000 учебни заведения и да вкарат съвсем всеобщо изборно право.
През 1951 година, с избирането на някогашния полковник Хакобо Арбенс, Гватемала стартира да преследва по-голяма цел: да си върне контрола върху стопанската система.
Бананова ферма
„ Юнайтед Фрут “ следи демократичната гражданска война с боязън, осъзнавайки ясната опасност, която новото население съставлява за експлоататорските ѝ бизнес практики.
Тревогата се трансформира в суматоха, когато администрацията на Арбенс приема „ Декрет 900 “. Новата мярка преразпределя земята на над 100 000 гватемалски фамилии, като цели да трансферира незастроената земя, притежавана от едри притежатели, на безземни фермери. Компанията има съвсем половината от територията на страната – което включваше доста такива земи.
Но това не е някаква пладнешка конфискация. Правителството заплаща за всеки взет квадрат, като употребява оценките, които притежателите на парцели са посочвали в предходните си данъчни заявления.
Но „ Юнайтед фрут “ е занижавало цената на своите парцели, с цел да избегне данъци… Така до края на 1952 година администрацията на Арбенс си възстановява 40% от земите на компанията без особени разноски.
Джон Фостър Дълес и Дуайт Д. Айзенхауер през 1955 година
„ Юнайтед Фрут “ не може да седи и да чака. Тя се нуждае от поддръжката на американското държавно управление, с цел да спре Арбенс.
Това са 50-те години на предишния век – първите години на Студената война – и по тази причина „ Юнайтед фрут “ стартира тактика, която показва Гватемала като комунистически зложелател в американската преса.
Мисията им е подкрепена от връзките на компанията. Държавният секретар Джон Фостър Дълес е някогашен юрист на „ Юнайтед фрут “. Неговият брат Алън Дълес, шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, пък е бил член на борда на шефовете на компанията. А шефът на ПР отдела на компанията, Ед Уитман, е женен за персоналната секретарка на президента Дуайт Д. Айзенхауер, Ан Уитман…
Та не е належащо „ Юнайтед Фрут “ да се труди много; Айзенхауер така и така няма самообладание да покаже на света своите антикомунистически настроения. По негово разпореждане Централно разузнавателно управление на САЩ стартира да приготвя интервенция „ PBSuccess “ през август 1953 година
Демократично определеният президент на Гватемала Хакобо Арбенс
Заявеното желание на интервенция „ PBSuccess “ е ясно: „ да се отстрани тайно… опасността от актуалното следено от комунистите държавно управление на Гватемала “.
За да реализира тази цел, Централно разузнавателно управление на САЩ вербува неудовлетворен от Арбенс някогашен боен на име Карлос Кастийо Армас, който активизира антиправителствени настроения и образува войска от няколкостотин души, снабдявана и подкрепяна с американско съоръжение и разследващи данни.
На 18 юни 1954 година Армас и хората му атакуват благодарение на логистична поддръжка от Съединени американски щати. Централно разузнавателно управление на САЩ стартира с пропагандна акция, като предизвестява гватемалската общност и Арбенс, че се готви огромно нахлуване, основава загадка радиостанция, която заглушава гватемалските сигнали и залива ефира със мощно пресилена информация.
„ Не е правилно, че водите на езерото Атитлан са отровени “, да вземем за пример. „ В нашия команден пункт тук, в джунглата, не можем да потвърдим или отречем известието, че Кастильо Армас разполага с войска от 5000 души. “
Квалифицирани американски водачи са наети да бомбардират укрепления и други стратегически точки в страната. Докато подправените излъчвания изпълват ефира, Централно разузнавателно управление на САЩ употребява шпиони в гватемалската войска и държавно управление, с цел да подкопае интензивно престижа на президента Арбенс, да деморализира поддръжниците му и да блокира напъните за противопоставяне на Армас.
Психологическата война на Централно разузнавателно управление на САЩ е сполучлива – в столицата настава суматоха и поддръжниците на Арбенс стартират да губят религия, а когато той се пробва да събере лична милиция, се явяват единствено няколкостотин цивилни.
На 27 юни 1954 година, едвам 9 дни по-късно, Арбенс подава оставка и търси леговище в мексиканското посолство, а по-късно бяга от страната.
Местни носят останките на околните си след ексхумация в Гватемала през 2012 година
Докато доста американски управляващи са удовлетворени от преврата на Централно разузнавателно управление на САЩ, други страни не се двоумят да изразят ясно отвращението си.
Когато Алън Дълес разказва случилото се като победа на „ демокрацията “ над комунизма, английски чиновник оприличава изявлението му на „ изявление на Хитлер за Австрия “, а вестниците по целия свят осъждат преврата, наричайки го „ стопански колониализъм “.
Междувременно да се назова превратът в Гватемала победа на демокрацията се оказа пресилено. Армас неотложно арестува няколко хиляди опозиционни водачи, жигосва ги като комунисти и на процедура анулира демократичната конституция от 1945 година Прогресивните промени, като да вземем за пример профсъюзите, са отстранени и, несъмнено, „ Юнайтед фрут “ е приветствана още веднъж.
Този нов режим има дълбоки последствия за Гватемала през идващите 30 години. От 1960 година до 1996 година страната е обхваната от революция. Левите бунтовници с огромна социална поддръжка се борят против държавните сили, снабдявани с американски оръжия. Най-голямата от тези размирен групи е „ Партизанската войска на бедните “ – въстаническа мощ, която в един миг включва 270 000 членове, най-вече етнически маи.
В опит да унищожи опозицията, режимът стартира политика на „ изгорена земя “ против съперниците си, като систематично вкарва в пандиза и изтребва етническите маи. През 1999 година Комисията за историческо изясняване (La Comisión para el Esclarecimiento Histórico, основана в отговор на хилядите жестокости и нарушавания на човешките права, осъществени по време на траялата десетилетия гражданска война), спонсорирана от Организация на обединените нации, стига до заключението, че образованието на локалните бойци от силите на Съединени американски щати в техники за битка с бунтовниците „ е имало забележителен принос за нарушаването на човешките права по време на въоръжения спор “.
Днес този интервал на етническо пречистване е прочут като „ Гватемалски геноцид “ или „ Тих холокост “, в който са убити към 200 000 души, най-вече коренни поданици на племето маи.
Документите, свързани с интервенция „ PBSuccess “, са засекретени в продължение на десетилетия, само че през последните години са разкрити.
Макар че гражданската война в Гватемала завършва с спокойно съглашение сред държавното управление и партизаните, страната към момента се мъчи да се оправи с последствията – изключително със стотиците хиляди жертви измежду коренното население.
Що се отнася до „ Юнайтед фрут “, през 1984 година корпорацията се преименува на добре познатата ни „ Чикита “. Компанията към момента продава банани по целия свят и остава водещ дистрибутор в Съединени американски щати.
