Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През пролетта на 1204 година, рицарите от Четвъртия кръстоносен поход пренаписват историята на Балканите. Превземането на Константинопол води до пренареждане на политическата карта на полуострова. Старата източна римска империя умира. В политическия вакуум се появяват нови страни, които протягат ръка към падналата имперска тога.

Най-силна от новите балкански сили наподобява Латинската империя, която поема контрола над огромна част от византийските земи. Рицарите преразпределят земите на днешните Гърция и Европейска Турция по западен пример, налагай феодалното право в неговия френско-фламандски вид. Това провокира реакцията на локалната гръцка аристокрация в Тракия, която се подвига на протест и отхвърля властта на латините. Бърз и съдбоносен, император Балдуин I Фландърски повежда своите сили в поход и разгромява съвсем всички въстанали градове без един – Адрианопол.

Снимка: By Kandi – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5320640

Дните на града наподобяват преброени, само че месеци по-рано, латините са позволили неточност, която ще им коства скъпо. Балдуин е отхвърлил предлагането за съюз, изпратено от Калоян – владетелят на българите, който преди този момент е получил кралска купа и публична глоба от папа Инокентий III. Въпреки че номинално признават върховенството на католическата черква и българи, и латини имат свои лични политически аспирации, пред които религиозното единство се оказва невероятно.

Възползвайки се от безсилието на гърците, Калоян им предлага своята поддръжка, в подмяна на признание на неговото господство. Докато армията на Балдуин се готви да превземе Адрианопол, българо-влашко-куманската войска доближава блатистите земи северно от крепостта и устройва засада на рицарите. В последвалото стълкновение, латините са разгромени, а техният държател попада в плен. Изворите не дават изясненост към окончателната орис на императора, само че той най-вероятно е екзекутиран в Търново през 1206 година, откакто, съгласно легендата, откраднал сърцето на калояновата брачна половинка – куманката Целгуба.

Смъртта на Балдуин провокира остра битка за власт измежду латините. Кризата е отчасти преодоляна с избора на Анри IФландърски, брат на Балдуин, през 1206 година Неговият главен конкурент Бонифаций Монфератски получава във притежание Солун с купата крал – единствено една стъпка под своя политически конкурент. Компромисът е краткотраен, само че империята има потребност от единение с цел да устои на враждебната балканска конюнктура. Същевременно, Калоян също не стои със скръстени ръце. Още през зимата на 1205/6 година – нещо нетипично за онази ера, българският държател събира своите войски и нахлува в Тракия. Без да срещне сериозна опозиция, той доближава наоколо до крепостта Русион (дн. Кешан).

Крепостта има забележителна защита – евентуално към 150 рицари и техните придружители – общо до 1 000 души – сериозна по размери отбранителна мощ. Армията на Калоян е, съгласно Вилардуен, седем пъти по-многобройна, само че забележителна част от нея (вероятно половината или даже повече) са леко въоръжени кумански конници, които не са съответно средство за водене на блокада. Изваждайки от уравнението и други кавалерийски елементи, излиза наяве че българският държател не разполага с задоволително пехотинци с цел да извърши съответен взлом на крепостта.

Отделен е въпросът дали българската армия в действителност е толкоз многочислена като цяло. С оглед стандартите на епохата и опциите за активизиране на сили през зимата, една бройка от 3-4000 души е евентуално доста по-реалистична. При всяко състояние, Калоян не разполага с нужното с цел да превземе Русион със взлом. За това, той взема решение да заложи на друга тактичност. От прозорливостта на латините зависи дали тя ще успее.

Снимка: By Secretary of Innocent III – zabukvite.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10602473

Малък кумански отряд е изпратен в тила на латините с цел да завземе нищожно барикада, което обаче заплашва линиите им на връзка. Възползвайки се от неприятното разузнаване на съперниците си, Калоян съумява да прикрие добре своите войски в местността към Русион. Подведени от привидната липса на по-сериозно българско наличие, на 29-ти януари, 1206 година, латините, водени от Тиери дьо Тремонд, напущат Русион и се насочат към дребната цитадела.

Общо, в отряда влизат 120 рицари и техните придружители – ок. 80% от цялата мощ на рицарите. След еднодневен преход, рицарите доближават до крепостта, опразнена от куманите. Усещайки че нещо не е наред, Тремонд заповядва отдръпване към Русион. За неволя на рицарите, клопката към този момент е щракнал, а двудневния непрестанен преход взима своя дан от походната колона.

Междувременно, Калоян задвижва своите войски, разделяйки ги на няколко отряда. Двата съществени са сложени по фланговете, до момента в който в центъра се разполага дребен контингент, който да задържи вражеското нахлуване. Предвиден е и контингент, който да обходи врага в гръб. Силите на Тремонд се доближават към Русион, а малцината останали бранители са принудени да гледат безучастно ориста на своите приятели по оръжие. Тремонд няма необикновен избор – мъжете му са изтощени, а Русион е единствен съответен късмет за избавление от българите. Той заповядва нахлуване с всички сили към крепостта. Денят е 31-ви януари, 1206 година

Снимка: By Vassia Atanassova – Spiritia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15064321

В тази обстановка, българо-куманските флангови елементи нападат разграничените на няколко отряда рицари. Несъмнено е приложена остарялата степна тактичност на атакуване на талази, последвано от отдръпване, прегрупиране и нов набег, в който съществена роля играят стрелите, а в следствие и копията, откакто враговете биват омаломощени.

Въпреки безизходната обстановка, в която попадат, рицарите се борят безстрашно, притиснати от всички страни. Остават им броени километри до крепостта, когато умората и яростта на вражеските офанзиви вземат своя финален дан. Дисциплината на мъжете се разпада, а дружно с нея изчезва и бойният ред. Разпръснатите рицарски отряди стават лесна плячка за маневрената куманска кавалерия, която се впуска измежду бягащите врагове.

В рамките на броени минути рицарите са пометени, дружно със своите пажове и конни сержанти. Повечето са избити и едвам десетина, съгласно Жофроа Вилардуен, съумяват да се доберат до Русион. Вечерта след борбата, обезверените останки от рицарската войска напущат Русион и бягат към Родосто, където чакат поддръжка от локалния венециански гарнизон. Победата на Калоян му отваря вратите към Източна Тракия, която е прегазена. Българите съумяват да завладяват голям брой замъци, разоряват цялата област и се изтеглят сполучливо на север, нанасяйки съществени провали на Латинската империя.

Заглавна фотография: By Henri Decaisne – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1624296