Руският Уран-9 се оказа лимон на бойното поле в Сирия
Военната промишленост е цялостна с несполучливи опити, които се създават всеки ден със средства на данъкоплатците. Не си мислете, че проблематичните деца могат да се открият единствено при американците -руснаците също имат своите несполучливи опити, някои даже стават куриозни, само че в случай че има един сполучлив модел, той незабавно ще се продаде на целия свят. В това отношение имаме образец с АК-47 и всичките му стотици спомагателни модификации.
Все отново не би трябвало да забравяме, че съгласно някои експерти, военната промишленост на Русия е една черна дупка и мнозина не могат да схванат какво тъкмо се създава и какво може да бъде сполучливо. В предишното можем да си спомним някои впечатляващи военни машини – Екранопланът беше тъкмо такова предложение – и макар голямото предпочитание за влизане в бойна задача, екранопланът просто нямаше финансиране и на финала беше изпратен на гробище, като феновете можеха да го видят даже от Гугъл Maps.
Една забавна детайлност е, че наклонността за някои военни техники и в модерна и съвременна Русия не съумяват да получат толкоз огромно добро име. Какво кара множеството хора да са толкоз сериозни? Предоставените нови технологии просто отхвърлят да работят. През 2016 година съветските национални медии демонстрираха раждането на нова технология с името Uran-9. Машината е безпилотна и може да се управлява от отдалеченост, въоръжена е извънредно добре и се употребява за по-тежки сражения в градски условия. Произведена от тръст на Калашников, мнозина биха очаквали да работи тъкмо като най-успешното автоматизирано оръжие на света, само че уви. Уран-9 е създаден за разузнаване, асистенция при по-тежки набези и несъмнено – контра-тероризъм. Руснаците са уверени, че това звено ще помогне на бойците, а малко по-късно Москва бърза да показа, че ще бъде изпратено в Сирия, където да се подкрепи режима на Башар Ал Асад.
На пръв взор тази машина в действителност наподобява свирепа. Уран-9 има формата на мини танк, само че оръжията по него въобще не са мини. Машината разполага с 30 мм 2А72 автоматизирано главно оръдие, а по-късно е добавена и 7.62 PKTM картечница, по-тежките съперници ще бъдат охлаждани с анти-танкови ракети и в допълнение участват 6 терморакетни установки. Въпросната машина може да издържи по-тежка пукотевица от противников танк, само че е неуязвима против гранатомети и по-висококалибрено оръжие – най-малко по този начин считат специалистите, когато вършат бойното кръщене и го товарят към Сирия. Веднъж дошъл, Уран-9 би трябвало да обърне сражението, само че с някои условия. Никой не би трябвало да схваща какви са формалните мнения. Въпреки огромните похвали, един от инженерите Андрей П. Анисимов ще разкрие истината и ще открие някои доста съществени пропуски по отношение на работата на Уран-9 в Сирия.
Според него, машината би трябвало да се върне и да премине по-сериозно препрограмиране, тъй като някои от главните функционалности липсват. Ето къде се крият главните проблеми на този стадий, които към този миг най-вероятно са отстранени или най-малко по този начин се твърди. Генералната оценка на някои бойци, които са виждали Уран-9 в деяние е, че просто не извършва дилемите си. Според инженерите от концерна, машината би трябвало да има разстояние от 2800 метра за водене на бойна активност, като това би трябвало да разреши на оператора да го управлява и да прави пукотевица, защитни маневри и други. За страдание крайният резултат е едвам 300-500 метра. Анасимов твърди, че сигналът от отдалеченото до мини-танка е зависело доста от височината на постройките.
При директна видимост, Уран-9 може да се употребява само за патрули в някакъв непретенциозен периметър, само че нищо повече. В този ред на мисли ще напомним, че сега даже най-ниските класове дронове ще могат да доближат разстояние от 500-800 метра при същите условия. При осъществяване на бойни задачи, формалните архиви ще посочат, че Уран-9 е направил късо съединяване по веригата с друга дължина на време. В някои случаи проблемите със загуба на сигнала можели да се появят в границите на 1 минута, а в два случая връзката се установявала в границите на 1.5 часа. Никой не знае и какво тъкмо са имали поради операторите, когато са написали „ Загуба на надзор “ в своите мемоари. Най-вероятно става въпрос за липса на каквато и да е връзка. Що се отнася до автоматизираното оръдие, то постоянно стреляло с няколко секунди закъснение – това предписание стрелбата изключително неефективна.
Що се отнася до други дребни главоболия, електро-оптичната система, която би трябвало да обстрелва танкове на по-далечни дистанции, когато работи и операторите по-скоро преглеждат този феномен като знамение, има лимитиране на пукотевица от 2 километра. Замислете се, че в случай че общият периметър за покриване е едвам 300-500 метра, то танк на 2 километра умерено може да отстрани както Уран-9, по този начин и екипа, който го ръководи. За страдание и тази алтернатива не може да се включи толкоз постоянно, изключително откакто техниците би трябвало да се оправят с една надалеч по-сложна система. В доста случаи има и мемоари, че мини-танкът отказвал да стреля и да се движи и постоянно трябвало да остане на място, с цел да стартира да обстрелва противников сили, което пък го трансформира в доста лесна цел.
При завръщането на Уран-9 назад в Русия – от време на време цялостен, различен път на части – се чака от техниците да изчистят софтуера и да се постараят малко повече, изключително откакто се чака от тази система да избавя животи, вместо да заплашва личният състав. Разочаровани или не, съветските инженери ще би трябвало да вършат усъвършенствания, само че пък действително видяно ще открием, че Уран-9 е положително начало за по-нататъшно развиване на технологията. До този миг не е показана опция, само че с малко усъвършенствания, този безпилотен мини танк може да се трансформира в много по-добра машина. Стига сигналът за предаване да бъде доста по-силен и да употребява честотен канал, който не се заема от повече технологии.
