Жейнов: Досега няма канидат за БФС с идеи, а само се говори кой от кого търси подкрепа
Водещият роден футболен сътрудник Николай Жейнов показа вижданията си за развиването на родния футбол и описа за бизнеса около пандемията от COVID-19. Мениджърът е на мнение, че досега никой от възможните претенденти за нов президент на БФС не е показал визия за развиването на футбола, а единствено вървят клюки кой от кого е потърсил поддръжка за поста.
Здравейте, господин Жейнов! Изминава една много странна година във всяка сфера на живота, в това число и във футболната. Пандемичната конюнктура даде своето отражение сякаш и върху летния трансферен прозорец, в който редица грандове не започнаха съществени разходи за прехвърляния. Как се отразиха тези стопански процеси върху Вас и Вашата организация?
Определено, обстановката с COVID-19 оказа своето въздействие при нас, какво във всеки различен бизнес. Има огромен спад на парите, които клубовете даваха за прехвърляния, освен в Европа, само че и в света. Влиянието на пандемията беше доста неприятно. На някои пазари вредите бяха доста съществени, в други – като Англия, бизнесът и футболът не бяха дотам наранени.
В нашата организация също има сензитивен спад на приходите по отношение на предходни години, само че аз обезщетявам с огромния пазар, който съм събрал през последните години. Търсения за футболисти не липсват, само че множеството клубове са внимателни при продажбата на футболисти, тъй като не знаят какви футболисти ще могат да купят и дали те ще се съгласят. В някои клубове и страни, да вземем за пример Аталанта в Италия и в цяла Испания, футболистите отказваха да отидат, защото се усещаха застрашени ", сподели Жейнов пред Silentbet.
Кои пазари, по Ваши наблюдения, свиха най-вече своите разноски през лятото?
Испания, Франция и Италия. Това са страните, които бяха най-ощетени от обстановката. Спадът на приходите на клубовете там е в границите на 40-50%. Да не забравяме, че за пръв път от 40 години Реал Мадрид, може би най-богатият клуб в света, не направи входящ трансфер. Барселона приключи годината с недостиг от 250 милиона в касата, Валенсия също беше един от доста тежко засегнатите тимове.
В Англия и Германия за момента ситуацията е по-нормално. Зрителите в Англия на процедура не бяха изгубени, тъй като в този момент парите просто минават през телевизионните компании, само че клубовете още веднъж печелят добре. Клубовете въпреки всичко имат публика от по 150-200 хиляди фенове, най-малко.
Имаше ли основна смяна на българския пазар? Все отново грандове като Лудогорец и ЦСКА привлякоха много нови имена…
Лудогорец и ЦСКА се концентрираха върху свободни прехвърляния, което е обикновено. Мисля, че Лудогорец само доплати сума от порядъка на 300-400 хиляди евро за Сантана, тъй като това беше разменна договорка с Рафаел Форстър. С оглед на обстановката е целесъобразно да се търсят свободни играчи, само че това не понижава качеството. Всичко е въпрос на оценка на хората, които правят оценка играчите.
Какви упования имате към зимния прозорец – нормализация или продължение на наклонността за по-ограничени разноски?
Трансферният интервал беше дълъг през лятото, само че множеството клубове не свършиха това, което желаеха. Шампионатите и евротурнирите започнаха съвсем без пауза. С оглед на новините към появяването на ваксина, която се чака да е към май или юни месец следващата година, мисля, че идващият трансферен интервал още веднъж ще е необикновен. Всичко ще би трябвало да се направи бързо, защото клубовете няма да имат опция да гледат деликатно футболистите. Самите играчи също към този момент преценят доста деликатно къде да отидат. Тези неща се наблюдават от състезателите, техните сътрудници и основно техните фамилии.
Това в допълнение ли усложнява сключването на една договорка, като се прибави към нормалните компликации с оглед желанията на фамилията на съответния футболист?
Определено и то доста. Имах футболист, който отхвърли да премине в Италия от Англия, тъкмо заради тази усложнена конюнктура. Вече и с това би трябвало да се съобразяваме. Ако помните, предходната година пропаднаха доста прехвърляния в Китай, когато започваше цялата тематика с ковид.
Къде е най-големият проблем на родните гении при прехода от младежки към мъжки футбол? Виждаме какъв брой гладко и сполучливо се прави този развой в прилежащи страни като Сърбия и Хърватия, където младите играчи се продават за солидни суми на Запад.
Мисля, че на този въпрос може да отговорят методистите от футболния съюз. Моето персонално мнение, с което не наемам никого е, че до към 16 години не отстъпваме изключително на огромните футболни страни. Отдавам проблемите след тази възраст на неналичието на опция за футболисти след 18-годишна възраст да играят професионален футбол.
При нас липсват добре построените механизми за реализирането на прехода от младежки футбол към мъжки, тъй като доста момчета не могат да си намерят тимове, откакто изоставен школата на подобаващ тим. Належащо е за мен да се направи една група до 23 години, която да играе или във Втора, или в Трета Лига, откъдето към този момент да заиграеш за професионалните тимове. Много е огромна разликата сред мъжкия футбол при нас и юношеския, по тази причина прекомерно малко момчета съумяват да вършат прехода. Виждаме, че Лудогорец за 10 години извади единствено един футболист от школата, в лицето на Доминик Янков, който не е и артикул на тяхната школа в същинския смисъл. Всички огромни клубове в България влагат в школите си, само че те по-късно няма по какъв начин да дадат нужното време на младите. Там, съгласно мен, се къса нишката.
Много хора упрекват сътрудниците поради акостирането на прекалено много чужденци, само че това става с желанието на ръководителите и треньорското управление. Това е една доста неправилна визия за работата на сътрудниците. Отделно, постоянно се разяснява, че доста чужденци пречат на националния тим да реализира триумфи. Въпросът ми тогава е за какво нямаме триумфи при юношите, откакто там чужденци няма? Чужденците идват, тъй като треньорите бързо се отхвърлят от българските играчи и търсят по-добри други възможности.
Трябва да се разбият всички тези стандарти и да се приказва единствено истината. В една календарна година ние нямаме победа като народен тим, което е парадоксално. Как да продаваме играчи с това равнище? Хърватия и Сърбия продават, тъй като триумфите там са видни. Имаме прекомерно малко играчи, които да са на нужното равнище за европейските стандарти.
Националният ни отбор приключи година без победа в формален мач, изпадайки от втората дивизия в Лигата на нациите. Отговаря ли това на нашите благоприятни условия?
Според мен резултатите са закономерни, няма по какъв начин да оспорваме обстоятелствата, а по-скоро е необходим един бездънен разбор на цялото показване на националния тим, с цел да се види къде са грешките. Трябва да се потърси отговорност на хората, които са взели участие в целия развой. Немислимо е да излизат разнообразни фигури и да споделят, че са предложили футболисти и треньори и след това нещата да не престават по същия метод. Хората в българския футбол би трябвало да се научат да носят отговорност освен за дейностите си, само че и за това, което приказват.
Отново се тиражират нови имена за селекционери на представителния отбор, до момента в който футболната общност всеобщо приема, че казусът е по-дълбок от просто избора на ментор. Къде, съгласно Вас, е казусът?
Хората са споделили, че рибата се вмирисва откъм главата. Факт е, че би трябвало да има генерални промени във футболния съюз, да се назначат верните хора на верните позиции, които да са специалисти, които имат опит и могат да носят отговорност за дейностите си. Чак тогава ние ще имаме опция да излезем от блатото. В момента всеки лобира за някого, само че най-после никой не сяда и не поема отговорност за дейностите си.
В БФС има треньорски съвет, който би трябвало да преглежда треньорските кандидатури и да дефинира точния човек за поста, който да може да извърши задачите. Отмина времето, в което един човек споделя какъв да е треньор, виждаме и резултата. Имаше много противоречиви повиквателни за националния тим, само че дано хората, които са взели решенията, да поемат отговорността.
Министърът на спорта, Красен Кралев показа любопитно мнение, че в селекцията на треньора Георги Дерменджиев са се месили мениджърски ползи. Това е въпрос, който е станал част от българския футболен фолклор от години, само че Вие чували ли сте за сходни случаи в действителност?
Възможно е в предишното да е имало, не мога да разясня без доказателства. Тук обаче всеки един би трябвало да дава отговор за думите си. Щом министърът е коментирал тематиката и подхвърлил тази теза, дано да спомене кого има поради. Нека каже намерено, а не да хвърля всичко върху сътрудниците със станалото към този момент като коментаторско факсимиле „ мениджърски ползи “. От такива намеци ние нямаме потребност, тъй като не би трябвало по подобен метод да се замита казусът под килима. Ако е имало такова нещо, то би трябвало треньорът на националния тим да го каже кой е отговорен. На мен ми се коства обаче, че прозират не мениджърски ползи, а клубни такива.
Непрозрачността ли е най-големият проблем на българския футбол?
Да, това считам, че е измежду основните проблеми, както и безотговорността. До момента не съм видял началник, който да е поел отговорност и да си е тръгнал, откакто се е провалил в решенията си. По тази причина огромните клубове обичат да жонглират с почитателите си, тъй като самите ръководители не са уверени в своите решения и в крайния резултат от тях. По тази причина желаят да имат поддръжката от почитателите, с цел да не бъдат упрекнати, в случай че се провалят. Ако един човек обаче е уверен в експертността и знанията си, то той ще отстоява позицията си до край. Това е моментът, в който всички ръководители, които са неуверени във опциите си, търсят поддръжка във почитателите, с цел да може най-после всички да са окаляни.
Това не се случва единствено във връзка с почитателите обаче. Редица притежатели си нямат на концепция какво в действителност се случва в клуба им. До тях доближава единствено изборна информация и в един миг се споделят единствено неща, които да се харесат на притежателя, а през това време всичко в клуба е едно тресавище.
В това изявление на министъра още веднъж, може би, усещаме цялостната конфигурация на българската спортна общност към футболните сътрудници в България. Смятате ли, че с напредването на времето въпреки всичко клубовете възприеха сътрудниците като неразделна част от трансферния развой?
На един Конгрес на ФИФА в Аржентина Сеп Блатер беше споделил, че сътрудниците са едно „ належащо зло “, без което не може. Истината е, че доста от сътрудниците през годините са си построили един очебийно неприятен имидж, за което самите те са си отговорни.
Ролята на един сътрудник е да откри положително място за развиване на неговия футболист. Има толкоз доста организации за продажба на коли или недвижими парцели, в които човек има опция да направи своя избор. Механизмът е същият и при футболните сътрудници. Много прехвърляния се случват по поръчка на клубовете.
Истината е, че през последните години, по отношение на измененията при режима на регистриране на сътрудниците – от лицензионен към регистрационен, да станеш сътрудник към този момент е доста елементарно. Образно казано, до през вчерашния ден може да си бил водач на такси, а през днешния ден към този момент си сътрудник. Има подобен вид странстващи сътрудници, които завъртат главите на младите футболисти с огромни обещания, само че откакто подпишат контракт тези сътрудници изцяло изчезват.
Това беше решено в нидерландската футболна федерация, която подсигурява за прозрачността и уменията на към 10 от по-старите сътрудници, които са полагали изпит по остарелия режим. За останалите, новодошли сътрудници, федерацията не дава такива гаранции. В момента няма изпит за сътрудник, за всичко в живота ти желаят повече документи. От тази позиция клубовете би трябвало сами да решат с кого да работят, като в чужбина постоянно всеки клуб си има няколко сътрудници, на които най-често разпорежда поръчки.
В изявление преди няколко месеца Вие споменахте, че бихте имали интерес да се кандидатирате за президентския пост в БФС. Остава ли това като цел пред Вас?
Не съм заявявал, че бих се кандидатирал за президент, само че по-скоро бих влязал като член на Изпълкома според от това кой е президент и в случай че видя, че има положителни хрумвания, които съответстват с моите виждани. За мен не е фикс концепция обаче да вземам участие в ръководството на футбола в България, то би трябвало да пристигна от единствено себе си. Трябва хората и президентът да те изберат. Ако всички сме на една вълна, имаме обща цел и общи визии, то тогава се виждам в сходна функционалност. Ако всичко обаче още веднъж ще е на лобита, то изрично бих се отдръпнал. До момента не съм видял един претендент за президент на БФС да излезе с програмата и името си, всичко беше единствено някакви намеци.
Основният спор беше кой има поддръжката на кого, кой с кого е приказвал и съюзил и така нататък Ако по този начин ще се става президент на БФС, то нищо положително не ни чака. Няма кандидатури, няма хрумвания, няма явен екип, а в този момент към този момент няма и дата за провеждането на Конгреса. Ако бе останал конгресът за декември, щеше да има не повече от три седмици до него, а до момента не чухме нито една платформа или някаква друга визия какво да се предприеме от тук нататък.
Кои са най-съществените промени, които бихте създали в българския футбол понастоящем?
Трябва да отпаднат зависимостите, без значение дали към футболни президенти или други президенти. Това е първостепенно. След това би трябвало да забележим верните хора да заемат верните позиции. Хора, които имат умения и могат да ги приложат. За тази цел е необходим верен асортимент. Не на последно място е наложителна честността и откровеността към цялата футболна система като цяло.
През години най-големият проблем е бил желанието да се угоди на всички, което е и тематика сега към изборите на националния селекционер. Когато имаш ясна цел, знаеш по какъв начин да я постигнеш и си уверен в качествата си, то ти нямаш потребност да се обясняваш на всеки. В противоположен случай неуспехът е обезпечен. В момента в БФС в действителност има експерти, които могат да оказват помощ на системата, само че зависимостите им към избрани хора парират този късмет.
И за край, господин Жейнов – какво си пожелавате в идващите месеци, в персонален и професионален проект, а и за българския футбол като цяло?
В персонален проект си поисквам единствено здраве, за мен, фамилията ми и моите познати. В професионален проект нямам съответно благопожелание, откакто към този момент работя 20 години като сътрудник и считам, че се оправям добре.
За българския футбол поисквам едно ново начало. Шаблонът гласи, че нашият футбол има потребност от рестарт, само че това е фраза, която се използва от българските футболни пенкилери, които единствено пият кафета по през целия ден, само че не правят нищо значително. Ако си рестартирате телефона, нов ли ще имате внезапно? Имаме потребност от цялостна смяна, не от рестарт. Как ще стане тази смяна е напълно различен въпрос. Трябва обаче да се намерения в тази тенденция, тъй като ръководството в последните години катастрофира доста съществено.
Здравейте, господин Жейнов! Изминава една много странна година във всяка сфера на живота, в това число и във футболната. Пандемичната конюнктура даде своето отражение сякаш и върху летния трансферен прозорец, в който редица грандове не започнаха съществени разходи за прехвърляния. Как се отразиха тези стопански процеси върху Вас и Вашата организация?
Определено, обстановката с COVID-19 оказа своето въздействие при нас, какво във всеки различен бизнес. Има огромен спад на парите, които клубовете даваха за прехвърляния, освен в Европа, само че и в света. Влиянието на пандемията беше доста неприятно. На някои пазари вредите бяха доста съществени, в други – като Англия, бизнесът и футболът не бяха дотам наранени.
В нашата организация също има сензитивен спад на приходите по отношение на предходни години, само че аз обезщетявам с огромния пазар, който съм събрал през последните години. Търсения за футболисти не липсват, само че множеството клубове са внимателни при продажбата на футболисти, тъй като не знаят какви футболисти ще могат да купят и дали те ще се съгласят. В някои клубове и страни, да вземем за пример Аталанта в Италия и в цяла Испания, футболистите отказваха да отидат, защото се усещаха застрашени ", сподели Жейнов пред Silentbet.
Кои пазари, по Ваши наблюдения, свиха най-вече своите разноски през лятото?
Испания, Франция и Италия. Това са страните, които бяха най-ощетени от обстановката. Спадът на приходите на клубовете там е в границите на 40-50%. Да не забравяме, че за пръв път от 40 години Реал Мадрид, може би най-богатият клуб в света, не направи входящ трансфер. Барселона приключи годината с недостиг от 250 милиона в касата, Валенсия също беше един от доста тежко засегнатите тимове.
В Англия и Германия за момента ситуацията е по-нормално. Зрителите в Англия на процедура не бяха изгубени, тъй като в този момент парите просто минават през телевизионните компании, само че клубовете още веднъж печелят добре. Клубовете въпреки всичко имат публика от по 150-200 хиляди фенове, най-малко.
Имаше ли основна смяна на българския пазар? Все отново грандове като Лудогорец и ЦСКА привлякоха много нови имена…
Лудогорец и ЦСКА се концентрираха върху свободни прехвърляния, което е обикновено. Мисля, че Лудогорец само доплати сума от порядъка на 300-400 хиляди евро за Сантана, тъй като това беше разменна договорка с Рафаел Форстър. С оглед на обстановката е целесъобразно да се търсят свободни играчи, само че това не понижава качеството. Всичко е въпрос на оценка на хората, които правят оценка играчите.
Какви упования имате към зимния прозорец – нормализация или продължение на наклонността за по-ограничени разноски?
Трансферният интервал беше дълъг през лятото, само че множеството клубове не свършиха това, което желаеха. Шампионатите и евротурнирите започнаха съвсем без пауза. С оглед на новините към появяването на ваксина, която се чака да е към май или юни месец следващата година, мисля, че идващият трансферен интервал още веднъж ще е необикновен. Всичко ще би трябвало да се направи бързо, защото клубовете няма да имат опция да гледат деликатно футболистите. Самите играчи също към този момент преценят доста деликатно къде да отидат. Тези неща се наблюдават от състезателите, техните сътрудници и основно техните фамилии.
Това в допълнение ли усложнява сключването на една договорка, като се прибави към нормалните компликации с оглед желанията на фамилията на съответния футболист?
Определено и то доста. Имах футболист, който отхвърли да премине в Италия от Англия, тъкмо заради тази усложнена конюнктура. Вече и с това би трябвало да се съобразяваме. Ако помните, предходната година пропаднаха доста прехвърляния в Китай, когато започваше цялата тематика с ковид.
Къде е най-големият проблем на родните гении при прехода от младежки към мъжки футбол? Виждаме какъв брой гладко и сполучливо се прави този развой в прилежащи страни като Сърбия и Хърватия, където младите играчи се продават за солидни суми на Запад.
Мисля, че на този въпрос може да отговорят методистите от футболния съюз. Моето персонално мнение, с което не наемам никого е, че до към 16 години не отстъпваме изключително на огромните футболни страни. Отдавам проблемите след тази възраст на неналичието на опция за футболисти след 18-годишна възраст да играят професионален футбол.
При нас липсват добре построените механизми за реализирането на прехода от младежки футбол към мъжки, тъй като доста момчета не могат да си намерят тимове, откакто изоставен школата на подобаващ тим. Належащо е за мен да се направи една група до 23 години, която да играе или във Втора, или в Трета Лига, откъдето към този момент да заиграеш за професионалните тимове. Много е огромна разликата сред мъжкия футбол при нас и юношеския, по тази причина прекомерно малко момчета съумяват да вършат прехода. Виждаме, че Лудогорец за 10 години извади единствено един футболист от школата, в лицето на Доминик Янков, който не е и артикул на тяхната школа в същинския смисъл. Всички огромни клубове в България влагат в школите си, само че те по-късно няма по какъв начин да дадат нужното време на младите. Там, съгласно мен, се къса нишката.
Много хора упрекват сътрудниците поради акостирането на прекалено много чужденци, само че това става с желанието на ръководителите и треньорското управление. Това е една доста неправилна визия за работата на сътрудниците. Отделно, постоянно се разяснява, че доста чужденци пречат на националния тим да реализира триумфи. Въпросът ми тогава е за какво нямаме триумфи при юношите, откакто там чужденци няма? Чужденците идват, тъй като треньорите бързо се отхвърлят от българските играчи и търсят по-добри други възможности.
Трябва да се разбият всички тези стандарти и да се приказва единствено истината. В една календарна година ние нямаме победа като народен тим, което е парадоксално. Как да продаваме играчи с това равнище? Хърватия и Сърбия продават, тъй като триумфите там са видни. Имаме прекомерно малко играчи, които да са на нужното равнище за европейските стандарти.
Националният ни отбор приключи година без победа в формален мач, изпадайки от втората дивизия в Лигата на нациите. Отговаря ли това на нашите благоприятни условия?
Според мен резултатите са закономерни, няма по какъв начин да оспорваме обстоятелствата, а по-скоро е необходим един бездънен разбор на цялото показване на националния тим, с цел да се види къде са грешките. Трябва да се потърси отговорност на хората, които са взели участие в целия развой. Немислимо е да излизат разнообразни фигури и да споделят, че са предложили футболисти и треньори и след това нещата да не престават по същия метод. Хората в българския футбол би трябвало да се научат да носят отговорност освен за дейностите си, само че и за това, което приказват.
Отново се тиражират нови имена за селекционери на представителния отбор, до момента в който футболната общност всеобщо приема, че казусът е по-дълбок от просто избора на ментор. Къде, съгласно Вас, е казусът?
Хората са споделили, че рибата се вмирисва откъм главата. Факт е, че би трябвало да има генерални промени във футболния съюз, да се назначат верните хора на верните позиции, които да са специалисти, които имат опит и могат да носят отговорност за дейностите си. Чак тогава ние ще имаме опция да излезем от блатото. В момента всеки лобира за някого, само че най-после никой не сяда и не поема отговорност за дейностите си.
В БФС има треньорски съвет, който би трябвало да преглежда треньорските кандидатури и да дефинира точния човек за поста, който да може да извърши задачите. Отмина времето, в което един човек споделя какъв да е треньор, виждаме и резултата. Имаше много противоречиви повиквателни за националния тим, само че дано хората, които са взели решенията, да поемат отговорността.
Министърът на спорта, Красен Кралев показа любопитно мнение, че в селекцията на треньора Георги Дерменджиев са се месили мениджърски ползи. Това е въпрос, който е станал част от българския футболен фолклор от години, само че Вие чували ли сте за сходни случаи в действителност?
Възможно е в предишното да е имало, не мога да разясня без доказателства. Тук обаче всеки един би трябвало да дава отговор за думите си. Щом министърът е коментирал тематиката и подхвърлил тази теза, дано да спомене кого има поради. Нека каже намерено, а не да хвърля всичко върху сътрудниците със станалото към този момент като коментаторско факсимиле „ мениджърски ползи “. От такива намеци ние нямаме потребност, тъй като не би трябвало по подобен метод да се замита казусът под килима. Ако е имало такова нещо, то би трябвало треньорът на националния тим да го каже кой е отговорен. На мен ми се коства обаче, че прозират не мениджърски ползи, а клубни такива.
Непрозрачността ли е най-големият проблем на българския футбол?
Да, това считам, че е измежду основните проблеми, както и безотговорността. До момента не съм видял началник, който да е поел отговорност и да си е тръгнал, откакто се е провалил в решенията си. По тази причина огромните клубове обичат да жонглират с почитателите си, тъй като самите ръководители не са уверени в своите решения и в крайния резултат от тях. По тази причина желаят да имат поддръжката от почитателите, с цел да не бъдат упрекнати, в случай че се провалят. Ако един човек обаче е уверен в експертността и знанията си, то той ще отстоява позицията си до край. Това е моментът, в който всички ръководители, които са неуверени във опциите си, търсят поддръжка във почитателите, с цел да може най-после всички да са окаляни.
Това не се случва единствено във връзка с почитателите обаче. Редица притежатели си нямат на концепция какво в действителност се случва в клуба им. До тях доближава единствено изборна информация и в един миг се споделят единствено неща, които да се харесат на притежателя, а през това време всичко в клуба е едно тресавище.
В това изявление на министъра още веднъж, може би, усещаме цялостната конфигурация на българската спортна общност към футболните сътрудници в България. Смятате ли, че с напредването на времето въпреки всичко клубовете възприеха сътрудниците като неразделна част от трансферния развой?
На един Конгрес на ФИФА в Аржентина Сеп Блатер беше споделил, че сътрудниците са едно „ належащо зло “, без което не може. Истината е, че доста от сътрудниците през годините са си построили един очебийно неприятен имидж, за което самите те са си отговорни.
Ролята на един сътрудник е да откри положително място за развиване на неговия футболист. Има толкоз доста организации за продажба на коли или недвижими парцели, в които човек има опция да направи своя избор. Механизмът е същият и при футболните сътрудници. Много прехвърляния се случват по поръчка на клубовете.
Истината е, че през последните години, по отношение на измененията при режима на регистриране на сътрудниците – от лицензионен към регистрационен, да станеш сътрудник към този момент е доста елементарно. Образно казано, до през вчерашния ден може да си бил водач на такси, а през днешния ден към този момент си сътрудник. Има подобен вид странстващи сътрудници, които завъртат главите на младите футболисти с огромни обещания, само че откакто подпишат контракт тези сътрудници изцяло изчезват.
Това беше решено в нидерландската футболна федерация, която подсигурява за прозрачността и уменията на към 10 от по-старите сътрудници, които са полагали изпит по остарелия режим. За останалите, новодошли сътрудници, федерацията не дава такива гаранции. В момента няма изпит за сътрудник, за всичко в живота ти желаят повече документи. От тази позиция клубовете би трябвало сами да решат с кого да работят, като в чужбина постоянно всеки клуб си има няколко сътрудници, на които най-често разпорежда поръчки.
В изявление преди няколко месеца Вие споменахте, че бихте имали интерес да се кандидатирате за президентския пост в БФС. Остава ли това като цел пред Вас?
Не съм заявявал, че бих се кандидатирал за президент, само че по-скоро бих влязал като член на Изпълкома според от това кой е президент и в случай че видя, че има положителни хрумвания, които съответстват с моите виждани. За мен не е фикс концепция обаче да вземам участие в ръководството на футбола в България, то би трябвало да пристигна от единствено себе си. Трябва хората и президентът да те изберат. Ако всички сме на една вълна, имаме обща цел и общи визии, то тогава се виждам в сходна функционалност. Ако всичко обаче още веднъж ще е на лобита, то изрично бих се отдръпнал. До момента не съм видял един претендент за президент на БФС да излезе с програмата и името си, всичко беше единствено някакви намеци.
Основният спор беше кой има поддръжката на кого, кой с кого е приказвал и съюзил и така нататък Ако по този начин ще се става президент на БФС, то нищо положително не ни чака. Няма кандидатури, няма хрумвания, няма явен екип, а в този момент към този момент няма и дата за провеждането на Конгреса. Ако бе останал конгресът за декември, щеше да има не повече от три седмици до него, а до момента не чухме нито една платформа или някаква друга визия какво да се предприеме от тук нататък.
Кои са най-съществените промени, които бихте създали в българския футбол понастоящем?
Трябва да отпаднат зависимостите, без значение дали към футболни президенти или други президенти. Това е първостепенно. След това би трябвало да забележим верните хора да заемат верните позиции. Хора, които имат умения и могат да ги приложат. За тази цел е необходим верен асортимент. Не на последно място е наложителна честността и откровеността към цялата футболна система като цяло.
През години най-големият проблем е бил желанието да се угоди на всички, което е и тематика сега към изборите на националния селекционер. Когато имаш ясна цел, знаеш по какъв начин да я постигнеш и си уверен в качествата си, то ти нямаш потребност да се обясняваш на всеки. В противоположен случай неуспехът е обезпечен. В момента в БФС в действителност има експерти, които могат да оказват помощ на системата, само че зависимостите им към избрани хора парират този късмет.
И за край, господин Жейнов – какво си пожелавате в идващите месеци, в персонален и професионален проект, а и за българския футбол като цяло?
В персонален проект си поисквам единствено здраве, за мен, фамилията ми и моите познати. В професионален проект нямам съответно благопожелание, откакто към този момент работя 20 години като сътрудник и считам, че се оправям добре.
За българския футбол поисквам едно ново начало. Шаблонът гласи, че нашият футбол има потребност от рестарт, само че това е фраза, която се използва от българските футболни пенкилери, които единствено пият кафета по през целия ден, само че не правят нищо значително. Ако си рестартирате телефона, нов ли ще имате внезапно? Имаме потребност от цялостна смяна, не от рестарт. Как ще стане тази смяна е напълно различен въпрос. Трябва обаче да се намерения в тази тенденция, тъй като ръководството в последните години катастрофира доста съществено.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ