Русия, НАТО и кризата: кой кой е сред българските политици
Водещите български политически сили нямат единна позиция във връзка с рецесията към Украйна. Разминаване има даже в ръководещата коалиция. Това към този момент не основава проблеми, само че крие опасности за бъдещето.
Откакто по границата на Украйна бяха струпани над главният въпрос, пред който са изправени Европа и Съединени американски щати, е ще ескалира ли напрежението и ще премине ли Русия границата.
Този въпрос е съществена тематика и за България, която е единствено на няколкостотин километра от мястото на възможен спор и която може да изпита съществени стопански последствия от ескалация.
България е член на НАТО и Европейския съюз (ЕС) и солидарно поддържа всички позиции, измежду които са и заканите от тежки последствия, в случай че нахлуе в Украйна.
Сред партиите в Народното събрание обаче има забележими разлики в позициите. Разлики има даже и сред политическите сили в четворната ръководеща коалиция. Оценките се разграничават както за това кой носи отговорността за покачването на напрежението, по този начин и по въпроса дали е належащо България да одобри спомагателни съюзнически войски, които да подсигуряват сигурността ѝ.
Тези разлики към този момент не трансформират нищо, само че може да изправят България пред мъчно взимание на решение в идващ стадий от рецесията. Могат да попречат на заемането на ясна позиция и да спомогнат за построяването на облик на страната като на сътрудник, но не напълно.
В каква обстановка попаднаха политиците
Русия отхвърля да има желание да нападне Украйна, само че желае от Запада гаранции за сигурността си, в това число изключване на опцията за приемане на Украйна в НАТО. на всички съюзнически сили от страните членки, признати след 1997 година, измежду които е и България. настояванията в писмен отговор. Кремъл отговори, че писмените отговори, изпратени от Съединените американски щати и НАТО.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски прикани Запада да не основава суматоха, която излага на риск украинската стопанска система. Веднага по-късно президентът на Съединени американски щати Джо Байдън сподели, че ще в Източна Европа. Ден по-късно стана ясно, че такива планове.
В България по нищо не личеше, че е покрай зона на възможен спор.
На фона на всичко това, до предходната седмица в България по нищо не личеше, че е покрай зона на възможен спор. Позицията на първите държавни мъже беше лимитирана до изявлението на премиера Кирил Петков, че България ще бъде “отговорен и предвидим съдружник " в НАТО, както и на президента Румен Радев , че "настояването на Русия за евакуиране на силите на НАТО от България е недопустимо и безпредметно " и че " претенции от който и да било ".
Миналата сряда държавното управление одобри своя позиция в отговор на рецесията. България приготвя собствен батальон до 1000 души и е подготвена да одобри помощ от съюзнически страни в НАТО, само че единствено в границите на този батальон. Позицията беше призната от Министерския съвет и показана на изключително съвещание на Народното събрание.
Министърът на защитата Стефан Янев няколко пъти споделя, че батальонът ще е под българско командване. В неделя вечерта пред бТВ Янев още веднъж повтори позицията си, че в случай че има потребност от разполагане на спомагателни сили, то това ще бъдат български бойци. Опозиционни политици разчитат това като отвращение на държавното управление да одобри в България спомагателни сили от съдружниците от НАТО.
В Народното събрание станаха ясни позициите на другите партии - ръководещи и съпротива. Всички те се оповестиха за деескалация на напрежението.
Ясни, въпреки и разнообразни позиции заеха опозиционните ГЕРБ , Движение за права и свободи и “ Възраждане ”. Партиите от ръководещата коалиция бяха доста по-внимателни. " Продължаваме промяната " и " ИТН " на процедура повтарят държавната позиция, тъй като те са излъчили надлежно премиера Кирил Петков и външната министърка Теодора Генчовска. " Демократична България " зае твърда прозападна позиция, а Българска социалистическа партия извади пред скоби значимостта на разговора с Русия и се разгласи срещу приемане на съюзнически сили в страната.
Това даде съображение на някогашната управляща партия ГЕРБ да дефинира политиката на държавно управление като “снишаване ” и да стигне до извода, че липсва държавно водачество. А разликите сред партиите са видни по това по какъв начин дават отговор на някои от главните въпроси в тази обстановка.
Има ли риск за България?
Премиерът Кирил Петков и външната министърка Теодора Генчовска дефинираха енергетиката като рисков бранш при възможна ескалация на спора. Причината е, че България доставя съвсем всичкия газ от Русия. Правителството обаче пое ангажимент жителите да имат различен избор, в случай че Русия спре доставките на природен газ. Мерките обаче не бяха оповестени обществено, а единствено по време на закрито съвещание на Народното събрание.
Бившата ръководеща партия ГЕРБ уточни повече закани. “Стремежът на Русия е да отслаби НАТО и де факто да отстрани ефикасното участие в Алианса на цяла Източна Европа ”, се споделя в декларация на партията на Бойко Борисов.
Към държавната позиция и без особени политически мнения от парламентарната естрада се придържаха “Продължаваме смяната ”, “Има подобен народ ” и Българска социалистическа партия .
Единствената партия от обединението, която направи по-ясна политическа декларация, беше “ Демократична България ” . Те приканиха към обстановката да се подходи отговорно и установяваха, че протичащото се в района “не е мотив нито за непотребна суматоха, нито за непростимо лековерие ”.
Тук ясно пролича и първият разлом в обединението. Заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин ( Българска социалистическа партия ) няколко дни по-късно сподели, че “ситуацията се драматизира повече от нужното ”. По думите му протичащото се по границата сред Русия и Украйна не е извънредно.
Кой е отговорен за напрежението?
Европейски Съюз и НАТО единомислещо укоряват Русия за скупчването на войски и покачването на напрежението. Москва пък твърди, че се отбранява.
Макар и да заобикалят да употребяват думата "Русия ", българските министри споделят общата западна позиция. В разнообразни изявления Петков и Генчовска показаха Москва като виновна да напрежението. Военният министър Янев не го е направил.
В декларацията на " Демократична България " ясно се споделя, че “нарастващото напрежение е основано от Русия ”.
ГЕРБ също показаха недвусмислено Русия като причина за казуса. “Очевидно е, че руските имперски рефлекси умират мъчно ”, споделиха от опозиционната партия.
На противоположна позиция е антизападната партия “Възраждане ” , която построи предизборната си акция с заричане да провежда референдум за излизане на страната от НАТО и Европейски Съюз. Лидерът на партията Костадин Костадинов сподели, че Алиансът стои в основата на спора. По думите му "за страдание, това, което виждаме, е, че напрежението идва от страна на НАТО ”.
Каква да е позицията на България?
Иразът “деескалация на напрежението ” на процедура се употребява от всички представители по тематиката.
Въпреки разликите в ръководещата коалиция сред Българска социалистическа партия и останалите три партии, всички те се оповестиха за “лоялни сътрудници на НАТО ”. Сходни изрази използваха и министър председателят Петков, президентът Радев и министрите на външните работи и защитата.
Необходимо възобновяване на разговора с Руската федерация.Кристиан Вигенин, Българска социалистическа партия
Въпреки това от някогашната комунистическа партия, Българска социалистическа партия, съумяха да припомнят посредством заместник-председателя си Кристиан Вигенин , че “е належащо възобновяване на разговора с Руската федерация, както и съдействие по основни сфери - стопанска система, енергетика, туризъм, обучение и просвета.
От “Демократична България ” пък считат, че наред с потребността от спокойно решение на украинската рецесия, “напрегнатата конюнктура в района на Черно море през последните години постанова включването на въоръжените ни сили в обща система за сигурност в Източния фланг на НАТО ”.
От ГЕРБ упорстват България да има решителна позиция по спора и “да не дава мотив да се третира като колебаеща се страна ”.
Ясна е и позицията на Движението за права и свободи. Още когато Русия изиска като гаранции за сигурността си всички съюзнически сили в страните членки, признати след 1997 година незабавно да се изтеглят, Движение за права и свободи изрече вижданията си.
“Нашият суверен и умишлен избор е НАТО и Европейски Съюз ”, споделиха от придвижването в декларация.
Да дойдат ли войски или да изпратим?
В последна сметка с изключение на декларациите за “деескалация ”, направени от всички парламентарни партии, ръководещите взеха решение и за дейности от страна на България.
България приготвя своя лична батальонна бойна група с бройка до 1000 души, която ще играе ролята на "усилено предно наличие на НАТО " и ще бъде държана във висока степен на бойна подготвеност. Военният министър Стефан Янев посочи няколко пъти, че батальонът “ще е под българско командване ”.
Батальонът обаче ще може да бъде допълван със съюзнически сили, които да обезпечават военни качества, с които софтуерно българска войска не разполага, обясниха министър председателят и военният министър.
Опозицията разкритикува това решение. ГЕРБ се усъмниха в “куража и волята ” на властта и заявиха, че ще поддържат всяко решение за приемане на съюзнически сили в България.
На този декор от "Възраждане " желаеха "американските военни бази " да бъдат закрити. В България има 4 взаимни военни уреди със Съединени американски щати, за което двете страни подписаха съглашение през 2006 година Това са военновъздушните бази в Граф Игнатиево и Безмер, складова база до Айтос и полигон до Ново село край Сливен.
Управляващите партии и по този въпрос не показват свои позиции, а се придържат към формалните мнения на изпълнителната власт. В своята декларация от "Демократична България " споделиха единствено, че се постанова “развитието на отбранителната ни промишленост и задълбочаването на присъединяване на въоръжените ни сили в силите на НАТО ”
Може всичко това да разклати държавното управление?
Въпреки, че опозицията укорява държавното управление за несигурност, позицията към този момент наподобява ясна. Единствено Българска социалистическа партия от ръководещите партии заема разграничителна позиция. И Кристиан Вигенин , и водачът на партията Корнелия Нинова подсетиха, че ръководещите “трябва да се придържат към съдружното съглашение ”. В него, несъмнено, няма очакван сюжет за ескалация на съществуващото от години опълчване по оста НАТО - Русия на тематика Украйна.
"В държавното съглашение написа следното: Възстановяване на разговора с Русия в границите на политиката на Европейския съюз и развиване на равноправни връзки, учредени на правилата на интернационалното право ”, сподели Нинова, представена от пресцентъра на Българска социалистическа партия. След което помоли “всички сътрудници ” да прочетат още веднъж съглашението.
Всичко това слага въпроса: Ще разклати ли рецесията в Украйна така и така разнородното ръководство в България?
Засега на този въпрос няма еднопосочен отговор. Причината е, че “Продължаваме смяната ” и “Има подобен народ ” заобикалят да изричат отзиви, които са разнообразни от изразените от Министерския съвет. Основното опълчване е сред позициите на "Демократична България " и Българска социалистическа партия.
Откакто по границата на Украйна бяха струпани над главният въпрос, пред който са изправени Европа и Съединени американски щати, е ще ескалира ли напрежението и ще премине ли Русия границата.
Този въпрос е съществена тематика и за България, която е единствено на няколкостотин километра от мястото на възможен спор и която може да изпита съществени стопански последствия от ескалация.
България е член на НАТО и Европейския съюз (ЕС) и солидарно поддържа всички позиции, измежду които са и заканите от тежки последствия, в случай че нахлуе в Украйна.
Сред партиите в Народното събрание обаче има забележими разлики в позициите. Разлики има даже и сред политическите сили в четворната ръководеща коалиция. Оценките се разграничават както за това кой носи отговорността за покачването на напрежението, по този начин и по въпроса дали е належащо България да одобри спомагателни съюзнически войски, които да подсигуряват сигурността ѝ.
Тези разлики към този момент не трансформират нищо, само че може да изправят България пред мъчно взимание на решение в идващ стадий от рецесията. Могат да попречат на заемането на ясна позиция и да спомогнат за построяването на облик на страната като на сътрудник, но не напълно.
В каква обстановка попаднаха политиците
Русия отхвърля да има желание да нападне Украйна, само че желае от Запада гаранции за сигурността си, в това число изключване на опцията за приемане на Украйна в НАТО. на всички съюзнически сили от страните членки, признати след 1997 година, измежду които е и България. настояванията в писмен отговор. Кремъл отговори, че писмените отговори, изпратени от Съединените американски щати и НАТО.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски прикани Запада да не основава суматоха, която излага на риск украинската стопанска система. Веднага по-късно президентът на Съединени американски щати Джо Байдън сподели, че ще в Източна Европа. Ден по-късно стана ясно, че такива планове.
В България по нищо не личеше, че е покрай зона на възможен спор.
На фона на всичко това, до предходната седмица в България по нищо не личеше, че е покрай зона на възможен спор. Позицията на първите държавни мъже беше лимитирана до изявлението на премиера Кирил Петков, че България ще бъде “отговорен и предвидим съдружник " в НАТО, както и на президента Румен Радев , че "настояването на Русия за евакуиране на силите на НАТО от България е недопустимо и безпредметно " и че " претенции от който и да било ".
Миналата сряда държавното управление одобри своя позиция в отговор на рецесията. България приготвя собствен батальон до 1000 души и е подготвена да одобри помощ от съюзнически страни в НАТО, само че единствено в границите на този батальон. Позицията беше призната от Министерския съвет и показана на изключително съвещание на Народното събрание.
Министърът на защитата Стефан Янев няколко пъти споделя, че батальонът ще е под българско командване. В неделя вечерта пред бТВ Янев още веднъж повтори позицията си, че в случай че има потребност от разполагане на спомагателни сили, то това ще бъдат български бойци. Опозиционни политици разчитат това като отвращение на държавното управление да одобри в България спомагателни сили от съдружниците от НАТО.
В Народното събрание станаха ясни позициите на другите партии - ръководещи и съпротива. Всички те се оповестиха за деескалация на напрежението.
Ясни, въпреки и разнообразни позиции заеха опозиционните ГЕРБ , Движение за права и свободи и “ Възраждане ”. Партиите от ръководещата коалиция бяха доста по-внимателни. " Продължаваме промяната " и " ИТН " на процедура повтарят държавната позиция, тъй като те са излъчили надлежно премиера Кирил Петков и външната министърка Теодора Генчовска. " Демократична България " зае твърда прозападна позиция, а Българска социалистическа партия извади пред скоби значимостта на разговора с Русия и се разгласи срещу приемане на съюзнически сили в страната.
Това даде съображение на някогашната управляща партия ГЕРБ да дефинира политиката на държавно управление като “снишаване ” и да стигне до извода, че липсва държавно водачество. А разликите сред партиите са видни по това по какъв начин дават отговор на някои от главните въпроси в тази обстановка.
Има ли риск за България?
Премиерът Кирил Петков и външната министърка Теодора Генчовска дефинираха енергетиката като рисков бранш при възможна ескалация на спора. Причината е, че България доставя съвсем всичкия газ от Русия. Правителството обаче пое ангажимент жителите да имат различен избор, в случай че Русия спре доставките на природен газ. Мерките обаче не бяха оповестени обществено, а единствено по време на закрито съвещание на Народното събрание.
Бившата ръководеща партия ГЕРБ уточни повече закани. “Стремежът на Русия е да отслаби НАТО и де факто да отстрани ефикасното участие в Алианса на цяла Източна Европа ”, се споделя в декларация на партията на Бойко Борисов.
Към държавната позиция и без особени политически мнения от парламентарната естрада се придържаха “Продължаваме смяната ”, “Има подобен народ ” и Българска социалистическа партия .
Единствената партия от обединението, която направи по-ясна политическа декларация, беше “ Демократична България ” . Те приканиха към обстановката да се подходи отговорно и установяваха, че протичащото се в района “не е мотив нито за непотребна суматоха, нито за непростимо лековерие ”.
Тук ясно пролича и първият разлом в обединението. Заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин ( Българска социалистическа партия ) няколко дни по-късно сподели, че “ситуацията се драматизира повече от нужното ”. По думите му протичащото се по границата сред Русия и Украйна не е извънредно.
Кой е отговорен за напрежението?
Европейски Съюз и НАТО единомислещо укоряват Русия за скупчването на войски и покачването на напрежението. Москва пък твърди, че се отбранява.
Макар и да заобикалят да употребяват думата "Русия ", българските министри споделят общата западна позиция. В разнообразни изявления Петков и Генчовска показаха Москва като виновна да напрежението. Военният министър Янев не го е направил.
В декларацията на " Демократична България " ясно се споделя, че “нарастващото напрежение е основано от Русия ”.
ГЕРБ също показаха недвусмислено Русия като причина за казуса. “Очевидно е, че руските имперски рефлекси умират мъчно ”, споделиха от опозиционната партия.
На противоположна позиция е антизападната партия “Възраждане ” , която построи предизборната си акция с заричане да провежда референдум за излизане на страната от НАТО и Европейски Съюз. Лидерът на партията Костадин Костадинов сподели, че Алиансът стои в основата на спора. По думите му "за страдание, това, което виждаме, е, че напрежението идва от страна на НАТО ”.
Каква да е позицията на България?
Иразът “деескалация на напрежението ” на процедура се употребява от всички представители по тематиката.
Въпреки разликите в ръководещата коалиция сред Българска социалистическа партия и останалите три партии, всички те се оповестиха за “лоялни сътрудници на НАТО ”. Сходни изрази използваха и министър председателят Петков, президентът Радев и министрите на външните работи и защитата.
Необходимо възобновяване на разговора с Руската федерация.Кристиан Вигенин, Българска социалистическа партия
Въпреки това от някогашната комунистическа партия, Българска социалистическа партия, съумяха да припомнят посредством заместник-председателя си Кристиан Вигенин , че “е належащо възобновяване на разговора с Руската федерация, както и съдействие по основни сфери - стопанска система, енергетика, туризъм, обучение и просвета.
От “Демократична България ” пък считат, че наред с потребността от спокойно решение на украинската рецесия, “напрегнатата конюнктура в района на Черно море през последните години постанова включването на въоръжените ни сили в обща система за сигурност в Източния фланг на НАТО ”.
От ГЕРБ упорстват България да има решителна позиция по спора и “да не дава мотив да се третира като колебаеща се страна ”.
Ясна е и позицията на Движението за права и свободи. Още когато Русия изиска като гаранции за сигурността си всички съюзнически сили в страните членки, признати след 1997 година незабавно да се изтеглят, Движение за права и свободи изрече вижданията си.
“Нашият суверен и умишлен избор е НАТО и Европейски Съюз ”, споделиха от придвижването в декларация.
Да дойдат ли войски или да изпратим?
В последна сметка с изключение на декларациите за “деескалация ”, направени от всички парламентарни партии, ръководещите взеха решение и за дейности от страна на България.
България приготвя своя лична батальонна бойна група с бройка до 1000 души, която ще играе ролята на "усилено предно наличие на НАТО " и ще бъде държана във висока степен на бойна подготвеност. Военният министър Стефан Янев посочи няколко пъти, че батальонът “ще е под българско командване ”.
Батальонът обаче ще може да бъде допълван със съюзнически сили, които да обезпечават военни качества, с които софтуерно българска войска не разполага, обясниха министър председателят и военният министър.
Опозицията разкритикува това решение. ГЕРБ се усъмниха в “куража и волята ” на властта и заявиха, че ще поддържат всяко решение за приемане на съюзнически сили в България.
На този декор от "Възраждане " желаеха "американските военни бази " да бъдат закрити. В България има 4 взаимни военни уреди със Съединени американски щати, за което двете страни подписаха съглашение през 2006 година Това са военновъздушните бази в Граф Игнатиево и Безмер, складова база до Айтос и полигон до Ново село край Сливен.
Управляващите партии и по този въпрос не показват свои позиции, а се придържат към формалните мнения на изпълнителната власт. В своята декларация от "Демократична България " споделиха единствено, че се постанова “развитието на отбранителната ни промишленост и задълбочаването на присъединяване на въоръжените ни сили в силите на НАТО ”
Може всичко това да разклати държавното управление?
Въпреки, че опозицията укорява държавното управление за несигурност, позицията към този момент наподобява ясна. Единствено Българска социалистическа партия от ръководещите партии заема разграничителна позиция. И Кристиан Вигенин , и водачът на партията Корнелия Нинова подсетиха, че ръководещите “трябва да се придържат към съдружното съглашение ”. В него, несъмнено, няма очакван сюжет за ескалация на съществуващото от години опълчване по оста НАТО - Русия на тематика Украйна.
"В държавното съглашение написа следното: Възстановяване на разговора с Русия в границите на политиката на Европейския съюз и развиване на равноправни връзки, учредени на правилата на интернационалното право ”, сподели Нинова, представена от пресцентъра на Българска социалистическа партия. След което помоли “всички сътрудници ” да прочетат още веднъж съглашението.
Всичко това слага въпроса: Ще разклати ли рецесията в Украйна така и така разнородното ръководство в България?
Засега на този въпрос няма еднопосочен отговор. Причината е, че “Продължаваме смяната ” и “Има подобен народ ” заобикалят да изричат отзиви, които са разнообразни от изразените от Министерския съвет. Основното опълчване е сред позициите на "Демократична България " и Българска социалистическа партия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ