Цветанка Ризова в списъка на неудобните, под прицел е
Водещата на „ Лице в лице “ разкри, че е измежду посочените като „ опасност за стабилността “ и предизвести за нови форми на цензура в медиите
В листата съм от 12-те публицисти, клатещи стабилността на страната, както и в този за разкарване от ефира, а по този начин също и на демокрацията и в този на статуквото. Това показа в ефира на бТВ водещата на „ Лице в лице “ Цветанка Ризова. Думите й прозвучаха като намек за идно прощаване със феновете. Посланието й може да се одобри не като лична драма или тъжба, а като сигнал за развой, при който натискът над медиите към този момент не се прикрива, а се трансформира в напълно всекидневно събитие.
„ Честита Нова година, честити нови действителности. На медийния фронт нищо остаряло не е забравено, и нищо ново не е измислено, само че не напълно. Има дребни модификации. Натискът закупи и някои съвременни форми за цензурата, с отсъстващи посетители и с политическо безмълвие “, сподели тя.
Изказването на Ризова идва в миг, в който публичното доверие към медиите е мощно разтърсено, а границата сред публицистика, агитация и комфортен комфорт все по-често се размива. Водещата не приказва за съответен шеф или политическа мощ, а за атмосфера, в която неудобните се санкционират не с уволняване на мига, а с попадане в черния лист.
„ Преди описите бяха секрети, през днешния ден са очевидни “, споделя тя и с това изречение разказва основна смяна – натискът към този момент не се крие. Напротив, той се употребява като инструмент за дисциплиниране, посредством обществено заклеймяване и етикетиране. Да бъдеш комплициран в лист значи да бъдеш предизвестен – не официално, а психически.
" Всеки си съчинява герои, антигерои, включва ги в някаква редичка. Аз да вземем за пример попадам във всички формати. В листата от 12-те публицисти, клатещи стабилността на страната, в листата за разкарване от ефира, в този на демокрацията и в този на статуквото. Да попаднеш в полезрението на алчните, арогантните авторитетни субекти, е травматично, няма да отрека. Но калната вода на диванните Facebook тигри и на жълтите медии бухалки вони “, съобщи Ризова.
„ Добрата вест е, че в случай че нямаш зависимости, в никакъв случай не се потапяш в нея, тъй като има разлика сред това да имаш пристрастия и да имаш позиция. Едното е за домашно приложимост, другото за социална, а третото, в случай че публицист служи на други господари, с изключение на на феновете, си е непоносимо. И дано всеки е толкоз добър в работата си, колкото изисква от другите “, добави тя.
Ризова ясно прави разграничаване сред позиция и взаимозависимост – разлика, която в последните години съзнателно се размива. Все по-често публицистите биват упреквани, че „ служат “, когато в действителност задават въпроси. Именно това трансформира професионалната рецензия в комфортна цел за офанзиви от политически и стопански среди, които не търпят противоречие.
Особено обезпокоителен е коментарът ѝ за „ модерните форми на цензура “ – липса на посетители, отвод от диалог, демонстративно безмълвие. Това е новата тишина, която не не разрешава публично, само че изключва действително. Механизъм, който не изисква цензор, тъй като страхът към този момент прави работата вместо него.
В думите ѝ прозира и по-дълбок проблем – опитът предишното да бъде употребявано като опрощение за сегашното. Ризова предизвестява против подправени героизации и пренаписване на биографии, с които някои се пробват да легитимират днешните си позиции. Това е другият слой на натиска – моралният, при който се внушава кой има право да приказва и кой не.
„ И още нещо. Тези дни слушам доста разкази за предишното от хора, които желаят да легитимират сегашното си, само че дано в полумрака на спомените не се промъкват несъстояли се геройства и да не пишат сюжети за непознати спектакли. Да бъдеш свободен е персонален избор, който избор се заплаща персонално, и е подготвен да понесе цената си. И всеки, който е подготвен на това, има моята поддръжка. Надявам се и вашата, тъй като най-хубавото предстояло “, съобщи ТВ водещата.
Изказването ѝ приключва с ясно обръщение: свободата не е даденост, а избор, който има цена. И този избор не може да бъде групово делегиран – той се прави персонално, от всеки публицист. Подкрепата, за която тя приказва, не е аплодисмент, а съучастничество в отбрана на професионалната нравственос.
В листата съм от 12-те публицисти, клатещи стабилността на страната, както и в този за разкарване от ефира, а по този начин също и на демокрацията и в този на статуквото. Това показа в ефира на бТВ водещата на „ Лице в лице “ Цветанка Ризова. Думите й прозвучаха като намек за идно прощаване със феновете. Посланието й може да се одобри не като лична драма или тъжба, а като сигнал за развой, при който натискът над медиите към този момент не се прикрива, а се трансформира в напълно всекидневно събитие.
„ Честита Нова година, честити нови действителности. На медийния фронт нищо остаряло не е забравено, и нищо ново не е измислено, само че не напълно. Има дребни модификации. Натискът закупи и някои съвременни форми за цензурата, с отсъстващи посетители и с политическо безмълвие “, сподели тя.
Изказването на Ризова идва в миг, в който публичното доверие към медиите е мощно разтърсено, а границата сред публицистика, агитация и комфортен комфорт все по-често се размива. Водещата не приказва за съответен шеф или политическа мощ, а за атмосфера, в която неудобните се санкционират не с уволняване на мига, а с попадане в черния лист.
„ Преди описите бяха секрети, през днешния ден са очевидни “, споделя тя и с това изречение разказва основна смяна – натискът към този момент не се крие. Напротив, той се употребява като инструмент за дисциплиниране, посредством обществено заклеймяване и етикетиране. Да бъдеш комплициран в лист значи да бъдеш предизвестен – не официално, а психически.
" Всеки си съчинява герои, антигерои, включва ги в някаква редичка. Аз да вземем за пример попадам във всички формати. В листата от 12-те публицисти, клатещи стабилността на страната, в листата за разкарване от ефира, в този на демокрацията и в този на статуквото. Да попаднеш в полезрението на алчните, арогантните авторитетни субекти, е травматично, няма да отрека. Но калната вода на диванните Facebook тигри и на жълтите медии бухалки вони “, съобщи Ризова.
„ Добрата вест е, че в случай че нямаш зависимости, в никакъв случай не се потапяш в нея, тъй като има разлика сред това да имаш пристрастия и да имаш позиция. Едното е за домашно приложимост, другото за социална, а третото, в случай че публицист служи на други господари, с изключение на на феновете, си е непоносимо. И дано всеки е толкоз добър в работата си, колкото изисква от другите “, добави тя.
Ризова ясно прави разграничаване сред позиция и взаимозависимост – разлика, която в последните години съзнателно се размива. Все по-често публицистите биват упреквани, че „ служат “, когато в действителност задават въпроси. Именно това трансформира професионалната рецензия в комфортна цел за офанзиви от политически и стопански среди, които не търпят противоречие.
Особено обезпокоителен е коментарът ѝ за „ модерните форми на цензура “ – липса на посетители, отвод от диалог, демонстративно безмълвие. Това е новата тишина, която не не разрешава публично, само че изключва действително. Механизъм, който не изисква цензор, тъй като страхът към този момент прави работата вместо него.
В думите ѝ прозира и по-дълбок проблем – опитът предишното да бъде употребявано като опрощение за сегашното. Ризова предизвестява против подправени героизации и пренаписване на биографии, с които някои се пробват да легитимират днешните си позиции. Това е другият слой на натиска – моралният, при който се внушава кой има право да приказва и кой не.
„ И още нещо. Тези дни слушам доста разкази за предишното от хора, които желаят да легитимират сегашното си, само че дано в полумрака на спомените не се промъкват несъстояли се геройства и да не пишат сюжети за непознати спектакли. Да бъдеш свободен е персонален избор, който избор се заплаща персонално, и е подготвен да понесе цената си. И всеки, който е подготвен на това, има моята поддръжка. Надявам се и вашата, тъй като най-хубавото предстояло “, съобщи ТВ водещата.
Изказването ѝ приключва с ясно обръщение: свободата не е даденост, а избор, който има цена. И този избор не може да бъде групово делегиран – той се прави персонално, от всеки публицист. Подкрепата, за която тя приказва, не е аплодисмент, а съучастничество в отбрана на професионалната нравственос.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ