„Баба Алино“ да стане луксозен затвор за корумпирани политици, бизнесмени и магистрати
Местата няма да стигнат за всички, само че дано стартираме със стотина-двеста души
Дори всемогъщият Пабло Ескобар в миналото е лежал в затвор. Разбира се, това е малко подвеждащо казано. Защото той е лежал в личен затвор. Всички държавни чиновници вътре били купени от него, в това число шефа. Напускал го и се прибирал, когато пожелае. Разполагал с под земята тунел, телефони, телевизия, джакузи, обилни купони и компания, която надалеч не приличала на класическия затворнически контингент. По създание именитият наркобарон бил на продължителна почивка, по време на която умерено управлявал империята си.
Но колумбийската страна въпреки всичко направила нещо. От кумова срама, за пред обществото, за историята. Създала най-малко илюзията, че законът може да доближи и до най-могъщите.
В модерна България не е проявявана сходна храброст. Тук нормално прескачаме даже илюзията.
Затова новината за над стоте първокласни противозаконни постройки в местността „ Баба Алино “ край Варна не трябва да се преглежда като проблем. Напротив – тя е опция. Би било същинско разхищаване тези здания да бъдат събаряни. Много по-разумно е комплексът да бъде ограден с висока ограда, да се инсталират наблюдателни кули, да се назначат надзиратели и обектът да бъде преобразуван в първия български първокласен затвор за висши публични фигури.
Местата няма да стигнат за всички, само че дано стартираме със стотина-двеста души. Политици, мастити предприемачи, прокурори, съдии, шефове на организации, служби и комисии. С една дума – представителната извадка на оня публичен пласт, който по изумително стичане на събитията постоянно се оказва почтен и недостижим за правораздаването.
У нас има един човек, прочут като Жоро Инкасото. Той ограби длъжностен автомобил и излежа присъда от близо 10 години затвор за към милион и половина лв.. Законът го откри, настигна го и го убеди в своята съществуваща действителност.
В същото време из страната се разхождат персони, чиито хипотетични вреди за страната се мерят не в милиони, а в стотици милиони. Някои даже не престават да заемат влиятелни позиции и да дърпат конци, които в никакъв случай не се късат.
Ето за какво „ Баба Алино “ може да се трансформира в знак на една закъсняла правдивост. Не е належащо изискванията да бъдат сурови. Нека останат басейните, просторните тераси и гледката към гората и морето. Нека пандизчиите разполагат с улеснения, почтени за публичния им статус. Но дано най-малко за известно време обитават зад ограда.
Защото въпросът тук не е дали ще им е удобно.
Въпросът е дали българските жители най-накрая ще видят, че законът има задоволително дълги ръце, с цел да доближи и до тези, които десетилетия наред са го употребявали като чадър.
Дори всемогъщият Пабло Ескобар в миналото е лежал в затвор. Разбира се, това е малко подвеждащо казано. Защото той е лежал в личен затвор. Всички държавни чиновници вътре били купени от него, в това число шефа. Напускал го и се прибирал, когато пожелае. Разполагал с под земята тунел, телефони, телевизия, джакузи, обилни купони и компания, която надалеч не приличала на класическия затворнически контингент. По създание именитият наркобарон бил на продължителна почивка, по време на която умерено управлявал империята си.
Но колумбийската страна въпреки всичко направила нещо. От кумова срама, за пред обществото, за историята. Създала най-малко илюзията, че законът може да доближи и до най-могъщите.
В модерна България не е проявявана сходна храброст. Тук нормално прескачаме даже илюзията.
Затова новината за над стоте първокласни противозаконни постройки в местността „ Баба Алино “ край Варна не трябва да се преглежда като проблем. Напротив – тя е опция. Би било същинско разхищаване тези здания да бъдат събаряни. Много по-разумно е комплексът да бъде ограден с висока ограда, да се инсталират наблюдателни кули, да се назначат надзиратели и обектът да бъде преобразуван в първия български първокласен затвор за висши публични фигури.
Местата няма да стигнат за всички, само че дано стартираме със стотина-двеста души. Политици, мастити предприемачи, прокурори, съдии, шефове на организации, служби и комисии. С една дума – представителната извадка на оня публичен пласт, който по изумително стичане на събитията постоянно се оказва почтен и недостижим за правораздаването.
У нас има един човек, прочут като Жоро Инкасото. Той ограби длъжностен автомобил и излежа присъда от близо 10 години затвор за към милион и половина лв.. Законът го откри, настигна го и го убеди в своята съществуваща действителност.
В същото време из страната се разхождат персони, чиито хипотетични вреди за страната се мерят не в милиони, а в стотици милиони. Някои даже не престават да заемат влиятелни позиции и да дърпат конци, които в никакъв случай не се късат.
Ето за какво „ Баба Алино “ може да се трансформира в знак на една закъсняла правдивост. Не е належащо изискванията да бъдат сурови. Нека останат басейните, просторните тераси и гледката към гората и морето. Нека пандизчиите разполагат с улеснения, почтени за публичния им статус. Но дано най-малко за известно време обитават зад ограда.
Защото въпросът тук не е дали ще им е удобно.
Въпросът е дали българските жители най-накрая ще видят, че законът има задоволително дълги ръце, с цел да доближи и до тези, които десетилетия наред са го употребявали като чадър.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ