Водещата на bTV новините Виктория Готева разказва за предизвикателствата по

Водещата на bTV новините Виктория Готева споделя за провокациите по пътя на сполучливия публицист, какво за нея е триумфът и значимостта на специалността пред Иво Ангелов. Тя показа искрено и за детството си и какво място намира публицистиката в него.

- Г-жо Готева, вие сте взели участие в редица образования за публицисти в България и в Европа с лектори от водещи международни медии. От какво трябваше да се откажете и с какво ви се наложи да свикнете в името на триумфа?

Обученията бяха страхотни и значително разшириха светогледа ми и демонстрираха положителни практики в специалността. Със сигурност съм се отказала от много неща в живота си, само че в никакъв случай не съм разсъждавала в посока, че върша огромни жертви. Всеки жертва нещо - част от персоналния живот, от съня, от спокойствието, от безгрижието. Няма по какъв начин да си сполучлив, в случай че не правиш жертви. Въпросът е да ги приемаш, да не съжаляваш и да не очакваш хвалба за тях. И най-важното - да обичаш това, което правиш.

За мен триумфът се показва в това човек да е постигнал огромна част от задачите си и да се усеща благополучен с живота си. Тези две неща считам, че е значимо да вървят ръка за ръка. Познавам доста сполучливи хора, които не са щастливи. И противоположното - доста щастливи хора, които не са сполучливи. Затова считам, че човек би трябвало да знае какво го прави логичен ида се бори за него. Моята формула за триумф е труд, непримиримост, храброст и обич. Добавям и шанс, срещайки по пътя си хора, които да оценят напъните ти. Знаете ли, считам, че националността има огромно значение за развиването на един публицист. Всички ние работим с езика и би трябвало да го познаваме и използваме доста добре, а и всеки човек принадлежи към избрана нация, чиято народопсихология познава, има подтекст за историческите и политическите събития, знае какво е значимо и какви са проблемите. Възможно е тези знания да дойдат и когато човек смени страната, в която живее, и прекара на новото място години от своя живот, с цел да опознае културата и проблемите на другата народност. Такава да вземем за пример е работата на кореспондентите - публицисти, които живеят отвън България, само че предават за медии в нашата страна.



- Какво беше за вас най-голямо предизвикателство до сполучливата професионална реализация?

- Най-трудно беше началото - да попадна в среда, да се науча, да не се откажа. Всъщност провокациите не престават и до през днешния ден. Осъзнавам отговорността, която нося като публицист. Всеки ден е предизвикателство - да диря и сортирам информация, която да показва на феновете. Всички се борим за тяхното доверие и не трябва да ги подвеждаме.

- Като кореспондент отразявате необятен набор от тематики, изключително обществените. Именно тогава ли сте радостна и най-доволна - когато имате опция посредством работата си да помогнете на съответни хора, с вярата животът им да стане по-добър?

Журналистиката е за жителите. Не би трябвало да го забравяме. Новините на пръв взор звучат всеобщо, световно, само че в действителност те касаят живота на всеки един човек. Всяка статистика е формирана от човешки ориси. Всяка смяна в законодателството ще се отрази на съответни хора. За по-добър живот на тези съответни хора се борим и ние като публицисти. Аз се усещам в действителност най-щастлива, когато с работата ни сме съумели да помогнем на човек да промени живота си. Понякога нашите репортажи провокират вълна от съпричастност и помощ. Друг път насочваме вниманието към сериозен въпрос или разказвайки историята на избран човек, спомагаме казусът да стигне на по-високо равнище и да се промени цялостен закон да вземем за пример. И още доста, доста обстановки, които ми дават смисъл.

- Обърнете взор през рамо, връщайки се в годините, тези, безгрижните. Какви са вашите детски мемоари с родителите, с бабите и дядовците ви, с децата и игрите на улицата?

- Имах доста щастливо детство. Свързано е с доста игри и хубави моменти. Моят брат Никола е с 9 години по-голям от мен, избрал ми е името и е бил доста благополучен, когато съм се появила. Грижеше се за мен, играехме си, а когато пораснах, стартира да ме взима и с приятелите му на открито. Майка ми пък беше най-хубавата ми другарка. Исках все да съм с нея. Чудесни мемоари имам и от игрите с братовчедите ми. На всички празници бяхме дружно при баба и дядо и от страна на майка ми, и от страна на татко ми. Много са спомените. Един от тях е, че до постройката, в която живееха баба и дядо, имаше пекарна. Винаги ни изпращаха да купим по два хляба, тъй като те бяха толкоз вкусни, топли и с една хрупкава коричка, че до момента в който се приберем с братовчедите ми, единият изчезваше...
Детството е най-чистият и нехаен стадий от живота на човек. Децата са необременени и естествени в страстите, в думите си. Ако човек желае да се зареди с чиста и хубава сила, най-приятният метод е да срещне дете.

- Какво място имаха малкия екран и публицистиката във вашето детство?

- Изглежда основополагащо, макар че в фамилията ми няма публицисти. Още на своя прощъпулник обаче съм хванала книгата и химикала. В нашия дом имахме и традиция всеки ден да вечеряме дружно. По това време постоянно гледахме новините. Беше ми доста любопитно. И по този начин " влязох " и аз в тв приемника.

Кога идва краят на детството, кои създатели обича да препрочита и кой филм би избрала, в случай че можеше да живее в него – цялото изявление прочетете в новия брой на вестник Пенсионери.