Водата няма форма – тя запълва съда, в който е

Водата няма форма – тя запълва съда, в който е налята. Според Гийермо дел Торо по този начин е устроена и любовта. Затова най-красивият любовен филм на годината, тъжният и гальовен „ Формата на водата “, е за любовта сред няма самотна жена и земноводно страшилище. „ Формата на водата “ има величествен лист с награди, отпред със „ Златна палма “ от Венеция, а в Съединени американски щати сезонът на премиите едвам в този момент стартира – в тази ситуация със седем номинации за „ Златен глобус “. По-важното е, че тук имаме история с капацитет както да бъде награждавана поради смисъла и хубостта си, по този начин и да бъде обичана от публиката поради своята магия.

Елайза (Сали Хоукинс) е не прекомерно млада и не изключително красива няма жена, която живее сама и работи като чистачка в загадка военна лаборатория в разгара на Студената война. Елайза е сираче и в миналото е открита наоколо до вода – водата е доста значима в този филм, сниман в леко мътните цветове на океанските дълбини, с постепенно, като че ли подводно придвижване на камерата.

Всяка нощ тя сънува водни сънища, всяка заран е заобиколена от вода – яйцата за обяд завират в транспарантен съд, а тя взема дълга вана, където мастурбира (единственото малко наслаждение в нейния ден), даже прозорците на жилището й са като люк на транспортен съд. Един ден в лабораторията е докаран загадъчен резервоар, с който от дълбините на Амазонка е пренесено ужасно. С него идва и особено назначен охранител – в ролята е Майкъл Шанън, роден да играе безчувствен садист.

Продължението не е огромна изненада за феновете на Дел Торо – създател, който от дълго време и същински схваща и обича чудовищата и за който индивидът е най-злото създание на земята. Режисьорът признава, че филмът от 1954 година Creature from the Black Lagoon е едно от вдъхновенията за историята и по какъв начин като дете скрито си фантазирал и рисувал в тетрадката си, че страшното творение от кино лентата се среща с момичето, двамата се разхождат или карат колело.



Елайза в действителност се среща с чудовището, което прочее се оказва по някакъв злокобен метод красиво и даже секси – в ролята е странният и съвсем талантлив мим Дъг Джоунс. С помощта на своите двама най-близки другари – чистачката Зелда (Октавия Спенсър) и художникът Джил (Ричард Дженкинс) тя даже съумява да го измъкне от лабораторията. Зелда е очарователна жена, надълбоко нещастна в брака си, която не е престанала да мечтае за същинска любов и не може да е равнодушна към никой влюбен на света. Джил на собствен ред е и в очите на обществото е нещо като страшилище, тъй че той най-добре знае какво е да бъдеш отритнат и ненавиждан.

За всеки човек от публиката сигурно има други персонални аргументи да съпреживее и запомни тази история – както е прочее с всяка приказка и всяка.