Кой клати Африка?
Водачът на военния прелом в Габон, който смъкна президента Али Бонго, тази седмица постави клетва като " временен президент " пред съдиите от конституционния съд на гала, предавана директно по малкия екран. С осмия боен прелом, осъществен в Западна и Централна Африка в границите на последните три години, предвождани от военачалник Брис Олиги Нгема офицери от армията взеха властта в Габон на 30 август, съобщи Ройтерс.
В ранните часове на деня на преврата, откакто група от 12 военни офицери се появи по малкия екран в Габон, с цел да разгласи свалянето на президента Али Бонго, Париж осъди преврата и прикани да бъдат зачетени резултатите от неотдавнашните президентски избори, които Бонго завоюва.
Дълбоките проблеми, свързани с легитимността на Бонго обаче не бяха упоменати, показва сп. " Политико ". Сваленият от власт водач бе създал последните от поредност президентски избори при условия, които бяха мощно изкривени в негова изгода, а по-късно бе прекъснал интернет услугите в страната, с цел да попречи на повсеместните рецензии на наблюдаващите да се разпространят в рамките на Габон. В леко халюцинационен миг един от министрите му разгласява в общественото приложение " Екс " (доскоро " Туитър " ) известие за това какъв брой естествени са нещата в страната в миг, когато множеството габонци въобще нямаха достъп до обществените медии.
Според изследване на панафриканската изследователска мрежа " Афробарометър " от 2022 година единствено 44% от африканците считат, че изборите дават опция на гласоподавателите да отстранят водачите, които са изгубили тяхното доверие, показва " Ал Джазира ". Проучване на " Афробарометър " от 2023 година демонстрира също по този начин спад в желанията на целия контитент към демократичната форма на ръководство - от 73% на 68% през последното десетилетие.
Бонго е единствено един от образците за африкански президенти, които от време на време провеждат избори, само че не престават да се задържат на власт. Лидерите на Уганда, Руанда, Екваториална Гвинея и Камерун са на власт от най-малко две десетилетия.
" Това е частично повода, заради която самото определение за това какво е народна власт е толкоз двусмислено в Африка, тъй като наподобява, че още от 60-те години на предишния век народна власт е, когато на власт е някой, който може и да е властнически и да е на власт в продължение на години, само че създава избори под някаква форма ", споделя Ибрахим Аноба, помощник в основания в Съединени американски щати Център за африкански разцвет към мрежата " Атлас ".
Рязкото намаление на качеството на живот през последните години също накара елементарните хора в Африка да се съмняват в изгодите от демокрацията.
Гражданите на целия континент се борят с рецесията на възходящите разноски за живот, дължаща се на възходящата инфлация, която частично се усложнява от ескалиращите набези на въоръжени групировки в районите на Сахел и Големите езера. В този подтекст гражданските водачи от ден на ден губят поддръжка в очите на народа си, макар че тези водачи и интернационалната общественост се стремят към демократично ръководство.
Външната динамичност също подтиква желанието за смяна.
Всички преврати от последните пет години имат общ знаменател. С изключение на Судан, всички страни са някогашни френски колонии. Превратаджиите постоянно употребяват антифренска изразителност, с цел да засилят публичната поддръжка за своето ръководство, като се има поради директната или непряка поддръжка на Франция за властнически и неспособни на положително ръководство държавни управления, целяща да отбрани личните ѝ ползи и да резервира френския надзор в някогашните колониални владения.
Макар че това никога не се лимитира единствено до Централна Африка - в Того, Западна Африка, също има династична последователност, а президентът на Кот д`Ивоар, от дълго време желан от французите, промени конституцията, с цел да може да остане на власт на практика за неопределен срок - просто в тази част на континента това е по-видимо, в сравнение с където и да било другаде.
За това си има причина. Централна Африка е извънредно богат на естествени запаси район, чиито водачи са натрупали големи благосъстояния посредством даване на френски компании на огромни дялове в разнообразни доходоносни добивни браншове, като в същото време оказваха непоколебима поддръжка на Франция в интернационален проект.
За да се разбере по-добре тази причинност, е задоволително да се прегледат непосредствените съседи на Габон. От едната страна се намира Република Конго, друга дребна петролна страна, ръководена от Дени Сасу Нгесо. Франция прозорливо притегли на своя страна някогашния болшевик Сасу през 70-те години на предишния век, когато той за първи път бе държавен глава от 1979 година до 1992 година. По-късно тя го поддържа по време на опита му да си върне властта след революция и от 1997 година той продължава да бъде президент. Синът на Сасу, Дени-Кристел, понастоящем е министър в държавното управление на 79-годишния си татко и се чака да се опита да го наследи, когато настъпи моментът.
Северно от Габон се намира Камерун, друга петролна страна с голям брой други естествени запаси. От 1982 година насам отпред на страната стои еднакъв човек - 90-годишният Пол Бия. От години Бия прекарва голяма част от времето си отвън страната, изключително в Швейцария. В същото време неговата пламенна и доста по-млада брачна половинка Шантал, както и синът им Франк, са считани за хора, които имат искания да вземат властта след гибелта му. Бия e един от най-дълго управлявалите водачи в света. Той обаче има конкуренция в района.
Тя идва от северозападната съседка на Габон - Екваториална Гвинея, някогашна испанска колония, която също се сближи с Франция, като даже одобри подкрепената от Франция районна валута и френският е един от формалните ѝ езици. От 1968 година насам едно и също семейство ръководи дребната и също богата на нефт страна по постоянно тежък, диктаторски метод. От 1979 година насам - с други думи, по-дълго от Бия - водач е 81-годишният Теодоро Обианг Нгема. Очаква се неговият наследник да се кандидатира за негов правоприемник.
Какво е общото сред всички тези страни, като се изключи че в продължение на дълги години властта във всяка една от тях остава в стеснен фамилен кръг? Всички те имат дребна, само че доста богата класа от елити в комбиниране с високи равнища на беднотия и мощно изразено обществено неравноправие. Нито една от тях не е съумяла сполучливо да се откъсне от добива на запаси като главен източник на доходи.
Официалната корупция и политическите репресии са съществени обстоятелства от живота. В дипломатическата сфера всички те се радват на безмълвие от страна на Запада по отношение на неприятното ръководство и събитията, при които водачите им ръководят - изключително от страна на Франция, която е приемала всички тези водачи на държавни визити.
И макар че доста западни мнения показват тези проблеми в африканския район, който в последно време е сцена на многочислени преврати и където връзките с Франция са отхвърляни от едно военно държавно управление след друго, Париж не прави нищо друго, с изключение на да осъжда дейностите на военните хунти.
Малко евентуално е превратите в Сахел да разрешат проблемите на този район, само че и отговорът от страна на Запада, че никакви преврати не са допустими, не е потребен във връзка с проблемите на Централна Африка, изключително след толкоз години безмълвие за антидемократичното държание и противозаконното обогатяване на техните елити. Може да се твърди, че в някои елементи на Африка Западът, отпред с Франция, е съизвършител в неналичието на обществен и либерален прогрес.
В ранните часове на деня на преврата, откакто група от 12 военни офицери се появи по малкия екран в Габон, с цел да разгласи свалянето на президента Али Бонго, Париж осъди преврата и прикани да бъдат зачетени резултатите от неотдавнашните президентски избори, които Бонго завоюва.
Дълбоките проблеми, свързани с легитимността на Бонго обаче не бяха упоменати, показва сп. " Политико ". Сваленият от власт водач бе създал последните от поредност президентски избори при условия, които бяха мощно изкривени в негова изгода, а по-късно бе прекъснал интернет услугите в страната, с цел да попречи на повсеместните рецензии на наблюдаващите да се разпространят в рамките на Габон. В леко халюцинационен миг един от министрите му разгласява в общественото приложение " Екс " (доскоро " Туитър " ) известие за това какъв брой естествени са нещата в страната в миг, когато множеството габонци въобще нямаха достъп до обществените медии.
Според изследване на панафриканската изследователска мрежа " Афробарометър " от 2022 година единствено 44% от африканците считат, че изборите дават опция на гласоподавателите да отстранят водачите, които са изгубили тяхното доверие, показва " Ал Джазира ". Проучване на " Афробарометър " от 2023 година демонстрира също по този начин спад в желанията на целия контитент към демократичната форма на ръководство - от 73% на 68% през последното десетилетие.
Бонго е единствено един от образците за африкански президенти, които от време на време провеждат избори, само че не престават да се задържат на власт. Лидерите на Уганда, Руанда, Екваториална Гвинея и Камерун са на власт от най-малко две десетилетия.
" Това е частично повода, заради която самото определение за това какво е народна власт е толкоз двусмислено в Африка, тъй като наподобява, че още от 60-те години на предишния век народна власт е, когато на власт е някой, който може и да е властнически и да е на власт в продължение на години, само че създава избори под някаква форма ", споделя Ибрахим Аноба, помощник в основания в Съединени американски щати Център за африкански разцвет към мрежата " Атлас ".
Рязкото намаление на качеството на живот през последните години също накара елементарните хора в Африка да се съмняват в изгодите от демокрацията.
Гражданите на целия континент се борят с рецесията на възходящите разноски за живот, дължаща се на възходящата инфлация, която частично се усложнява от ескалиращите набези на въоръжени групировки в районите на Сахел и Големите езера. В този подтекст гражданските водачи от ден на ден губят поддръжка в очите на народа си, макар че тези водачи и интернационалната общественост се стремят към демократично ръководство.
Външната динамичност също подтиква желанието за смяна.
Всички преврати от последните пет години имат общ знаменател. С изключение на Судан, всички страни са някогашни френски колонии. Превратаджиите постоянно употребяват антифренска изразителност, с цел да засилят публичната поддръжка за своето ръководство, като се има поради директната или непряка поддръжка на Франция за властнически и неспособни на положително ръководство държавни управления, целяща да отбрани личните ѝ ползи и да резервира френския надзор в някогашните колониални владения.
Макар че това никога не се лимитира единствено до Централна Африка - в Того, Западна Африка, също има династична последователност, а президентът на Кот д`Ивоар, от дълго време желан от французите, промени конституцията, с цел да може да остане на власт на практика за неопределен срок - просто в тази част на континента това е по-видимо, в сравнение с където и да било другаде.
За това си има причина. Централна Африка е извънредно богат на естествени запаси район, чиито водачи са натрупали големи благосъстояния посредством даване на френски компании на огромни дялове в разнообразни доходоносни добивни браншове, като в същото време оказваха непоколебима поддръжка на Франция в интернационален проект.
За да се разбере по-добре тази причинност, е задоволително да се прегледат непосредствените съседи на Габон. От едната страна се намира Република Конго, друга дребна петролна страна, ръководена от Дени Сасу Нгесо. Франция прозорливо притегли на своя страна някогашния болшевик Сасу през 70-те години на предишния век, когато той за първи път бе държавен глава от 1979 година до 1992 година. По-късно тя го поддържа по време на опита му да си върне властта след революция и от 1997 година той продължава да бъде президент. Синът на Сасу, Дени-Кристел, понастоящем е министър в държавното управление на 79-годишния си татко и се чака да се опита да го наследи, когато настъпи моментът.
Северно от Габон се намира Камерун, друга петролна страна с голям брой други естествени запаси. От 1982 година насам отпред на страната стои еднакъв човек - 90-годишният Пол Бия. От години Бия прекарва голяма част от времето си отвън страната, изключително в Швейцария. В същото време неговата пламенна и доста по-млада брачна половинка Шантал, както и синът им Франк, са считани за хора, които имат искания да вземат властта след гибелта му. Бия e един от най-дълго управлявалите водачи в света. Той обаче има конкуренция в района.
Тя идва от северозападната съседка на Габон - Екваториална Гвинея, някогашна испанска колония, която също се сближи с Франция, като даже одобри подкрепената от Франция районна валута и френският е един от формалните ѝ езици. От 1968 година насам едно и също семейство ръководи дребната и също богата на нефт страна по постоянно тежък, диктаторски метод. От 1979 година насам - с други думи, по-дълго от Бия - водач е 81-годишният Теодоро Обианг Нгема. Очаква се неговият наследник да се кандидатира за негов правоприемник.
Какво е общото сред всички тези страни, като се изключи че в продължение на дълги години властта във всяка една от тях остава в стеснен фамилен кръг? Всички те имат дребна, само че доста богата класа от елити в комбиниране с високи равнища на беднотия и мощно изразено обществено неравноправие. Нито една от тях не е съумяла сполучливо да се откъсне от добива на запаси като главен източник на доходи.
Официалната корупция и политическите репресии са съществени обстоятелства от живота. В дипломатическата сфера всички те се радват на безмълвие от страна на Запада по отношение на неприятното ръководство и събитията, при които водачите им ръководят - изключително от страна на Франция, която е приемала всички тези водачи на държавни визити.
И макар че доста западни мнения показват тези проблеми в африканския район, който в последно време е сцена на многочислени преврати и където връзките с Франция са отхвърляни от едно военно държавно управление след друго, Париж не прави нищо друго, с изключение на да осъжда дейностите на военните хунти.
Малко евентуално е превратите в Сахел да разрешат проблемите на този район, само че и отговорът от страна на Запада, че никакви преврати не са допустими, не е потребен във връзка с проблемите на Централна Африка, изключително след толкоз години безмълвие за антидемократичното държание и противозаконното обогатяване на техните елити. Може да се твърди, че в някои елементи на Африка Западът, отпред с Франция, е съизвършител в неналичието на обществен и либерален прогрес.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ