Внучката ми в Малта следи бавните пеперуди на снега, който

Внучката ми в Малта следи бавните пеперуди на снега, който вали в огромния тв приемник. Аз я виждам също в директно предаване, единствено че по скайпа. Сверявам снеговете - оня в тв приемника и тукашния зад прозореца. Еднакви са. Всъщност това е един и същи сняг. Детето се взира в софийския по " Булсатком " и се озърта за баба си и дядо си: предходния път го гледаше предходната Коледа, това бе снегът в " Младост 2 " и семейството бе в комплекта си, всички към нея. Нослето й бележеше запотения прозорец, възторгът й се показваше в онемяване и безуспешно разтягане на ръчичка в опит да улови някой от белите " парцали ", които тържествено слизаха зад стъклото. Напомняше Шаро от песничката, който " обезпокоително гледа снега " и безпомощно се чуди: " Как е допустимо, що е това? " Беше виждала сняг още като бебе, само че не помнеше.

Впрочем, снегът е постоянно за първи път, постоянно идва чужд, само че за какво тогава е така предстоящ, мечтан, желан? Тук всеки кмет би ме срязал: приказва за себе си, не предизвиквай снега! Но аз, естествено, тъкмо за себе си приказвам и изобщо не синтезирам. Ако можех да владея снега, надали бих го отстъпил някому. Освен, несъмнено, на децата си, с цел да... остане в фамилията.

Родил съм се в снегове, в затрупана под преспите топла къща

Обичах да нервирам приятелите си: имам родна къща, не съм като вас от родилния дом. Тази къща, оглозгана от ромите, още тъмнее в снеговете. Събитието се случило (по думите на майка ми) " като в британски филм " - в фамилното гнездо, с акушерка и с доктор. След години, в някакво изявление, описах това на една вестникарска яребица и тя си го доизмисли: " отгледан в дантели и със прислужник ". По това време по малките екрани се подвизаваше някакъв от политиката, той се биеше в гърдите, че бил отгледан в дантели. От него го беше заимствала, глупачката. Приятелите ме емнаха, смееха ми се от сърце. Читателите евентуално са си споделили: не го знаехме Донков, че е комплексар. Майка ми пък се огорчи, реши, че съм го измислил, тъй като се срамя от скромното си детство. Та ето каква смешка ми извъртяха снеговете на онази зима, попречили да я заведат в родилния дом! Утеших се, че по бяха изиграли по-лоша такава на германците под Москва - там танковете им бяха закъсали съдбовно и като по поръчка.

Дълго разказвах един сън с вярата някой да ми го разтълкува.

Беше къс и императивен. Действието се развиваше, преди да се родя. В някаква нощ невидима ръка ме потупа по рамото и бездънен глас ми подреди: " Снегът пристигна. Можеш да се родиш! " Вероятно съм го извършил неотложно, тъй като на сутринта си бях изцяло и действително роден, а зад прозореца снегът бе навел клоните на липата. Звъннах на майка ми в Плевен, попитах радват ли се на снега. Нямало сняг, топло, татко ми излязъл по яке. Добре, че не споделям сънища преди обед...

В някои зими снегът се бави и тогава под сърцето ми се събират напрежения, натрупат се скърби и несгоди - може би тъй като при започване на сезона непроменяемо съм в " дупка " или пък небесното електричество се сгъстява по някаква своя причина.

Изгубвам духа си, не откривам подтик за никакво начало,

гневът ми си почива и неизразходван, ми тегне. Олеква ми, когато снегът слезе от небето в мрачното предградие, става ми леко начаса. Дори нощем, през спуснатите пердета, разбирам, че е пристигнал. Събуждам се обистрен, спретнат и бодър за първи път от доста дни в един по този начин обновен и очовечен живот. " А на следващия ден - сняг, международно облекчение " - съвсем предричам времето в едно стихотворение. Малко самоуверено е по този начин да определяш от какво му олеква на света. И още повече - по кое време ще му олекне. Утре? Не е ли единствено знак, че го искаш наложително и че отсъствието му в този град, в природата е към този момент нетърпимо?
Но първият сняг на тази зима пристигна в разгара на следващия разкол: избори, референдум, протести на пришълците, партийни брожения, надлъгвания, закани. (Спомних си стихотворението на Далчев:... " жестоки ще го стъпкат със обувките си стражарите и проститутките. " ) Той валя безстрашно и красиво, разхубави страната, извърши тихите упования. Но не донесе умиротворяване, нито прояснение за утрешния ден. Не разбрахме знаците му. Това на следващия ден, това на следващия ден... Не можем единствено от сняг да създадем това наше на следващия ден, както ескимосът прави къщата си от сняг. Най-малкото тъй като до момента в който снегът вали, ние се държим един различен за реверите. И ръцете ни са заети. А снегът се топи...

Сравнително постоянно, след някой прекрасен сняг, звъни далечна, от предишното като че ли, жена. Преди време, на границата на двата века, прочела остаряло стихотворение. (Бях отпечатал няколко момчешки съчинения, сред тях - и любовни.) Това бяха почтени три куплета: по какъв начин снегът дошел, по какъв начин снежинките парят устата, по какъв начин това чувство е като целувка тъй наречените И най-после:

" Така си спомних по какъв начин тогава

целунах те по мрак.

И ми се стори на сбогуване,

че съм целунал сняг. "

Наивно и непосредствено, напряко детинско, пък и тази тъпа рима: " мрак-сняг "... Отпечатал съм го напълно по неволя. А дамата решила, че се отнася за нея. Разглежда го като възмездие, обажда се да ме убеждава, че не съм прав. Измъквам се със смешки, тъй като... тъй като тя не има вяра, че бърка. Онази целувка не беше нейна. Още не се познавахме тогава. Но тя се кълне, че помни и целувката, и снега. Живее с някакъв собствен сняг и към този момент не може да го не помни. В спомените, даже неправилни, снеговете не се топят.

Не й се чудя. Аз също дълго помня снегове.

Помня целия сняг, навалял през живота ми.

И се неистина, че и снегът ще си спомня за мен...

 

*Текстът е оповестен в " Сега " преди 5 години. Днес Калин Донков навършва 80 година " Сега " му честити светлата годишнина. На многая лета!