Вносът на чужди работници: Трудна работа
Вносът на служащи би решил част от проблемите на трудовия пазар
© Цветелина Белутова Липсата на личен състав е проблем №1 за компаниите, а процедурите за импорт на служащи са дълги и тромави. Държавата приготвя промени в Закона за чужденците, само че предстоящият от тях резултат е противоречив. Всичко това спъва развиването на бизнеса и дава преимущество на други страни от Източна Европа.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Ако през днешния ден решите да попитате бизнеса в България какъв е най-големият му проблем, евентуално множеството компании ще посочат суматохата от ковид. Но преди и след нея отговорът е неналичието на квалифицирана работна ръка. Проблемът зрее от години и напоследък е изключително осезателен.
Данните на националната статистика демонстрират, че в последното тримесечие на 2019 година безработицата е спаднала до рекордно ниското равнище от 4.1%. Половината от хората пък са с ниска или никаква подготовка, което безусловно слага бизнеса в невижданата обстановка да наема не безработни, а чиновници на съперниците си. Работодателите даже се майтапят, че с цел да се отвори една фабрика, друга би трябвало да затвори, защото няма кой да работи. Това се удостоверява и в последната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК), в която като главен проблем на компаниите се показва неналичието на задоволително готови фрагменти.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едно от вероятните решения в тази обстановка е вносът на служащи и по-специално на такива от страни отвън Европейски Съюз поради по-ниския стандарт. За висококвалифицирани експерти това става посредством така наречен синя карта. Въпреки уверенията на ръководещите обаче огромна част от бизнесмените дефинират процедурите като тежки, а дребните стъпки в опростяването им не вземат решение огромните проблеми. Тромаво е и издаването на единно позволение за работа в България на хора от така наречен трети страни.
(Не)решени проблеми
Заради тежките процедури през предходната година едрият бизнес, единен в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ), настоя за облекчение на схемата по издаването на разрешителни за служащи. Пред " Капитал " Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал разяснява, че в България има неудовлетворителен растеж на вложенията, които са покрай най-ниските си стойности за последните 10 години като % от Брутният вътрешен продукт. " Голямата уязвимост е в неналичието на всички типове работна ръка. България е в челните места сред страните с най-големи усложнения при попълването на вакантните длъжности, като 62 % от мениджърите са срещнали компликации при намирането на подобаващ личен състав ", съобщи той.
Търси се дипломиран механически личен състав, машинни оператори, инженери, IT експерти, счетоводители, водачи, заварчици, шлосери, електротехници, служащи за туризма, продавачи и други Сериозен проблем съгласно АОРБ е, че в Правилника за използване на Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност се указва просветителният ценз за допускане на служащия в страната. Т.е. изискват се документи за обучение, компетентност, дееспособност, професионална подготовка и опит на служащия - жител на трета страна, легализирани и съпроводени със удостоверен превод на български език и съответстващи на условията за заемане на длъжността.
Облекчение под въпрос
Първата стъпка за облекчаването на режима за работа на жителите от трети страни, които към този момент са получили така наречен право на достъп до пазара на труда, са оповестените за публично разискване промени в Закона за чужденците. Една от тях регламентира единна процедура по издаване на документа, а друга - заявката за " виза " да може да бъде подадено и по електронен път, което доста облекчава процедурата.
В претекстовете на плана е записано, че по този начин ще се понижи административната тежест по отношение на висококвалифицираните и сезонните служащи. В момента за издаване на единно позволение за престояване и работа е нужно да се подаде заявление и в Агенцията по заетостта, и в дирекция " Миграция " към Министерство на вътрешните работи. За съпоставяне - в Полша украинците да вземем за пример могат да стартират работа единствено при регистрация в полицията, заради което там има над милион вносни служащи. Затова, както предлага и Европейска комисия, е нужно въвеждането на " единна процедура " по издаването на " обединен документ за престояване и работа ". Промените в Закона за чужденците плануват точно това - подаването на книжата да става единствено на едно място - в дирекция " Миграция " на вътрешното министерство.
" Дали тези опити за понижаване на бюрокрацията ще сработят следва да се разбере, тъй като желанията са едно, а практиката е друго ", счита Елена Иванова от Съюза на притежателите в Слънчев бряг. Като цяло процедурата остава тромава и мудна, отбелязва тя. " Например имаме подадени документи за един служащ от трета страна. Те бяха импортирани в Агенцията по заетостта на 2 януари. До момента (10 март - бел. авт.) към момента нямаме изясненост какво се случва ", уточни Иванова. Заради ковид обаче все още хотелиерите към момента не са създали своите планове за това от какви хора ще се нуждаят. " Нямаме отводи, само че темпът на запазване е доста по-слаб ", разяснява тя.
За сходни проблеми приказва и инж. Димитър Белелиев, който е притежател на " Централна енергоремонтна база " в София. " В България има осезателен дефицит на дипломиран и умел личен състав и по тази причина се постанова да прибягваме към привличането на фрагменти от други страни. Нормативната база, която регламентира процедурите за издаване на нужните разрешителни, обаче е тромава и незадоволително ефикасна. Често са нужни месеци, с цел да се получат документи, позволяващи на непознатите служащи да работят и обитават в България, което е прекомерно дълъг период както за тях, по този начин и за работодателя ", споделя Белелиев и дава за образец това, че издаването на виза лишава към 2 месеца, през които служащият не може да се намира на територията на България, само че в това време не може и да си обезпечи друга работа, с която да се устоя. Получава се парадоксът, че след приемане на виза за престояване в България служащият продължава да няма право да стартира работа, до момента в който не получи Разрешение за престояване, за което следва ново подаване на документи и надлежно изчакване от служащия и работодателя за приемане на нужните документи, въз основа на които най-сетне да възникне трудовото правно отношение.
Въпрос на обучение
" За доста работни места условието за засвидетелствуване на обучение става мотив за отвод на позволение за работа, като има такива случаи в строителството, туризма, машиностроенето и други В другите източноевропейски страни работодателят дефинира нужния учебен ценз, подготовка, индустриален опит и стаж на служащия в сходство с потребността си ", написа в писмото до институциите на АОРБ. На сходно мнение е и президентът на " Мусала софт " Елена Маринова. Пред " Капитал " тя разяснява, че удостоверяването на изискваното обучение за синя карта е тежък административен развой, който зависи от интернационалните спогодби (не единствено от България). Паралелно с това има значително ИТ експерти с незавършено официално или напълно с неофициално обучение, които обаче имат нужната подготовка и на практика дават отговор на духа на условията за синя карта, само че не официално и законово.
" Би могло да се остави на фирмите решението дали избран експерт дава отговор на търсената професионална подготовка, а достоверността да е обезпечена от репутацията на приемащата компания, да вземем за пример посредством документ от професионалните организации, към този момент обединени в новата БРАИТ (Българска работодателска организация " Иновативни технологии " ) ", посочи тя. Според Маринова относително постепенно, само че въпреки всичко устойчиво се усилват привлечените в България експерти. " Стабилното идва от дефицита, а бавното - от неналичието на опит и от страна на фирмите, и от страна на държавната администрация ", счита тя.
На този декор следва всеобщото приключване на четиригодишния интервал на първите издадени сини карти и има неясноти в нормативната уредба, които е добре авансово да бъдат проиграни, с цел да не се стига до инфарктни обстановки, счита Маринова. Голяма тематика е и разнасянето на хартия и синхронизацията на институциите на фона на вялите опити за цифровизация на държавната администрация.
Данните на Агенцията по заетостта, предоставени на " Капитал ", демонстрират, че през м.г. достъп до българския пазар са получили 2812 служащи от 61 трети страни. Най-много решения за достъп до пазара на труда са дадени на жители от Украйна (559), Турция (403), Киргизстан (349), Узбекистан (177), Русия (158), Молдова (103), Северна Македония (96), Съединени американски щати (84) и други Отделно през 2019 година е записана краткосрочна претовареност на 11 932 чужденци от трети страни, като от тях 11 443 са сезонни служащи за претовареност до 90 дни в браншове хотелиерство и ресторантьорство и селско стопанство.
© Цветелина Белутова Липсата на личен състав е проблем №1 за компаниите, а процедурите за импорт на служащи са дълги и тромави. Държавата приготвя промени в Закона за чужденците, само че предстоящият от тях резултат е противоречив. Всичко това спъва развиването на бизнеса и дава преимущество на други страни от Източна Европа.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Ако през днешния ден решите да попитате бизнеса в България какъв е най-големият му проблем, евентуално множеството компании ще посочат суматохата от ковид. Но преди и след нея отговорът е неналичието на квалифицирана работна ръка. Проблемът зрее от години и напоследък е изключително осезателен.
Данните на националната статистика демонстрират, че в последното тримесечие на 2019 година безработицата е спаднала до рекордно ниското равнище от 4.1%. Половината от хората пък са с ниска или никаква подготовка, което безусловно слага бизнеса в невижданата обстановка да наема не безработни, а чиновници на съперниците си. Работодателите даже се майтапят, че с цел да се отвори една фабрика, друга би трябвало да затвори, защото няма кой да работи. Това се удостоверява и в последната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК), в която като главен проблем на компаниите се показва неналичието на задоволително готови фрагменти.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едно от вероятните решения в тази обстановка е вносът на служащи и по-специално на такива от страни отвън Европейски Съюз поради по-ниския стандарт. За висококвалифицирани експерти това става посредством така наречен синя карта. Въпреки уверенията на ръководещите обаче огромна част от бизнесмените дефинират процедурите като тежки, а дребните стъпки в опростяването им не вземат решение огромните проблеми. Тромаво е и издаването на единно позволение за работа в България на хора от така наречен трети страни.
(Не)решени проблеми
Заради тежките процедури през предходната година едрият бизнес, единен в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ), настоя за облекчение на схемата по издаването на разрешителни за служащи. Пред " Капитал " Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал разяснява, че в България има неудовлетворителен растеж на вложенията, които са покрай най-ниските си стойности за последните 10 години като % от Брутният вътрешен продукт. " Голямата уязвимост е в неналичието на всички типове работна ръка. България е в челните места сред страните с най-големи усложнения при попълването на вакантните длъжности, като 62 % от мениджърите са срещнали компликации при намирането на подобаващ личен състав ", съобщи той.
Търси се дипломиран механически личен състав, машинни оператори, инженери, IT експерти, счетоводители, водачи, заварчици, шлосери, електротехници, служащи за туризма, продавачи и други Сериозен проблем съгласно АОРБ е, че в Правилника за използване на Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност се указва просветителният ценз за допускане на служащия в страната. Т.е. изискват се документи за обучение, компетентност, дееспособност, професионална подготовка и опит на служащия - жител на трета страна, легализирани и съпроводени със удостоверен превод на български език и съответстващи на условията за заемане на длъжността.
Облекчение под въпрос
Първата стъпка за облекчаването на режима за работа на жителите от трети страни, които към този момент са получили така наречен право на достъп до пазара на труда, са оповестените за публично разискване промени в Закона за чужденците. Една от тях регламентира единна процедура по издаване на документа, а друга - заявката за " виза " да може да бъде подадено и по електронен път, което доста облекчава процедурата.
В претекстовете на плана е записано, че по този начин ще се понижи административната тежест по отношение на висококвалифицираните и сезонните служащи. В момента за издаване на единно позволение за престояване и работа е нужно да се подаде заявление и в Агенцията по заетостта, и в дирекция " Миграция " към Министерство на вътрешните работи. За съпоставяне - в Полша украинците да вземем за пример могат да стартират работа единствено при регистрация в полицията, заради което там има над милион вносни служащи. Затова, както предлага и Европейска комисия, е нужно въвеждането на " единна процедура " по издаването на " обединен документ за престояване и работа ". Промените в Закона за чужденците плануват точно това - подаването на книжата да става единствено на едно място - в дирекция " Миграция " на вътрешното министерство.
" Дали тези опити за понижаване на бюрокрацията ще сработят следва да се разбере, тъй като желанията са едно, а практиката е друго ", счита Елена Иванова от Съюза на притежателите в Слънчев бряг. Като цяло процедурата остава тромава и мудна, отбелязва тя. " Например имаме подадени документи за един служащ от трета страна. Те бяха импортирани в Агенцията по заетостта на 2 януари. До момента (10 март - бел. авт.) към момента нямаме изясненост какво се случва ", уточни Иванова. Заради ковид обаче все още хотелиерите към момента не са създали своите планове за това от какви хора ще се нуждаят. " Нямаме отводи, само че темпът на запазване е доста по-слаб ", разяснява тя.
За сходни проблеми приказва и инж. Димитър Белелиев, който е притежател на " Централна енергоремонтна база " в София. " В България има осезателен дефицит на дипломиран и умел личен състав и по тази причина се постанова да прибягваме към привличането на фрагменти от други страни. Нормативната база, която регламентира процедурите за издаване на нужните разрешителни, обаче е тромава и незадоволително ефикасна. Често са нужни месеци, с цел да се получат документи, позволяващи на непознатите служащи да работят и обитават в България, което е прекомерно дълъг период както за тях, по този начин и за работодателя ", споделя Белелиев и дава за образец това, че издаването на виза лишава към 2 месеца, през които служащият не може да се намира на територията на България, само че в това време не може и да си обезпечи друга работа, с която да се устоя. Получава се парадоксът, че след приемане на виза за престояване в България служащият продължава да няма право да стартира работа, до момента в който не получи Разрешение за престояване, за което следва ново подаване на документи и надлежно изчакване от служащия и работодателя за приемане на нужните документи, въз основа на които най-сетне да възникне трудовото правно отношение.
Въпрос на обучение
" За доста работни места условието за засвидетелствуване на обучение става мотив за отвод на позволение за работа, като има такива случаи в строителството, туризма, машиностроенето и други В другите източноевропейски страни работодателят дефинира нужния учебен ценз, подготовка, индустриален опит и стаж на служащия в сходство с потребността си ", написа в писмото до институциите на АОРБ. На сходно мнение е и президентът на " Мусала софт " Елена Маринова. Пред " Капитал " тя разяснява, че удостоверяването на изискваното обучение за синя карта е тежък административен развой, който зависи от интернационалните спогодби (не единствено от България). Паралелно с това има значително ИТ експерти с незавършено официално или напълно с неофициално обучение, които обаче имат нужната подготовка и на практика дават отговор на духа на условията за синя карта, само че не официално и законово.
" Би могло да се остави на фирмите решението дали избран експерт дава отговор на търсената професионална подготовка, а достоверността да е обезпечена от репутацията на приемащата компания, да вземем за пример посредством документ от професионалните организации, към този момент обединени в новата БРАИТ (Българска работодателска организация " Иновативни технологии " ) ", посочи тя. Според Маринова относително постепенно, само че въпреки всичко устойчиво се усилват привлечените в България експерти. " Стабилното идва от дефицита, а бавното - от неналичието на опит и от страна на фирмите, и от страна на държавната администрация ", счита тя.
На този декор следва всеобщото приключване на четиригодишния интервал на първите издадени сини карти и има неясноти в нормативната уредба, които е добре авансово да бъдат проиграни, с цел да не се стига до инфарктни обстановки, счита Маринова. Голяма тематика е и разнасянето на хартия и синхронизацията на институциите на фона на вялите опити за цифровизация на държавната администрация.
Данните на Агенцията по заетостта, предоставени на " Капитал ", демонстрират, че през м.г. достъп до българския пазар са получили 2812 служащи от 61 трети страни. Най-много решения за достъп до пазара на труда са дадени на жители от Украйна (559), Турция (403), Киргизстан (349), Узбекистан (177), Русия (158), Молдова (103), Северна Македония (96), Съединени американски щати (84) и други Отделно през 2019 година е записана краткосрочна претовареност на 11 932 чужденци от трети страни, като от тях 11 443 са сезонни служащи за претовареност до 90 дни в браншове хотелиерство и ресторантьорство и селско стопанство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ