“Алфа Рисърч”: ИТН извън НС при нови избори. Партията на Янев - вътре
Внезапното отдръпване на министрите на Има Такъв Народ от Слави Трифонов и последвалата за по-малко от месец каскада от политически събития – свалянето на ръководителя на Народното събрание Никола Минчев, гласуваният избор на съмнение на държавното управление, митингите в отбрана на ръководството, свалянето на ветото за започване на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз, изгонването на 70 дипломати и чиновници на посолството на Русия, завъртането на парламентарната
рулетка с Асен Василев като претендент за министър председател на Политическа партия – изправиха България в де факто предизборна политическа обстановка, която значително трансформира динамичността на публичните и електорални настройки, показват от “Алфа Рисърч”.
Политическа партия и ГЕРБ - с минимална разлика при нови избори, само че и нова задънена улица
Мобилизацията на симпатизантите на Продължаваме промяната, като реакция най-много против свалянето на Никола Минчев от председателския пост и в следствие - на държавното управление, води до превъзмогване на записания в предходни изследвания спад в поддръжката й и отчасти възвръщане на позиции. С растеж от 2 пункта по отношение на април и 20.2% евентуален избор, Политическа партия остава на малко над % след ГЕРБ (21.5%). Политическа партия реализира растеж в столицата и няколко огромни града, ГЕРБ резервира поддръжката си в по-малките регионални центрове и селища.
Предизвикалата политическата рецесия Има Такъв Народ бележи нова загуба на гласоподаватели и при избори през днешния ден би останала под парламентарната линия (3.3%).
“Възраждане” стопира възхода си, както заради изострянето на борбата ГЕРБ – Политическа партия, която ги оставя настрана от водещата политическа конспирация, по този начин и заради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с Българска социалистическа партия и новата партия на Стефан Янев. Партията на Костадин Костадинов остава с 8% поддръжка.
Умелото лавиране на Корнелия Нинова сред присъединяване в ръководството и „ алените линии “ съумява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата (11.5%), само че динамичността в този бранш е прекомерно мощна. “Български напредък “ започва с малко над 5% поддръжка и едвам идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се разпределят гласовете сред него, Българска социалистическа партия и “Възраждане”. “Демократична България” също резервира гласоподавателите си в София и огромните градски центрове, което й обезпечава 7.1% евентуален избор.
Силно поляризирано е публичното мнение сред опцията “ново държавно управление в настоящия парламент “ (49.5%) и предварителни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на държавното управление в оставка, както и хората без ясни политически желания, са “за “ сформирането на ново държавно управление, до момента в който симпатизантите на опозиционните партии - “за “ предварителни избори.
Поляризация има и по оста “каква управническа коалиция би се справила по-добре с ръководството на страната “. Преобладават желанията към коалиция към Политическа партия (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ последователно съумяват да излязат от изолираност – едвам 6 на 100 по-малко (25.2%) считат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната обстановка. Малко над 20% биха предпочели напълно друга опция. Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция към ГЕРБ, а тези, които слагат акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси – обединяване към Политическа партия.
Румен Радев губи доверие
Острите конфликти на партиите от ръководещото болшинство и на държавното управление в оставка с президента Румен Радев водят до отдръпване на доверието към него измежду част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в страната, позитивните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а негативните нарастват със 7.
Много по-поляризирани спрямо преди година са и оценките за това, дали президентът спомага или не за решение на политическата рецесия в страната. 43.9% считат, че спомага за превъзмогването й, а 36.5% са на противоположното мнение. Ръстът на отрицателните оценки тъкмо по този въпрос слага в по-слаби позиции вероятно служебно държавно управление на Р.Радев, от което се чака да бъде посредник в рецесията, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията измежду симпатизантите на Демократична България, които се приближават по негативни оценки до тези на ГЕРБ.
Слабо усъвършенстване в рейтинга на държавното управление
След трагичния спад през април, поддръжката за държавното управление през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), само че отрицателните оценки (45.8%) не престават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките регионални центрове и отвън тях, измежду служащите, дребния и междинен бизнес.
Без основна динамичност в доверието към политическите водачи
Двамата съпредседатели на Политическа партия – Кирил Петков и Асен Василев имат на практика едни и същи рейтинги – ок. 23% доверие и ок. 46% съмнение. Много интензивният през последния месец водач на ГЕРБ Бойко Борисов повишава с 1% позитивното отношение към себе си (до 20.2%), само че резервира висок дял отрицателни отзиви (57%). С 18.6% доверие и 48.4% съмнение Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена смяна има при други трима водачи. При Христо Иванов – в положителна посока; растеж с 2 на 100 в позитивните отзиви и доста сериозен спад (7 пункта) в отрицателните. При К.Костадинов и Сл.Трифонов е налице ясно изразен отрицателен тренд. Лидерът на Възраждане губи 4 на 100 доверие (до 13%), а на ИТН – 5% (до 8.5%).
“Френското предложение”
Отпадането на българското несъгласие над започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз не води до предвещаваните от мнозина анализатори публични катаклизми. Изследването демонстрира, че след вота в Народното събрание на така наречен “френско предложение “ 42% от интервюираните утвърждават повдигането на ветото против 53% неодобряващи. 
