Д-р Ангел Стоименов: Трансфузионната хематология е умираща специалност в България
Внесеният в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за кръвта провокира необятни полемики, изключително със записания в него текст за възнаграждение на кръводарителите. Припомняме, че от следващата година кръводарителят да получи подкрепително-тонизираща храна за деня на кръводаряването в размер на 15 лева.; ваучер за сума в размер, еднакъв на 50 на 100 от дневното трудово заплащане, изчислено въз основа на междинната работна заплата за страната и два дни спомагателен заплатен отпуск. В разхода по взимането на общоприета кръв се включват и разноски на лечебното заведение по промоция на кръводаряването и вземането на кръвта в размер на 15 лева, без цената на медицинските произведения, които са предоставени безплатно. Според вносителите това ще пребори „ черния “ пазар на кръв у нас.
Не такова е мнението на трансфузионните хематолози обаче. От Zdrave.net беседваме с доктор Ангел Стоименов, който показва като основен проблем крайния дефицит на експерти и е безапелационен, че кръводаряването би трябвало да остане непринуден и безплатен акт.
Д-р Стоименов, от години приказваме за проблеми с кръводаряването, само че като че ли все не съумяваме да уцелим основния. Кой е той?
Да стартираме от там какво включва самата компетентност Трансфузионна хематология, която е многообхватна и непозната в целостта си в България. На първо място желая да отбележа, че на всички места в Западна Европа тази компетентност се води Трансфузионна медицина, тъй като имаме клинична част, имаме лабораторна част, здравно право, деантологични проблеми, свързани с донорите и реципиентите, имаме индустриална част. Тази компетентност се занимава с едно от най-сложните неща в света, каквото е добивът, съхранението и обработката на хемопоетични стволови кафези.
Как е обвързвана трансфузионната хематология с здравното право?
Това е единствената здравна компетентност, регламентирана с европейска инструкция в Европейски Съюз и със закон в България, а подзаконовата нормативната база, с която лекарите и лаборантите работим, е над половин метър висока, разпечатана на хартия. И при цялата тази изчерпателност, е най-пренебрегваната здравна компетентност. Мога даже напълно умерено да кажа, че в България е умираща компетентност, защото експертите се броим на пръсти, а над 50% са пенсионери. Без тази компетентност нито една друга не може да работи, до момента в който ние на процедура сме си самодостатъчни. Ние можем да диагностицираме пациента, можем да го лекуваме и си произвеждаме нужното лекарството за лечението, защото имаме и доста сериозна индустриална част. Буквално за един-два дни произвеждаме незаменими лекарствени артикули, каквито са кръвните съставки. Можем да диагностицираме бактериални и вирусни причинители, работим с нуклеарно-медицински методики.
Защо има проблем с дарителството на кръв?
Проблемът с дарителството от дълго време е решен от СЗО и от европейските институции. Предложеният законопроект за изменение на Закона за кръвта е недоносче от хора, които не познават специалността. Категорично е неразрешено да се заплаща за кръв и кръвни съставки. Веднага мога да дам образец за какво кръводаряването би трябвало да е безусловно непринуден умишлен акт на състрадание от едно човешко създание към друго – когато извършите нещо платено в една от най-бедните страни в света, ще се хвърлят всички да продават кръвта си. Сега съществува черен пазар, само че когато този пазар се официализира, няма да дават кръв единствено тези, които в този момент го вършат незаконно, а всички, които имат потребност от някакви средства. Когато кръвта се подарява умишлено и непринудено, човек попълня добросъвестно въпросниците за дарителство, без да прикрива болести, медикаменти, контакти и така нататък При заплащането това ще изчезне, тъй като на напред във времето ще излязат финансовите облаги. В този случай ще се усилят кръводарителите с 30-40% може би, само че съвсем цялата кръв от тях ще бъде бракувана и на процедура страната ще дава един голям финансов запас, който ще отива в частните компании за консумативи за диагностика и преправка, и няма да има никаква изгода за българските жители. Същевременно един доста дребен запас от лекари и лаборанти ще бъде претрупан десеторно, като имате поради, че заплащането на лекарите в трансфузионната медицина, е най-ниското в здравната ни система. Освен това кой ще спре стотиците хиляди наркомани да подаряват кръв?! Голяма част от тях са инфектирани с някакъв тип зараза, като част са в така наречен прозоречен интервал – когато болестта съществува в индивида и може да заразява, само че още няма признаци и болестта не може да се диагностицира с рутинни способи. Когато подобен донор се появи в Център за трансфузионна хематология, той може да бъде проучен и с НАТ-технология (нуклеарно-амплификационна технология, само че към момента не на всички места в страната се ползва този способ и не за всички инфекции (!!!) в последните две-три години, като прозоречният интервал може да бъде редуциран до два-три дни, само че той въпреки всичко остава! Когато обаче се чака нараснало количество хора със подозрително държание, шансът да попаднат в този прозоречен интервал хора, които са инфектирани, става в пъти по-голям. Т.е. ще имаме повече разноски, по-малко изгода и по-малко кръв, годна за приложимост.
Как може да бъде спрян черният пазар?
У нас в никакъв случай не се е провеждала същинска политика на пропаганда и разяснение какво съставлява кръводаряването, с цел да има задоволително кръв. Черен пазар се появява там, където има недостиг. Обучението в донорство в Западна Европа стартира още в детските години и акцията там е непрекъсната. Здравото българско население е задоволително като брой, с цел да обезпечи здрав кръв. Не всички медикаменти са неразрешени, има такива, които е задоволително да не са одобрявани 24 часа или 48 часа преди даряването. Проблемът обаче е различен – защото трансфузионната медицина е съвсем непозната, в самото лекарско съсловие има недоумение и има несъразмерна приложимост на кръвни съставки без да има здравна нужда. Ако това се промени, една трета от кръвта ще бъде спестена и макар ограничавания запас, това ще подкрепи да има задоволително кръв за случаите, в които е витално нужна. Освен това у нас се употребява прясно замразена плазма вместо хуман албумин, тъй като от години производството на албумин у нас е извънредно незадоволително. Дори и в този миг, в случай че кръвните съставки се употребяват вярно, отново ще има дефицит, само че в пъти по-малък.
Самото кръвопреливане има последици за приемателя. То е животоспасяващо, тип минитрансплантация. Вкарвате в организма непознат генетичен и белтъчен материал, клетъчен материал от едно човешко създание в друго. Получава се имунна реакция и това е неизбежно, само че когато задачата е да се избави човешки живот, е медицински целесъобразно. Не е целесъобразно, когато се прави рутинно и без потребност. Досега са разпознати над 500 антигена, които съществуват в алените кръвни кафези. Когато вършим скрининг на кръвните съставки, които ще се преливат, имаме опция чисто физически и научно да проверим към 30-ина от най-често срещаните антигени. Остават над 400 антигена, против които организмът на реципиента реагира с имунен отговор. Това е като при имунизациите, получените антитела остават до живот в индивида. Затова всякога ние наложително изследваме и донора, и приемателя. Да не приказваме за останалите два вида кафези, за които сега на никое място у нас на са прави диагностика и осъвместяване! Друг значителен миг е, че кръвни съставки доста постоянно се изхвърлят у нас (без да има бракуване по формалния ред), тъй като не се съхраняват вярно заради липса на нужната професионална техника, която е много скъпа.
Според Вас от кое място би трябвало да се стартира, с цел да се решат проблемите?
Време е за нова организация на Трансфузионната медицина в България, най-много заради неналичието на фрагменти. Истинските проблеми са доста по-различни от поставените в Народното събрание, само че би трябвало да се има поради, че Трансфузионната медицина е въпрос на национална сигурност. Пример: видя се около пандемията, че нямаше кой и с какво да създава имунна плазма посредством способ, прочут от над половин век! Страшното е, че няма лекари, няма лаборанти и нещата умират с всеки минал ден. Дори няма кой да изпитва. Изпитната комисия е от много възрастни сътрудници, ако някой се излъже да вземе тази компетентност. Най-много двама души годишно я се опитат, я – не. Единият професор е на към 90 години, две професорки и един професор, които са към 80-годишни, има един „ млад “ професор към 65-годишен, това са хабилитираните лица у нас. От 2004 година няма нов учебник по тази компетентност. No comment...
Не такова е мнението на трансфузионните хематолози обаче. От Zdrave.net беседваме с доктор Ангел Стоименов, който показва като основен проблем крайния дефицит на експерти и е безапелационен, че кръводаряването би трябвало да остане непринуден и безплатен акт.
Д-р Стоименов, от години приказваме за проблеми с кръводаряването, само че като че ли все не съумяваме да уцелим основния. Кой е той?
Да стартираме от там какво включва самата компетентност Трансфузионна хематология, която е многообхватна и непозната в целостта си в България. На първо място желая да отбележа, че на всички места в Западна Европа тази компетентност се води Трансфузионна медицина, тъй като имаме клинична част, имаме лабораторна част, здравно право, деантологични проблеми, свързани с донорите и реципиентите, имаме индустриална част. Тази компетентност се занимава с едно от най-сложните неща в света, каквото е добивът, съхранението и обработката на хемопоетични стволови кафези.
Как е обвързвана трансфузионната хематология с здравното право?
Това е единствената здравна компетентност, регламентирана с европейска инструкция в Европейски Съюз и със закон в България, а подзаконовата нормативната база, с която лекарите и лаборантите работим, е над половин метър висока, разпечатана на хартия. И при цялата тази изчерпателност, е най-пренебрегваната здравна компетентност. Мога даже напълно умерено да кажа, че в България е умираща компетентност, защото експертите се броим на пръсти, а над 50% са пенсионери. Без тази компетентност нито една друга не може да работи, до момента в който ние на процедура сме си самодостатъчни. Ние можем да диагностицираме пациента, можем да го лекуваме и си произвеждаме нужното лекарството за лечението, защото имаме и доста сериозна индустриална част. Буквално за един-два дни произвеждаме незаменими лекарствени артикули, каквито са кръвните съставки. Можем да диагностицираме бактериални и вирусни причинители, работим с нуклеарно-медицински методики.
Защо има проблем с дарителството на кръв?
Проблемът с дарителството от дълго време е решен от СЗО и от европейските институции. Предложеният законопроект за изменение на Закона за кръвта е недоносче от хора, които не познават специалността. Категорично е неразрешено да се заплаща за кръв и кръвни съставки. Веднага мога да дам образец за какво кръводаряването би трябвало да е безусловно непринуден умишлен акт на състрадание от едно човешко създание към друго – когато извършите нещо платено в една от най-бедните страни в света, ще се хвърлят всички да продават кръвта си. Сега съществува черен пазар, само че когато този пазар се официализира, няма да дават кръв единствено тези, които в този момент го вършат незаконно, а всички, които имат потребност от някакви средства. Когато кръвта се подарява умишлено и непринудено, човек попълня добросъвестно въпросниците за дарителство, без да прикрива болести, медикаменти, контакти и така нататък При заплащането това ще изчезне, тъй като на напред във времето ще излязат финансовите облаги. В този случай ще се усилят кръводарителите с 30-40% може би, само че съвсем цялата кръв от тях ще бъде бракувана и на процедура страната ще дава един голям финансов запас, който ще отива в частните компании за консумативи за диагностика и преправка, и няма да има никаква изгода за българските жители. Същевременно един доста дребен запас от лекари и лаборанти ще бъде претрупан десеторно, като имате поради, че заплащането на лекарите в трансфузионната медицина, е най-ниското в здравната ни система. Освен това кой ще спре стотиците хиляди наркомани да подаряват кръв?! Голяма част от тях са инфектирани с някакъв тип зараза, като част са в така наречен прозоречен интервал – когато болестта съществува в индивида и може да заразява, само че още няма признаци и болестта не може да се диагностицира с рутинни способи. Когато подобен донор се появи в Център за трансфузионна хематология, той може да бъде проучен и с НАТ-технология (нуклеарно-амплификационна технология, само че към момента не на всички места в страната се ползва този способ и не за всички инфекции (!!!) в последните две-три години, като прозоречният интервал може да бъде редуциран до два-три дни, само че той въпреки всичко остава! Когато обаче се чака нараснало количество хора със подозрително държание, шансът да попаднат в този прозоречен интервал хора, които са инфектирани, става в пъти по-голям. Т.е. ще имаме повече разноски, по-малко изгода и по-малко кръв, годна за приложимост.
Как може да бъде спрян черният пазар?
У нас в никакъв случай не се е провеждала същинска политика на пропаганда и разяснение какво съставлява кръводаряването, с цел да има задоволително кръв. Черен пазар се появява там, където има недостиг. Обучението в донорство в Западна Европа стартира още в детските години и акцията там е непрекъсната. Здравото българско население е задоволително като брой, с цел да обезпечи здрав кръв. Не всички медикаменти са неразрешени, има такива, които е задоволително да не са одобрявани 24 часа или 48 часа преди даряването. Проблемът обаче е различен – защото трансфузионната медицина е съвсем непозната, в самото лекарско съсловие има недоумение и има несъразмерна приложимост на кръвни съставки без да има здравна нужда. Ако това се промени, една трета от кръвта ще бъде спестена и макар ограничавания запас, това ще подкрепи да има задоволително кръв за случаите, в които е витално нужна. Освен това у нас се употребява прясно замразена плазма вместо хуман албумин, тъй като от години производството на албумин у нас е извънредно незадоволително. Дори и в този миг, в случай че кръвните съставки се употребяват вярно, отново ще има дефицит, само че в пъти по-малък.
Самото кръвопреливане има последици за приемателя. То е животоспасяващо, тип минитрансплантация. Вкарвате в организма непознат генетичен и белтъчен материал, клетъчен материал от едно човешко създание в друго. Получава се имунна реакция и това е неизбежно, само че когато задачата е да се избави човешки живот, е медицински целесъобразно. Не е целесъобразно, когато се прави рутинно и без потребност. Досега са разпознати над 500 антигена, които съществуват в алените кръвни кафези. Когато вършим скрининг на кръвните съставки, които ще се преливат, имаме опция чисто физически и научно да проверим към 30-ина от най-често срещаните антигени. Остават над 400 антигена, против които организмът на реципиента реагира с имунен отговор. Това е като при имунизациите, получените антитела остават до живот в индивида. Затова всякога ние наложително изследваме и донора, и приемателя. Да не приказваме за останалите два вида кафези, за които сега на никое място у нас на са прави диагностика и осъвместяване! Друг значителен миг е, че кръвни съставки доста постоянно се изхвърлят у нас (без да има бракуване по формалния ред), тъй като не се съхраняват вярно заради липса на нужната професионална техника, която е много скъпа.
Според Вас от кое място би трябвало да се стартира, с цел да се решат проблемите?
Време е за нова организация на Трансфузионната медицина в България, най-много заради неналичието на фрагменти. Истинските проблеми са доста по-различни от поставените в Народното събрание, само че би трябвало да се има поради, че Трансфузионната медицина е въпрос на национална сигурност. Пример: видя се около пандемията, че нямаше кой и с какво да създава имунна плазма посредством способ, прочут от над половин век! Страшното е, че няма лекари, няма лаборанти и нещата умират с всеки минал ден. Дори няма кой да изпитва. Изпитната комисия е от много възрастни сътрудници, ако някой се излъже да вземе тази компетентност. Най-много двама души годишно я се опитат, я – не. Единият професор е на към 90 години, две професорки и един професор, които са към 80-годишни, има един „ млад “ професор към 65-годишен, това са хабилитираните лица у нас. От 2004 година няма нов учебник по тази компетентност. No comment...
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ