Документ на времето: Каква е историята на глобуса на Бехайм
Внай-стария непокътнат модел на земното кълбо - първия глобус - Америка и Австралия отсъстват. Този модел, прочут като „ глобуса на Бехайм ", е с диаметър 50 см и се намира в Германския народен музей в Нюрнберг. В началото той не е включвал всички континенти - Христофор Колумб открива Америка през 1492 година, когато работата над глобуса към този момент е завършила. А английският мореплавател Джеймс Кук и неговият екипаж стигат до Австралия съвсем 300 години по-късно - през 1770-а година, пише .
„ Това, което е показано доста тъкмо, са Централна и Южна Европа, средиземноморският район и Африка. Колкото повече се отдалечаваме от тези места, толкоз по-размазано става всичко ", споделя говорителката на музея Соня Мисфелд. Тази година " глобусът на Бехайм " бе включен в листата на ЮНЕСКО за отбрана на международното писмено завещание.
. adding to the heart-shaped map, an older (1490ish) of Beheim, w/o the Americas
— jean (@jeansshin)
" Глобусът на Бехайм " - документ на времето
„ Глобусът на Бехайм " е изработен от разнообразни материали. Кухата сфера е покрита с изрисувана хартия, което, по думите на Мисфелд, е „ новаторска работа в картографията ". Глобусът е в рамка от ковано желязо и има месингов пръстен, който в миналото е можел да се върти. В направата на глобуса са взели участие доста хора, изпълнявали поръчката под управлението на Мартин Бехайм - състоятелен жител на Нюрнберг.
Яснота за какво се е захванал с глобуса, няма и до през днешния ден. Вероятно е копието, което по това време е било изложено в кметството, да е било предопределено за привличането на спонсори за световната търговия. Самият Бехайм е бил пътуващ търговец и, както се приказва, е взел участие в изследователските походи край крайбрежията на Африка през 1480-те години.
Наред със сушата и водата, на глобуса е изобразена и информация за задграничните нации, за екзотичните животни и находищата на първични материали. Отбелязани са и местата, където могат да се придобият артикули, да вземем за пример подправки.
Освен това се виждат фигури, напомнящи митични същества, като да вземем за пример сциоподите - хора, които тичат бързо с единствения си крайник. По думите на Соня Мисфелд, по това време е било известно преданието за хората, живеещи в отдалечените райони на Африка.
Ян Мокре, който е шеф на Музея на глобусите на Австрийската национална библиотека във Виена, изяснява, че глобусът от Нюрнберг показва средновековния модел на Земята, който е съществувал в визиите на европейците. „ Това са били времена, в които европейците са се стремели към международно владичество - посредством откриването на нови страни и континенти, чиито първични материали са завладявали, а локалните поданици превръщали в плебеи. "
" Matin Beheim's Erdglobus, Oestliche Haelfte "
Chromolithograph showing the eastern half of the globe by Martin Beheim.
The red flags show the Portuguese discoveries.
Published 1881.
— Philographikon since 1974 (@philographikon2)
Освен земни, е имало и небесни глобуси
Сферични модели на Земята са съществували още в Древна Гърция, само че правенето на всеки обособен глобус е било комплицирана задача. „ Майсторите не са разполагали със съпоставими системи, по които да се ориентират, само че те са почнали да мислят по какъв начин може да бъде изобразена Земята образно - сходно на тримерен модел ", изяснява Соня Мисфелд.
Днес терминът „ глобус " е синоним за модела на нашата Земя. Но има и глобуси на други планети и на Луната. „ В интервала сред 1520 и 1850 година е било нормална процедура глобусите да се продават по два - земен и небесен. Този дуализъм е доста значим, тъй като точно това взаимоотношение съставлява самó по себе си космоса " , показва Ян Мокре.
През XVIII век доста известни са били дребните джобни глобуси с размерите на билярдна топка, които са били доста търсени от колекционерите.
The world's oldest surviving globe!by Martin Beheim in the local Germanisches National museum
— Kash Bhattacharya (@BudgetTraveller)
Постепенно се стига и до серийно произвеждане
Приблизително от 1850 година нататък глобусът става всеобщ артикул и се създава промишлено . „ Но потребностите на хората от междинната класа се появяват още по-рано ", споделя Ян Мокре, говорейки за края на XVIII век. Той показва като аргументи подобряването на просветителната обстановка и това, че „ стопански по-силната междинна класа е желала, наред с другото, да подчертае своята начетеност ". Наред с атласите и енциклопедиите глобусите стават стока, по която може да бъде разпознат образованият човек.
А който желае през днешния ден да види един необикновен модел на нашата планета, може да го направи в „ Газометъра " в Оберхаузен - индустриалния музей в западната част на Германия. Там виси монументална статуя на Земята с диаметър 20 метра. Това е глобус от цифровата ера, който е част от изложбата „ Крехкият парадайс ". Изложбата е открита за гости до 26 ноември 2023.
„ Това, което е показано доста тъкмо, са Централна и Южна Европа, средиземноморският район и Африка. Колкото повече се отдалечаваме от тези места, толкоз по-размазано става всичко ", споделя говорителката на музея Соня Мисфелд. Тази година " глобусът на Бехайм " бе включен в листата на ЮНЕСКО за отбрана на международното писмено завещание.
. adding to the heart-shaped map, an older (1490ish) of Beheim, w/o the Americas
— jean (@jeansshin)
" Глобусът на Бехайм " - документ на времето
„ Глобусът на Бехайм " е изработен от разнообразни материали. Кухата сфера е покрита с изрисувана хартия, което, по думите на Мисфелд, е „ новаторска работа в картографията ". Глобусът е в рамка от ковано желязо и има месингов пръстен, който в миналото е можел да се върти. В направата на глобуса са взели участие доста хора, изпълнявали поръчката под управлението на Мартин Бехайм - състоятелен жител на Нюрнберг.
Яснота за какво се е захванал с глобуса, няма и до през днешния ден. Вероятно е копието, което по това време е било изложено в кметството, да е било предопределено за привличането на спонсори за световната търговия. Самият Бехайм е бил пътуващ търговец и, както се приказва, е взел участие в изследователските походи край крайбрежията на Африка през 1480-те години.
Наред със сушата и водата, на глобуса е изобразена и информация за задграничните нации, за екзотичните животни и находищата на първични материали. Отбелязани са и местата, където могат да се придобият артикули, да вземем за пример подправки.
Освен това се виждат фигури, напомнящи митични същества, като да вземем за пример сциоподите - хора, които тичат бързо с единствения си крайник. По думите на Соня Мисфелд, по това време е било известно преданието за хората, живеещи в отдалечените райони на Африка.
Ян Мокре, който е шеф на Музея на глобусите на Австрийската национална библиотека във Виена, изяснява, че глобусът от Нюрнберг показва средновековния модел на Земята, който е съществувал в визиите на европейците. „ Това са били времена, в които европейците са се стремели към международно владичество - посредством откриването на нови страни и континенти, чиито първични материали са завладявали, а локалните поданици превръщали в плебеи. "
" Matin Beheim's Erdglobus, Oestliche Haelfte "
Chromolithograph showing the eastern half of the globe by Martin Beheim.
The red flags show the Portuguese discoveries.
Published 1881.
— Philographikon since 1974 (@philographikon2)
Освен земни, е имало и небесни глобуси
Сферични модели на Земята са съществували още в Древна Гърция, само че правенето на всеки обособен глобус е било комплицирана задача. „ Майсторите не са разполагали със съпоставими системи, по които да се ориентират, само че те са почнали да мислят по какъв начин може да бъде изобразена Земята образно - сходно на тримерен модел ", изяснява Соня Мисфелд.
Днес терминът „ глобус " е синоним за модела на нашата Земя. Но има и глобуси на други планети и на Луната. „ В интервала сред 1520 и 1850 година е било нормална процедура глобусите да се продават по два - земен и небесен. Този дуализъм е доста значим, тъй като точно това взаимоотношение съставлява самó по себе си космоса " , показва Ян Мокре.
През XVIII век доста известни са били дребните джобни глобуси с размерите на билярдна топка, които са били доста търсени от колекционерите.
The world's oldest surviving globe!by Martin Beheim in the local Germanisches National museum
— Kash Bhattacharya (@BudgetTraveller)
Постепенно се стига и до серийно произвеждане
Приблизително от 1850 година нататък глобусът става всеобщ артикул и се създава промишлено . „ Но потребностите на хората от междинната класа се появяват още по-рано ", споделя Ян Мокре, говорейки за края на XVIII век. Той показва като аргументи подобряването на просветителната обстановка и това, че „ стопански по-силната междинна класа е желала, наред с другото, да подчертае своята начетеност ". Наред с атласите и енциклопедиите глобусите стават стока, по която може да бъде разпознат образованият човек.
А който желае през днешния ден да види един необикновен модел на нашата планета, може да го направи в „ Газометъра " в Оберхаузен - индустриалния музей в западната част на Германия. Там виси монументална статуя на Земята с диаметър 20 метра. Това е глобус от цифровата ера, който е част от изложбата „ Крехкият парадайс ". Изложбата е открита за гости до 26 ноември 2023.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ