Има ли нарушения при "президентските" СРС или да?
Вместо да се разплита историята със специфичните разследващи средства /СРС/, с които е записан и президентът Румен Радев, през последните дни се заплете още и краят й не се вижда. Главният прокурор сезира и Конституционния съд за имунитета на президента и загатна, че може да има и още разкрития. А прокуратурата, която е призвана да следи за спазването на закона, най-безцеремонно го извращава за свои цели. Това с изключение на притеснително е и рисково. Особено в случай че се трансформира в процедура.
В неделя основният прокурор Иван Гешев реши да внесе изясненост в опит да оневини прокуратурата. Пред БНР той разказа по какъв начин противоречивото подслушване е провеждано от ДАНС, която разследва фирма, получила стотици милиони за снабдяване на услуги на армията. Гешев категорично посочи, че първоначално е нямало присъединяване на прокурор. В един миг от ДАНС докладвали на прокуратурата и до момента в който двете ведомства изследвали хилядите страници СРС-та, изведнъж се натъкнали на разговор на шефа на Военновъздушни сили с лице, което " евентуално " е президентът на България. Наблюдаващите прокурори докладвали на Гешев, че са спрели производството, тъй като президентът има имунитет във връзка с формиране и водене на досъдебно произвеждане. И тук Гешев решил, че би трябвало да пита Конституционен съд дали президентът е недостижим, до момента в който е президент.
Но тази история
не дава отговор на основните рецензии към дейностите на ДАНС и прокуратурата.
Как по този начин ДАНС е експлоатирала СРС толкова дълъг интервал? По закон разрешенията за СРС се дават за 6 месеца оптимално. Факт е, че законът позволява използването на такива средства до 2, че даже и 3 години, когато става дума за национална сигурност и закононарушения като шпионаж, само че досега няма данни разследването да е почнало по тези текстове. Няма пояснение и за какво данни, събрани по разработка на ДАНС, са пришити в досъдебно произвеждане, отнасящо се до инспекция на КПКОНПИ. Висящ е и въпросът кога тъкмо лицето, което евентуално е президентът, е било закачено за подслушването, има ли записани и други негови диалози. И най-много - има ли позволение от съд?
За да стане наказателно-процесуалното тресавище още по-голямо, прокуратурата гарнира известието си за " президентските " СРС-та не единствено с писмени следи, но и със звукозаписи. Уважавани експерти по наказателно право като Даниела Доковска, Здравка Калайджиева, Бойко Рашков, Георги Гатев, организации като Съюза на съдиите разкритикуваха действията на прокуратурата в този проблем. Те припомниха, че в Наказателния кодекс категорично е записано, че който употребява информация, събрана посредством СРС, извън нейното предопределение за запазване на националната сигурност или за задачите на наказателното произвеждане, се санкционира с отнемане от независимост до 3 години и санкция от 500 лева А когато действието е осъществено от длъжностно лице, наказанието е от 1 до 5 години отнемане от независимост и санкция от 5 хиляди лева В този случай съдът може да постанови и отнемане от права.
За основния прокурор тези резонни рецензии са хибридна война.
Естествено откриха се и други адвокати, които обявиха, че нито наблюдаващият, нито основният прокурор са нарушили закона, тъй като в случая става дума за събрана със СРС информация, която към този момент е превърната във веществено доказателствено средство. Тяхната теза е, че в НПК е записано, че материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора. Те одобряват, че това значи, че с негово позволение може да разгласява всичко по делото. И тъй като събраното със СРС вече е превърнато във материално доказателствено средство, наблюдаващият прокурор можел да позволи на основния прокурор да разгласи въпросните документи и звукозаписи. Според това пояснение нормата от НПК, която дава право на прокурора да позволява оповестяване, била специфична във връзка с нормата от Наказателен кодекс, която планува затвор за такива нарушавания.
Ако даже единствено за секунда се одобри тази теза, ще би трябвало
да се мине през още превратни тълкувания на куп закони
- за СРС, за отбрана на класифицираната информация, за защитата на персоналните данни и европейските правила за отбрана правата на индивида. Защото, в случай че приемем, че нормата на Наказателно-процесуален кодекс е с преимущество пред тази на Наказателен кодекс, какво вършим със закона за СРС, който категорично показва, че " резултатите, получени посредством СРС, не могат да бъдат употребявани за друго с изключение на за попречване, откриване и доказване на закононарушения и за отбрана на националната сигурност ". Не е ли законът за СРС най-специален?
Но да оставим юридическите еквилибристики и да погледнем по какъв начин са прилагани СРС спрямо началника на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков. Няма закон, по който това може да стане без присъединяване на военна прокуратурата и без позволение на боен съд. При това не става дума за редови военнослужещ, който се е напил в отпуск и е аварирал, а за върховен боен. Но
даже и за боеца щеше да се задейства военна прокуратура и боен съд .
Да не приказваме, че в тези случаи би трябвало да бъде уведомен и министърът на защитата, а той научи за следствието от медиите. Но казусът с Цанко Стойков е трансфериран не на военна прокуратура, а на профилираната.
Вторият основен въпрос е дали прокуратурата и ДАНС не трябваше от дълго време да са унищожили въпросните СРС - по закон това би трябвало да стане след 6 месеца, в случай че не са ги употребявали в по-нататъшно наказателно произвеждане, или след 9 месеца, в случай че не се ползват по съответното дело.
Колкото до закачането на президента в записите, най-добре го обясни бившият началник на Бюрото за надзор на СРС Бойко Рашков - че това става " по нормалната процедура ", при която се подслушва човек, с който се знае, че президентът приказва постоянно.
В интерес на истината би трябвало да се означи, че даже
присъединяване на съда не подсигурява законосъобразно използване на СРС.
Преди няколко години беше открито, че трима съдии са нарушавали закона за СРС. Единият бе издал позволение за подслушване на пространства, в която живеят лица с дипломатически имунитет, другият - по наказателни каузи от частен темперамент и не за тежки закононарушения, третият - за подслушване с доста над законовия предел. В предложенията за санкции на съдиите по това време се наблягаше, че активността на съдията по ЗСРС е контролна. И че този надзор е от " извънредно значително значение за действието на гражданското общество и правовата страна ". Липсата на ефикасен, автентичен и действителен правосъден надзор, освен че може да засегне голословно съществени права на гражданите като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите известия, може да сътвори условия за недобросъвестно потребление на събрана посредством СРС информация, в това число за цели, отвън посочените в закона.
При толкоз доста подозрения, може би в действителност е въпрос на чест и на закон ВСС да ревизира въпросния случай, както споделя Бойко Рашков. Логично би било и Бюрото за надзор на СРС да се задейства, нали това му е функционалността? Както и парламентарната комисия за надзор над службите за сигурност, използването и потреблението на СРС и достъпа на данните по закона за електронните известия. Ако не го създадат, може да има няколко пояснения - че не им пука за закона, че някъде и за тях се пазят СРС или че много ги е боязън от основния прокурор?
В неделя основният прокурор Иван Гешев реши да внесе изясненост в опит да оневини прокуратурата. Пред БНР той разказа по какъв начин противоречивото подслушване е провеждано от ДАНС, която разследва фирма, получила стотици милиони за снабдяване на услуги на армията. Гешев категорично посочи, че първоначално е нямало присъединяване на прокурор. В един миг от ДАНС докладвали на прокуратурата и до момента в който двете ведомства изследвали хилядите страници СРС-та, изведнъж се натъкнали на разговор на шефа на Военновъздушни сили с лице, което " евентуално " е президентът на България. Наблюдаващите прокурори докладвали на Гешев, че са спрели производството, тъй като президентът има имунитет във връзка с формиране и водене на досъдебно произвеждане. И тук Гешев решил, че би трябвало да пита Конституционен съд дали президентът е недостижим, до момента в който е президент.
Но тази история
не дава отговор на основните рецензии към дейностите на ДАНС и прокуратурата.
Как по този начин ДАНС е експлоатирала СРС толкова дълъг интервал? По закон разрешенията за СРС се дават за 6 месеца оптимално. Факт е, че законът позволява използването на такива средства до 2, че даже и 3 години, когато става дума за национална сигурност и закононарушения като шпионаж, само че досега няма данни разследването да е почнало по тези текстове. Няма пояснение и за какво данни, събрани по разработка на ДАНС, са пришити в досъдебно произвеждане, отнасящо се до инспекция на КПКОНПИ. Висящ е и въпросът кога тъкмо лицето, което евентуално е президентът, е било закачено за подслушването, има ли записани и други негови диалози. И най-много - има ли позволение от съд?
За да стане наказателно-процесуалното тресавище още по-голямо, прокуратурата гарнира известието си за " президентските " СРС-та не единствено с писмени следи, но и със звукозаписи. Уважавани експерти по наказателно право като Даниела Доковска, Здравка Калайджиева, Бойко Рашков, Георги Гатев, организации като Съюза на съдиите разкритикуваха действията на прокуратурата в този проблем. Те припомниха, че в Наказателния кодекс категорично е записано, че който употребява информация, събрана посредством СРС, извън нейното предопределение за запазване на националната сигурност или за задачите на наказателното произвеждане, се санкционира с отнемане от независимост до 3 години и санкция от 500 лева А когато действието е осъществено от длъжностно лице, наказанието е от 1 до 5 години отнемане от независимост и санкция от 5 хиляди лева В този случай съдът може да постанови и отнемане от права.
За основния прокурор тези резонни рецензии са хибридна война.
Естествено откриха се и други адвокати, които обявиха, че нито наблюдаващият, нито основният прокурор са нарушили закона, тъй като в случая става дума за събрана със СРС информация, която към този момент е превърната във веществено доказателствено средство. Тяхната теза е, че в НПК е записано, че материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора. Те одобряват, че това значи, че с негово позволение може да разгласява всичко по делото. И тъй като събраното със СРС вече е превърнато във материално доказателствено средство, наблюдаващият прокурор можел да позволи на основния прокурор да разгласи въпросните документи и звукозаписи. Според това пояснение нормата от НПК, която дава право на прокурора да позволява оповестяване, била специфична във връзка с нормата от Наказателен кодекс, която планува затвор за такива нарушавания.
Ако даже единствено за секунда се одобри тази теза, ще би трябвало
да се мине през още превратни тълкувания на куп закони
- за СРС, за отбрана на класифицираната информация, за защитата на персоналните данни и европейските правила за отбрана правата на индивида. Защото, в случай че приемем, че нормата на Наказателно-процесуален кодекс е с преимущество пред тази на Наказателен кодекс, какво вършим със закона за СРС, който категорично показва, че " резултатите, получени посредством СРС, не могат да бъдат употребявани за друго с изключение на за попречване, откриване и доказване на закононарушения и за отбрана на националната сигурност ". Не е ли законът за СРС най-специален?
Но да оставим юридическите еквилибристики и да погледнем по какъв начин са прилагани СРС спрямо началника на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков. Няма закон, по който това може да стане без присъединяване на военна прокуратурата и без позволение на боен съд. При това не става дума за редови военнослужещ, който се е напил в отпуск и е аварирал, а за върховен боен. Но
даже и за боеца щеше да се задейства военна прокуратура и боен съд .
Да не приказваме, че в тези случаи би трябвало да бъде уведомен и министърът на защитата, а той научи за следствието от медиите. Но казусът с Цанко Стойков е трансфериран не на военна прокуратура, а на профилираната.
Вторият основен въпрос е дали прокуратурата и ДАНС не трябваше от дълго време да са унищожили въпросните СРС - по закон това би трябвало да стане след 6 месеца, в случай че не са ги употребявали в по-нататъшно наказателно произвеждане, или след 9 месеца, в случай че не се ползват по съответното дело.
Колкото до закачането на президента в записите, най-добре го обясни бившият началник на Бюрото за надзор на СРС Бойко Рашков - че това става " по нормалната процедура ", при която се подслушва човек, с който се знае, че президентът приказва постоянно.
В интерес на истината би трябвало да се означи, че даже
присъединяване на съда не подсигурява законосъобразно използване на СРС.
Преди няколко години беше открито, че трима съдии са нарушавали закона за СРС. Единият бе издал позволение за подслушване на пространства, в която живеят лица с дипломатически имунитет, другият - по наказателни каузи от частен темперамент и не за тежки закононарушения, третият - за подслушване с доста над законовия предел. В предложенията за санкции на съдиите по това време се наблягаше, че активността на съдията по ЗСРС е контролна. И че този надзор е от " извънредно значително значение за действието на гражданското общество и правовата страна ". Липсата на ефикасен, автентичен и действителен правосъден надзор, освен че може да засегне голословно съществени права на гражданите като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите известия, може да сътвори условия за недобросъвестно потребление на събрана посредством СРС информация, в това число за цели, отвън посочените в закона.
При толкоз доста подозрения, може би в действителност е въпрос на чест и на закон ВСС да ревизира въпросния случай, както споделя Бойко Рашков. Логично би било и Бюрото за надзор на СРС да се задейства, нали това му е функционалността? Както и парламентарната комисия за надзор над службите за сигурност, използването и потреблението на СРС и достъпа на данните по закона за електронните известия. Ако не го създадат, може да има няколко пояснения - че не им пука за закона, че някъде и за тях се пазят СРС или че много ги е боязън от основния прокурор?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ