Кризата на Силициевата долина
" Вместо да мислиш по какъв начин да продадеш компанията, направя я по този начин, че да оцелее във времето ", споделя Адео Реси
© Надежда Чипева Визитка
Адео Реси е сериен бизнесмен от Силициевата котловина, съосновател и изпълнителен шеф на един от най-големите преакселератори в света - Founder Institute. Той е и измежду създателите на ТheFunded.com, онлайн платформа, която дава благоприятни условия на мениджъри и бизнесмени от целия свят да проучват, правят оценка и преглеждат източници на финансиране от целия свят. В Университета в Пенсилвания е бил съквартирант с основния изпълнителен шеф на SpaceX и Tesla Motors Илън Мъск. Тази година той беше преподавател на софтуерната конференция DigitalK, проведена от " Капитал " и фондовете LAUNCHub Ventures и NEVEQ. Преакселе- раторът
Базираният в Калифорния преакселератор Founder Institute (FI) е основан през 2009 година от Адео Реси и Джонатан Грийчан. Институтът е ориентиран към бизнесмени, които към този момент имат професионален опит зад тила си, само че занапред започват лична компания. Той образова стартъпи в над 200 града по света, а в България отваря порти през 2015 година За четири години през програмата са минали 106 души, а 35 стартъпа са я приключили напълно, като шест от тях са получили инвестиция. Тази година FI отвори в София първия офис отвън Силициевата котловина. 3500 стартъпа общо са приключили програмата на Founder Institute.
30 милиарда $ е общата им оценка. Как се промени Силициевата котловина през годините?
Живея там от 2007 година и за 12 години се промени извънредно доста. За страдание Гугъл и Фейсбук имаха отрицателен резултат върху долината. Когато за първи път отидох там, имаше сигурно огромни компании, само че в който и ресторант, бар или магазин да влезеш 90% от хората бяха бизнесмени. Може да засечеш Стив Джобс, Марк Зукърбърг, Лари Пейдж на улицата, всички са на открито, работят и си приказват. Сега тези компании станаха великански и започнаха да заплащат на хората големи суми пари. Среден компютърен инженер може да печели по 5 млн. $ на година. Затова към този момент всичко там е извънредно скъпо. Има да вземем за пример ритейлър на McLaren през една улица от вкъщи ми, а колите там стартират от цена 1 млн. $.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Много от предприемаческия дух се е изгубил и се е заменил от доста високоплатени софтуерни служащи, които вършат мъчно за бизнесмените да си намерят даже жилища на налични цени. Фокусът върху софтуерните нововъведения не е обвързван с бъдещите потребности на света, с цел да стане едно по-добро място.
Трябва да се случат основни промени в Силициевата котловина. Първо, да разрешат на бизнесмените да се върнат в района. Второ, да се изравнят бизнес упоритостите с потребностите на света през днешния ден. Може би в един миг целият свят ще стане една Силициева котловина с разнообразни центрове на умения според от това коя страна или град в какво е добра. Например Стокхолм ще бъде финтех столицата на света, Хелзинки ще бъде водач в хранителната индустрия, а България - водач в селското стопанство.
В обява в блога ви сте написали, че Силициевата котловина минава през екзистенциална рецесия. В какво се показва тя?
Дълго време Силициевата котловина се справяше доста добре в основаването на софтуерни нововъведения. Едно от провокациите обаче е те да усъвършенстват човечеството и живота на хората. Вярвам, че бъдещите нововъведения ще са неща, които усъвършенстват качеството на живота освен за хората, само че за всички живи същества. Добър ориентир за това са 17-те цели на Организация на обединените нации за стабилно развиване. Това са неща, които би трябвало да се случат, с цел да живеем по-добър живот.
Европа към този момент е пазарен водач в основаването на бизнеси, които значително дават отговор на 17-те цели за развиване. Затова фокусираме и програмата на FI върху тях. Иска ми се 80% или повече от фирмите, които сътворяваме, да работят най-малко върху някои от тези 17 цели. За 2019 година задачата ни е 30% от фирмите да дават отговор на тях. В Европа този % към този момент е надминат. В Северна и Южна Америка, Африка и Азия не са даже покрай този %.
Европа дълго време повтаря, че е обратно във връзка с технологиите и нововъведенията, само че в случай че погледнем учредените компании и приемем, че бъдещето е в тези 17 цели на организацията, Европа в действителност е доста по-напред от останалия свят и може да въодушеви останалите да следват стъпките й.
Какво съставлява общественото предприемачество?
Има разнообразни наименования на бизнеси, които вършат света по-добро място. Едните се назовават обществено предприемачество, има бизнеси с предопределение и такива с влияние. Ако имате потребност от формулировка какво значат тези термини, просто използвайте тези 17 цели на Организацията на обединените народи и в случай че бизнесът ви попада в някоя от тях, то евентуално работите в областта на общественото предприемачество.
Има стигма към обществените бизнеси, че няма да печелят в никакъв случай пари. Но FI да вземем за пример е обществен бизнес и ние сме печеливши. Може и би трябвало да правиш положителни неща за света и може и би трябвало да печелиш пари от тях.
Какво е мерилото за същински триумф в предприемачеството?
Когато става въпрос за рискови вложения, мерилото дълго време беше цената на екзита или IPO. В действителността обаче продажбата на компания нормално довежда до нейната гибел. Ако компанията стане обществена, се трансформира цялата конструкция на бизнеса. Затова съгласно мен актуалното мерило за триумф е хората да построят компания, която може да остане във времето, хората в компанията да се развиват и да им се обезпечава по-добър живот.
Казвате, че бизнесмените не би трябвало да се концентрират върху продажбата на фирмите си, а върху развиването им. Вие обаче имате доста продадени компании зад тила си, какво се промени?
Всяка компания, която съм продал, е умряла. Да продадеш компанията е доста добре от парична позиция, само че е и тъжно, тъй като е краят на нещо, върху което си работил доста старателно. Затова съгласно мен, в случай че бизнесът е важен за теб и прави света по-добро място, би трябвало да продължиш да работиш върху него допустимо най-дълго. Така че, вместо да мислиш по какъв начин да продадеш компанията, направи я по този начин, че да оцелее във времето. Ако погледнем Стив Джобс и това, което направи с Apple, компанията е водач на пазара доста след гибелта му, което значи, че е построил важен бизнес. Трябва да мислим за нов модел на предприемачество, при който хората мислят повече като Стив Джобс, в сравнение с да осъществят екзит и да приберат пари.
Но пък рисковите вложители се концентрират върху продажбата на фирмите.
При модела на днешните рискови вложители фондът има живот от 10 до 15 години и по-късно би трябвало да върнат парите на сътрудниците или вложителите. Толкова лишава и на фирмите да пораснат, само че постоянно след тези години някои компании не желаят да се продават или да създадат IPO. Тогава фондовете прибягват до фрапантни дейности и безскрупулно държание, с цел да унищожават холдингите си. Историята за Uber и съоснователя Травис Каланик, който напусна компанията, го потвърждава. След това направиха компанията бързо обществена, което се случва под натиска на вложителите.
Какъв тогава е бъдещият модел на рисковите вложения?
Трудно е да се каже какво е бъдещето им, само че имам вяра, че би трябвало да се опитва повече с дълготрайни фондове, с цел да се реализиран по-добри резултати за вложителите.
Често се загатва, че сте доста близки другари с Илън Мъск. Какво научихте от него през годините?
Едно то най-важните неща, които съм научил и съблюдавам, е, че би трябвало да имаш доста мощна воля, с цел да успееш в бизнеса, тъй като има доста хора, които ще кажат, че няма смисъл в това, което правиш, че концепцията ти е луда. Трябва да имаш воля да преминеш през всичките отводи и подозрения. Второто доста значимо нещо е, че Илън съумява извънредно добре да приоритизира дилемите си, кое да направи първо, второ, трето и така нататък Понякога имам лист с над 20-30 задания и се стремя да бъде изрично явен в това кои са най-важните и предпочитано би трябвало да свършa. Това оказва помощ да не се изгубиш в ежедневните отговорности.
Трета година е част от DigitalK и журито на стартъп надпреварата. Kакво ви е усещането от финалистите тази година?
Много ми харесаха 2-3 стартъпа от полуфиналистите, само че не всички от тях стигнаха до финала.
Прави ми усещане, че тази година доста от фирмите на полуфинала не бяха представeни от техните изпълнителни шефове и даже го коментирахме сред членовете на журито. Много е значимо точно те да показват компанията, тъй като в последна сметка инвестираш в изпълнителния шеф и няма по какъв начин вложител да вземе решение, без да прекара доста време с него. Двама вложители даже споделиха, че доста са харесали две хрумвания, само че защото не са ги показали изпълнителните им шефове и създатели, не могат да одобряват фирмите несериозно. Q&A
Как балансирате работата и персоналния живот?
Много одобрявам работата си и не я схващам като работа, а просто че върша неща, които за мен са значими и ми носят наслаждение. Ако би трябвало да предпочитам дали да виждам Netflix през целия ден, или да бъда във FI по през целия ден, сигурно ще избера второто, тъй като ще ми е доста по-забавно и удовлетворяващо. Най-добрият баланс се реализира, когато работиш нещо в действителност удовлетворяващо и му се наслаждаваш.
Прекарвам сред 60 и 80 часа на седмица на работа, което е даже по-малко спрямо преди години. Най-дълго съм прекарвал сред 80 и 110 часа на работа през седмицата. Затова в този момент се усещам като на почивка. Наистина е изморяващо да работиш по 16-18 часа дневно и това, което върша в такива случаи, е постоянно да упражнявам. Мога да дремя на всички места сред 4 и 6 часа, което е задоволително за мен. Преди да си легна, би трябвало да върша нещо, което ме разтоварва, като да виждам телевизия, да чувам музика или друго.
Имате ли занимания?
Хобитата ми са директно свързани с заниманията на децата ми. Имам три деца и всякога когато не работя, извозвам време с тях. Синът ми преследва покемони и желае да стане най-хубавият в света, сега е седми, и по този начин и аз ставам добър в преследването на покемони. Преди го побеждавах, а в този момент той ме бие.
Много одобрявам да отивам на походи. От сцената желая да мога да отида непосредствено на трасето, по тази причина и виждам постоянно да съм уместно облечен за планина. Обикновено отивам на къмпинг всеки уикенд през лятото, обичам да съм на открито измежду природата и да извозвам време със фамилията и децата ми.
Коя книга бихте предложили?
Аз не чета. Вярвам, че може да научиш всичко, от което имаш потребност, наблюдавайки света към теб. В областите, в които нямам знания, мога да ги набира посредством наблюдения. И защото мозъкът ми не е повлиян от мислите на други хора, считам, че мога да видя неща, които другите хора пропущат. Не слагам нещата в рамки.
Интервюто взе Сирма Пенкова
© Надежда Чипева Визитка
Адео Реси е сериен бизнесмен от Силициевата котловина, съосновател и изпълнителен шеф на един от най-големите преакселератори в света - Founder Institute. Той е и измежду създателите на ТheFunded.com, онлайн платформа, която дава благоприятни условия на мениджъри и бизнесмени от целия свят да проучват, правят оценка и преглеждат източници на финансиране от целия свят. В Университета в Пенсилвания е бил съквартирант с основния изпълнителен шеф на SpaceX и Tesla Motors Илън Мъск. Тази година той беше преподавател на софтуерната конференция DigitalK, проведена от " Капитал " и фондовете LAUNCHub Ventures и NEVEQ. Преакселе- раторът
Базираният в Калифорния преакселератор Founder Institute (FI) е основан през 2009 година от Адео Реси и Джонатан Грийчан. Институтът е ориентиран към бизнесмени, които към този момент имат професионален опит зад тила си, само че занапред започват лична компания. Той образова стартъпи в над 200 града по света, а в България отваря порти през 2015 година За четири години през програмата са минали 106 души, а 35 стартъпа са я приключили напълно, като шест от тях са получили инвестиция. Тази година FI отвори в София първия офис отвън Силициевата котловина. 3500 стартъпа общо са приключили програмата на Founder Institute.
30 милиарда $ е общата им оценка. Как се промени Силициевата котловина през годините?
Живея там от 2007 година и за 12 години се промени извънредно доста. За страдание Гугъл и Фейсбук имаха отрицателен резултат върху долината. Когато за първи път отидох там, имаше сигурно огромни компании, само че в който и ресторант, бар или магазин да влезеш 90% от хората бяха бизнесмени. Може да засечеш Стив Джобс, Марк Зукърбърг, Лари Пейдж на улицата, всички са на открито, работят и си приказват. Сега тези компании станаха великански и започнаха да заплащат на хората големи суми пари. Среден компютърен инженер може да печели по 5 млн. $ на година. Затова към този момент всичко там е извънредно скъпо. Има да вземем за пример ритейлър на McLaren през една улица от вкъщи ми, а колите там стартират от цена 1 млн. $.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Много от предприемаческия дух се е изгубил и се е заменил от доста високоплатени софтуерни служащи, които вършат мъчно за бизнесмените да си намерят даже жилища на налични цени. Фокусът върху софтуерните нововъведения не е обвързван с бъдещите потребности на света, с цел да стане едно по-добро място.
Трябва да се случат основни промени в Силициевата котловина. Първо, да разрешат на бизнесмените да се върнат в района. Второ, да се изравнят бизнес упоритостите с потребностите на света през днешния ден. Може би в един миг целият свят ще стане една Силициева котловина с разнообразни центрове на умения според от това коя страна или град в какво е добра. Например Стокхолм ще бъде финтех столицата на света, Хелзинки ще бъде водач в хранителната индустрия, а България - водач в селското стопанство.
В обява в блога ви сте написали, че Силициевата котловина минава през екзистенциална рецесия. В какво се показва тя?
Дълго време Силициевата котловина се справяше доста добре в основаването на софтуерни нововъведения. Едно от провокациите обаче е те да усъвършенстват човечеството и живота на хората. Вярвам, че бъдещите нововъведения ще са неща, които усъвършенстват качеството на живота освен за хората, само че за всички живи същества. Добър ориентир за това са 17-те цели на Организация на обединените нации за стабилно развиване. Това са неща, които би трябвало да се случат, с цел да живеем по-добър живот.
Европа към този момент е пазарен водач в основаването на бизнеси, които значително дават отговор на 17-те цели за развиване. Затова фокусираме и програмата на FI върху тях. Иска ми се 80% или повече от фирмите, които сътворяваме, да работят най-малко върху някои от тези 17 цели. За 2019 година задачата ни е 30% от фирмите да дават отговор на тях. В Европа този % към този момент е надминат. В Северна и Южна Америка, Африка и Азия не са даже покрай този %.
Европа дълго време повтаря, че е обратно във връзка с технологиите и нововъведенията, само че в случай че погледнем учредените компании и приемем, че бъдещето е в тези 17 цели на организацията, Европа в действителност е доста по-напред от останалия свят и може да въодушеви останалите да следват стъпките й.
Какво съставлява общественото предприемачество?
Има разнообразни наименования на бизнеси, които вършат света по-добро място. Едните се назовават обществено предприемачество, има бизнеси с предопределение и такива с влияние. Ако имате потребност от формулировка какво значат тези термини, просто използвайте тези 17 цели на Организацията на обединените народи и в случай че бизнесът ви попада в някоя от тях, то евентуално работите в областта на общественото предприемачество.
Има стигма към обществените бизнеси, че няма да печелят в никакъв случай пари. Но FI да вземем за пример е обществен бизнес и ние сме печеливши. Може и би трябвало да правиш положителни неща за света и може и би трябвало да печелиш пари от тях.
Какво е мерилото за същински триумф в предприемачеството?
Когато става въпрос за рискови вложения, мерилото дълго време беше цената на екзита или IPO. В действителността обаче продажбата на компания нормално довежда до нейната гибел. Ако компанията стане обществена, се трансформира цялата конструкция на бизнеса. Затова съгласно мен актуалното мерило за триумф е хората да построят компания, която може да остане във времето, хората в компанията да се развиват и да им се обезпечава по-добър живот.
Казвате, че бизнесмените не би трябвало да се концентрират върху продажбата на фирмите си, а върху развиването им. Вие обаче имате доста продадени компании зад тила си, какво се промени?
Всяка компания, която съм продал, е умряла. Да продадеш компанията е доста добре от парична позиция, само че е и тъжно, тъй като е краят на нещо, върху което си работил доста старателно. Затова съгласно мен, в случай че бизнесът е важен за теб и прави света по-добро място, би трябвало да продължиш да работиш върху него допустимо най-дълго. Така че, вместо да мислиш по какъв начин да продадеш компанията, направи я по този начин, че да оцелее във времето. Ако погледнем Стив Джобс и това, което направи с Apple, компанията е водач на пазара доста след гибелта му, което значи, че е построил важен бизнес. Трябва да мислим за нов модел на предприемачество, при който хората мислят повече като Стив Джобс, в сравнение с да осъществят екзит и да приберат пари.
Но пък рисковите вложители се концентрират върху продажбата на фирмите.
При модела на днешните рискови вложители фондът има живот от 10 до 15 години и по-късно би трябвало да върнат парите на сътрудниците или вложителите. Толкова лишава и на фирмите да пораснат, само че постоянно след тези години някои компании не желаят да се продават или да създадат IPO. Тогава фондовете прибягват до фрапантни дейности и безскрупулно държание, с цел да унищожават холдингите си. Историята за Uber и съоснователя Травис Каланик, който напусна компанията, го потвърждава. След това направиха компанията бързо обществена, което се случва под натиска на вложителите.
Какъв тогава е бъдещият модел на рисковите вложения?
Трудно е да се каже какво е бъдещето им, само че имам вяра, че би трябвало да се опитва повече с дълготрайни фондове, с цел да се реализиран по-добри резултати за вложителите.
Често се загатва, че сте доста близки другари с Илън Мъск. Какво научихте от него през годините?
Едно то най-важните неща, които съм научил и съблюдавам, е, че би трябвало да имаш доста мощна воля, с цел да успееш в бизнеса, тъй като има доста хора, които ще кажат, че няма смисъл в това, което правиш, че концепцията ти е луда. Трябва да имаш воля да преминеш през всичките отводи и подозрения. Второто доста значимо нещо е, че Илън съумява извънредно добре да приоритизира дилемите си, кое да направи първо, второ, трето и така нататък Понякога имам лист с над 20-30 задания и се стремя да бъде изрично явен в това кои са най-важните и предпочитано би трябвало да свършa. Това оказва помощ да не се изгубиш в ежедневните отговорности.
Трета година е част от DigitalK и журито на стартъп надпреварата. Kакво ви е усещането от финалистите тази година?
Много ми харесаха 2-3 стартъпа от полуфиналистите, само че не всички от тях стигнаха до финала.
Прави ми усещане, че тази година доста от фирмите на полуфинала не бяха представeни от техните изпълнителни шефове и даже го коментирахме сред членовете на журито. Много е значимо точно те да показват компанията, тъй като в последна сметка инвестираш в изпълнителния шеф и няма по какъв начин вложител да вземе решение, без да прекара доста време с него. Двама вложители даже споделиха, че доста са харесали две хрумвания, само че защото не са ги показали изпълнителните им шефове и създатели, не могат да одобряват фирмите несериозно. Q&A
Как балансирате работата и персоналния живот?
Много одобрявам работата си и не я схващам като работа, а просто че върша неща, които за мен са значими и ми носят наслаждение. Ако би трябвало да предпочитам дали да виждам Netflix през целия ден, или да бъда във FI по през целия ден, сигурно ще избера второто, тъй като ще ми е доста по-забавно и удовлетворяващо. Най-добрият баланс се реализира, когато работиш нещо в действителност удовлетворяващо и му се наслаждаваш.
Прекарвам сред 60 и 80 часа на седмица на работа, което е даже по-малко спрямо преди години. Най-дълго съм прекарвал сред 80 и 110 часа на работа през седмицата. Затова в този момент се усещам като на почивка. Наистина е изморяващо да работиш по 16-18 часа дневно и това, което върша в такива случаи, е постоянно да упражнявам. Мога да дремя на всички места сред 4 и 6 часа, което е задоволително за мен. Преди да си легна, би трябвало да върша нещо, което ме разтоварва, като да виждам телевизия, да чувам музика или друго.
Имате ли занимания?
Хобитата ми са директно свързани с заниманията на децата ми. Имам три деца и всякога когато не работя, извозвам време с тях. Синът ми преследва покемони и желае да стане най-хубавият в света, сега е седми, и по този начин и аз ставам добър в преследването на покемони. Преди го побеждавах, а в този момент той ме бие.
Много одобрявам да отивам на походи. От сцената желая да мога да отида непосредствено на трасето, по тази причина и виждам постоянно да съм уместно облечен за планина. Обикновено отивам на къмпинг всеки уикенд през лятото, обичам да съм на открито измежду природата и да извозвам време със фамилията и децата ми.
Коя книга бихте предложили?
Аз не чета. Вярвам, че може да научиш всичко, от което имаш потребност, наблюдавайки света към теб. В областите, в които нямам знания, мога да ги набира посредством наблюдения. И защото мозъкът ми не е повлиян от мислите на други хора, считам, че мога да видя неща, които другите хора пропущат. Не слагам нещата в рамки.
Интервюто взе Сирма Пенкова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ