Набоков против всички
Влюбен в пеперудите и пиперливите слова, създателят на „ Лолита " постоянно смело заявявал мнението си, а когато то било адресирано до друга известна персона, абсурдът се превръщал в живописен мач. Ето някои от откровенията на писателя - Набоков против всички.
§ За Достоевски
„ Достоевски не е популярен публицист - прекомерно несъвършен, със зачатъци на непостижим комизъм, погубен за жал от протяжни и опустошителни литературни баналности ".
„ Тургенев назовава Достоевски „ Пъпка на носа на съветската литература ".
„ Безвкусицата на Достоевски, това безпределно копаене в душите на хора с фройдиски комплекси, упоението от нещастието на пропадналото човешко достолепие – не е елементарно да се възхитиш от всичко това ".
„ Съмнително е, дали може съществено да приказваме за „ натурализъм " и „ човешки опит " на публицист, основал цяла изложба от неврастеници и душевноболни.
„ Унижението на човешкото достолепие – обичаната тематика на Достоевски – почтена повече за фарс, в сравнение с за драма. Лишен от същинско възприятие за комизъм, Достоевски с изпитание заобикаля най-елементарната циничност, освен това по този начин многословно ".
§ За Чехов
„ Чехов в никакъв случай не е бил в положение да напише същински дълъг разказ – той е бил спринтьор, не маратонец ".
„ Въпреки цялата си обич към Чехов, задължен съм да кажа, че без значение от неговата явна талантливост, той не е основал същински драматургичен шедьовър ".
§ За Пастернак
„ Като преводач на Шекспир, той е доста неприятен. За популярен го смятат единствено тези, които не знаят съветски език ".
„ Доктор Живаго " - муден, банален, театрален разказ с шаблонна рамка, сластолюбиви юристи, неправдоподобни девици и банални съвпадения. Прозата на Пастернак е доста надалеч от неговата лирика. Относно редките сполучливи метафори и съпоставения, те не избавят романа от провинциалната простащина – типична за руската литература. Бездарна, препълнена с всемъзможни клишета... "
§ За Горки
„ Едно е да бъдеш същински художник – като Чехов, а напълно друго – някакъв нравоучител като Горки – един от тези наивни, неспокойни съветски интелектуалци, които смятат, че като проявят немного добрина и самообладание към нещастния полудив селяндур - светът ще цъфне и ще върже ".
§ За Фройд
„ Фройдиската интерпретация на сънищата е измамничество и демонски ритуал ".
„ Аз изрично отхвърлям фройдщината и цялата нейна тъмна средновековна картина, с маниакално гонене на половата символика, с нейните злокобни дечица-ембриончета, зяпащи невъзпитано от засада по какъв начин родителите им вършат секс ".
§ За всички дружно
Какво право имат да ми пречат да смятам за надценени такива посредствени създатели като Балзак, Достоевски, Сент-Бьов или Стендал – любимците на всички, прелъстени от френската баналщина? Някой забелязвал ли е нелепостите на Балзак и клишетата на Стендал? Изучавал ли е мелодраматичните лутания и подправен мистицизъм на Достоевски? Може ли фактически някой да понесе откровената нецензурност на Сент-Бьов? "
По материал на Interview Russia
