`Плюсовете на еврозоната. Примерите на Гърция и Хърватия
Влизането в еврозоната е обрисувано като приоритет от част от политическите сили , които участваха на последния парламентарен избор и чакат свикването на 49-ото Народно заседание. Друга част от тях обаче изрично се опълчват на промяната на лв. с евро с разнообразни претекстове.
Гърция и Хърватия са две страни, които са заменили националните си валути с единната европейска . Гърция – с нейната дългова рецесия и три избавителни пакета, с помощта на които избегна банкрут, и най-новия член на клуба – Хърватия, която вкара еврото при започване на тази година.
Красиви плажове и доста история – ето две общи черти сред Гърция и Хърватия . И още една от началото на тази година – общата европейска валута. И скептици, и последователи на еврото тази година впериха очи в Загреб, с цел да проследят процеса на промяната на куната с еврото.
„ В процеса преди присъединението имаше доста въпроси – да вземем за пример, по какъв начин би трябвало да наподобяват софтуерните артикули, които използваме в счетоводството, или по какъв начин тъкмо би трябвало да наподобяват етикетите на стоките с цена в две валути. Няма по какъв начин просто да посоча един детайл от процеса по приемане на еврото, има извънредно доста въпроси. Разбира се, бизнесът желае да получи отговорите незабавно и едновременно . Това не бе допустимо, само че имахме доста положително съдействие с министерствата на финансите и на стопанската система, с офиса на премиера и националната банка. Когато задавахме въпроси, по които преди този момент не е помислено, те доста бързо вземаха решения и ни отговаряха “.
Това съобщи пред БНР Андреа Доко Желюшич, изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара в Хърватия. Тя взе участие в бизнес конгрес, проведен от българската камара. Според нея промяната на валутата няма нищо общо с повишаването на цените . Фризьорските салони и кафенетата в хърватската столица се пробвали да се възползват, само че контролните органи бързо осуетили опитите им за далавера. А независимостта, толкоз скъпа на хърватите, които помнят какво е война и знаят цената на свободата?
„ Вярно е, куната в действителност бе знак на нашата самостоятелност и не беше елементарно да се откажем от тази вулата . Сантименталната стойност е доста висока за всички хървати. Но, въпреки това, идва практичността. Икономически Хърватия към този момент беше доста мощно обвързвана с еврозоната. Освен това спестяванията на хърватите към този момент бяха в евро. Повечето ипотечни заеми бяха в куни, само че със специфичен закрепен курс към еврото. Имаше доста аргументи, заради които да изберем еврото като по-доброто решение . Хърватите към този момент се чувствахме като член на клуба, тъй че това беше напълно естествена стъпка. Много опасности се отдалечиха и даже изчезнаха. За бизнеса в действителност това бе значима стъпка. Проучване сподели, че 73% от хърватските компании поддържат еврото. То бе направено през декември и началото на януари, тъй че данните са напълно настоящи и в този момент . Съвсем ясно е, тъй като, както споделих, рисковете са доста по-малко. Ние сме част от еврозоната, където има механизми за поддръжка на стопанската система. Кредитният рейтинг на страната ни незабавно се повиши сега, когато решението бе оповестено . Чуждите вложители към този момент виждат Хърватия като по-сигурен и постоянен бизнес сътрудник “.
Да не станем като Гърция е въпросът, който постоянно може да чуем и у нас, когато хората обмислят позицията си по въпроса за въвеждането на еврото в България.
„ Причината е, че когато хората мислят за участието на Гърция в еврозоната, се сещат само за избавителните стратегии . Вижте ни в този момент, четвъртото тримесечие на предходната година имаме напредък от 2,8%, който е най-високият в еврозоната. За една година привлякохме 30 милиона туристи, непознатите вложители са на всички места в Гърция, а измежду тях са големи корпорации като Майкрософт, Амазон, Google. Всичко това потвърждава, че има доверие в страната ни. Разбира се, спечелихме го с доста огромни премеждия . В последна сметка, спечелихме борбата “. Думите са на Елиас Спиртуниас, изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара в Гърция.
„ Не е вярно да си мислите „ да не станем като Гърция “. Сравнението е изрично неправилно . Когато се приказва за резултата от присъединението на Гърция към еврозоната, е добре да се види икономическата обстановка сред 2001 и 2008 година. През тези години имаше доста висок напредък и черпехме с шепи от богатствата на еврозоната. Кризата не беше породена от влизането в еврото, а от неприятната фискална политика на страната в тези времена . Вината е наша, на гръцките политици и няма нищо общо с участието ни в еврозоната “.
По думите на Спиртуниас Грекзит в никакъв случай не е бил тематика за хората в Гърция .
„ Това беше въпрос, който се обсъждаше в коридорите на Еврокомисията в Брюксел. Гърците постоянно сме били доста проевропейски – преди присъединението към еврозоната , след въвеждането на единната валута и даже по време на финансовата рецесия. Дори когато трябваше да преминем през три избавителни стратегии, които би трябвало да кажа, че не бяха напълно почтени от страна на някои от кредиторите ни, множеството от гърците останахме уверени последователи на еврото и на Европейския съюз. Те бяха нашият заслон в бурните времена “.
Но какви са резултатите върху стопанските системи на двете страни поради войната на Русия против Украйна? Огромни, но…
„ Това сътвори опция за страната ни да бъде енергийно самостоятелна от Русия . Увеличихме терминалите си за полутечен газ, свързахме електроенергийната си мрежа с Египет и можем да изнасяме за останалите страни в Европа. Управляваме доста по-добре запасите си. Всичко това стана поради енергийната рецесия, провокирана от Русия и нейната война против Украйна. Това беше опция да станем самостоятелни и ние я използвахме по най-хубавия метод “, казва гласът от Гърция.
А бизнесът в Хърватия?
„ Хърватия беше във война преди 30 години и доста добре помним тези времена. Наистина се усещаме доста по-сигурни, когато сме в партньорство, което може да ни помогне да запазим суверенитета си . Да бъдем член на НАТО е от изключителна значимост за нас. По отношение на еврозоната – участието ни в нея направи стопанската система по-устойчива. За жителите също е по-добре, тъй като заемният капитал става по-евтин. Икономиката пораства, а това отваря благоприятни условия за всички ни. Въвеждането на еврото направи страната ни по-привлекателна за непознатите вложители, тъй като правенето на бизнес в Хърватия стана по-евтино „.
Гърция и Хърватия са две страни, които са заменили националните си валути с единната европейска . Гърция – с нейната дългова рецесия и три избавителни пакета, с помощта на които избегна банкрут, и най-новия член на клуба – Хърватия, която вкара еврото при започване на тази година.
Красиви плажове и доста история – ето две общи черти сред Гърция и Хърватия . И още една от началото на тази година – общата европейска валута. И скептици, и последователи на еврото тази година впериха очи в Загреб, с цел да проследят процеса на промяната на куната с еврото.
„ В процеса преди присъединението имаше доста въпроси – да вземем за пример, по какъв начин би трябвало да наподобяват софтуерните артикули, които използваме в счетоводството, или по какъв начин тъкмо би трябвало да наподобяват етикетите на стоките с цена в две валути. Няма по какъв начин просто да посоча един детайл от процеса по приемане на еврото, има извънредно доста въпроси. Разбира се, бизнесът желае да получи отговорите незабавно и едновременно . Това не бе допустимо, само че имахме доста положително съдействие с министерствата на финансите и на стопанската система, с офиса на премиера и националната банка. Когато задавахме въпроси, по които преди този момент не е помислено, те доста бързо вземаха решения и ни отговаряха “.
Това съобщи пред БНР Андреа Доко Желюшич, изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара в Хърватия. Тя взе участие в бизнес конгрес, проведен от българската камара. Според нея промяната на валутата няма нищо общо с повишаването на цените . Фризьорските салони и кафенетата в хърватската столица се пробвали да се възползват, само че контролните органи бързо осуетили опитите им за далавера. А независимостта, толкоз скъпа на хърватите, които помнят какво е война и знаят цената на свободата?
„ Вярно е, куната в действителност бе знак на нашата самостоятелност и не беше елементарно да се откажем от тази вулата . Сантименталната стойност е доста висока за всички хървати. Но, въпреки това, идва практичността. Икономически Хърватия към този момент беше доста мощно обвързвана с еврозоната. Освен това спестяванията на хърватите към този момент бяха в евро. Повечето ипотечни заеми бяха в куни, само че със специфичен закрепен курс към еврото. Имаше доста аргументи, заради които да изберем еврото като по-доброто решение . Хърватите към този момент се чувствахме като член на клуба, тъй че това беше напълно естествена стъпка. Много опасности се отдалечиха и даже изчезнаха. За бизнеса в действителност това бе значима стъпка. Проучване сподели, че 73% от хърватските компании поддържат еврото. То бе направено през декември и началото на януари, тъй че данните са напълно настоящи и в този момент . Съвсем ясно е, тъй като, както споделих, рисковете са доста по-малко. Ние сме част от еврозоната, където има механизми за поддръжка на стопанската система. Кредитният рейтинг на страната ни незабавно се повиши сега, когато решението бе оповестено . Чуждите вложители към този момент виждат Хърватия като по-сигурен и постоянен бизнес сътрудник “.
Да не станем като Гърция е въпросът, който постоянно може да чуем и у нас, когато хората обмислят позицията си по въпроса за въвеждането на еврото в България.
„ Причината е, че когато хората мислят за участието на Гърция в еврозоната, се сещат само за избавителните стратегии . Вижте ни в този момент, четвъртото тримесечие на предходната година имаме напредък от 2,8%, който е най-високият в еврозоната. За една година привлякохме 30 милиона туристи, непознатите вложители са на всички места в Гърция, а измежду тях са големи корпорации като Майкрософт, Амазон, Google. Всичко това потвърждава, че има доверие в страната ни. Разбира се, спечелихме го с доста огромни премеждия . В последна сметка, спечелихме борбата “. Думите са на Елиас Спиртуниас, изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара в Гърция.
„ Не е вярно да си мислите „ да не станем като Гърция “. Сравнението е изрично неправилно . Когато се приказва за резултата от присъединението на Гърция към еврозоната, е добре да се види икономическата обстановка сред 2001 и 2008 година. През тези години имаше доста висок напредък и черпехме с шепи от богатствата на еврозоната. Кризата не беше породена от влизането в еврото, а от неприятната фискална политика на страната в тези времена . Вината е наша, на гръцките политици и няма нищо общо с участието ни в еврозоната “.
По думите на Спиртуниас Грекзит в никакъв случай не е бил тематика за хората в Гърция .
„ Това беше въпрос, който се обсъждаше в коридорите на Еврокомисията в Брюксел. Гърците постоянно сме били доста проевропейски – преди присъединението към еврозоната , след въвеждането на единната валута и даже по време на финансовата рецесия. Дори когато трябваше да преминем през три избавителни стратегии, които би трябвало да кажа, че не бяха напълно почтени от страна на някои от кредиторите ни, множеството от гърците останахме уверени последователи на еврото и на Европейския съюз. Те бяха нашият заслон в бурните времена “.
Но какви са резултатите върху стопанските системи на двете страни поради войната на Русия против Украйна? Огромни, но…
„ Това сътвори опция за страната ни да бъде енергийно самостоятелна от Русия . Увеличихме терминалите си за полутечен газ, свързахме електроенергийната си мрежа с Египет и можем да изнасяме за останалите страни в Европа. Управляваме доста по-добре запасите си. Всичко това стана поради енергийната рецесия, провокирана от Русия и нейната война против Украйна. Това беше опция да станем самостоятелни и ние я използвахме по най-хубавия метод “, казва гласът от Гърция.
А бизнесът в Хърватия?
„ Хърватия беше във война преди 30 години и доста добре помним тези времена. Наистина се усещаме доста по-сигурни, когато сме в партньорство, което може да ни помогне да запазим суверенитета си . Да бъдем член на НАТО е от изключителна значимост за нас. По отношение на еврозоната – участието ни в нея направи стопанската система по-устойчива. За жителите също е по-добре, тъй като заемният капитал става по-евтин. Икономиката пораства, а това отваря благоприятни условия за всички ни. Въвеждането на еврото направи страната ни по-привлекателна за непознатите вложители, тъй като правенето на бизнес в Хърватия стана по-евтино „.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ