Властите в България не се държат адекватно при борбата си

Властите в България не се държат съответно при битката си с африканската чума по свините, счита доктор Сергей Иванов, съветник по сигурност на храните на асоциацията " Активни консуматори ". Пред БНР той цитира европейска инструкция от 2002 година и ограничения от нея, които нашите управници настойчиво не загатват.
Задължителните ограничения за евтаназиране касаят единствено стопанствата, наранени от заболяването. Няма такова нещо като избиване в еди-колко си километрова зона и така нататък Превенцията се прави по други способи – с ограничения за хигиена, надзор над дивата популация, с диагностика и епидемиологично изследване, акцентира доктор Иванов.
В директивата също по този начин няма разделяне сред домашни свиневъди, „ задни дворове “, персонални стопанства и индустриални ферми.
Той добави, че „ вместо да подобрим хигиената в „ задния двор “ се подхващат ограничения за избиване на пациентите “.
Мярката за избиване на домашните прасета в границите на 20-километрова зона към индустриалните ферми е доста българско, това го няма в нито едно законодателство, нито европейското, нито на Световната здравна организация, нито на Световната организация по издръжка, това е типично българско, разяснява специалистът.
И уточни, че има две генерални тактики за битка с АЧС, първата от които неотдавна бе приложени в Чехия и в Белгия. Там в радиус на няколко километра от огнищата бяха убити всички прасета и тактиката проработи. Но това е при лимитирани региони, а в България е наранена по-голяма част от страната и това надали ще проработи.
Втората тактика беше приложена в прибалтийските републики, където бяха умъртвени животните единствено в наранени ферми, а във всички други се работи за повишение на хигиената – надзор на вредители, гризачи, кърлежи, сподели доктор Иванов.
Мрачна прогноза направи шефът на Института по микробиология към Българска академия на науките проф. доктор Христо Найденски. Според него доста е евентуално и идната година обстановката с чумата по свинете да не може да бъде овладяна и стопаните да не съумеят да закупят здрави свине за развъждане.
Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това основава причина за разпространяване на вируса и през идващите години, посочи професорът пред БНР. Хранителните боклуци - най-вече тези, които са от месо за сурови салами, осолени артикули, когато са добити от животни в предклиничен етап, са рискови, в случай че след консумация човек ги изхвърля в общите боклуци, предизвести доктор Найденски.
Месо от животни, които са били в предклиничен етап, не е рисково за индивида, само че се предлага термична обработка, тъй като може да има вторична зараза. Винаги предлагам термична обработка, а по-късно самите боклуци, кости, други субпродукти, които са от това животно не трябва да се изхвърлят на общия сметосъбирателен пункт. Най-малкото да бъдат най-малко сварени и тогава изхвърлени. Вирусът на 60 градуса се инактивира за 30 минути, на 70 градуса към този момент по-малко, само че с цел да стигне във вътрешността си, трябват най-малко 90 градуса, сподели още професорът.
Според него срокът от шест месеца след приключване на болестта, при който стопаните ще могат да възстановят стопанствата си, е “доста далечен във времето “. За подобен период приказва министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Този период от шест месеца тече след последния случай на оповестяване на огнище. Засега такава причина няма. Епизоотичният развой напредва. Границите, ареалът, териториалното разпространяване, броят на животните напредва, тъй че тези шест месеца са много отдалечени във времето, сподели още проф. Найденски.