Владимир Владков Редица ключови законодателни инициативи на ЕС в областта

Владимир Владков

Редица основни законодателни начинания на Европейски Съюз в региона на цифровите технологии би трябвало да бъдат приключени през първата половина на 2018 година, когато България е ръководител на Съвета на Европейски Съюз. До юни 2018 година би трябвало да бъдат приключени договарянията по редица законодателни пакети, в това число по Кодекса за е-съобщения (Communications Code)) дружно с европейския телеком регулатор BEREC, по регламента за основаване на Единния дигитален пазар, както по Акта за киберсигурност. Наред с тях влизат в действие общоевропейският Регламент за отбрана на персоналните данни (GDPR), Директивата за мрежова и осведомителна сигурност (NIS). Това стана ясно на кръгла маса, отдадена на съдействието в региона на киберсигурността и политиките за интернет сред България–ICANN, в която участваха министърът на Българското европредседателство Лиляна Павлова, президентът на ICANN Йоран Марби, управленията на ДАЕУ, МТИТС, КРС, представители на бизнеса и редица експерти в региона на киберсигурността и киберзащитата.

Липсва европейски консенсус по два значими цифрови пакета за ePrivacey (гарантиращ електронната неприкосновеност), и този за авторските права (т.нар. геоблокиране на електронно съдържание). Това са две от горещите тематики, по които не се реализира единодушие по време на естонското председателство макар положените огромни старания, съобщи Лиляна Павлова. Кибер сигурността и съдействието с ICAAN са доста значими. Още при идентифицирането на българските цели, всички свързани с цифровите технологии, е станало ясно, че би трябвало да се търси баланс сред правата на жителите и доставчиците на услуги, а този баланс е нежен. „ Търсенето на баланс няма да е лесна задача, мненията постоянно са противоположни и противоречащи си “, добави тя.



На национално равнище България е изправен и пред сериозното предизвикателство за отбрана на сигурността на данните и онлайн платформите, които ще се ползват по време на европредседателството. „ Сайтът на Българското председателство(www.eu2018bg.bg) на процедура е уеб сайтът на Съвета на Европейски Съюз, там ще качваме всички материали на 4 езика по едно и също време. Искаме онлайн стрийминиг на всички основни съвещания, по тази причина е нужна отбрана освен против блокиране на целия уебсайт, а и против качване на подправено наличие, на подправени фотоси “, разяснява Павлова.

Четирите съществени цели на България за идващите 6 месеца, включват бъдещето на Европа и младежите през цифровия дневен ред и адаптирането им в цифровата икономика; сигурна и постоянна Европа, в която киберсигурността е главен елемент; бъдещето на Западните Балкани и тяхната цифрова съгласуваност и добре развита широколентова инфраструктура, както и цифровата стопанска система и умения на бъдещето.

“Нашата социална инфраструктура, целият ни бизнес и персонален живот скоро ще са онлайн и ще бъдат уязвими. Всяко устройство, развой и услуга би трябвало да бъдат по-добре предпазени. Затова всички ние мислим за киберсигурността – държавни управления, Европейска комисия и престоящото председателство, сподели във видеообръщение европейският комисар по цифрова стопанска система и цифрово общество Мария Габриел. Според нея имаме потребност от по-добри технологии за киберзащита, както и от взаимни старания на страните членки. Затова Европейска комисия поддържа основаването на мощна мрежа от Центрове за подготвеност, както и усилване на потенциала на европейската организация за мрежова и осведомителна сигурност ENISA. “Трябва да сме готови преди идната рецесия, тъй че експертите от всички страни да реагират бързо и с общи старания да се оправят с офанзивите. Важен източник на информация е услугата “Whois, ръководена от ICAAN”, добави Мария Габриел.

„ Кибер сигурността не е в несъгласие с петата независимост – свободното придвижване на данните. Те би трябвало да съществуват в естетика. Затова взаимоотношението с всички заинтригувани страни е основен модел във всички формати, които ще търсят отговори на провокациите в региона “, разяснява ръководителят на ДАЕУ Росен Желязков. Той цитира данни, че цифровите технологии въздействат директно върху 75% от европейската стопанска система, а в ера, в която Интернет на нещата от ден на ден се трансформира в действителност, кибер заканите получават водеща роля. През 2016 година в Европа са регистрирани по над 4000 офанзиви на ден със злоумишлен програмен продукт. 80% от европейските компании са били атакувани най-малко един път през предходната година, а европейската стопанска система е претърпяла съвсем 300 милиарда евро годишни загуби от кибер закононарушения, уточни Росен Желязков. Именно по тази причина законодателният пакет “Акт за кибер сигурност” и полемиките върху него доста ще повлияе върху българското европредседателство. “Държавната организация „ Е-управление “ взаимно с Министерството на превоза, ИТ и известията ще положат старания за реализиране на консенсус по законодателните досиета в областта”, добави Желязков.

Както е известно, на 25 май 2018 година Регламентът GDPR ще бъде използван във всички страни на Европейски Съюз. При следствия на кибер закононарушения в доста случаи се желае информация за записаното под съответен домейн лице, а тази информация се дава от ICANN. За да бъде в сходство с наредбите на GDRP обаче, може да е належащо ICANN да преразгледа така наречен политика „ Кой е “ (WHOIS policy). Tова на собствен ред би могло да докара до усложнения в следствието на кибер закононарушението, означи ръководителят на ДАЕУ по време на полемиката.

„ Сигурността е доста значима за всеки от нас, както и сигурността на самата система за домейните “, разяснява президентът на ICANN Йоран Марби. Той добави, че организацията образоваме на механически семинари представители на правооохранителни органи и съдиите по какъв начин да употребяват знанията за DNS при техните следствия на DDoS офанзиви. „ DNS е основата за 700 млн. консуматори в света, сподели Марби. Интернет е добър и за бизнеса, и за държавните управления, само че задачата му е най-много да свързва хората. Всички употребяват едни и същи технологии за свързване. Много политици признават “разрушителната мощ “ на интернет върху обичайния бизнес и публични връзки. С навлизането на интернет на нещата се основават нови пазарни благоприятни условия, нови работни места, само че и всеки, който „ удари интернет “ има опция да „ удари “ 4 милиарда индивида по едно и също време “, разяснява Марби.

„ Има доста проблеми, по които е нужно съдействие сред всички заинтересувани страни – гражданското общество, техническата общественост, политиците, бизнесът “, добави Жан Жак Сахел, вицепрезидентът за Европа на ICANN.

Прозрачно ръководство на домейните

„ България бе измежду първите страни в Европейски Съюз, която по законодателен път реши въпроса с ръководството на интернет имената и адресите в полза на потребителите “, съобщи и зам.-министърът на превоза, ИТ и известията Димитър Геновски. Според него този модел на ръководство на интернет е основал условия за здравословна конкуренция сред огромен брой компании, а транспарантната политика е помогнала на България да доближи до водещи позиции по повод скорост на интернет и досегаемост на цените за прилагане на услугата.

“Българските бизнесмени и институции са доста дейни в запазването и регистрирането на интернет имена. 57 500 уеб сайтове са регистрирани в региона „.bg “ на латиница, а единствено за няколко месеца записаните интернет имена в домейна на кирилица.бг са съвсем 3200 и няколко пъти повече поръчки “, добави Геновски.

Базова кибер хигиена

В началото на 2018 година ДАЕУ стартира национална 6-месечна информационно-образователна акция за кибер хигиена под надпис „ Няма да ме хакнат “, провеждана под патронажа на еврокомисаря Мария Габриел. „ Ще се обърнем към всички ползватели на интернет от всички възрастови групи, ще ги осведомяваме, ще се опитаме да ги научим на базови привички при потреблението на интернет. 80 на 100 от кибер офанзивите могат да бъдат предотвратени с обикновена кибер хигиена, изключително като се има поради че в света има 40 милиона пароли със слаба отбрана, в това число „ 123456 “, съобщи Росен Желязков. Този метод на осведоменост и за построяването на „ кибер хигиенични “ привички ще способства за една по-чиста интернет среда “, разяснява той.