REQUIEM ЗА Македонската патриотична организация
Владимир Перев
Никой не може да си спомни кой е построил Колизеума в Рим, само че всеки знае за тъпия българин, който беше сниман, по какъв начин ухилен и горделив със себе си, с ключ издълбава името си в стената на Колизеума. Той е разрушителят, злодеят, целият свят разбра за неговото битие, неговата фотография е на всички места. Един ден, когато не дай Боже, Колизеумът падне, без значение дали ще бъде от някакво естествено злополучие или от някакви нови готи или вандали, името и обликът му вечно ще останат като " първият ", който е вандализирал това прелестно завещание на Античността.
Навършват се 100 години от основаването на Македонската патриотична организация в Съединени американски щати и Канада (МПО) и ние, македонските българи, си спомняме с почитание и горделивост за нейното благородно национално дело. Сто години МПО беше светлината на свободата в дългия мрачен тунел на робството във Вардар и Беломорието. Беше даже повече от това,
MПO освети " американската фантазия " за независимост и тъждество,
вярата, че ние тук, най-малко някой ден, ще изпитаме правата и свободите на този желан свят. Смело може да се каже, че римската поговорка за Колизеума, Вечният град и света е годна и за МПО, пренесена като българската концепция в отделените от България пространства, посредством нейната диаспора: Quandio stabit coliseus, stabit et Roma, Quando cadit coliseus, cadet et Roma, Quando cadet Roma, cadet et mundus! Да, падне ли МПО, ще паднат и традициите на " българския свят " отвън България! Ето за какво италианската общност (и света) бяха толкоз смутени от " българския писач " върху светостта на Рим.
Ако MПO се е открила относително добре в американския свят, не би трябвало да забравяме, че тази организация, беше безмилостно преследвана,, както в Македония/Югославия, по този начин и в България и Гърция. Нейната активност беше показана като ретроградно политическо въздействие върху „ работническата класа “. Из югославско-македонските пространства се организираха уроци за нея, като за профашистка и империалистическа организация. Подобно беше и в България. Новото време донесе промени и нови мисли.
Днес македонците/българите са най-близо до мечтаната независимост. Влизането в НАТО и Европейски Съюз ни дава опция да се потвърдим пред самите себе си и да покажем полезностите си пред това, което в действителност се назовава " свободен свят ". И тъкмо в този момент, сега, когато българската концепция и обичаи заемат своето почтено място в политическите пространства на Балканите и в Европа, тъмните македонистки сили, съсредоточени на американския континент,
се пробват да завладеят крепостта на МПО, да я македонизират
и посредством нейните политически обичаи, да прокарват антибългарска/антимакедонска политика в институциите на Новия свят. В момента на упадъка на концепцията на комунизма в Америка, коминтерновската концепция за македонизма донася огромната победа на съветското коминтерновско въздействие на американския континент. Това, което Георги Зайков Пирински не съумя да направи с подривно-коминтеровската си агентура, събрана към Македоно-Българския национален съюз на територията на Америка, се прави посредством настоящето управление на МПО.
Пълна нелепост е концепцията на високопоставения член на МПО Ник Стефанов, че има " етнически българи " и " етнически македонци ", с цел да могат последните с всичките си права да се причислят като такива и да ръководят организацията. Както при Преспанския контракт, по този начин и при актовете на МПО, няма термин за " етнически " македонец. Този термин може да се отнесе единствено към античните македонци, само че това е друга тематика. Терминът " македонец " съществува, само че е политико-териториален, с времето става народен, само че " етнически " в смисъл на традиция - не! Това демонстрира и днешната политико-етническа обстановка в РСМ. Нещата би трябвало да са ясни и на " американците "! Затова беше основано ОМД под бившето управление на Мето Коловски, с цел да покаже и показа на американската общност, че има и други македонци- „ етнически “! Това бяха две ясно национално и идеологически опълчени организации, от които за МПО не бяха спестени изрази като фашисти и други сходни.
Има открити въпроси по отношение на хипотетичното присъединение на етнически македонци към MПO. Как ще седнат на една маса, по какъв начин ще вземат решение ориста на Македония, като имат напълно разнообразни показа за предишното и визии за бъдещето.
Национално-политически покръстеният (бивш ръководител на МПО) Крис Иванов, да седи на една маса с Денко Малески и да пропагандира концепциите за " единение " е невиждана перверзия. Той самият знае, че същите хора, които са били приятели на бащата на Денко, като са слезли от планината в Прилеп, първо са умъртвили неговия дядо, Христо-Ицко Сърчарот, чието име носи през днешния ден Крис. Ник Стефанов най-малко е освободен от сходни съображения...той от дълго време, през поколенията в Америка, е не запомнил ориста на предците си. Проличава и
вулгарната македонизация на органа на МПО „ Македонска естрада “
Как сегашният основен редактор ще се оправи с предишното на вестника, където основен колумнист беше Ванчо Михайлов, където пишеше и Коста Църнушанов, (Змейко Пелагонийски), където основни редактори бяха още поетът Любен Димитров и легендата на американската публицистика Христо Низамов. Е, този Низамов беше разгласен за един от 100-те най-важни хора на Индиана през 20 век и бюстът му краси входа на пресклуба на Индианаполис. Не желая да не преставам с имената на Иван и Георги Лебамови. Всички те бяха близки до Ванчо Михайлов, само че всички дружно с други емпеовци „ редактираха ” и понижиха неограничената власт и авторитаризъм на Ванчо в МПО...всичко в името на демокрацията, без да се отклоняват от михайловистката концепция за Македония. Къде е „ Трибуната “ сега…
Добре е че са се срещнали с Денко Малески, един същински интелектуалец и рационален човек от Македония. Добре е също по този начин, че са му изложили мнението си за " етническите " македонци и ролята на Израел, неща, които Денко знае доста, доста по-добре от Ник и Крис. Трябвало е да се сетят да попитат какво мисли Денко за идолите на МПО, за ликвидираните от комунистите Йордан Чкатров и брат му Димитър Чкатров...да чуят мнението му, а по-късно да си създадат равносметка за ролята на МПО и емпеовски израелски илюзии!
Македония не е Израел, НЕ всички тук са „ македонци “ и това би трябвало да се знае!
Потомците на партийните комунистически гаулайтери и удбаши, и потомците на преследваните за концепциите на михайловизма ще би трябвало да седнат на една маса и да приказват. Ще би трябвало ли да четем в тяхната Трибуна, че „ нашият “ език е дело на Конески, или кощунството, че поезията на Любен Димитров е написана на непознат - татарски език. Това би трябвало да го решат, преди да дойдат да продават концепциите на дедите си и Михайлов за дребни монети. Също по този начин, би трябвало да убедят македонските публицисти, че националният „ Готвач “, книгата с ястия, оповестена от MПO, не е татарска и фашистка (както се акцентира в македонските медии и портали), а това е книга с предписания за ястия, които към момента се готвят... всички ги ядем и " татарите " и " етническите "!
Македонските българи в никакъв случай не са имали сили да осъществят
концепцията за Независима българска Македония
Това е план, който може да се осъществя единствено благодарение на мощна България и ангажираността на нейните съдружници, само че това не значи, че българските организации по света би трябвало да изчезнат, да изтърпят подправена промяна в квазинапреднали, квазидемократични или подправени мултиетнически такива, с цел да станат в действителност вулгарни македонистки формирования.
Видяхме по какъв начин " демократичното " МПО изхвърли от редовете си интелектуалеца Лари Королов, единствено поради поддръжката му по проблема със Спаска Митрова. И до ден сегашен не го възвърнаха като основен редактор на Трибуна...това беше отмъщението на македонизма към един беззащитен човек, дръзнал да пази полезностите на американската народна власт в македонския съд.
Българската страна би трябвало да понесе отговорността за своята емиграция,
която лека бавно се трансформира в същинска диаспора. Те би трябвало да бъдат проведени, насочвани и синхронизирани, съгласно визиите на тяхната историческа татковина. Те са носители и пазители на българщината по света, те са съкровищницата на националните обичаи, език и митове за нашето героично и мъченическо минало.
Случаят с МПО е характерен. Вероятно ще се наложи, до момента в който там доминира остарялото потомство, MПO да бъде отстранено и да се получи правосъдна възбрана за потребление на името или абревиатурата му. Това би бил рационален жест, който няма да разреши по-нататъшно изкривяване на истината за задачите и концепциите на организацията. Справедливо към умрелите му основатели, към лика и делото на Ванчо Михайлов и към всички вярващи в идеалите на михайловизма и Организацията... по този начин биха били прекратени злоупотребите, които съществуват през днешния ден, само че и упоритостите на някои, които биха желали безнаказано да ги пренесат и в бъдещето.
Ето за какво би било належащо новата българска емиграция в Съединени американски щати и Канада да се концентрира върху поемането на МПО и по-нататъшните дейности в сходство с националните идеали.
Имената на Крис Иванов и Ник Стефанов ще останат в историята като името на оня трагичен българин, който " вандализира " Колизеума в Рим... Колизеумът няма да падне, да се надяваме, че и МПО няма да падне толкоз елементарно, а по този начин мечтаната от някои " панихида за MПO ", в никакъв случай няма да се случи... " безконечните " хрумвания не престават и са отвън времето!4
Requiem aeternam dona eis, Domine.
Никой не може да си спомни кой е построил Колизеума в Рим, само че всеки знае за тъпия българин, който беше сниман, по какъв начин ухилен и горделив със себе си, с ключ издълбава името си в стената на Колизеума. Той е разрушителят, злодеят, целият свят разбра за неговото битие, неговата фотография е на всички места. Един ден, когато не дай Боже, Колизеумът падне, без значение дали ще бъде от някакво естествено злополучие или от някакви нови готи или вандали, името и обликът му вечно ще останат като " първият ", който е вандализирал това прелестно завещание на Античността.
Навършват се 100 години от основаването на Македонската патриотична организация в Съединени американски щати и Канада (МПО) и ние, македонските българи, си спомняме с почитание и горделивост за нейното благородно национално дело. Сто години МПО беше светлината на свободата в дългия мрачен тунел на робството във Вардар и Беломорието. Беше даже повече от това,
MПO освети " американската фантазия " за независимост и тъждество,
вярата, че ние тук, най-малко някой ден, ще изпитаме правата и свободите на този желан свят. Смело може да се каже, че римската поговорка за Колизеума, Вечният град и света е годна и за МПО, пренесена като българската концепция в отделените от България пространства, посредством нейната диаспора: Quandio stabit coliseus, stabit et Roma, Quando cadit coliseus, cadet et Roma, Quando cadet Roma, cadet et mundus! Да, падне ли МПО, ще паднат и традициите на " българския свят " отвън България! Ето за какво италианската общност (и света) бяха толкоз смутени от " българския писач " върху светостта на Рим.
Ако MПO се е открила относително добре в американския свят, не би трябвало да забравяме, че тази организация, беше безмилостно преследвана,, както в Македония/Югославия, по този начин и в България и Гърция. Нейната активност беше показана като ретроградно политическо въздействие върху „ работническата класа “. Из югославско-македонските пространства се организираха уроци за нея, като за профашистка и империалистическа организация. Подобно беше и в България. Новото време донесе промени и нови мисли.
Днес македонците/българите са най-близо до мечтаната независимост. Влизането в НАТО и Европейски Съюз ни дава опция да се потвърдим пред самите себе си и да покажем полезностите си пред това, което в действителност се назовава " свободен свят ". И тъкмо в този момент, сега, когато българската концепция и обичаи заемат своето почтено място в политическите пространства на Балканите и в Европа, тъмните македонистки сили, съсредоточени на американския континент,
се пробват да завладеят крепостта на МПО, да я македонизират
и посредством нейните политически обичаи, да прокарват антибългарска/антимакедонска политика в институциите на Новия свят. В момента на упадъка на концепцията на комунизма в Америка, коминтерновската концепция за македонизма донася огромната победа на съветското коминтерновско въздействие на американския континент. Това, което Георги Зайков Пирински не съумя да направи с подривно-коминтеровската си агентура, събрана към Македоно-Българския национален съюз на територията на Америка, се прави посредством настоящето управление на МПО.
Пълна нелепост е концепцията на високопоставения член на МПО Ник Стефанов, че има " етнически българи " и " етнически македонци ", с цел да могат последните с всичките си права да се причислят като такива и да ръководят организацията. Както при Преспанския контракт, по този начин и при актовете на МПО, няма термин за " етнически " македонец. Този термин може да се отнесе единствено към античните македонци, само че това е друга тематика. Терминът " македонец " съществува, само че е политико-териториален, с времето става народен, само че " етнически " в смисъл на традиция - не! Това демонстрира и днешната политико-етническа обстановка в РСМ. Нещата би трябвало да са ясни и на " американците "! Затова беше основано ОМД под бившето управление на Мето Коловски, с цел да покаже и показа на американската общност, че има и други македонци- „ етнически “! Това бяха две ясно национално и идеологически опълчени организации, от които за МПО не бяха спестени изрази като фашисти и други сходни.
Има открити въпроси по отношение на хипотетичното присъединение на етнически македонци към MПO. Как ще седнат на една маса, по какъв начин ще вземат решение ориста на Македония, като имат напълно разнообразни показа за предишното и визии за бъдещето.
Национално-политически покръстеният (бивш ръководител на МПО) Крис Иванов, да седи на една маса с Денко Малески и да пропагандира концепциите за " единение " е невиждана перверзия. Той самият знае, че същите хора, които са били приятели на бащата на Денко, като са слезли от планината в Прилеп, първо са умъртвили неговия дядо, Христо-Ицко Сърчарот, чието име носи през днешния ден Крис. Ник Стефанов най-малко е освободен от сходни съображения...той от дълго време, през поколенията в Америка, е не запомнил ориста на предците си. Проличава и
вулгарната македонизация на органа на МПО „ Македонска естрада “
Как сегашният основен редактор ще се оправи с предишното на вестника, където основен колумнист беше Ванчо Михайлов, където пишеше и Коста Църнушанов, (Змейко Пелагонийски), където основни редактори бяха още поетът Любен Димитров и легендата на американската публицистика Христо Низамов. Е, този Низамов беше разгласен за един от 100-те най-важни хора на Индиана през 20 век и бюстът му краси входа на пресклуба на Индианаполис. Не желая да не преставам с имената на Иван и Георги Лебамови. Всички те бяха близки до Ванчо Михайлов, само че всички дружно с други емпеовци „ редактираха ” и понижиха неограничената власт и авторитаризъм на Ванчо в МПО...всичко в името на демокрацията, без да се отклоняват от михайловистката концепция за Македония. Къде е „ Трибуната “ сега…
Добре е че са се срещнали с Денко Малески, един същински интелектуалец и рационален човек от Македония. Добре е също по този начин, че са му изложили мнението си за " етническите " македонци и ролята на Израел, неща, които Денко знае доста, доста по-добре от Ник и Крис. Трябвало е да се сетят да попитат какво мисли Денко за идолите на МПО, за ликвидираните от комунистите Йордан Чкатров и брат му Димитър Чкатров...да чуят мнението му, а по-късно да си създадат равносметка за ролята на МПО и емпеовски израелски илюзии!
Македония не е Израел, НЕ всички тук са „ македонци “ и това би трябвало да се знае!
Потомците на партийните комунистически гаулайтери и удбаши, и потомците на преследваните за концепциите на михайловизма ще би трябвало да седнат на една маса и да приказват. Ще би трябвало ли да четем в тяхната Трибуна, че „ нашият “ език е дело на Конески, или кощунството, че поезията на Любен Димитров е написана на непознат - татарски език. Това би трябвало да го решат, преди да дойдат да продават концепциите на дедите си и Михайлов за дребни монети. Също по този начин, би трябвало да убедят македонските публицисти, че националният „ Готвач “, книгата с ястия, оповестена от MПO, не е татарска и фашистка (както се акцентира в македонските медии и портали), а това е книга с предписания за ястия, които към момента се готвят... всички ги ядем и " татарите " и " етническите "!
Македонските българи в никакъв случай не са имали сили да осъществят
концепцията за Независима българска Македония
Това е план, който може да се осъществя единствено благодарение на мощна България и ангажираността на нейните съдружници, само че това не значи, че българските организации по света би трябвало да изчезнат, да изтърпят подправена промяна в квазинапреднали, квазидемократични или подправени мултиетнически такива, с цел да станат в действителност вулгарни македонистки формирования.
Видяхме по какъв начин " демократичното " МПО изхвърли от редовете си интелектуалеца Лари Королов, единствено поради поддръжката му по проблема със Спаска Митрова. И до ден сегашен не го възвърнаха като основен редактор на Трибуна...това беше отмъщението на македонизма към един беззащитен човек, дръзнал да пази полезностите на американската народна власт в македонския съд.
Българската страна би трябвало да понесе отговорността за своята емиграция,
която лека бавно се трансформира в същинска диаспора. Те би трябвало да бъдат проведени, насочвани и синхронизирани, съгласно визиите на тяхната историческа татковина. Те са носители и пазители на българщината по света, те са съкровищницата на националните обичаи, език и митове за нашето героично и мъченическо минало.
Случаят с МПО е характерен. Вероятно ще се наложи, до момента в който там доминира остарялото потомство, MПO да бъде отстранено и да се получи правосъдна възбрана за потребление на името или абревиатурата му. Това би бил рационален жест, който няма да разреши по-нататъшно изкривяване на истината за задачите и концепциите на организацията. Справедливо към умрелите му основатели, към лика и делото на Ванчо Михайлов и към всички вярващи в идеалите на михайловизма и Организацията... по този начин биха били прекратени злоупотребите, които съществуват през днешния ден, само че и упоритостите на някои, които биха желали безнаказано да ги пренесат и в бъдещето.
Ето за какво би било належащо новата българска емиграция в Съединени американски щати и Канада да се концентрира върху поемането на МПО и по-нататъшните дейности в сходство с националните идеали.
Имената на Крис Иванов и Ник Стефанов ще останат в историята като името на оня трагичен българин, който " вандализира " Колизеума в Рим... Колизеумът няма да падне, да се надяваме, че и МПО няма да падне толкоз елементарно, а по този начин мечтаната от някои " панихида за MПO ", в никакъв случай няма да се случи... " безконечните " хрумвания не престават и са отвън времето!4
Requiem aeternam dona eis, Domine.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ